Решение по дело №929/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………      

 

Гр. Варна, ……………………… 2021 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            

Административен съд – гр. Варна, III касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

                                                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Янка ГАНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     Дарина РАЧЕВА

Марияна ШИРВАНЯН

при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева касационно административно дело № 929 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Автотрейд“ ООД – гр. Варна, ЕИК ******, срещу Решение № 260425/23.03.2021 година на Варненския районен съд, постановено по н.а.х.д. № 280/2021 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № В-0050961/16.11.2020 година, издадено от директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на въззивната инстанция е нищожен, неправилен и необоснован. Излагат се твърдения, че между касатора и М. Н. няма сключен договор за покупко–продажба на моторно превозно средство, от което следва, че „Автотрейд“ ООД няма качество на търговец, а Н. съответно няма такова на потребител.  Сочи се, че при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал вътрешно противоречие на мотивите. Излагат се доводи, че касаторът не е страна по договора за финансов лизинг, от което следва, че качество на лизингодател или собственик на автомобила има „Райфайзен лизинг България“ ЕООД. Твърди се също, че решението на първоинстанционният съд е необосновано по отношение на приложението на чл. 28 ЗАНН. Направено е искане за отмяна на решението на районния съд и отмяна на издаденото наказателно постановление. Отправено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите – Варна чрез депозирани от процесуален представител писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Счита, че правилно Районен съд – Варна е определил датата на извършване на нарушението – 23.04.2020г. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условие на евентуалност прави възражение срещу предявения размер на адвокатския хонорар.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е Наказателно постановление № В-0050961/16.11.2020 година, издадено от директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия защита на потребителите, с което на „Автотрейд“ ООД, гр. Варна, за нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, на основание чл. 222 от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

            За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 05.08.2020г. в гр. Варна, бул. „Трети март“ № 59, в обект „Фолксваген център“ е извършена проверка във връзка с подадена в Комисия за защита на потребителите жалба от М. Н. Н.. В жалбата си Н. е посочила, че във връзка с дефект на автомобил, проявен в гаранционния срок, е подала три рекламации пред търговеца, за което представя три броя констативни протоколи от 23.04.2020г., 11.05.2020г. и 11.06.2020 година. При проверката в обекта е установено, че в регистъра на рекламациите, заведен на 01.01.2014г., от името на потребителя Н. са отбелязани две рекламации – под № 11 на 11.06.2020г. и под № 12 на 21.07.2020г. Установено е, че рекламацията от 23.04.2020г. не е заведена в регистъра на рекламациите. Констатациите при проверката били отразени в протокол, въз основа на който срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП. Актът бил надлежно връчен, възражения не били направени и не постъпили в срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа на акта административнонаказващият орган, след като приел фактическите констатации и правната квалификация от акта, ангажирал отговорността на дружеството, като за нарушението на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП е наложил имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 222 от ЗЗП.

            При така установените факти, от правна страна районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен със заповед на Председателя на КЗП. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и изискванията за форма и съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Въззивният съд е сочи, че административнонаказващия орган правилно е приложил материалния закон като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Първоинстанционният съд излага в мотивите си, че правилно е определена и датата на извършване на нарушението – 23.04.2020г., когато автомобилът е оставен в сервиз и не е заведена рекламацията. Доколкото предявената от Н. рекламация не е била отразена в регистъра, районният съд е счел, че административнонаказващият орган законосъобразно е приел за извършено от страна на дружеството нарушението на ал. 3 от чл. 127 от ЗЗП, и наложил санкция на основание чл. 222 от ЗЗП в минималния размер, предвиден в нормата. По размера на наложената имуществена санкция, доколкото е в минимума по съответната санкционна норма, съдът е приел административното наказание за справедливо.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Настоящия съдебен състав не споделя доводите на касатора, че същият няма качеството на търговец по смисъла на ЗЗП, а Н. няма качеството на потребител. Съгласно пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП „търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Несъмнено „Автотрейд“ ООД има качеството на търговец по смисъла на цитираната разпоредба. Дружеството продава и предлага за продажба стоки, видно от приложения по административната преписка договор за поръчка, същото сключва и договори с потребители като част от своята търговска дейност. Съдът изцяло споделя доводите на въззивния съд, че лизингополучателят има качество на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и следва да ползва специална защита на правата си като потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Съдът не споделя и доводите, изложени в касационната жалба, че след като „Автотрейд“ ООД не е страна по договора за лизинг, то не следва да носи административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. В тази насока, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, които са подробно изложени и изчерпателни. За пълнота следва да се посочи, че макар да не е страна по лизинговия договор, сключен между М. Н. и  „Райфайзен лизинг България“ ЕООД, „Автотрейд“ ООД е страна по договора за поръчка на процесния автомобил, приложен по административната преписка.  В чл. 6 от същия е записано, че за продадения автомобил задължението за следгаранционно и извънгаранционно обслужване се носи от „Автотрейд“ ООД съгласно общите условия на производителя, а именно 5 години от датата на приемо–предавателния протокол или пробег от 150 000 км. на автомобила. С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че именно пред „Автотрейд“ ООД е следвало да бъде предявена рекламацията за дефекта на гаранционния автомобил, и съответно дружеството съгласно чл. 127, ал. 3 от ЗЗП е било длъжно да я впише в регистъра на рекламациите.

Касационната инстанция не споделя тезата на касатора за маловажност на случая. Извършеното противоправно действие не се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите подобни административни нарушения.

Бездействието на наказаното лице по изпълнение на нормата на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП засяга значими обществени отношения по охрана правата на потребителите. Срочното упражняване на правото на рекламация чрез надлежното й вписване в нарочен регистър гарантира възможност за обезщетяване на потребителя при установени дефекти на стока или услуга. Извършеното административно нарушение е формално и настъпването на вреди от неговото реализиране не е съставомерен негов признак. Липсата на такива вреди не може да обоснове незначителна обществена опасност на бездействието по спазване на установения правов ред в страната.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход от производството следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, или 80 лева.

            Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – гр. В., ІІІ касационен състав

 

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260425/23.03.2021 година на Варненски районен съд, постановено по н.а.х.д. № 280 по описа на съда за 2021 година.

ОСЪЖДА „Автотрейд“ ООД, ЕИК ***, да заплати на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисия за защита на потребителите сумата 80 (Осемдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

Председател:                                                            Членове:      1.

 

2.