Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 30.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №9468 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД.
Ищецът И.П.Г. твърди, че е пострадал от
ПТП, реализирано на 03.05.2015 г. в гр. Хасково, вина за което има водачът на
л.а. „Опел Астра” с рег. № *******.
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът „Д.з.” АД отговаря за
вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е
претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – травматичен
шок, политравма, двустранно счупване на костите на таза, счупване на срамните
кости, счупване на крилото на дясна хълбочна /илиачна/ кост, счупване на дясна
раменна кост, кръвоизлив в коремната кухина, руптура на далака и отстраняване
/спленектомия/. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е
в размер на 200 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.05.2015 г. до
окончателното плащане. Поддържа, че от деликта е претърпяла и имуществени
вреди, изразяващи в разходи за лечение и възстановяване, в размер на сумата от
3150,00 лв., представляващи заплатени остеосинтези, поради което претендира
тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
03.05.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът „Д.з.” АД в сроковете за отговор
по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Релевира възражение за
съпричиняване. Оспорва размера на сочените от ищеца неимуществени вреди, както
и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от
ищеца имуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 03.05.2015 г.
в гр. Хасково е реализирано ПТП, в което са участвали А.К.М., управляваща л.а.
„Опел Астра“ с рег. № ******* и ищецът, управляващ мотоциклет „Джилера Пиаджо“
с рег. № *******, като ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Опел Астра“.
Това обстоятелство се установява и от
представената по делото присъда № 26 от 10.04.2017 г. по НОХД №213/2017 г. по
описа на Районен съд – гр. Хасково, влязла в сила на 25.04.2017 г., която
съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца и от съдържащите се в него
материали.
Видно от описаната по-горе присъда, А.К.М.
е осъществила виновно, при форма на вина непредпазливост, деяние, съставляващо
престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 НК, като на
03.05.2015 г. в гр. Хасково, при управление на л.а. „Опел Астра” с рег. № *******, е нарушила разпоредбите на
чл.6 т.1 ЗДвП, чл.63 ал.2 т.2 ППЗДвП и
чл.25 ал.1 ЗДвП и реализирала ПТП, при което по напредпазливост е причинила
средни телесни повреди на ищеца.
С оглед на това, съдът достигна до правния
извод, че водачът на л.а. „Опел Астра” с рег. № *******е извършила виновно
противоправно деяние, като е нарушила разпоредбите на чл.6 т.1 ЗДвП, чл.63 ал.2
т.2 ППЗДвП и чл.25 ал.1 ЗДвП
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП –
03.05.2015 г. между ответника и собственика на л.а. „Опел Астра” с рег. № *******
е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ отм.
предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът е настъпил в срока на
застрахователното събитие.
По
иска за заплащана на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
В тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и
страдания.
От представената по делото епикриза,
издадена от М. „Х.” АД по ИЗ №7843 се установява, че ищецът е постъпил в
болнично заведение на 05.05.2015 г. по повод претърпяно ПТП, като диагнозата е
травматичен шок, политравма, фрактура на пубисните кости, фрактура на крилото
на дясна илиячна кост, фрактура на десен хумерус, руптура на далак, спленектомия.
В епикризата се сочи, че на ищеца е проведено оперетивно и и медикаментозно
лечение и е изписан от болничното заведение на 11.05.2015 г.
Представени са епикризи, издадени от
МБАЛ „Е.“ АД, от които се установява, че на ищеца е проведено следното лечение:
открито наместване на фрактура на хумеруса с вътрешна фиксация под обща
анастезия, като е престоял в лечебното заведение през периода 11.05.2015 г. -
18.05.2015 г., открито наместване на фрактура без вътрешна фиксация по обща
анестезия, като е престоял в лечебното заведение през периода 20.05.2016 г. -
02.06.2015 г., отстраняване на имплантирани уреди от хумерус под обща
анестезия, като е престоял в лечебното заведение през периода 03.07.2015 г. -
05.07.2015 г., отстраняване на имплантирани уреди от хумерус под обща
анестезия, като е престоял в лечебното заведение през периода 06.08.2015 г. -
08.08.2015 г., отстраняване на имплантирани уреди от хумерус под обща
анестезия, като е престоял в лечебното заведение през периода 09.09.2015 г. -
11.09.2015 г.
От приетото по делото заключение на СМЕ,
което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания: травматичен шок и комбинирана травма,
разкъсни рани на дясна предмишница, дясно
коляно, кръвонасядане на дясно бедро, контузия на главата и сътресение на
мозъка, пневмоторакс в дясна гръдна половина, контузия на десен бял дроб,
счупване на дясна илиачна кост и двете срамни кости, счупване на дясна раменна
кост, разкъсване на слезката и кръвоизлив в коремната кухина, които увреждания
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като на ищеца е
проведено болнично лечение от 34 дни и домашно-амбулаторно лечение, а по време
на болничното лечение е опериран, както следва: на 05.05.2015 г. - изваждане на
слезката, на 12.05.2015 г., 03.07.2015 г., 07.08.2015 г. и на 10.09.2015 г. -
дясна раменна кост и на 21.05.2015 г. - таз. Вещите лица сочат още, че ищецът е
претърпял болки и страдания с много голям интензитет непосредствено след ПТП за
9-10 дни, болки с голям интензитет след първите три операции за около 4-5 дни,
болки с по-малък интензитет в останалите периоди от оздравителния процес до
около 1 г. след ПТП, но може да изпитва болки с непостоянен характер до около
2-3 г. след датата на ПТП, като към настоящия момент здравословното състояние
на ищеца е стабилизирано, възстановена е самостоятелната походка и
трудоспособността му. От заключението се установява още, че дясната раменна
става на ищеца извършва движения в обем, по-малък от нормата с 10%, има
множество белези от рани и операции на десния горен крайник, на корема и
дясното бедро, а отстранената слезка, която е най-големия лимфоиден орган в
човешкия организъм, води до спад в имунитета на пациента, който става по-податлив
на инфекции. В о.с.з. вещите лица сочат, че разкъсването на слезката с
кръвоизлив в коремната кухина по принцип е опасно за живота състояние, но в
случая е извършено своевременно оперативно лечение, както и че към настоящия
момент всички поставени на ищеца остеосинтези са премахнати, а изместването на
таза му е леко и в бъдеще не се очакват усложнения.
От показанията на свид. А.Г.се
установява, че след процесното ПТП ищецът е бил за кратко в безсъзнание, имал е
счупена предмишница, счупен таз, изваден му е далакът, бил е в критично
състояние, престоял е 8 дни в реанимация, след което около 1 мес. е престоял в
болница в гр. Пловдив. Свидетелят сочи още, че при изписването от болница
ищецът не е могъл да става, не е могъл да се храни и да се облича сам, за
всичко е имал нужда от чужда помощ, бил е около 3 мес. в инвалидна количка,
след което около 1 мес. се е раздвижвал, като през цялото време е имал много
силни болки. Към настоящия момент има белези по тялото, от които се срамува,
тазът му е изкривен, както и ръката, а след катастрофата се е променил, станал
е нервен и избухлив.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял телесна повреда,
вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания.
Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите на ищеца са били с риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на
ищеца е проведено и оперативно, и консервативно лечение, периодът на
възстановяване е с много дълга продължителност и се е налагало ограничен
двигателен режим на пострадалия за един продължителен период, през който е имал
нужда от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП ищецът е бил на 20 години, т.е. касае се за млад човек в
трудоспособна възраст, както и наличието на остатъчни травми – белезите по
тялото, както и липсата на далак, което води до остатъчни негативни явления –
понижен имунитет и риск от чести инфекции. С оглед на изложеното по-горе съдът
счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в
размер на 160 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира обаче
за основателно и доказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд има задължителна сила за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Трайно
установената практиката на ВКС е приела, че влязлата в сила присъда има
доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на
извършителя на престъплението, а поведението на пострадалия не е предмет на
присъдата, освен ако съпричиняването представлява елемент от състава на
престъплението и е било предмет на изследване по конкретното дело /Решение
№55/2009г. на ІІ ТО на ВКС по т.д. № 728/2008г./ С друго свое решение, ВКС е
приел, че присъдата е задължителна за гражданския съд относно вида и размера на
определеното с нея наказание /Решение № 25/2012 г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.
№798/2011 г./. Следователно задължително за гражданския съд е установеното, въз
основа на което наказателния съд е определил вида и размера на наказанието. От
това се налага извода, че ако при определяне на наказанието, наказателният съд
е отчел съпричиняване от страна на пострадалия, то гражданският съд е обвързан
от фактическите констатации на наказателния съд, свързани с приетото
съпричиняване при определянето на наказанието. Предвид прието в посочените две
решения на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че е длъжен да съобрази
възприетите факти, установени в присъдата на наказателния съд, свързани със
съпричиняване от пострадалия в два случая – ако съпричиняването е елемент от
фактическият състав на престъплението и е било изследвано от наказателния съд и
ако съпричиняването е било отчетено в наказателното производство при определяне
на наказанието. В случая по настоящото дело е налице втората хипотеза. Ето
защо, въз основа на вече констатираният механизъм на настъпване на процесното
пътно – транспортно произшествие следва да се прецени от настоящият съдебен
състав в каква степен пострадалият е допринесъл за настъпване на пътния
инцидент.
В настоящия случай, видно от описаната по-горе присъда, е прието
наличието на независимо съпричиняване от
пострадалия, което съобразно терминологията в гражданското право представлява
съпричиняване на вредите по чл.53 ЗЗД. В конкретната хипотеза се установява, че
пострадалият освен правоимащо лице е и делинквент, доколкото видно от
постановената присъда също е допринесъл за настъпване на ПТП, поради нарушение
на правилата за движение – управлявал е мотоциклет без валидно свидетелство за
правоуправление и е извършил забранена маневра – изпреварване на автомобила,
пресичайки двойна непрекъсната линия М2 и изпреварвайки в насрещната лента за
движение.
С
оглед на това, приносът на пострадалия се изразява в управление на мотоциклет
при липса на правоспособност и извършване на забранена маневра, т.е. цялостното
поведение на ищеца сочи на липса на умения за управление на
мотоциклет, за липса на знания на правилата за движение по пътищата
/предприемане на забранена маневра/, респ. и за липса на адекватна реакция в
рискова ситуация, които се придобиват и проверяват в хода на процедурата по
издаване на разрешение на правоуправление. С оглед на горните фактори,
настоящата инстанция определя приносът на пострадалия за настъпване на
произшествието на 40 %.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от ищцовата
страна и определения общ размер от 160 000,00 лв., на пострадалия е
дължима сума от 96 000,00 лв.,
паричен еквивалент на понесените от него
неимуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата от 96 000,00
лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата
до пълния претендиран размер.
По
иска за заплащана на обезщетение за претърпени имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи, че в
причинна връзка с деликта е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
претендираните от нея разходи за лечение и възстановяване, представляващи
заплатени лекарства и медикаменти.
По делото са представени фактура
№1692/26.05.2015 г. и фискален бон към нея за сумата от 1600,00 лв. -
остеосинтеза и фактура №1697/02.06.2015 г. и фискален бон към нея за сумата от
1550,00 лв. - за остеосинтеза.
От приетото по делото заключение на СМЕ,
което съдът кредитира напълно, се установи, че направените разходи са били
необходими за лечението на ищеца.
Поради изложеното, съдът намира, че в
причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение - заплатени остеосинтези, които вреди са в
общ размер на сумата от 3150,00 лв.
Доколкото настоящият съдебен състав
достигна до извод, че възражението на ответника за наличието на съпричиняване
от страна на ищеца е основателно и приноса на увреденото лице е 40 %, на
пострадалия е дължима сума от 1890,00 лв., паричен еквивалент на
понесените от нея имуществени вреди.
С оглед на изложеното по-горе съдът
счита, че искът следва да бъде частично уважен до размера на сумата от 1890,00
лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца, на основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата
от 2695,27 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на
чл.38 ал.2 ЗА.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС сумата от 3915,60 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 240,95 лв., представляваща депозити за вещи лица.
При този изход на делото и с оглед на
изрично направеното искане, на ответника, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК,
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размер на
сумата от 155,43 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Д.з.” АД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.П.Г., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 96 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 03.05.2015 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 03.05.2015 г. в гр. Хасково ПТП неимуществени
вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от
200 000,00 лв., сумата от 1890,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 03.05.2015 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
03.05.2015 г. в гр. Хасково ПТП имуществени вреди – разходи за остеосинтези,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 3150,00 лв., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да
заплати по сметка на СГС сумата от 3915,60 лв., представляваща държавна такса и сумата от 240,95 лв.,
представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА
„Д.з.” АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Р.М., адрес:
***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 2695,27 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
И.П.Г., ЕГН
**********, адрес: ***, да заплати
на „Д.з.” АД, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 155,43
лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: