РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1361
гр. Пловдив, 12 юли 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 1295 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с
чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда.
2. Образувано е по касационна жалба
предявена от Сдружение “Национална асоциация за защита
на пациента”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от председателя к.м.б., против Решение № 21 от 07.03.2023 год.
на Асеновградски районен съд, ІІ наказателен състав, постановено по а.н.дело № 494
по описа на същия съд за 2022 год., потвърждаващо
Наказателно постановление № 16-2200051/05.05.2022 год., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на дружеството –
жалбоподател е наложена “имуществена санкция” в размер на 3500 лв., на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за
нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В
тази връзка се иска отмяна на оспореното решение и процесното НП, алтернативно
изменение на същото чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция. Претендират
се разноски по делото.
3. Ответникът по касационната жалба - Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че касационната жалба е
неоснователна, поради което решението на АРС следва да бъде оставено в сила.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5.
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите:
6. Каза се, предмет на производството
пред първоинстанционния съд е било НП № 16-2200051/05.05.2022 год., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на Сдружение
“Национална асоциация за защита на пациента”, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, е наложена “имуществена санкция” в размер на 3500 лв.,
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл.
1, ал. 2 от КТ.
НП
е издадено въз основа на АУАН № 16-2200051/11.03.2022 г., съставен от Б.С.К. –
главен инспектор в Дирекция „ИТ“ - Пловдив. Обективираните в НП констатации се
свеждат до следното:
При извършена проверка на 25.02.2022 г.,
на кухня – кетъринг, намираща се в гр.
Асеновград, ул. „Иван Вазов“ № 12, стопанисвана от Сдружение
“Национална асоциация за защита на пациента” е
установено да полага труд Д.Д.К., ЕГН **********. Същата е извършвала обща
работа в кухнята като е миела посуда.
При проведения разговор Д.Д.К.
е заявила, че идва в
кухнята от месец януари 2022 г. като мияч, от понеделник до петък от 8:00 часа
до 16:00 часа и за това получава месечно възнаграждение от 700 лв. от Сдружение
“Национална асоциация за защита на пациента”. От извършената проверка на място
в кухня – кетъринг и от представената в
Дирекция „ИТ“ – Пловдив служебна бележка за инструктаж № Д22-01 и молба за член
в Асоциацията е установено, че към 25.02.2022 г. в кухня – кетъринг, намираща се в гр.
Асеновград, ул. „Иван Вазов“ № 12, от
страна на работодателя Сдружение “Национална асоциация за защита
на пациента” е приета на работа Д.Д.К.,
ЕГН **********, като работник в кухнята, при установени елементи на трудово
правоотношение – работно място, работно време и уговорено трудово
възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма.
Прието е, че с това деяние е нарушен чл.
62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Процесното административно наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и
възпроизведена в НП № 16-2200051/05.05.2022 год., издадено от Директора на Д
“ИТ”, гр. Пловдив.
7. При извършената проверка от органите на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пловдив, Д.Д.К. (вписана в НП с името К.) е попълнила
Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, с която същата е декларирала
елементите на трудовото си правоотношение, както и че последното трудово
възнаграждение й е изплатено от работодателя на 11.02.2022 г.
8. В хода на първоинстанционното производство са
представени подадено в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив:
- жалба от З.Т.Р., в която същата
твърди, че е работила в Сдружение “Национална асоциация за защита на пациента”,
но не е имала сключен трудов договор;
- сигнал от В.З.Т., в който твърди, че
не е подписвала трудов договор със Сдружение “Национална асоциация за защита на
пациента”, макар че е работила в обект на сдружението като работник-кухня, но
след направена справка в НАП установила, че имала регистриран трудов договор от
06.08.2021 г. и в тази връзка моли да се извърши проверка и „договорът да бъде
прекратен“;
- сигнал от К.Х.Й., в който твърди, че
не й е изплатено трудовото възнаграждение и обезщетение съгласно трудовото
законодателство.
9. В производството
пред първоинстанционния съд е бил разпитан като свидетел, контролния орган
съставил акта за установяване на административно нарушение Б.С.К., която изцяло
потвърждава констатациите изложени в АУАН.
Свидетелски показания са дадени и от Д.Д.К. (вписана в НП с името К.),
която твърди, че от м. януари започнала да ходи да помага в кухнята на
жалбоподателя когато си пожелаела – обикновено сутрин от 8-9 часа до обяд на
доброволни начала. Била член на асоциацията и се разбрали еднократно да получи
сумата от 700 лв. Тази сума г-н Б. и я дал да си плати тока и квартирата. При
проверката била принудени от проверяващите да попълни декларацията по чл. 402,
ал. 1 от КТ.
10. С обжалваното пред настоящата
инстанция решение, Пловдивският районен съд е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление, като е приел, че при съставяне на АУАН и НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като същите са издадени от компетентни
лица, в рамките на материалната и териториалната им компетентност. Счетено е,
че от събраните доказателства
безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, което
е пълно, точно и ясно описано. Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на нарушителя и
да опорочават атакувания акт в степен налагаща неговата отмяна.
ІV.
За правото:
11. Като е стигнал до тези изводи,
районният съд е постановил правилен и съответен на материалния закон съдебен
акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на
оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така
и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
12. Събраните както в административнонаказателната
процедура, така и в съдебното производство данни, налагат извода, че
действително към 25.02.2022 г. в кухня – кетъринг, намираща се в гр.
Асеновград, ул. „Иван Вазов“ № 12, от страна на работодателя Сдружение
“Национална асоциация за защита на пациента” е приета на работа Д.Д.К. (вписана
в НП с името К.), ЕГН **********, като работник в кухнята, при установени
елементи на трудово правоотношение – работно място, работно време и уговорено
трудово възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма.
Ето защо, въведеното в хода на административнонаказателното и съдебното
производство твърдение, че К. (вписана в НП с името К.) е работила на
доброволни начала като член на Асоциацията, следва да бъде прието като защитна
теза на нарушителя, която обаче, не намира необходимата опора в събраните по
делото доказателства. На първо място, К. (вписана в НП с името К.) е получила възнаграждение
в размер на 700 лв. изплатено й на 11.02.2022 г. за престирания от нея труд
през месец януари – обстоятелство което освен, че същата е декларирал в
декларацията по чл. 402, ал. 1 т. 3 от КТ, е поддържала и пред съда в дадените
от нея под страх от наказателна отговорност свидетелски показания, според които
„…Месец февруари получих възнаграждение от 700 лв., което ми беше за януари
месец…“. Получаването на възнаграждение за престирания от нея труд,
изключва възможността да се приеме, че този труд да е положен от нея
доброволно, още по-малко като член на Асоциацията, какъвто последната не е. В
тази връзка само за пълнота следва да се посочи, че представената още в хода на
административнонаказателното производството молба от К. за членство в Сдружение
“Национална асоциация за защита на пациента” по никакъв начин не променя
възприетите вече изводи, поради липса на Решение на Управителния съвет на
сдружението за нейното приемане (съгласно чл. 26 от Устава на Сдружение
“Национална асоциация за защита на пациента”), както и поради липса на
доказателства за внесен от К. членски внос. В тази насока изложените в
касационната жалба доводи не се споделят от настоящата инстанция.
13. Отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения според чл. 1, ал. 2 от КТ, а трудовият
договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя
преди постъпването на работа (така чл. 61 ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от кодекса). От
анализа на цитираните законови разпоредби следва, че за да е налице нарушение
по чл. 62, ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да
е налице трудов договор сключен в писмена форма между него и съответния
работодател. В настоящия случай контролните органи на Дирекция инспекция по
труда гр. Пловдив са констатирали именно това, че лицето Д.Д. е приет на работа
като работник при установени елементи на трудово правоотношение, без да е
сключен с нея трудов договор в писмена форма.
14. Противно на становището на касационния жалбоподател за
нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, в оспореното НП
административнонаказващият орган е изложил подробни мотиви досежно размера на
наложената имуществена санкция при съобразяване както на отегчаващите и
смекчаващи обстоятелства, така и на други обстоятелства от значение за
определяне на обсъждания размер. Последният, както правилно е приел и първоинстанционния
съд, е законосъобразно определен при стриктно спазване на разпоредбата на чл.
27 ал. 2 от ЗАНН.
15. Тези съображения налагат да се приеме, че обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила.
V. За разноските:
16. При
посочения изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН във
връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, София се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
То се констатира в размер на 80 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Пловдивският административен съд,
деветнадесети касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21 от 07.03.2023 год. на Асеновградски
районен съд, ІІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 494 по описа на
същият съд за 2022 год.
ОСЪЖДА Сдружение “Национална асоциация за защита на
пациента”,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от председателя
к.м.б., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, София сумата
от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.