Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 16.01.2020 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети януари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА В.
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.гр.д. № 691
по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на С.В. – длъжник по изп. дело №
20168790401565/16 г. по описа на ЧСИ Велислав П., против насочване на
изпълнението срещу несеквестируем недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 43952.506.541.2.8,
със застроена площ от 56,37 кв.м., находящ се в гр.
Ловеч, ул. „Т. Каблешков“ № 19, блок „Хемус“, вх. Б,
ет. 3, ап. 8, заедно с избено помещение и прилежащите му идеални части. Сочи, че
притежава 7/8 идеални части от посочения имот, като тази собственост се явява
единствена за нея и семейството ѝ. В тази насока счита, че имотът е несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 от НПК, поради
което насроченият опис следва да се отмени като незаконосъобразен.
В законоустановения срок е постъпило възражение от „ЧЕЗ
Електро България“ АД в качеството му на взискател, с
което се оспорва изцяло жалбата. Релевира, че процесният имот е секвистируем, както
и че след налагане на възбраната жалбоподателката е
извършила сделка с предмет прехвърляне на друг невъзбранен
недвижим имот, целейки да възпрепятства изпълнението. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение и претендира съдебно-деловодни разноски.
Съдебният
изпълнител е изготвил подробни мотиви, като изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата
от С.В. е подадена от лице с правен интерес – длъжник, в законоустановения
седем дневен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК –
с дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015
г. се прие, че е допустимо разглеждането на преждевременно предявена жалба с
правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, тоест преди да е налице конкретно
изпълнителното действие, нарушаващо несеквестируемостта,
доколкото застрашаването на длъжника е налице още от момента на налагането на
възбраната, срещу действие, подлежащо на обжалване – насочване на изпълнението
върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо,
като е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането ѝ в размер на
25 лв., поради което се явява редовна и процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено
следното:
Изпълнително
дело № 20168790401565/2016 г. по описа на ЧСИ Велислав П.
е образувано по молба на „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу С.И.В. във връзка със задължения,
произтичащи от изпълнителен лист, издаден на 15.07.2016 г. по ч.гр.д. № 713/2016 г.
На
основание чл. 47 от ГПК на 30.11.2016 г. е било залепено уведомление на адрес:
гр. Ловеч, ж.к. „Червен бряг“, бл. 115, вх. А, ап. 20, който видно от справка с
вх. № 19438/27.10.2016 г. от НБД „Население“ към тази дата е бил постоянен и
настоящ адрес на длъжницата. Впоследствие е била изискана нова справка с вх. №
26175/16.08.2018 г. в НБД, от която се установява, че няма промяна в постоянния
адрес на В., но по отношение на настоящия й адрес е налице промяна, като от
29.06.2018 г. последната е посочила следния настоящ адрес:***9. В тази връзка е
било извършено ново връчване, като на 27.09.2018 г. ПДИ е била връчена по реда
на чл. 46 от ГПК на друго лице, съгласило се да я приеме - Веско Вуйкович.
С
молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят
е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, като след
получаване на копие от вписан акт от Служба по вписванията - гр. Ловеч, дв. вх. peг. № 6480/05.11.2009
г., том 16, акт 158, на 22.11.2016 г. е била вписана възбрана в СВ - Ловеч по
отношение на следния недвижим имот: 6/8 идеални части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 43952.506.541.2.8 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД - 18- 10/17.04.2007
г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър, находящ
се в гр. Ловеч, общ. Ловеч, обл. Ловеч, адрес: п.к.
5500, ул. „Тодор Каблешков“ № 19, жилищен блок „Хемус“,
вход „Б“, етаж 3-ти, апартамент № 8, находящ се в
сграда № 2, разположена върху поземлен имот с идентификатор № 43952.506.541,
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, ниво: 1, със
застроена площ 56.37 квадратни метра, състоящ се от: спалня, хол, кухня, баня с
тоалетна, коридор и тераси, при граници и съседи по Схема № 23181/04.11.2009 г.
на самостоятелен обект в сграда, издадена от Служба по геодезия, картография и
кадастър гр. Ловеч: на същия етаж: № 43952.506.541.2.7, № 43952.506.541.2.9, под обекта: № 43952.506.541.2.5,
над обекта: № 43952.506.541.2.11, заедно с избено помещение № 8 с полезна площ
8.84 кв. м. и с приспадащите се 1,64759 % идеални части от общите части на
сграда № 43952.506.541.2.
По
делото са били изготвени справки с вх. № 41837/19.11.2019 г. и вх. № 41838/19.11.2019
г. в СВ – Ловеч, от които се установява, че на 27.06.2017 г. С.И.В. и Марияна
Николова Георгиева /майка на длъжницата/ са прехвърлили на Калояна
И.В. /сестра на длъжницата/ притежаваните от тях 5/6 идеални части от
самостоятелен обект с площ от
По искане на взискателя по
изпълнително дело № 20168790401565 са присъединени и вземанията му по следните
изпълнителни дела: ИД № 20198790402153, ИД № 20198790402118 и ИД №
20198790400718.
По молба
с вх. № 35616/10.10.2019 г. на взискателят за
25.11.2019 г. от 11:00 часа е бил насрочен опис на възбраненото
недвижимо имущество, а именно процесния имот. На
26.10.2019 г. С.В. е била лично уведомена за предстоящия опис.
От
приложените справки от НБД „Население“ се установява, че С.В. е неомъжена и е
майка на Велимир Вуйкович /малолетен/ с постоянен и
настоящ адрес:***.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Изключение от посоченото е
уредено в чл. 444 от ГПК, като в т. 7 е предвидена забрана
за насочване на изпълнението върху жилище на длъжник-физическо лице, ако той и
членовете на семейството му, с които живее заедно, не разполагат с друго жилище,
като без значение е дали длъжникът живее в него. Посочената несеквестируемост
се простира само до жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени
с Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство от
01.03.2008 г. Членове на семейството по смисъла на СК са само роднините по
произход, брак и осиновяване, тоест съпруг/съпруга и ненавършилите пълнолетие
деца, които живеят с длъжника. Следва да се отбележи, че въпросът за несеквестируемостта
се преценява към момента на насочване на принудителното изпълнение.
В конкретния случай по делото се
установи, че към момента на налагане на възбраната спрямо процесният
недвижим имот,
длъжницата е разполагала и с друг имот, с който в последствие се е разпоредила,
прехвърляйки го на сестра си. С оглед на посоченото следва да се приеме, че към
момента на насочване на принудителното изпълнение процесният
имот е бил секвестируем. На следващо място жалбоподателката не е ангажирала доказателства, от които да
се установят членовете на семейството ѝ и дали последните притежават друга
недвижима собственост. В жалбата липсват дори твърдения в тази насока, като е
използвано бланкетното „аз и семейството ми“. По
делото е налична справка от НБ Население, от която е видно единствено, че В.
има едно непълнолетно дете, но липсват данни дали последната живее и се грижи
за него.
За прецизност следва да се отбележи,
че, дори да се приеме, че възбраненият недвижим имот
е несеквестируем, предприетите действия от съдебния
изпълнител са съвместими с една евентуална несеквестируемост и същите не биха
подлежали на отмяна. В тази насока съдът съобрази,
дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
подробни разяснения. Така, макар несеквестируемостта
на непотребимите вещи, между които попадат и
недвижимите имоти, да изключва тяхното осребряване, не е налице забрана да се наложи
възбрана и да се извърши опис спрямо тях, тъй като тези действия не са
разпоредителни и имат за цел да задържат вещта в патримониума
на длъжника.
С оглед на гореизложеното жалбата следва да се
остави без уважение като неоснователна. Следва да се има предвид, че не е
налице пречка за ново произнасяне по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, ако
обстоятелствата в тази връзка се променят, доколкото съдебните актове в това
производство не се ползват от СПН /Решение № 14 от 9.04.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 712/2012 г., III г. о., ГК/.
С оглед изхода на спора се явява основателна
претенцията на въззиваемия за присъждане на
съдебно-деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК въззивницата следва да
се осъди да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата в размер на 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 и 4 от ГПК, Окръжен съд – Ловеч
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на С.В. – длъжник по изп.
дело № 20168790401565/16 г. по описа на ЧСИ Велислав П., против насочване на
изпълнението срещу несеквестируем недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 43952.506.541.2.8,
със застроена площ от 56,37 кв.м., находящ се в гр.
Ловеч, ул. „Тодор Каблешков“ № 19, блок „Хемус“, вх.
Б, ет. 3, ап. 8.
ОСЪЖДА С.И.В., с ЕГН: **********, да заплати на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, с ЕИК: *********, сумата в размер на 50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:1………………………..
2………………………..