РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Кюстендил, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520100903 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК),
във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК: *********
против ИВ. В. М..
В исковата молба ищцовото дружество обосновава активната си процесуална
легитимация по иска на основание сключен на 01.10.2019 г. със „С. Г. Груп“ ООД
цесионен договор, като последното търговско дружество на свой ред като цесионер
придобило и станало собственик на процесните вземания на основание сключен с
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД - като цедент - договор за цесия от
16.10.2018 г.
„ЮБЦ“ ЕООД встъпило в правата си на кредитор спрямо процесното вземане още
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
Уведомлението и за двете цесии било приложено към исковата молба и с
връчването на последната на ответника, ведно с приложенията към нея, то същият
следвало да се счита за редовно уведомен за станалото прехвърляне при съблюдаване
на законовите изисквания за това – и по – конкретно „С.Г. Груп“ ООД действало в
двойно качество – като упълномощен от мобилния оператор цесионер по договора за
цесия от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент, по договора за цесия от
01.10.2019г.
1
Твърди се, че на 17.10.2017 г. между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД бил подписан договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16808008001, с който му била предоставена услуга за номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечен
абонамент от 21.80 лв.. Срокът на Договора бил за 24 месеца, съответно – до
17.10.2019г.
Задълженията на ответната страна за периода 22.09.2017г. – 21.12.2017г. били
фактурирани, както следва: във фактура № **********/22.10.2017 г; №
**********/22.11.2017г.; **********/22.12.2017г. и възлизали на сума от 84,94 лв.,
платима до 08.01.2018г.
Досежно претенцията за мораторна лихва в размер на 23,84 лв. ищцовото
дружество десезира съда чрез отказ от иска в посочената част.
Поради неизпълнение на задълженията на ответника по процесните фактури
последвало прекратяване на индивидуалните договори с него като мобилният оператор
издал по клиентски номер 16808008001 на дата 22.01.2018г. крайна фактура №
**********.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 09.01.2018г., като същата се
генерирала автоматично.
По повод процесните вземания, в производството по ч.гр.д. № 184 от описа на
КРС за 2021г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, като в законоустановения за това срок ищцовото дружество предявило
настоящите положителни установителни искове.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ИВ. В. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Кюстендил, ул. „М.“ № * дължи и следва да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК:
*********, сумата в размер на 84,94 лв. (осемдесет и четири лева и деветдесет и
четири стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода 22.09.2017г. – 21.12.2017г., дължима по повод валидно действали договори с
клиентски номер 16808008001, сключени между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/22.10.2017 г; № **********/22.11.2017г.; **********/22.12.2017г., което
вземане е предмет на издадената в производството по ч г.р д. № 184 от описа на КРС за
2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Претендират се направените разноски в заповедното и настоящото производства.
Ищцовото дружество желае постановяване на неприсъствено решение в случай,
че са налице условията за това.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез
назначения й особен предствител адв. А. Винарова.
Сочи на допустимост, но неоснователност на заявената претенция.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
2
Ето защо иска отхвърляне на претенцията в нейната цялост, вкл. в частта по
претендираните в производствата разноски.
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца /чрез
предварително депозирана в този смисъл молба, доколкото ищецът в о.с.з. не изпраща
представител/ и оспорва от ответника чрез особения му представител.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложения към кориците по ч.гр.д. № 184/2021 г. на КРС договор за
далекосъобщителни услуги, е че такъв е сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ИВ. В. М., при посочен в същия абонаментен
план за срок от 24 месеца, считано от 17.10.2017г.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 16.10.2018г. между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД като цедент и „С.Г. Груп“ ООД –
като цесионер, в полза на последното преминали вземанията, произтичащи от
договорите, описани в приложение № 1, последното неприложено към кориците по
делото.
От представеното на л. 25 от делото заверено копие на пълномощно се
установява, че „БТК“ ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп“ ООД, като цесионер по
договора за цесия от 16.10.2018г., да изпраща уведомителни съобщения по см. на чл.
99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите до длъжниците, чиито задължения за
предмет на сочения договор.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД
на свой ред прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си към физически и
юридически лица, подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в
Приложение № 1 – „Списък на вземанията“ неразделна част към договора.
От представеното Извлечение от приложение № 1 към Договор за цесия от
01.10.2019г. (л. 22) се установява, че в позла на ищцовото дружество, като цесионер,
било прехвърлено от цедента „С.Г.Груп“ ООД вземане срещу ответника в настоящото
в размер на 84,94 лв., на основание договори за мобилни услуги.
Представено е и потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал.3 от ЗЗД
на л. 23 от делото, извършено от „БТК“ ЕАД.
С Уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД, действащо чрез пълномощника си
„С.Г.Груп“ ООД, последното представлявано от С. Ц. и „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано
от Ю.Ц., на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, се уведомява ответникът М. за станалото
прехвърляне на процесното вземане, без представени доказателства за получаване на
уведомлението от последния.
Приети като доказателства са още извлечения от сметки, издадени от „БТК“
ЕАД, със задължено лице ответникът в настоящото, с номера **********, **********,
********** и ********** съответно за суми от 41,34 лв., 63,14 лв., 84,94 лв. и 247,42
лв. с посочени в същите падежи на задълженията, както и заверено копие на Общи
условия на договора между „Българкса телекомуникационна компания“ АД и
3
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и
не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено
по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 184/2020 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземането, част от което е предмет и на настоящата
искова молба (с изключение на сумата от 23,84 лв., представляваща лихва за забава за
периода 07.01.2018г. – 13.10.2020г., спрямо която настоящият състав е десезиран
поради отказ по см. на чл. 233 от ГПК). Заповедта е била връчена на длъжника в усл.
на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Ето защо съдът е разпоредил
процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са
съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр.
чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на прeсъдено
нещо, тъй като в случая връчването на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК препятства
влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
търсените суми в полза на ищеца, връчена на ответника в усл на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Не е спорно и че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответника е бил сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16808008001 от 17.10.2017г.
По отношение на извършените цесии и действието им спрямо ответника:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018г. на „С.Г. Груп“ ООД, като последното на свой ред,
чрез Договор за цесия от 01.10.2019г., го е прехвърлило на ищцовото дружество.
В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на
вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е
4
необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено
с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на
новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника и
заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК и
каквото искане е изрично заявено в исковата молба. Липсва и законово ограничение
съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като
пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда
правен ефект.
Така, в конкретиката на казуса, съдът счита, че уведомлението за двете процесни
цесии е достигнало до ответната страна, чрез назначения й особен представител, като
приложение към исковата молба (което обстоятелство съдът взема предвид в условията
на чл. 235, ал.3 от ГПК). В тази връзка следва да се посочи, че фигурата на особения
представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе
участие в него и не се различава от тази на упълномощения такъв. Особеният
представител осъществява представителството при единствените ограничения
съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК, като във вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК получаване на отправено до
представлявания материално правно заявление не е сред тях. В решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че "връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици", т. е.
следва да се приеме, че особеният представител е овластен да приема
материалноправни изявления от страна на кредитора.
Въпреки горното обаче, представеното уведомление по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
не може да произведе правния си ефект поради следното: същото изхожда от една
страна от „БТК“ ЕАД, чрез надлежно упълномощения цесионер – „С.Г.Груп“ ООД
(релевантно за съобщаването на първата цесия от 16.10.2018г.) и от друга – от „ЮБЦ“
ЕООД, посочено като цедент по договора за цесия от 01.10.2019г. В действителност
обаче „ЮБЦ“ ЕООД по втория договор за цесия има качеството на цесионер, а не на
цедент, както е посочено в титулната част на уведомлението. И именно в това свое
качество (на цесионер), за да бъде надлежно съобщаването на прехвърлянето на
вземането на ответника по делото, то следва ищцовото дружество да е надлежно
упълномощено от цедента по договора от 01.10.2019г. - „С.Г.Груп“ ООД. Данни за
подобно упълномощаване по делото липсват (такива са налице единствено досежно
упълномощаването на цесионера по първата цесия – „С.Г.Груп“ООД, който се явява
цедент по втората цесия и е трябвало в лично качество, посредством органния си
представител, или чрез надлежно упълномощаване на цесионера – ищец в настоящото,
5
да доведе до знанието на М. станалото второ по ред прехвърляне на процесното
вземане). Отделно от това, както стана дума, представеното уведомление изхожда
едновременно от „БТК“ ЕАД, чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ ООД, последното
представлявано от С. Ц. и от „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от Ю.Ц., като положеният
в уведомлението подпис е само един. Така не става ясно чия воля е меродавна,
доколкото не се установява чий е положеният подпис. Уведомяването на ответника и
за двете цесии посредством едно уведомление щеше да постигне процесуалния си
ефект, ако същото изхождаше от „БТК“ ЕАД, чрез пълномощника си „С.Г.Груп“,
представлявано от С. Ц. (по първата по време цесия) и от „С.Г.Груп“ ООД като цедент
по договора за цесия от 01.10.2019г. (такива са и наведените от ищеца фактически
твърдения в Молба-Становище вх. № 3638/11.10.2021 г., които обаче не съответстват
на действителното правно положение, за което свидетелства представеното
Уведомление по см. на чл. 99, ал.3 от ЗЗД).
На следващо място съдът счита, че приложеното към делото Извлечение от
Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г. е релевантно именно за
посочения цесионен договор (втори по ред), като не става ясно дали процесното
вземане е било предмет на договора за цесия от 16.10.2018г. Посочените изводи съдът
обосновава със следните съображения:
На първо място липсва представено по делото извлечение от приложение № 1
към Договор за цесия от 16.10.2018г. като в същото време е видно, че предмет на
договора за цесия от 01.10.2019г. са вземания по четири други цесионни договора, по
които цесионер е „С.Г.Груп“ ООД – от 16.10.2018г. с цедент „БТК“ЕАД; от
28.09.2018г. с цедент „Кредихелп“ ООД; от 12.02.2019г. с цедент „Кредит респект“
ООД и от 13.01.2012 г. с цедент „Теленор България“ ЕАД. В представеното по делото
извлечение от Приложение № 1 липсва каквато и да е връзка с първия по време
договор за цесия от 16.10.2018г., поради което посоченото вземане към И.М. може да е
предмет на всеки един от вече посочените четири цесионни договора, вземанията по
които са предмет на договора за цесия от 01.10.2019г.
Наред с това съществен порок представлява и липсата на представено
Потвърждение по см. на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за втората по време извършена цесия. За
извършването му законодателят предвижда форма за действителност – писмена такава,
а по делото не са ангажирани доказателства в този смисъл, което е абсолютно
необходимо, за да бъдат защитени правата на задълженото лице. Разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, така както е формулирана, предпоставя наличието на всички визирани
в нея предпоставки, вкл. писменото потвърждение на цесията от стария кредитор, за да
се счете, че е налице валидно цесионно правоотношение, респ. че същото е произвело
действие и спрямо длъжника, чрез съобщаването му.
6
В този смисъл, неприложима е задължителната практика на ВКС по чл. 290 от
ГПК - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, както и
множество други, съгласно която уведомление, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
ЗЗД.
Изложеното до тук има за последица невъзможност на ищеца в настоящото да се
легитимира като титуляр на вземането с оглед деривативността на придобивното му
основание и неуспешно проведено доказване на веригата от правоприемства, съотв.
произвеждане действие на същата и спрямо длъжника (тук ответник).
Извън посочените постановки, касателно предварителния въпрос относно
легитимирането на дружеството като титуляр на процесното вземане, настоящият
състав намира, че претенцията е неоснователна и поради следното:
Претенцията си ищцовото дружество поддържа като дължима именно на
основание незаплатени далекосъобщителни услуги по процесния договор. Но
възникването на това парично задължение е поставено в зависимост от пълно и точно
престиране от страна на кредитора – чл. 63, ал. 1, ЗЗД. Доказателства, че такива са
предоставени действително не бяха ангажирани. Обстоятелството, че операторът е
изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево отношение
подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната
норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Издадените фактури за ползвани
телекомуникационни услуги са частни удостоверителни документи, съставени от
мобилния оператор и не обвързват съда с доказателствена сила относно престацията на
дружеството-съставител на счетоводните документи, съотв. не доказват получаването
на услугата от ответника, нито изправността на кредитора като страна по договора.
Поради което и наведените в изложения контекст, от ищцовото дружество доводи за
основателност, съдът не кредитира.
Изложеното до тук настоящият състав намира, че е достатъчно основание да се
отхвърли исковата претенция, без да се обсъждат останалите наведени от особения
представител на ответника правопогасяващи възражения.
Въпреки това, за пълнота на изложението, съдът счита, че част от
претенцията би била и неоснователна като погасена по давност.
Съгласно нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от
деня, в който съответното вземане е станало изискуемо - чл. 114, ал.1 ЗЗД.
В случая е извън всякакво съмнение, че задълженията за заплащането на
месечните такси по процесния договор представлява периодично плащане. Данните по
7
делото сочат, че задълженията по процесните фактури за процесното вземане в размер
на 84,94 лв. са с краен падеж 08.01.2018г., заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано от
ищеца на 29.01.2021 г. Най-старото задължение е станало изискуемо на 08.11.2017г. и
погасителната давност за него е изтекла на 08.11.2020 г. Досежно вземанията по
останалите две фактури, съдът счита, че не са погасени по давност като взема предвид
приетото в чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание на 13 март 2020 г., според което
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение (13.05.2020г.)
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти.
За прецизност ще отбележи още, че сумата в размер на 23,84 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 07.01.2018г. – 13.10.2021г., която сума е
предмет на издадената в произоводството по ч.гр.д. № 184/2020г. на КРС заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, не е предмет на иска в
настоящото исково производство. Така, в посочената част заповедта подлежи на
обезсилване, но компетентен да стори това е заповедният съд в хипотезата на чл. 415,
ал.5 от ГПК.
При отхвърляне на исковата претенция поради неоснователност на същата,
заповедта не се обезсилва, но въз основа на нея не следва да се издава изпълнителен
лист (т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се следват единствено на ответната страна
вкл. и на тези, направени в производството по ч.гр.д. № 184/2021г. на КРС (доколкото
исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта
за изпълнение, издадена в предходно заповедно производство), но поради липса на
представени доказателства за сторени такива, то не следва да й се присъждат.
В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на
разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на
съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за
участието си по конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги
възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. Винарова се дължи изплащане на сумата за
това, която е внесена от ищеца по делото и в който смисъл съдът се е произнесъл в
съдебно заседание от 13.10.2021 г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от Ю. Ц. против ИВ. В. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
К., ул. „М.“ № 1, за признаване на установено в отношенията между страните, че
8
ответникът има задължения към ищцовото дружество за сума в размер на 84,94 лв.
(осемдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.09.2017г. – 21.12.2017г.,
дължима по повод валидно действали договори с клиентски номер 16808008001,
сключени между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, за което са издадени фактури № **********/22.10.2017 г; №
**********/22.11.2017г.; **********/22.12.2017г., което вземане е предмет на
издадената в производството по ч г.р д. № 184 от описа на КРС за 2021г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като неоснователна и
недоказана.
Препис от настоящия съдебен акт ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него ДА СЕ ИЗПРАТИ
на заповедния съд за сведение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил
в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9