РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Районен съдия:
ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1050 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца К.Х.Р. твърди, че на 28.02.2017г. била
уведомена от баща си, че е търсена от лица, представящи се за служители на
ЦБА-Русе, които поискали да се яви в магазин ЦБА Халите. Р. отишла в посочения
магазин, където и показали запис от охранителни камери, на които тя била
заснета в магазина и според охраната се виждало как Р. скрила някакъв продукт в
ръкава си и го изнесла без да го плати. Заплашили я, че ще занимават цялото й
семейство с проблема включително и възрастния и болен баща и поискали да им
даде 150 лева. Ищцата била уплашена и се поддала на изнудването и предала сумата
150 лева, за което по искане на служители на ответника- ЦБА АД гр. Варна- тя
съставила декларация за доброволно предаване на парите.
Иска ответника да бъде осъден да й заплати сумата от
150 лева, която тя била принудена със заплаха да предаде, както и да й заплати
сумата 1150 лева обезщетение за нанесения психически тормоз.
Ответникът оспорва иска. Счита, че след като ищцата
се оплаква от деяния, които съставляват престъпление, то делото би следвало да
се води срещу физически лица по наказателен ред. Твърди, че исковата молба е
неясна. Счита, че иска е недоказан и че „дружеството не е извършило посочените
в исковата молба престъпни обстоятелства“ и че описаните в исковата молба
обстоятелства „не отговарят на действителното положение между страните“. В отговора
се сочи също така, че ищцата е завела идентичен иск със същото съдържание по
който е осъдила друго дружество и че „не може за едно и също нещо да бъдат
осъдени две лица, доколкото те не са солидарни длъжници“.
И двете страни по спора правят уточнение на
изявленията си. В уточняваща молба от 11.06.2018г. К.Х.Р. твърди, че не е
сигурна дали служителите на ответника, на които е предала паричната сума са
предали парите в касата на дружеството или са ги задържали за себе си, като
този факт трябва да се установи по делото. Ако сумата от 150 лева е внесена в
касата на дружеството, то ищцата счита, че претенцията й е с правно основание
чл.55 от Закона за задълженията и договорите, а ако служителите са присвоили
сумата, то претенцията е с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите- за обезщетяване на вреди от действията на служители на дружеството
ответник.
В свое писмено изявление ЦБА АД гр. Варна заявява,
че стопанисва търговски обект в гр. Русе, по ул. „Александровска“ № 93.
Охраната на обекта се осъществява от външна фирма. На 28.02.2017г. в посочения
обект е била на работа служител с имена Б.Й.У.. Към 10.07.2017г. в дружеството
не е извършвана проверка по случая от 28.02.2017г.
По възраженията за недопустимост:
Възражението за недопустимост на производството
поради това, че следвало да се разгледа по реда на НК е неоснователно. В
исковата молба се твърди извършването на противоправни действия от лица, които
са служители на дружеството ответник и се иска обезщетение за вредите в
резултат на тези противоправни действия. Така предявеният иск попада изцяло в
хипотезата на чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и е правно допустим. Въпросът
дали дадени физически лица са извършили престъпление е отделен и не е обуславящ за настоящото дело,
нито изключва неговата допустимост. Ако съответните физически лица са извършили
престъпление, ако прокуратурата бъде надлежно сезирана и реши да образува
наказателно производство и ако успее да докаже обвинението, то споменатите физически
лица ще понесат наказателна отговорност, която е отделна от гражданската
отговорност на ответното дружество за вреди причинени от негови служители.
Ответника носи отговорност за вреди причинени от негови служители във връзка
със службата им, дори и служителите да не са извършили престъпление. За това
предявените искове са допустими.
Възражението свързано с осъждане на друго дружество
от ищцата за обезщетение за същите вреди е неоснователно. Не може да се
пререшава правен спор между същите
страни и със същия предмет. В случая ответник по предходното дело е било
друго дружество- „ЦБА Русе“ ЕООД. Релевантно по настоящия спор е дали лицата,
за които се твърди, че са извършили противоправни действия са служители на
ответното дружество- ЦБА АД гр. Варна и това ще е обуславящо за основателността
на предявения иск. Осъждането на „ЦБА Русе“ ЕООД за същото обезщетение няма
самостоятелно значение, но евентуалното заплащане на обезщетение на ищцата от
страна на „ЦБА Русе“ ЕООД въз основа на влязлото в сила решение би могло да има
значение за отговорността на ответника.
Искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 1150 лева е с правно основание чл. 49 от ЗЗД- за обезщетяване на вреди от
юридическо лице, които са възникнали в резултат на действия на лица, на които
дружеството е възложило работа.
Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Искът за сумата 150 лева се заявява на две
евентуални основания- ако сумата е постъпила в ЦБА АД гр. Варна тази претенция
е с правно основание чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, а ако не е
постъпила в дружеството то правната квалификация е отново по чл. 49 от ЗЗД.
По делото са събрани следните доказателства:
Свидетелят Джастин Каненгони е син на ищцата.Твърди,
че на 28.02.2017г. се разхождал с майка си в центъра на град Русе, при което
майка му получила обаждане по телефона и му казала, че има проблем с
клиентската си карта за „Халите“ и трябва да посети магазина. Отишли двамата в
магазина, където се срещнали с мъж и жена, с които ответницата разговаряла. Р.
била видимо притеснена и обяснила на сина си, че служителите искали от нея
пари, като я заплашвали, че ще има проблеми, защото била заснета от камерите в
магазина да краде стоки. Р. споделила със сина си, че е платила на служителите.
След случката Р. била притеснена и често плачела, което се случвало в
продължение на няколко седмици.
Свидетелят Христо Радков е баща на ищцата. Твърди,
че през 2017 година бил в гаража си, когато минали мъж и жена, които му
показали снимка на жена и го попитали дали я познава. Той им казал, че това е
дъщеря му, а те го уведомили, че искат да разговарят с нея за проблеми с
клиентската й карта, при което Радков се свързал с дъщеря си по телефона и я
свързал със служителите на дружеството.
Свидетелят Б.У. е работил като сътрудник-координация
в магазин ЦБА към 28.02.2017г. като работата й включвала контрол над влизането
и излизането от магазина. Длъжността й не е била на охранител, но твърди, че
фактически е изпълнявала такива функции. Част от задълженията й включват
преглеждане на записите от охранителните камери. Такива прегледи се извършват,
когато се констатират липси в по-големи размери. На 15.02.2017г. У. била
уведомена за липси във връзка с което тя прегледала записите от камерите от
14.02.2017г. и забелязала, че Р. взела от щанд два шоколада, върнала единия, а
другия прибрала в ръкава, което се виждало отчеливо на камерата. Същото се
повторило на още два щанда с други видове стоки. У. споделила откритото с
колегата си Д.П.. Двамата решили да издирят заснетата жена, за да изяснят
случая, като не са докладвали на ръководството за него. От разговори с клиенти У.
разбрала, че Р. живее в кв. Възраждане, а баща й имал гараж и така решила да я
потърси. Казали на баща й, че има проблем с клиентската карта, свързала се с
нея, след което Р. дошла в магазина. Р. благодарила, че не са сезирали прокуратурата
и казала, че ще заплати „всичко“. Няколко пъти казала, че е на антидепресанти и
признала, че е взела стоки на стойност от около 30 лева. На входа на магазина
имало табела, че откраднат продукт се заплаща в петорен размер и за това Р.
доброволно заплатила сумата 150 лева. Цялата сума била маркирана на касата и
предадена на касиер, като така сумата постъпила в дружеството. Клиенти на
магазина са казвали на У., че Р. „може би злоупотребява.“ У. твърди, че не са
принуждавали Р. да заплати сумата 150 лева.
Свидетелят Д.П. е работил на длъжност управител на
магазин „Градски Хали“ през процесния период и не влиза в задължението му да
издирва лица заподозрени в кражба. Потвърждава изнесеното от св. У. относно
характера на работата на последната. Твърди, че Р. дошла в магазина и заявила,
че е на антидепресанти и има проблеми в семейството си и го е направила под
влиянието на хапчетата и депресията. П. не е посещавал бащата на ищцата, а Р.
признала, че е откраднала част от взетите от нея стоки. Твърди, че никой не е
искал на Р. определена сума, а в магазина имало голяма табела, че незаплатените
на касите суми се заплащат в петорен размер. Р. предала на П. сумата, а той от
своя страна я предал на У.. П. не помни размера на сумата и не е вземал част от
парите.
От така събраните доказателства съдът приема за
установено, че св. У. при преглед на записи от охранителните камери в магазина
се е усъмнила, че ищцата краде стоки. У. успяла да установи самоличността на Р.
и да я издири, включително свързвайки се с баща й, след което
последната се явила в магазина за да се изясни случая. Р. признала пред У. и П.,
наличието на задължение към дружеството за неплатени стоки за около 30 лева,
след което заплатила сумата 150 лева представляваща петкратния размер на
неплатените стоки, съгласно правилата на магазина, които били оповестени на
входа. Сумата от 150 лева била предадена на касиер, който я маркирал като
продажби на каса. Тези обстоятелства се установяват от разпита на свидетелите,
които в по-голямата си част са безпротиворечиви.
Спорно е дали Р. е признала пред У. и П., наличието
на задължение за заплащане на неплатени стоки. Съдът приема, че такова
признание е имало. Това се потвърждава от показанията на свидетелите У. и П.,
както, а факта, че Р. е заплатила сумата от 150 лева, което също е косвено доказателство
в тази насока. По тези съображения съдът приема за установено, че К.Р. е имала
задължение за заплащане на сумата 30 лева- цена на стоки, към ЦБА АД и че тя е
заплатила тази сума погасявайки едно свое задължение.
Спорно е и дали У. и П. са изискали от Р. да заплати
сумата от 150 лева, като съдът счита, че са го направили. Няма друга причина Р.
да бъде издирвана освен за да заплати петорния размер на стоките, за които се
смята, че е присвоила. Обясненията, че Р. е търсена за да „се изясни случая“ не
се кредитират от съда, тъй като няма какво да се изяснява- служителите на ЦБА
АД гр. Варна са формирали убеждението си, че Р. е откраднала стоки изключително
от видеозаписите и откриването на последната е имало значение единствено за да
се съгласи Р. да заплати петорния размер на стоките или ако не се съгласи да
бъде сезирана прокуратурата.
Претенцията за сумата 150 лева е частично
основателна. Както бе посочено по-горе сумата от 30 лева е платена дължимо.
Горницата до 150 лева обаче е платена без правно основание. Правилата на
магазина за заплащане на цената на необявени стоки на касата в петорен размер
нямат законно основание. В българското право обезщетителните плащания по начало
служат за да репарират причинени вреди и не могат да имат наказателен характер,
доколкото е недопустимо един частноправен субект да наказва друг. Има виждане,
че неустойката може да изпълнява и наказателна функция, въпреки, че чл.92 от
Закона за задълженията и договорите не предвижда такава, но в случая съдът не
счита, че изискването за заплащане на петорния размер на цената може да се
приравни на двустранно договорена неустойка, с която клиентите са се съгласили.
По тези съображения 120 лева от общо заплатените 150 лева са заплатени без
основание и подлежат на връщане от ЦБА АД гр. Варна, доколкото съдът кредитира
показанията на св. У., че сумата е внесена в дружеството, като е предадена на
касиер, които я е отразил като оборот на каса.
Претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди
изразяващи се в негативните преживявания в резултат на „разследването“ извършено
от св. У. е частично основателна. Проведеното
„частно разследване“, при което е открит и разпитван бащата на К.Х.Р. няма
законово основание и е противоправно, тъй като навлизането в чужда лична сфера
може да става само в изрично предвидени от закона случаи и по определени от закона
способи. При наличие на съмнение за извършена кражба от дружеството е следвало
да сезират компетентните държавни органи, които единствени могат да установят
извършено ли е твърдяното престъпление.
В настоящото производство не може да се установява извършването
на престъпление, което би наложило да се преценява какво точно е признала Р.
пред У. и П., следва ли да се цени това признание и ако се цени дали
осъщественото деяние съставлява престъпление, наказателноотговорно ли е лицето
към момента на деянието (предвид твърдения за особени психично състояние и
приемането на медикаменти), размерът на отнетото обосновава ли наказателна
отговорност и как се отразява на наказателната отговорност факта, че
евентуалната вреда е възстановена. Всички тези въпроси излизат извън
компетентността на гражданския съд и могат да се установят само в наказателно
производство. Настоящият състав приема единствено, че Р. е признала наличието
на задължение към ЦБА от 30 лева, което е заплатила, като Р. се счита за
невиновна за извършване на престъпление до влизането в сила на осъдителна
присъда в обратния смисъл.
„Частното разследване“ на У. и обвинението в
извършване на престъпление са причинили притеснения и негативни емоции на Р.
(неимуществени вреди), което се установява от разпитаните свидетели.
„Частното разследване“ на У. и П. и изискването за
заплащане на сумата 150 лева са противоправни
действия които са причинили неимуществени вреди на Р., които съдът оценява на 500
лева, като в този размер искът за обезщетяване на неимуществени вреди е
основателен и следва да се уважи, а над него да се отхвърли. Ответното
дружество носи отговорност за вредите, тъй като същите са причинени от негови
служители във връзка с възложената им работа и във връзка с правила установени
от дружеството за заплащане на петорния размер на необявени на касата стоки.
Предвид изхода на делото на ищцата следва да се
присъдят разноски в размер на 47,69 лева съразмерно на уважената част от
исковете, а на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 313,85 лева
съразмерно на отхвърлената част от исковете. След компенсация на насрещните
задължения за разноски на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
266,16 лева. Мотивиран така съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА ЦБА АД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово”,
бул. „Народни будители“ № 2 да заплати на К.Х.Р., с ЕГН ********** с адрес ***
следните суми:
- 120 лева, която сума е получена от ЦБА АД гр. Варна без
основание на 28.02.2017 година със законната лихва върху тази сума от
13.02.2018г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за заплащане на горницата над 120 лева до пълния
предявен размер от 150 лева.;
- 500 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди-
претърпени душевни страдания в резултат на разследването от страна на служители
на ЦБА АД гр. Варна на твърдяно престъпление извършено от К.Х.Р. и изискването
на служители на ЦБА АД гр. Варна да заплати парична сума като компенсация за
твърдяното престъпление със законната лихва върху тази сума от 13.02.2018г. до
окончателното изплащане като отхвърля
иска за заплащане на горницата над 500 лева до пълния предявен размер от 1150
лева.
ОСЪЖДА К.Х.Р., с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
ЦБА АД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, кв. „Аспарухово”, бул. „Народни
будители“ № 2 сумата 266,16 лева разноски по делото след насрещна
компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/