№ 199
гр. Б., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря Т.В. Б.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200347 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление (НП) № */22.04.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „И.по т. С. о.” – С., с което на основание чл.416, ал.5
във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.62, ал.1,
вр. чл.1, ал.2 от КТ на „О. Б.” ЕООД, с ЕИК 2*/в качеството на работодател/ е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
Становища на страните:
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено
при допуснати съществени нарушения на материалния закон, които водели до
порочност и неговата отмяна. Посочва се, че обжалваното наказателно
постановление било издадено при непълно изяснена фактическа обстановка.
Прави искане обжалваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят „О. Б.” ЕООД, редовно призован,
се представлява от адв. С., който поддържа жалбата с изложените в нея
доводи и съображения. В хода по същество изтъква, че по време на
проверката свид. Н. А. не е бил в трудови отношения с дружеството-
жалбоподател, а в граждански такива.
1
Въззиваемата страна – директор на Дирекция „ИТ” – С. обл., редовно
призована, се представлява от юрк. И., който в хода на съдебното заседание
намира за неоснователна жалбата.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление,
изслуша доводите на страните, обсъди доказателствените материали – по
отделно и в тяхната цялост, и взе предвид разпоредбите на закона, намира
следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
От събраните доказателствени материали по делото съдът установява,
че дружеството „О. Б.” ЕООД е управлявано и представлявано от О. О. С..
Служители на Д „ИТ” – С. област извършили на 23.05.2021г. проверка
по спазване на трудовото законодателство в обект – Цех за мебели, находящ
се в гр.Б., ул. П. № *, стопанисван от дружеството-жалбоподател „О. Б.”
ЕООД. В обекта били заварени управителят О. О. С., както и св. Н.З. А.. За
последния нямало сключен трудов договор. По време на проверката св. А. бил
с работно облекло и се намирал в едно от халетата като разпробивал детайли
на машина за монтаж. На А. била дадена декларация, в която той посочил, че
работи в „О. Б.” ЕООД като „монтажник-оператор”, с ненормирано работно
време, от 09:00 ч. до 14:00 ч. с почивен ден – събота и неделя, и с почивка в
работния ден от 30 мин., при трудово възнаграждение от 935.00 лева, като
посочил и обстоятелството, че има граждански договор (вж. л.30).
При тази проверка на място проверяващият екип от трудовата
инспекция оставили призовки за явяване и представяне на документи от
законния или упълномощен представител на дружеството в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда” – С. област.
На 03.06.2021г. и на 06.06.2021г., проверката продължила в сградата на
трудовата инспекция, в присъствието на управителя на дружеството-
жалбоподател О. О. С., като за установените при проверките на място и по
документи обстоятелства бил съставен и Протокол за извършена проверка
(ПИП) от 06.06.2021г. (вж. л.15). Едно от констатираните нарушения се
изразявало в неуредени трудови отношения със свид. Н.З. А. в нарушение на
чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. При извършената проверка представителя на
дружеството-жалбоподател представил приемно-предавателен протокол за
извършена услуга по граждански договор от 26.04.2021г. и споразумение към
2
граждански договор от 26.04.2021г., сключен със свид. А. З. А. (вж. л.5 и л.6).
Въз основа установените фактически данни, свидетелят П. Д. Е. е
приела, че е налице нарушение на посочените разпоредби и съставила против
„О. Б.” ЕООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ */06.06.2021г., в който били посочени обстоятелствата по проверката,
фактическото описание на нарушението – че дружеството като работодател не
е уредило отношенията при предоставяне на работната сила с лицето Н.З. А.
(на длъжност „монтажник оператор”), като трудови правоотношения и
сключи писмен трудов договор с него, и била посочена нарушената
разпоредба на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. АУАН бил съставен в
присъствието на свид. Д. П. Й. – свидетел по съставянето и присъствал на
проверката, както и на управителя на дружеството-жалбоподател, като бил
подписан от актосъставителя и свидетелите по него, връчен на управителя на
дружеството и подписан от последния без възражения.
Срещу така съставения АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са
постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 07.07.2022г. Директорът на
Дирекция „Инспекция по труда” – С. обл., издал и процесното НП, в което
били описание обстоятелствата по проверката, фактическото описание на
нарушението и нарушената разпоредба на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, като
с този административно-наказателен акт на осн. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3
от КТ на дружеството „О. Б.” ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3 000 (три хиляди) лева за посоченото
нарушение.
НП е връчено на управителя на дружеството на 20.07.2022г.
Горните фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели Е., Й. и А. (частично), както
и в надлежно приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства:
Съдебният състав намира показанията на разпитаните по делото
свидетели Е. и Й. за последователни, логични и обективни, израз на пряко
възприетите от тях факти и обстоятелства при извършената и с тяхното
участие проверка на място на обекта и по представените документи, както и в
надлежно приобщените по делото писмени доказателства, описани по-горе.
3
Съдебният състав намира, че показанията на свид. Н. А. са
изключително непоследователни, вътрешно противоречиви и противоречащи
на писмени документи по делото и затова съдът ги кредитира частично.
Следва да бъдат кредитирани показанията на този свидетел в частта относно
обстоятелството, че същият е работил в обект на жалбоподателя при
извършването на проверка от служителите на Инспекцията по труда,
раздаването и попълването на декларация от негова страна, и длъжностна,
която е заемал – монтажник оператор. В тази част показанията на свидетеля
кореспондират с показанията на останалите двама свидетели, както и с
приетите по делото писмени доказателства. Същевременно обаче,
показанията на А. са вътрешно противоречиви – същият твърди, че имал
уговорка с жалбоподателя за извършване на определена работа, за което
подписал договор за изработка от 26.04.2022г., като същевременно от
съдържанието на декларацията по чл.402 от КТ се установява наличието на
правоотношения между свидетеля и въпросното дружеството (какво е то
според съда – вж. по-долу). При тези противоречия, съдът не се довери на
показанията на този свидетел в посочените части, и основа фактическите
си изводи само въз основа на писмените доказателства, а отчасти – и върху
показанията на другите двама свидетели.
По повод на писмените доказателства, съдебният състав на първата
инстанция намира, че същите спомагат за цялостно изясняване на
фактическите обстоятелства по делото, проверка на други доказателства и
преценка за достоверността им, и доколкото същите са приобщени към
доказателствената маса по надлежния процесуален ред, съдът ги кредитира
изцяло.
При установените по делото фактически положения, съдът от първа
инстанция прави следните свои правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимирано
лице (наказаното търговско дружество), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от
ЗАНН (НП е връчено на 20.07.2022г. и обжалвано на 28.07.2022г.) и е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт.
При служебната проверка съдът не установи допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила относно компетентността на
4
длъжностните лица, които са съставили АУАН, съотв. издали НП.
Актосъставителят Е. разполага с компетентност за издаване на АУАН, тъй
като същият заема длъжност „главен инспектор” в Дирекция „ИТ” – С. област
(към датата на проверката), а в разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ се посочва,
че компетентни да съставят актове за нарушения на трудовото
законодателство са държавните контролни органи. На основание чл.399 от КТ
такъв орган се явява Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА
„ГИТ“), което включва и териториалните й поделения (дирекции). Съгласно
чл.20, ал.1 и ал.2 от Устройствения правилник на ИА „ГИП“ при и повод
изпълнение на служебните си задължения същият е контролен орган и има
правомощия, установени в КТ. При това положение, е налице хипотезата на
чл.37, ал.1, б. „а” от ЗАНН, тъй като тези лица са изрично посочени в
„съответните нормативни актове”, и в тази връзка не е налице необходимост
от тяхното „надлежно определяне” по реда на чл.37, ал.1, б. „б“ от ЗАНН.
Колкото до наказващия орган, съдът счита, че директорът на Дирекция „ИТ”
– С. област съгл. чл.416, ал.5 от КТ се явява „оправомощено длъжностно
лице” от ръководителя на контролния орган – изпълнителния директор на ИА
„ГИТ” с т.4 от Заповед № 3-0025 от 08.01.2019г. Спазена е и териториалната
компетентност на посочените длъжностни лица, доколкото проверяваният
обект е бил на територията на Софийска област, община Б., а съгласно т.2 от
Заповед № 3-0024/08.01.2019г. този район попада в юрисдикцията на
дирекция „ИТ” – С. област.
Съдебният състав противно на възраженията на дружеството-
жалбоподател счита, че няма процесуални нарушения, свързани с описание на
обстоятелствата по извършването на нарушението, тяхната несъмнена
установеност и пълнота на доказателствата за тяхното установяване, както и с
правната му квалификация, като видно от съдържанието на съставения АУАН
и на издаденото въз основа на него НП, актосъставителят и наказващият
орган са описали всички обстоятелства по извършване на проверката и
констатираното нарушение с неговите фактически и правни характеристики,
като съдът приема, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. и пълните данни за твърдения нарушител –
наименование, седалище и адрес на управление, управляващи лица, ЕИК.
Нарушението е описано точно и конкретно, вкл. и обстоятелствата, при които
е извършено с точната правна квалификация и няма допуснати нарушения на
5
тези две императивни разпоредби.
При пълно спазване на законовите предпоставки на чл.83 от ЗАНН и
чл.412а, т.2 от КТ (последната предвижда за нарушение на трудовото
законодателство от юридически лица да се налага наказание „имуществена
санкция“), в случая е преценено, че именно търговското дружество в
качеството си на „работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ следва да
отговаря за процесното нарушение.
Нормата на чл.62, ал.1 от КТ императивно предвижда, че трудовият
договор се сключва в писмена форма, а според чл.1, ал.2 от КТ отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Систематичното тълкуване на двете разпоредби води до
формирането на извода, че отношенията при предоставяне на работна сила от
работника и/или служителя спрямо работодателя могат да бъдат уредени само
като трудови правоотношения, като се сключи между посочените страни
трудов договор в писмена форма. Поради всичко изложено по-горе, съдът
приема, че между „О. Б.” ЕООД и Н.З. А. е възникнало фактически едно
трудово правоотношение, което обаче не е било оформено по надлежния
законов ред – с писмен трудов договор. От обективна страна дружеството-
жалбоподател „О. Б.” ЕООД, е осъществило състава на административното
нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, защото не е сключило трудов
договор с Н.З. А., в който да обективира условията и начина, при които се
полага работната сила, като дружеството е имало фактическото качество на
„работодател” на лицето по смис. на § 1, т.1 от ДР на КТ.
Разглеждането на въпроса за субективната страна не е необходимо,
доколкото отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна).
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ (ред., ДВ, бр.58 от
2010г., в сила от 30.07.2010г.) предвижда наказание „имуществена санкция” в
размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и чл.63, ал.1 или ал.2, както и наказание „глоба” в
размер от 1 000 до 10 000 лева за виновното длъжностно лице, за всяко
отделно нарушение. В случая по отношение на размера на наложеното
наказание в НП въззивната инстанция приема, че същият неправилно е
определен от АНО и не са съобразени тежестта на извършеното
административно нарушение и смекчаващите обстоятелства, а именно няма
6
данни за други извършени нарушения от същия вид от работодателя. Предвид
изложеното този съдебен състав намира, че издаденото НП следва да се
измени, като вместо наложеното наказание имуществена санкция в размер на
3000 лв., следва да се наложи имуществена санкция в минималния предвиден
размер от 1500 лв., което наказание съответства на тежестта на извършеното
нарушение в случая.
Не е налице маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като процесното нарушение е такова по чл.62, ал.1 от КТ, а
съгласно чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Нормата на чл.415в от КТ е специална по
отношение на тази по чл.28 от ЗАНН и изключва приложението на
последната.
По разноските:
При този изход на делото и своевременно направено искане от страна
на процесуалния представител на ответника по делото за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде определено в
минимален размер от 80 лева на основание чл. 63д, ал. 5 във вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правна помощ. Въззивникът следва да бъде
осъден да плати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” –
юридическо лице, към чиято структура се числи административно
наказващия орган разноските по делото на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4
от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № */22.04.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „И.по т. С. о.” – С., с което на основание чл.416, ал.5
във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.62, ал.1,
вр. чл.1, ал.2 от КТ на „О. Б.” ЕООД, с ЕИК 2*/в качеството на работодател/ е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева, като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 1500 лв.
ОСЪЖДА „О. Б.” ЕООД, с ЕИК 2* със седалище и адрес на управление
7
в гр. С. – Кокаляне, ул. Бор №8 да плати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, 80 лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8