№………/……….2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година
в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 878
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С молба с. д. № 8504/20.07.2020 г. жалбоподателката Ж.И.Д.
е поискала от съда да допълни постановеното по делото определение № 1119/04.06.2020
г., с което производството по делото е прекратено, като се произнесе по
формулираното с жалбата „особено искане“ да бъде освободена от заплащането на
държавна такса и разноски по делото и да й бъде назначена правна помощ.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази
следното:
С постановено на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК
определение № 1119/04.06.2020 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Ж.И.Д.
срещу заповед № 160/03.06.2019 г. и заповед № 191/08.08.2019 г. на
изпълнителния директор на ДП „Български спортен тотализатор“ и е прекратил
производството по делото.
При постановяване на определението съдът не се е
произнесъл по формулираното с жалбата „особено искане“ на жалбоподателката да бъде
освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото и да й се назначи
правна помощ.
Поради констатираната от съда недопустимост на
съдебното производство правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП поначало не е
следвало да се предоставя на жалбоподателката, предвид изричната разпоредба в
този смисъл на чл. 24, т. 2, предл. последно от ЗПП. Съдът не се е занимал
изрично и с искането за освобождаване на жалбоподателката от заплащане на държавна
такса и разноски в производството, след като е приел, че то трябва да се прекрати
на други основания, различни от неизпълнението на произтичащото й от чл. 151,
т. 3 от АПК задължение за заплащане на държавна такса за предявяване на
жалбата.
В АПК и в субсидиарно приложимия ГПК, съгласно чл. 144
от АПК, не съществува правна уредба, регламентираща процесуална възможност за
допълване на съдебните определения в посочения от жалбоподателката смисъл.
Нормата на чл. 176 от АПК регламентира процесуалната възможност за допълване на
съдебното решение, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване като се
има предвид съществото на оспорването, а не съпътстващи го искания. Субсидиарно
приложимият в административния процес чл. 248 ГПК регламентира процесуалната
възможност за допълване на постановеното решение в частта за разноските като
разпоредбата се прилага и при допълването на прекратителните съдебни
определения в частта за разноските. Недопустимо е обаче прилагането на нормата
за други, необхванати от нея, случаи, тъй като процесуалните норми поначало не
се прилагат по аналогия.
Поради тези съображения съдът намира за недопустимо
предявеното искане за допълване на определение № 1119/04.06.2020 г. в посочения
в молба с. д. № 8504/20.07.2020 г. смисъл. Още повече, че след като
постановявайки определение № 1119/04.06.2020 г., съдът се е десезирал със спора
поради неговата процесуална недопустимост, от което може да се заключи, че на
този етап държавните такси и разноски в производството биха били дължими
единствено и само в касационното производство по глава Тринадесета от АПК,
поради което компетентността да се произнесе към настоящия момент по искане за
освобождаването на жалбоподателката от заплащане на държавна такса е на съда,
компетентен да се произнесе по касационната частна жалба срещу прекратителното
съдебно определение.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ формулираното в молба с. д. № 8504/20.07.2020
г. искане на жалбоподателката Ж.И.Д. за допълване на постановеното по делото
определение № 1119/04.06.2020 г. в посочения в молбата смисъл.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС РБ в седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ