Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1424/15.7.2019г.
гр.Варна,
15.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XХХVII-и състав, в открито съдебно заседание на десети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова
като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2305 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.С.Д., ЕГН **********, против Електронен фиш - Серия К № 2452236, с който за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен
издаденият електронен фиш. Твърди се, че в същия липсвало посочено място на
нарушението. ЕФ бил незаконосъобразен, тъй като разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП била неприложима за установените с мобилни системи за контрол нарушения на
правилата за движение по пътищата. Издаденият ЕФ бил в противоречие закона. Сочи
се, че след като е било посочено лицето управлявало автомобила електронния фиш не е издаден на това лице.
В
съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от процесуален
представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. В придружителното писмо, с което преписката е изпратена във
ВРС, АНО ангажира становище, че ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на
Закона.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Електронен фиш Серия К № 2452236 е
съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 24.12.2018 год. в 08.59 часа в
област Варна, общ.Бяла в с.Горица с
посока на движение към гр.Бургас, автомобил марка „БМВ Х4 ХДРАЙВ 20Д” с
рег.№ В 65-65 СА е извършил нарушение за скорост, като го е управлявал със
скорост 85 км. в час, при разрешена скорост от 50 км. в час, т.е. превишение от 35 км. в час. Нарушението било констатирано с
автоматизирано техническо средство.
При тези констатации и след извършени
справки за собственост на МПС-то било установено, че лекият автомобил е собственост
на М.С.Д.. ЕФ бил издаден на посоченото
от собственика на автомобила лице – въз.Д.. Последният в законоустановеният
14 дневен срок от връчване на ЕФ е депозирал в Сектор ПП-Варна декларация по
реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. В хода на адм.
производство след връчване на ел. фиш собственика на автомобила е посочил
действителния водач, който е управлявал МПС към момента на извършване на
нарушението – Я.Р.М..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.
Съдът, предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е
процесуално допустима.
Спазени
са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Съдът
не споделя възражението, посочено в жалбата, че в ЕФ не било посочено мястото
на нарушението. Мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в ЕФ,
а именно в област Варна, общ. Бяла в с.Горица
с посока на движение към гр.Бургас.
От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде определено къде е
извършено нарушението, като детайлно е посочено местото в разпечатката от джи пи ес системата на мобилната установка. При така
посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР - Варна
да издават ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по
спора.
Административнонаказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От
събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Както
се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по
т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено
и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването
им (чл.
165, ал. 2, т. 6 и т.
7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и
за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Редакцията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65
(Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
В
конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че посоката на
движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката, указана от
радара, съответно от двата последващи кадъра, съдържащи се в долния десен и ляв
ъгъл на изготвения снимков материал ясно е отразен единствено процесният
автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер.
Атакуваният
ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
От
доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС,
одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или
от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Измерената
скорост на движение на автомобила е 88 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема
скорост от 85 км/ч.
Управлението
на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП,
като за конкретното превишение, определено от АНО от 35
км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.4 от същия текст е предвидил
глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.. Размерът на санкцията е фиксиран в
закона и е безпредметно обсъждането на неговата справедливост.
Съгласно чл.188 ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Съгласно ал.5 на чл.189 от ЗДвП електронният
фиш се изпраща на лицето по чл.188 ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна
разписка, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата
или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за
управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал.4 за извършено нарушение, а първоначално издаденият ел.фиш
се анулира. В случаят е спазено изискването на закона и собственика в указания
от закона срок е посочил лицето, на което е предоставил автомобила за
управление. Съобразно на това ел. фиш е издаден на лицето, посочено от
собственика въз. Д.. Това лице също се е възползвало от предвидената от закона
възможност да посочи действителното лице, което е управлявало автомобила при
извършване на нарушението, като е подадена декларация. Тази декларация не е
приета от АНО, като с мотива, че което лице е посочил собственика на това лице
се издава електронния фиш, като не е било предприето разследване по
декларираното обстоятелство.
Лицето подало декларацията по чл. 189 ал.5, въз.Д. твърди, че е бил предоставил автомобила за
ползване на друго лице.
С тази норма законодателят е дал възможност на собственик на
автомобил, който не е нарушител по издаден електронен фиш, да посочи
действителният такъв, на когото да се ангажира административно-наказателната
отговорност. Като законодателят не е въвел ограничение само първото посочено от
него лице задължително да понесе адм. отговорност за
извършеното нарушение. Ако АНО не даде възможност на посоченото от собственика
лице да се защити и да посочи дали той е управлявал автомобила или не, то това
би довело до злоупотреба с права. Закона е предвидил тази възможност с цел
установяване на действителното лице извършило нарушението.
Според
съда, за да се установи обективната истина би следвало на всеки следващ твърдян
ползвател на автомобила да може да подава въпросната декларация, като посочва
евентуално на кого е предоставил автомобила, за да може обективно да се
установи извършителя на нарушението. Обратното, т.е. забраната освен
собственика, който може да подава тази декларация, за всеки друг ползвател би
ограничило правото на защита на всеки ползвател, който не е собственик на
автомобила.
Предвид
изложеното, според настоящия съдебен състав, неприемайки декларацията на
жалбоподателя, наказващия орган е ограничил правото му на защита, тъй като го е
лишил от правовата възможност да сочи доказателства в подкрепа на твърдението
си, още повече, че е установено лицето, което действително е извършило нарушението.
Затова и съдът намира, че АНО е следвало да обезсили издаденият фиш и да
разпореди такъв да се издаде на Я.Р.М. за констатираното нарушение.
Съдът
счита, че са били допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
Електронния фиш, като не е установено правилно лицето спрямо което е следвало
да се ангажира адм. отговорност. Поради това и
Електронния фиш следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Електронен фиш Серия К № 2452236, с който на М.С.Д., ЕГН **********, за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание „глоба“
в размер на 400 /четиристотин/ лв. на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд - Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: