Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 31.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на двадесет и шести
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Вероника
Димитрова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 9487 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, рег. № 2032233/ 27.11.2018 г. /приложена по гр. д.
№ 75351/ 2018 г. по описа на СРС, 74 – и състав/, с което З.В.З. ***, с ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител, е предявил срещу З.Д.„Е.“ АД със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ********, иск за осъждането му да заплати сумата
от 1 000 лв., увеличена в размер на 26 000 лв. като част от
50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди – болки, страдания и стрес в резултат на ПТП, произтекло на 13.04.2018
г., дължими от застрахователя – ответник по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ относно автобус, марка „Ноге“,
модел „Туринг“ с ДК№ ********ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното и
изплащане. Претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, на посочената дата, в около 11.20 ч. по
автомагистрала „Тракия“, в района на 27 км. + 100 м. е настъпило ПТП, изразяващо
се в настъпил страничен сблъсък между л.
а. м. „Рено“, модел „Меган“, с ДК№ ********, управлявано от Ц.Р.Т., и попътно
движещ се автобус марка „Ноге“, модел „Туринг“, управляван от В.Г.Г.. В резултат
на сблъсъка между двете МПС автобусът, в който ищецът се е возил, се отклонил
неправилно вдясно, излязъл извън платното за движение и се преобърнал в
отводнителната канавка, при което З.В.З. получил фрактура на І метакарпална
кост на дясната ръка; секцио тендини мм. екстр. дигити 4 – 5 манус декстри и фрактура осис скафоиден
манус декстри. Бил откаран по спешност в УМБАЛ „Св. Анна“, където постъпил в
клиника по ортопедия и травматология. За лечение на посочените увреждания било предприето оперативно лечение с
репозиция на фрактурите с фиксация с Киршнерови игли, поставена била гипсова
имобилизация за предотвратяване разместването на костните фрагменти и била
предписана медикаментозна терапия. На 25.08.2018 г. ищецът отново постъпил в
УМБАЛ „Св. Анна“ АД за оперативно отстраняване на поставените му остеосинтезни
импланти. На 23.08.2018 г. при рентгенография на дясна гривнена става, длан и
пръсти били установени остеопоритични промени на костите – Зудекова
остеопороза, за лечението на което З.В.З. провел стационарна физио – и
балнеотерапия. Непосредствено след изписването от болница продължил лечението
при домашни условия. Не бил в състояние да се обслужва сам в ежедневието и
зависел изцяло от грижите на близките си. Оздравителният процес протекъл бавно
и възстановяването и било непълно. Развили се като усложнение тежки
дегенеративни заболявания, които щели да продължат до края на живота му.
Влошило се психологичното му състояние – появили се проблеми със съня, изпитвал
стрес, понижено настроение, споменът за катастрофата константно се появявал в
съзнанието му. За автобус, марка „Ноге“, модел „Туринг“ с ДК№ СВ *******имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. В
тази връзка ищецът намира, че за него е налице правен интерес да предяви своя
пряк иск срещу застрахователя за обезщетяване на нанесените му вреди в резултат
на поведението на виновния водач на автобуса. Претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Е.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал
писмен отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на заявената
претенция поради липса на правен интерес от предявяването и. В
обстоятелствената част на исковата молба не се съдържали твърдения за
противоправно поведение на водача на автобус „Ноге Туринг“. Искът бил и
неоснователен по основание и размер, тъй като ПТП не било възникнало в резултат
на виновното и противоправно поведение на водача на автобуса. Механизмът на
ПТП, описан от ищеца, бил неоснователен, тъй като автобусът се е движил в
собствената си пътна лента със съобразена с пътните условия скорост. ПТП
възникнало по вина на водача на л. а. м. „Рено Меган“, който навлязъл в лентата
за движение на автобуса и предизвикал страничен удар между двете МПС, в
резултат на което автобусът навлязъл извън платното за движение. Липсата на
противоправно поведение на водача на автобуса сочело, че ПТП не е настъпило по
негова вина, поради което не можело да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя. Твърденията на ищеца за претърпените от него вредоносни
последици и периода на тяхното възстановяване били неоснователни. Същият
допринесъл за съпричиняването им, тъй като бил без поставен обезопасителен
колан. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба
е редовна, депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Прекият иск на ищеца,
в качеството му на увредено лице, спрямо което застрахованата Ц.Р.Т. е отговорна,
за обезщетение против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,
черпи правното си основание от нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.
45 от ЗЗД и е допустим, страните са легитимирани да участват в процеса.
С оглед
доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 47/ 27.04.2018 г. се
установява, че на 13.04.2018 г. по автомагистрала „Тракия“, в района на 27 км.
+ 100 м. е настъпило ПТП с участващи л. а. м. „Рено“, модел „Меган“, с ДК№ ********,
управлявано от Ц.Р.Т. /участник № 1*, и автобус марка „Ноге“, модел „Туринг“,
управляван от В.Г.Г. /участник № 2/. Според описанието в протокола, участник №
1 при отвличане на вниманието е изгубил управлението над автомобила и е ударил
странично участник № 2, в резултат на което автобусът е отбил в дясно на
платното за движение и се е преобърнал в отводнителната канавка.
Приложена е
епикриза, издадена на 18.04.2018 г. от Клиника по ортопедия и травматология на
УМБАЛ „Св. Анна“ АД гр. София, от която става ясно, че З.В.З., пътник в
автобуса, посочен по – горе, е бил приет
на 13.04.2018 г. в болницата непосредствено след ПТП с оплаквания за болка и
ограничени и болезнени движения в областта на дясна ръка. Самият той бил
контактен и адекватен, в задоволително общо състояние, била установена разкъсно
– контузна рана по дорзалната повърхност на дясна ръка с размер от около 15
см., силно контаминирана, със заструднена екстензия на ІV – V пръст на дясна
длан, открита фрактура на І метакарпална кост на дясна ръка. Извършена била
пластична операция на сухожилието и репозиция на фрактурата и фиксация с две
Киршнерови игли и гипсова имобилизация. На 25.05.2018 г. ищецът бил
хоспитализиран отново в УМБАЛ „Св. Анна“ АД за отстраняване на остеосинтезните
игли. Приложени са и няколко амбулаторни
листа от проведени прегледи на 15.05.2018 г., 10.07.2018 г., 18.07.2018 г. за
издадени болнични листи и два амбулаторни листа от 21.08.2018 г. и 23.08.2018
г. от посещения на лекари специалисти /ортопед и по образна диагностика/. За
периода 24.09.2018 г. – 01.10.2018 г. ищецът провеждал физикална и
рехабилитационна терапия в СБРФРМ „Д.“ ООД – с. Вонеща вода. Приложени са и
последващи амбулаторни листи за проведени прегледи.
Като свидетел
в процеса е била разпитана св. Г.К.З., съпруга на ищеца, която заявила, че посетила
болницата непосредствено след инцидента, той бил неадекватен, ръката му била
тежко счупена. В болницата престоял 10 дни или две седмици. Емоционално не се
чувствал добре, изпитвал страх, не можел да спи, напрягал се когато пътували,
когато покрай него минел автобус, ставал като статуя. Счупването на ръката не
му позволявало да работи като програмист.
Св. С.С.А.,
колега на ищеца, който пътувал заедно с него в автобуса въпросния ден е
посочил, че шофьорът му бил изнервен, не спрял на някои от пътниците. На пътя
нямало пречки или препятствия, не усетил удар или нещо друго, а чул
възклицанията на други пътници. . В автобуса нямало обезопасителни колани.
Карал със скорост от 95 – 100 км./ ч. Шофьорът на автобуса започнал да
маневрира, въртял волана наляво и надясно, криволиченето се усилило и
свидетелят предупредил сестра си, с която говорел по телефона, че ще
катастрофират, тъй като водачът няма да успее да го овладее. Завил рязко
наляво, автобусът се наклонил наляво и след това, при рязко компенсиране вдясно,
навлязъл в канавката и се обърнал на една страна. В последствие забелязъл, че
отстрани има лек автомобил, ожулен отстрани. Свидетелят не чул удар и не видял
шофьорът на автобуса да намали скоростта.
Св. В.Г.Г.,
водачът на автобус „Мерцедес
Ноге“, е посочил, че на 13.04.2018 г. извършвал курс от гр. Бургас за гр.
София, като в района на Вакарел управлявал автобуса с около 90 км./ ч. в най –
дясна лента на автомагистрала „Тракия“. Зад автобуса се движел камион и
свидетелят видял, как лек автомобил предприема изпреварване на камиона и
автобуса. Когато този автомобил бил в около средната част на автобуса, настъпил
силен удар, автомобилът се движел с около 130 – 140 км./ ч. От удара автобусът
се отклонил вдясно, свидетелят се опитал да овладее волана, но не успял,
автобусът попаднал в канавката вдясно на пътното платно и се обърнал на една
страна. Автобусът бил нов, технически изправен. Едва след като дошли полицаи,
свидетелят разбрал, че лекият автомобил се управлявал от жена. Попитал я какво
е направила, а тя плачела.
За ПТП е било
образувано досъдебно производство № 21/ 2018 г. по описа на ОД на МВР София
област срещу Ц.Р.Т., било и е повдигнато обвинение и срещу нея е било
образувано НОХД № 157/ 2019 г. по описа на Софийски окръжен съд. По отношение
на водача на автобуса няма данни да е бил съставен акт за административно
нарушение по ЗДвП или да му е било повдигнато обвинение за нарушение на
правилата за движение по пътищата.
От
заключението по назначената от съда СМЕ се установява, че в резултат на ПТП,
произтекло на 13.04.2018 г. ищецът, пътувал като пътник в автобус, е получил
тежка травма на дясната китка и длан, изразяваща се в силно замърсена, разкъсно
– контузна рана по гръбната повърхност на дясна длан с размер около 15 см.;
многофрагментарно счупване на първа следкиткова, дланна кост; счупване на
ладиевидната киткова кост; счупване на трапецовидната киткова кост; счупване с
костен фрагмент от дланната част на капиталната киткова кост; счупване с костен
фрагмент от шиловидния израстък на лъчевата кост; секцио – прерязване на
сухожилията на мускулите разгъвачи на ІV и V пръст на дясна ръка. Бил е
настанен в УМБАЛ „Св. Анна“ АД, където са му били извършени описаните в
епикризата интервенции. Получените увреждания се дължат, според вещото лице, на
действие със значителна травмираща сила на твърд тъп предмет и добре отговарят
да са получени в резултат на ПТП. При благоприятно протичане на оздравителния
процес травмите би следвало да бъдат възстановени за период от 30 – 35 дни до 3
– 4 месеца. При ищеца оздравителният процес е протекъл неблагоприятно, като
въпреки лечението се е развила екстензионна контрактура на палеца на дясна
ръка. За нея на 25.05.2018 г. е била проведена втора операция за отстранавяне
ан поставените остеосинтезни игли. Независимо от лечението като усложнение от
травмата са настъпили атрофични и остеотични промени на костите – Зудекова
остеопороза с рентгенографски доказани периартникуларно вкалцуване радиално и
осеотични промени на костите. Към момента на експертизата /м.03.2019 г./ като
последици от травмата все още са били налице леко ограничени активни движения в
китковата става на дясна ръка и болезнени пасивни движения и болка при палпация
в областта на палеца; налице е и персистира слабост при захват, по изразена за
ІV и V пръст на дясна ръка. От получените травми ищецът е претърпял значителни
болки и е била нарушена хватателната функция на дясната му ръка. Като трайни
последици могат да се приемат персистиращия голям белег от рана по гръбна
повърхност на дясна длан, леко ограничените активни с болезнени пасивни
движения в китковидната става на дясна ръка, както и персистиращата слабост при
захват на ІV и V пръсти на дясна ръка. Белегът ще остане за цял живот, ако не
се предприеме специализирано козметично лечение, а раздвижването на ръката е с
добра прогноза. Вещото лице е констатирало, че основната функция на ръката –
хватателната, е запазена. Лечението на Зудековата атрофия зависи от стадия, в
който се намира заболяването. Ва база съобщението на пострадалия, че е паднал
на пътеката между седалките на автобуса дава основание да се приеме, че е бил
без поставен обезопасителен колан.
От обективно и
компетентно изготвеното заключение по САТЕ се установява, че на 13.04.2018 г.
по автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. Пловдив към гр. София автобус „Ноге
Туринг“ се е движил със скорост от около 100 км./ ч. В този участък платното за
движение е било еднопосочно, съставено от две активни ленти в една посока,
разделени помежду си с бяла непрекъсната линия. Вдясно е имало аварийна лента с
широчина 3. 30 м., вдясно от пътя има пясъчно – каменист банкет с широчина 1
м., а вдясно от него – водосточна канавка с трапецовидна форма и с дълбочина
0.5 м. В същото време и в същата посока се е движил л. а. м. „Рено Меган“ със
скорост 121.36 км./ ч. При километър 27 + 100 лекият автомобил се е отклонил
надясно, при което е настъпило съпрокосновение между неговата странична дясна
част и лявата част на автобуса в областта на задния мост отляво. Поради по –
висока скорост на лекия автомобил е настъпило приплъзване и триене на металните
повърхности на превозните средства, при което лекият автомобил е достигнал
предната лява гума на автобуса, като скоростта му в този момент е била 118 км./
ч. В следствие на възникналите сили и
заклинване на предната дясна част на лекия автомобил в областта на предната
част на предната лява гума на автобуса, превозните средства са се отклонили
надясно към аварийната лента и отводнителната канавка. При това с предната си
дясна част автобусът е навлязъл във водосточната канавка, при което се е
отклонил надясно, продължил е движението си в посока напред по отношение
първоначалната си посока, приплъзвайки се по бетоновия скат на канавката. От
техническа гледна точка вещото лице е достигнало до извода, че причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л. а. м. „Рено Меган“,
което е довело до отклоняването му надясно и удар в намиращия се в дясна пътна
лента автобус „Ноге Туринг“. Първоначалното съприкосновение на превозните
средства е между страничните части на двете превозни средства, при което не е
настъпило страничното им изместване. Когато лекият автомобил е достигнал до
задната част на преден ляв калник в областта на предната част на предна лява
гума, тогава се е получило избутване на предната част на гумата надясно и
отклоняване на автобуса надясно към отводнителната канавка. Хипотетично е
възможно водачът на автобуса да е извършил маневра за отклоняване на автобуса в
дясно, но вещото лице е посочило, че от приложения при огледа на местопроизшествие
снимков материал се вижда, че гумите му са под ъгъл 30 градуса, което не е
възможно да настъпи с органите за управление на автомобила и в конкретната
пътна обстановка. Вещото лице е категорично, че от момента на първоначалното
съприкосновение между двете ППС до достигане предната част на автобуса е
изминало време около 1 секунда, а автобусът се е движил 0.8 секунди с гуми,
насочени надясно към отводнителната канавка, което означава, че преди да
блокират гумите на автобуса, същият се е насочил към канавката и водачът не е
имал техническата възможност да предотврати навлизането в нея, да установи
превозното средство в покой в рамките на пътното платно.
При така
изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни
изводи:
Разпоредбата
на чл. 432 ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на
изискванията на чл. 380.
За да бъде
реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени
кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав:
ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на МПС, водачът на който е увредил ищците, т. е. следва да е налице
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Страните по
делото не спорят, че за МПС марка „Ноге“, модел „Туринг“ с ДК№ СВ *******е
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗД „Е.“
АД.
Независимо от
това настоящият състав на СГС намира, че отговорността на застрахователя не
следва да бъде ангажирана, тъй като тя е поставена в зависимост от
осъщественото от застрахования непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
За да се реализира
отговорност за непозволено увреждане следва да бъде установено кумулативно
наличието на следните елементи на състава на чл. 45 от ЗЗД: противоправно
деяние, вреди, както и наличието на причинно – следствена връзка между тях,
като вината се презюмира до доказване на противното.
Доказателствата
по делото не установяват водачът на автобус „Ноге“ да е осъществил
противоправно деяние. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че ПТП е
настъпило по вина на водача на автобуса, който виновно е изгубил управлението
му, отклонил се е в дясно, излязъл е извън пътното платно и е попаднал в
крайпътна канавка, поради което се е обърнал на дясната си страна.
Тези твърдения
се опровергават от данните в констативния протокол, изготвен от служител на МВР
в рамките на неговите правомощия, в който е посочено, че причините за ПТП са
действията на участник № 1 – водача на л. а. м. „Рено Меган“, който е изгубил
контрол над автомобила и е навлязъл в дясната лента за попътно движение, в
която лента е настъпил страничен удар с попътно движещ се автобус „Ноге Туринг“.
Данните в него се подкрепят от показанията на св.Г., водача на автобуса, които
съдът намира, че са обективни и безпристрастни, тъй като кореспондират и с
данните за образувано досъдебно производство № 21/ 2018 г. по описа на ОД на
МВР София област срещу Ц.Р.Т., на която е било повдигнато обвинение и срещу нея е било
образувано НОХД № 157/ 2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, без данни в
тежест на водача на автобуса да е вменявано каквото и да е нарушение на
правилата за движение по пътищата. Единствено показанията на св. А., колега на
ищеца, сочат, че водачът на автобуса е изгубил управлението му, въртял е волана
наляво и надясно, в резултат на което превозното средство е лъкатушило и е
излязло извън платното за движение, т. е. сочат, че В.Г.Г. е извършил нарушение
на правилата за движение по пътищата. Показанията на този свидетел се
опровергават напълно от заключението на вещото лице по назначената САТЕ, от което
категорично се установява, че вина за настъпването на ПТП има водача на л. а.
м. „Рено Меган“ Ц.Р.Т., която е изгубила управлението върху автомобила, което е
довело до отклоняването му надясно и удар в намиращия се в дясна пътна лента автобус
„Ноге Туринг“. Когато в резултат на това лекият автомобил е достигнал до
задната част на преден ляв калник в областта на предната част на предна лява
гума на автобуса, тогава се е получило избутване на предната част на гумата
надясно и отклоняване на автобуса надясно към отводнителната канавка, което е
установено и от положението на колелата на автобуса на снимковия материал при
огледа на местопроизшествие. Водачът на автобуса не е имал техническа
възможност да установи превозното средство в покой или да го отклони от
движението му към канавката, поради което той не е отговорен за тях, ерго не
може да се реализира отговорността на застрахователя за причинените на ищците
вреди. В тази връзка доказателствата по делото опровергават ищцовите твърдения,
поради което искът му неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността
на главните претенции води до неоснователност на акцесорните претенции за
лихви, които също следва да бъдат отхвърлени.
Като резултат
от изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 450 лв.
съобразно представения списък, както и юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл. 78 ал. 8 от ГПК, изчислено съобразно чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 1 и ал. 2
от Наредбата за изплащане на правната помощ в размер на 450 лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от З.В.З. ***, с ЕГН **********, срещу З.Д.„Е.“ АД със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ********, иск за осъждането му да заплати сумата от 26
000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/ като част от 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки,
страдания и стрес във връзка с претърпените от ищеца увреждания: разкъсно –
контузна рана по гръбната повърхност на дясна длан с размер около 15 см.;
многофрагментарно счупване на първа следкиткова, дланна кост; счупване на
ладиевидната киткова кост; счупване на трапецовидната киткова кост; счупване с
костен фрагмент от дланната част на капиталната киткова кост; счупване с костен
фрагмент от шиловидния израстък на лъчевата кост; секцио – прерязване на
сухожилията на мускулите разгъвачи на ІV и V пръст на дясна ръка, тяхното
лечение с проявеното усложнение Зудекова остеопороза, причинени му в резултат
на ПТП, произтекло на 13.04.2018 г. по вина на автобус, марка „Ноге“, модел
„Туринг“ с ДК№ ********ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното и изплащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА З.В.З. ***, с ЕГН **********,
да заплати на З.Д.„Е.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********,
сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляващи съдебно деловодни разноски
в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ и юрисконсултско
възнаграждение в размер 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. София.
СЪДИЯ: