РЕШЕНИЕ
№ 770
гр. Бургас, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120108282 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. К. П.,
ЕГН: **********, с адрес: град Б., против Главна дирекция „Гранична
полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, БУЛСТАТ: *********, за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 6 700 лева,
представляваща сборната месечна равностойност на неосигурена храна за
периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г., дължима за положен от ищеца при
ответника труд по силата на служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР; сумата от 1006, 42 лева, представляваща сборно обезщетение за забава
върху всяка от главниците за периода от 28.12.2021 г. до 01.12.2024 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба на 02.12.2024 г. до
окончателното изплащане.
В искова молба са изложени твърдения, че със заповед № .8121К-
10164/05.11.2018 г.| на Министъра на вътрешните работи ищецът е назначен на
длъжност *** (ГИУ М.Т.) в сектор „****“ към Регионална дирекция
„Гранична полиция“ - Е. при Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР,
считано от *** г. Със заповед № 8121К-4466/09.03.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи ищецът бил ПРЕНАЗНАЧЕН на длъжност *** (****) в
сектор „***“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Бургас при
Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, считано от 15.03.2021 г. Със
заповед №8121К-12877/30.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи
1
ищецът бил ПРЕНАЗНАЧЕН на длъжност *** (***) в сектор „***“ към
Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Бургас при Главна дирекция
„Гранична полиция“, която длъжност ищецът изпълнява и до настоящия
момент. Поддържа се, че за процесния период ищецът като служител по чл.
142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е имал право да му се предоставя храна или да му се
изплаща левовата й равностойност, но ответникът не му е предоставял храна
и не е изплащал левовата й равностойност. Посочва се, че като допълнителна
част от месечното възнаграждение сумата за храна се дължи заедно с него до
27-мо число на текущия месец, за който е дължима, поради което ответникът е
изпаднал в забава на 28-мо число на месеца, в който се дължи заплатата.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на
вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт П., който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни, като моли за
оставянето им без разглеждане, съответно за отхвърлянето им, както и за
присъждане на разноски.
Поддържа се, че Главна дирекция „Гранична полиция“ не е процесуално
легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като ищецът полага
труд по силата на служебно правоотношение с орган по назначаването –
Министъра на вътрешните работи, поради което ответник следва да бъде
Министерство на вътрешните работи.
Признават се обстоятелствата, че ищецът е преназначен със заповед №
8121К-12877/30.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи на длъжност
„*** (***)“ в сектор „***“ към РДГП Бургас, експертно ниво ***, считано от
14.10.2024 г. Излагат се доводи, че статутът на ищеца за процесния период се
регламентира от разпоредбите на ЗДСл, в които законодателят не е предвидил
изплащане на левова равностойност на храна. Поддържа се, че Тълкувателно
решение № 1/27.11.2024 г. на ОСГК на ВКС няма обратно действие, а се
прилага от момента на постановяването му. Отбелязва се, че въпреки това със
заповеди № 8121з-1661/29.11.2024 г. и № 8121з-1662/29.11.2024 г. на
министъра на вътрешните работи е разпоредено през 2025 г. да бъде изплатена
левовата равностойност на храната за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г
на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР в определен в заповедите
размер.
Акцесорните претенции за лихви се оспорват с аргументи, че за
процесния период ответникът не е имал задължението да осигурява храна или
да заплаща левовата й равностойност в полза на държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
С писмена молба ищецът поддържа предявените искове и моли за
уважаването им. Поддържа, че с предявяване на настоящите искове се
защитава против евентуално възражение на ответника за частично погасяване
по давност.
С писмена молба ответникът уточнява, че съгласно т. 4 от заповед №
2
8121 з-1662/29.11.2024г. по описа на МВР левовата равностойност на храната
за месец декември 2024 г. в размер на 300 лева е изплатена на ищеца с
месечното му възнаграждение за месец декември 2024 г. Отбелязва, че на
ищеца не са заплащани суми за храна за исковия период от 01.12.2021 г. до
30.11.2024 г., предвид разпореденото в т. 4 от заповед № 8121з-
1661/29.11.2024 г. по описа на МВР, съгласно която на служителите,
предявили по съдебен ред искова претенция с правно основание чл. 181, ал. 1
от ЗМВР след 27.11.2024 г., левовата равностойност на храната за посочения в
т. 2 от заповедта период ще се изплаща след влизане в сила на осъдително
решение. В случай че служителят оттегли исковата си молба, сумите,
определени в т. 2 от заповед № 8121 з- 1661/29.11.2024г. по описа на МВР, ще
му се изплатят по реда на т. 6 от същата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение на съда от 30.01.2025 г. е оставено без уважение
възражението на ответника за недопустимост на предявените искове поради
липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като орган по назначението
на ищеца действително е министърът на вътрешните работи, но заплатата и
допълнителните възнаграждения, свързани с изпълнението на службата, се
дължат от поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което той е
назначен, а именно Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство
на вътрешните работи (Решение № 11 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3330 по
описа за 2015 год., IV г. о. на ВКС).
Правната квалификация на предявените обективно кумулативно
съединени осъдителни искове е чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По
главния иск ищецът следва да докаже, че за процесния период е полагал труд
за ответника по силата на служебно правоотношение, за което му се дължат
претендираните вземания, а по акцесорния иск – наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че със заповед № 8121К-10164/05.11.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи ищецът е назначен на длъжност *** (ГИУ М.Т.) в сектор
„****“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Е. при Главна
дирекция „Гранична полиция“ - МВР, считано от *** г. Със заповед № 8121К-
4466/09.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи ищецът бил
ПРЕНАЗНАЧЕН на длъжност *** (****) в сектор „***“ към Регионална
дирекция „Гранична полиция“ - Бургас при Главна дирекция „Гранична
полиция“ - МВР, считано от 15.03.2021 г. Със заповед №8121К-
12877/30.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи ищецът бил
ПРЕНАЗНАЧЕН на длъжност *** (***) в сектор „***“ към Регионална
дирекция „Гранична полиция“ - Бургас при Главна дирекция „Гранична
полиция“, която длъжност ищецът изпълнява и до настоящия момент.
3
Безспорно е също, че ищецът е полагал труд за ответника въз основа на
възникналото между тях служебно правоотношение. Поради това съдът
приема, че за процесния период от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. ищецът е
полагал труд за ответника по силата на служебно правоотношение.
Спорът между страните е правен и се свежда до това, дали ищецът с
оглед заеманата от него длъжност по служебно правоотношение има право на
безплатна храна, респ. на левовата й равностойност, в рамките на исковия
период, т. е. за приложното поле на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР по отношение на
лицата по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. По поставения въпрос – дали
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния
служител, имат право да им се осигурява храна или левовата й равностойност
съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, е постановено Тълкувателно решение от 27.11.2024 г. по
тълкувателно дело № 1/2024 г. по описа на ОСГК на ВКС. В него се приема
задължително за всички съдилища тълкуване, че държавните служители по
чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто
статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се
осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност
съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи.
Съдът не възприема доводите на ответника, че посоченото тълкувателно
решение е приложимо само по отношение на вземанията по чл. 181, ал. 1
ЗМВР, които са възникнали след постановяването му, т. е. след 27.11.2024 г.
Тълкуването на закона, дадено с тълкувателно решение, има действие от
момента на влизане в сила на правната разпоредба, чието тълкуване се дава, а
не от момента на постановяване на тълкувателното решение. С
тълкувателното решение се изяснява действителният смисъл на тълкуваната
правна норма, който е бил вложен в нея от момента на влизането й в сила, а не
от момента на тълкуването й. Позоваването на Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, поставено по спорни
въпроси в изпълнителното производство, не е относимо към настоящия
случай, който касае обществени отношения от съвсем различен порядък.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по силата на възникналото
между страните служебно правоотношение за процесния период ответникът
дължи на ищеца заплащане на левовата равностойност на неосигурена храна.
Ето защо предявеният главен иск с правна квалификация чл. 181, ал. 1 ЗМВР
се явява доказан по основание.
Безспорно е, а и е видно от приетите писмени доказателства, че за
периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. левовата равностойност на храната е
била в следните размери: за 2021 г. съгласно заповед № 8121з-1410/31.12.2020
г. – 120 лв., за 2022 г. съгласно заповед №8121з-1723/31.12.2021 г. – 120 лв., за
периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. съгласно заповед №
4
8121з130/31.01.2023 г. – 120 лв., за периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г.
съгласно заповед №8121з-130/31.01.2023 г., изменена със заповед
№8121з1400/05.09.2023 г. – 200 лв., за 2024 г. съгласно заповед № 8121з-
10/04.01.2024 г., изменена със заповед №8121з641/29.04.2024 г. – 300 лв. На
основание чл. 162 ГПК съдът определи, че за процесния период от 01.12.2021
г. до 31.07.2023 г. дължимата сума е 2400 лева (20 месеца х 120 лева), за
процесния период от 01.08.2023 г до 31.12.2023 г. – 1 000 лева (5 месеца х 200
лева), а за остатъка от процесния период от 01.01.2024 г. до 30.11.2024 г. –
3300 лева (11 месеца х 300 лева), т. е. сборната месечна равностойност на
неосигурена храна възлиза на сумата от общо 6 700 лева. Ето защо
предявеният главен иск с правна квалификация чл. 181, ал. 1 ЗМВР се явява
доказан в пълния му предявен размер, поради което следва да бъде изцяло
уважен.
От представените по делото писмени доказателства /вътрешни правила
за заплатите в МВР/ се установява, че срокът за изплащане на
равностойността на храната /изплащане на заплатите/ е 27-мо число на
съответния месец, поради което длъжникът изпада в забава на 28-мо число на
месеца. Наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава
обосновават основателността и на акцесорния иск за забава. На основание чл.
162 ГПК съдът определи, че сборно обезщетение за забава върху всяка от
главниците за периода от 28.12.2021 г. до 01.12.2024 г. възлиза на сумата от
общо 1006, 42 лева. Ето защо предявеният акцесорен иск с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД се явява доказан в пълния му предявен размер,
поради което следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски, но не е направил искане за присъждането им, а и не е
представил доказателства за извършването им.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 318 лева за дължими
държавни такси върху цената на предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към
Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 46, БУЛСТАТ: *********, да заплати на Т. К. П., ЕГН:
**********, с адрес: град Б., сумата от 6 700 лева, представляваща сборната
месечна равностойност на неосигурена храна за периода от 01.12.2021 г. до
30.11.2024 г., дължима за положен от ищеца при ответника труд по силата на
служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 1006,
42 лева, представляваща сборно обезщетение за забава върху всяка от
главниците за периода от 28.12.2021 г. до 01.12.2024 г., ведно със законната
5
лихва от подаване на исковата молба на 02.12.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към
Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 46, БУЛСТАТ: *********, да заплати на Районен съд –
Бургас сумата от 318 лева за държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6