№ 68
гр. В.П., 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100563 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „ОТП ФБ“ ЕАД срещу А. Е. М.
положителен установителен иск, с пр. осн. чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от
ЗЗД.
Ищецът излага, че на 30.07.2013 г. между „Б ДСК“ ЕАД, от една страна в качеството на
кредитор и А. Е. М., от друга страна в качеството му на кредитополучател, бил сключен
Договор за кредит, по силата на който банката отпуснала кредит в размер на 6199,00 лева.
Сочи, че била определена падежна дата 7- мо число на месеца, а крайният срок за погасяване
на задължението бил 08.07.2023 г. Твърди, че съгласно т.6 от Договора за кредит,
предоставеният кредит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на Договора бил 14.95 % годишно, при годишен процент на разходите /ГПР/ в
размер на 16,02 %. Към договора било подписано Допълнително споразумение от 08.04.2014
г., съгласно което остатъкът от дълга, който страните приемат за сумата от 6346 лева, се
издължава с равни месечни вноски. Ищцовото дружество релевира, че с цитираното
допълнително споразумение бил удължен срокът за издължаване на кредита, като е
определена нова крайна падежна дата - 08.04.2028 г., размерът на лихвения процент е
запазен, а ГПР по кредита възлиза на 16.34 %. Сочи се в исковата молба, че на 25.08.2016 г.
било подписано ново Допълнително споразумение, съгласно което страните приели за
остатък от дълга сумата от 6734,00 лева. Останалите параметри по договора били запазени, с
изключение на променливия лихвен процент, с който се олихвява кредита, който бил
намален на 13,45 % годишно и ГПР по кредита, който също бил намален на 14,31 %.
Ищецът акцентира, че поради обстоятелството, че ответникът престанал да обслужда
кредита си и на осн. чл. 18.2. от Общите условия към Договора за кредит „Б ДСК“ ЕАД
1
приела остатъкът от дълга като изискуем, считано от 15.01.2019 г., като на ответника била
връчена нотариална покана за предсрочна изискуемост по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Допълва, че на 18.01.2019 г. кредиторът депозирал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д.42/2019 г. по описа на РС - В.П. като били издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение № 24 от 24.01.2019 г. и Изпълнителен лист № 30 от 24.01.2019 г. в полза на
заявителя „Б ДСК“ ЕАД срещу кредитополучателя А. Е. М., за следните суми: 6386,60 лева -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането; 1087,57 лева - договорна лихва за периода 07.10.2017 г. до
18.01.2019 г.; 23 лева - обезщетение за забава за периода 31.01.2018 г. до 18.01.2019 г., 120
лева – дължими такси, 302,33 лева - разноски по ч.гр.д. № 42/2019 г. по описа на РС - В.П..
Ищцовото дружество сочи, че на основание издадените Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, по молба от „Б
ДСК“ ЕАД срещу длъжника било образувано изпълнително дело № № 222/2019 г. по описа
на ЧСИ Р.Р., рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Ш..
Активната си процесуална легитимация ищецът извежда от твърдението, че кредиторът
„Б ДСК“ ЕАД му е прехвърлил по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от
11.12.2019 г. /договор за цесия/, пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и изтекли лихви, включващ и вземането, възникнало от
сключения между „Б ДСК“ ЕАД като кредитор и А. Е. М., като кредитополучател Договор
за кредит за текущо потребление от 30.07.2013 г., както и от сключени допълнителни
споразумения към него от 08.04.2014 г. и от 25.08.2016 г.
Излага още, че цедентът „Б ДСК“ ЕАД изрично е упълномощил цесионера (ищцовото
дружество) да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземания, като
твърди, че е изпратил уведомително писмо, съдържащо горната информация до
кредитополучателя А. Е. М., поради и което счита, че последният е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор /цедент/, който е упълномощил за
това цесионера.
Моли, в случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземането с изпратеното до него уведомително писмо, да бъде прието, че
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от искова молба,
ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия,
писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на
длъжниците за извършената цесия. Аналогично, в случай, че съдът не сподели доводите на
ищеца, че предсрочната изискуемост на вземането е била надлежно обявявена на ответника
на 15.01.2019 год., моли съдът да приеме, че кредитополучателят е уведомен от ищеца в
качеството му на цесионер за предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата
молба.
Предвид изложеното, моли исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
2
В съдебно заседание ищецът редовно призован изпраща редовно упълномощен
процесуален представител, който заявява, че поддържа исковата молба и моли искът да бъде
уважен изцяло. След приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания,
процесуалният представител на ищеца поиска от съда да се произнесе с решение при
признание на иска. Настоящият съдебен състав, съобразявайки нормата на чл. 237, ал. 1 от
ГПК, е на мнение, че ищецът не разполага с правна възможност да релевира искане за
произнасяне с решение при признание на иска след приключване на съдебното дирене, т.е.
след като са събрани всички доказателства по делото. Това следва от самата разпоредба в
закона – когато ищецът заяви, че иска да бъде постановено решение при признание на иска,
съдът прекратява съдебното дирене като изобщо не се извършва такова, не се събират
доказателства. Решението се постановява на друга основа - на направеното признание на
иска. Съдът въобще не проверява дали изложените от ищеца твърдения съответстват на
действителното правно положение. Съдът няма право да извършва такава преценка, а е
длъжен да постанови решение, с което уважава иска, така както е предявен, като не излага
мотиви. Освен това, според настоящия съдебен състав има обоснована вероятност да са
налице неравноправни клаузи в договора, въз основа на които се претендира заплащане на
суми, за наличието на които съдът следи служебно, поради и което е налице и пречка по
смисъла на чл. 237, ал. 3, т. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
Ответникът, чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, с който
признава исковата претенция изцяло.
В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на
исковата молба, като допълва, че поради допусната техническа грешка в отговора си е
посочил, че главницата възлиза на 7616,63 лева, но всъщност тя е в размера, твърдян от
ищеца, а именно 6386,06 лева, която сума не отрича, че е дължима от ответника, както и
претендираните договорна лихва в размер на 1087,57 лева, обезщетение за забава от 23 лева
и разходи по изискуем кредит от 120 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.07.2013 г.
между „Б ДСК“ АД, от една страна в качеството на кредитор и ответника, от друга страна, в
качеството му на кредитополучател, е видно, че на ответника е предоставена сумата от 6199
лева с цел рефинансиране на предходни задължения на кредитополучателя. В договора е
уговорен срок за погасяване на кредита от 120 месеца.
Видно от приложеното допълнително споразумение към договора от 08.04.2014 год. към
посочената дата остатъкът от дълга възлизал на 6497,47 лева, от които 6051,18 лева –
главница, 338,06 лева – договорна лихва, 48,23 лева – наказателна лихва и 60 лева – заемни
такси. С оглед обстоятелството, че ответникът е заплатил част от начислената наказателна
лихва, е посочен остатък от дълга в размер на 6346 лева. Удължен е срокът за издължаване
на кредита на 168 месеца (падеж на последната вноска 07.04.2028 год.), ГПР възлиза на
3
16,34 %. Уговорено е, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на
14.95% годишно.
Представено е допълнително споразумение към договора от 25.08.2016 год., от което се
установява, че към посочената дата остатъкът от дълга възлиза на 6775,79 лева, от които
6103,58 лева – главница, 668,47 лева – договорна лихва и 3,74 лева – наказателна лихва, като
ответникът е внесъл сума в размер на 38,05 лева, а непогасеното му задължение след
приспадане на горната сума възлиза на 6734 лева – главница (след капитализиране на
дължимата договорна лихва в размер на 630.42 лева съсъ съгласието на длъжника).
Представени са и общите условия на кредитора, приложими към настоящия договор за
кредит за текущо потребление, както и погасителния план към договора.
От ангажираната нотариална покана от кредитора, съдържаща уведомление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, се установява, че същата е връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Представен е договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.12.2019 год.,
сключен между „Б ДСК“ ЕАД, от една страна в качеството му на цедент и „ОТП ФБ“ ЕАД,
от друга страна в качеството му на цесионер, с който ищецът се легитимира като носител на
процесното вземане. Видно от ангажираното извлечение от приемо-предавателен протокол,
неразделна част от сочения договор за цесия, кредиторът „Б ДСК“ ЕАД е прехвърлил на
ищцовото дружество „ОТП ФБ“ ЕАД вземането, произтичащо от процесния договор за
текущо потребление и сключените към него допълнителни споразумения.
Видно от представеното писмено потвърждение „Б ДСК“ ЕАД е потвърдил настъпилото
прехвърляне на вземанията по договора с дата на прехвърляне 18.12.2019 год., на осн. чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД.
Представено е и пълномощно, по силата на което законни представители на цедента са
упълномощили цесионера – ищцовото дружество да уведоми за извършената цесия всички
длъжници (кредитополучатели, съдлъжници, поръчители) по вземанията по кредити, които
са прехвърлени с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.12.2019 год.
Приложено е уведомление до ответника за извършената цесия, като по делото липсват
данни същото да е достигнало до адресата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни
изводи:
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от „ОТП ФБ“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на „Б ДСК“ ЕАД в качеството му на кредитор
срещу ответника А. Е. М., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 24/ 24.01.2019 год. по ч. гр. д. № 42/2019 г. на ВПРС
и изпълнителен лист от същата дата. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били
4
връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с определение №
260040/29.08.2022 год., постановено по ч. гр. д. № 42/2019 г. на ВПРС е дал указания на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в
законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение и ИЛ е прехвърлено на ищцовото дружество по силата на договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 11.12.2019 год. след издаване на заповедта. Ищцовото
дружество е активно процесуално легитимирано в качеството си на цесионер и е предявило
исковата претенция в законоустановения срок. Претендира се установяване на вземания,
които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Предявен е положителен установителен иск, с пр. осн. чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК
и чл.86 от ЗЗД - за установяване същестуването на вземания – неиздължена главница, лихви
по договор за кредит за текущо потребление, както и за дължими такси и разноски по
договора.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи следните факти и обстоятелства: 1. съществуване на твърдяното в полза на ищеца
вземане по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж - наличие на валидно
сключен договор за заем между цедента „Б ДСК“ ЕАД и ответника; че цедентът се явява
изправна страна по договорното правоотношение като е предал сумата по договора на
ответника; 2. Настъпване на предсрочна изискуемост на вземането, обявена надлежно на
ответника; 3. сключване на договор за цесия, с който е прехвърлено вземането по договора
за заем в полза на ищеца, предаване на новия кредитор-ищеца документите, които
установяват вземането, писмено потвърждение за станалото прехвърляне от предишния
кредитор; 4. съобщаване на длъжника от предишният кредитор за прехвърлянето, респ.
валидно упълномощаване на цесионера да съобщи цесията на длъжника.
В тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици, включително, че по кредита са били извършвани плащания и в
какъв размер са същите.
В настоящия случай не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установи по безспорен начин, че „Б ДСК“ ЕАД и ответникът са били в облигационни
отношения, уредени от сключения между тях договор за кредит и допълнителните
споразумения към него, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената
сума и същата е била усвоена от кредитополучателя.
По делото не се ангажираха доказателства ответникът да е издължил кредита, предмет
на иска, частично или изцяло.
5
Съгласно чл. 19.2 от ОУ (приложени към исковата молба) при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта.
Доколкото ответникът не е изпълнил задължението си да погаси отпуснатия му кредит,
за кредитодателя безспорно е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В тази връзка следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем (в този смисъл са разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Представителят на ответника не оспорва, че кредиторът е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем като е изпратил нотариална покана, съдържаща
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчена на ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Няма разногласия между страните, че ищцовото дружество, в качеството на цесионер, е
придобило вземането, произтичащо от процесния договор за кредит за текущо потребление
от 30.07.2013 год. и приложените към него допълнителни споразумения от 08.04.2014 год. и
от 25.08.2016 год., от „Б ДСК“ ЕАД, в качеството му на цедент, по силата на представения
по делото договор за продажба и прехвърляне на взимания (цесия) от 11.12.2019 год.
Прехвърлянето на вземанията е потвърдено от цедента на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, видно от
приложеното писмено потвърждение.
Назначеният особен представител на ответника не е релевирал възражение, че
ответникът не е бил уведомен за извършената цесия. Липсват данни приложеното към
делото уведомление до ответника за извършената цесия да е достигнало до знанието му.
Независимо от това, следва да се отбележи следното: когато цесията не е надлежно
съобщена на длъжника с върнатото известие за доставяне (какъвто е настоящият случай), то
с връчването на препис от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства на
назначения особен представител на ответника, и съобразно представеното упълномощаване
за уведомяване за цесията (стр. 17 от гр.д. № 13429/2022 год. по описа на ВРС), следва да се
приеме че цесията е била надлежно съобщена на ответната страна.
Доколкото липсва спор, а и от ангажираните писмени доказателства безспорно се
установи, ответникът дължи претендираните от ищцовото дружество суми за главница,
договорна лихва и обезщетение за забава, то в тази част претенцията е доказана и
основателна и следва да се уважи.
Ищецът претендира, че кредитополучателят му дължи на основание Тарифата за таксите
по кредити за текущо потребление сумата от 120лв. такса за направени разходи при
изискуем кредит. Съгласно чл.16 от договора кредитополучателят се е съгласил с Тарифата
за таксите на банката, но посоченото в тази тарифа задължение за кредитополучателя да
заплати разходи при изискуем кредит противоречи на чл.33 ал.1 ЗПК, където е
регламентирано, че при забава на плащането кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надхвърля размера на
6
законната лихва. Следователно е недопустимо освен законната лихва за забава в тежест на
заемателя да се възлага и допълнителна такса, която законът не допуска и следователно
такава не се дължи, тъй като тази уговорка е нищожна като противоречаща на закона. Също
така на осн.чл.10а от ЗПК кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и тази уговорка е нищожна и на
това основание. Освен това, дори да се приеме, че клаузата от Тарифата, с която е уредена
тази такса, не е неравноправна, то твърдените разходи при изискуем кредит в размер на 120
лева следваше да бъдат доказани в настоящото съдебно производство, че са реално
направени – за какво, кога и в какъв размер. Такива доказателства обаче в производството не
са представени. Недопустимо е да се определя предварително такса за разходи в определен
размер, без те реално да са били извършвани, а от там и да се прехвърлят в тежест на
кредитополучателя.
Предвид изложеното, установителният иск за сумата от 120лв. такси е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на
разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер на 297,57 лева, съобразно
уважената част от претенцията, както и сторените в исковото производство разноски,
възлизащи на 1045,60 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за особен
представител на ответника и за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 360 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция.
Така мотивиран, Районен съд – В.П.:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ищцовото
дружество, направено в последното по делото открито съдебно заседание след приключване
на съдебното дирене и даване на ход на устните състезания за произнасяне с решение при
признание на иска, на осн. чл. 237, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Е. М. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Б.” №2, че същият ДЪЛЖИ на „ОТП ФБ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“, бул. „В.“ №
15, ет. мецанин, представлявано по закон от И.Г.Д.М. – изпълнителен директор следните
суми: 6386.06 лева, представляваща главница, дължима по договор за кредит за текущо
потребление от 30.07.2013 г. и допълнителни споразумения към договора от 08.04.2014 год.
и от 25.08.2016 год., сключени между „Б ДСК“ ЕАД, от една страна, в качеството на
кредитор и А. Е. М., от друга страна, в качеството му на кредитополучател, ведно със
законната лихва от 18.01.2019 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
7
1087.57 лева, за периода от 07.10.2017 год. до 18.01.2019 г., обезщетение за забава в размер
на 23.00 лева, за периода от 31.01.2018 г. до 18.01.2019 г., прехвърлени от „Б ДСК“ ЕАД в
полза на „ОТП ФБ“ ЕАД, по силата на Приложение № 1 от дата 18.12.2019г. към Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.12.2019г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 24/
24.01.2019 год. и изпълнителен лист № 30 от 24.01.2019 год. по ч. гр. д. № 42/2019 год. по
описа на РС – В.П., на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79 от
ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП ФБ“ ЕАД, ЕИК: *********, представлявано по закон
от И.Г.Д.М. – изпълнителен директор срещу А. Е. М. с ЕГН: ********** иск по чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от
ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 120 лева,
представляваща разходи по изискуем кредит, дължими по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 30.07.2013 год. между „Б ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитодател
и А. Е. М., в качеството на кредитополучател, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 24/
24.01.2019 год. и изпълнителен лист № 30 от 24.01.2019 год. по ч. гр. д. № 42/2019 год. по
описа на РС – В.П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. Е. М. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП ФБ“ ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 1045,60 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски
в настоящото гр.д. № 563/2022 год. по описа на РС- В.П., включваща заплатена държавна
такса, възнаграждение за особен представител на ответника и юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 297,57 лева, представляваща сторените съдебно –
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 42/2019 год. по описа на
Районен съд- В.П., съобразно уважената част от претенцията, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението, в частта, в която е оставено без уважение искането за постановяване на
решение при признание на иска, имащо характер на определение, не подлежи на обжалване.
В останалата част решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
8