Решение по дело №2204/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 и следв. от ДОПК.

Образувано е по жалба на К. Ж. А., [ЕГН], от [населено място], ***, против Ревизионен акт № Р-16001621005901-091-001/25.05.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, и потвърден с Решение № 353 от 04.08.2022 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП /, в частта за допълнително установени задължения за: - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 1 681.47 лв. и лихви 523.63 лв. и за 2019 г. в размер на 3 841.62 лв. и лихви – 805.74 лв.; - за данък върху добавената стойност за периода 01.02.2019 г. – 31.12.2019 г. в размер на 15 480.17 лв. и лихви – 4 483.96 лв.; - за вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 2 297.84 лв. и лихви – 749.51 лв. и за 2019 г. в размер на 5 249.86 лв. и лихви – 1 174.06 лв.; -вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1 242.08 лв. и лихви – 405.14 лв. и за 2019 г. в размер на 2 837.76 лв. и лихви – 401.40 лв.; - за вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 776.30 лв. и лихви – 253.21 лв. и за 2019 г. в размер на 1 773.60 лв. и лихви - 396.65 лв. или общо главница 35 180.70 лв. и лихви 9 193.30 лв. и изменен в частта за допълнително установени лихви за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. от 805.74 лв. на 740.64 лв. и за вноски за ДОО за 2019 г. – от 1 174.06 лв. на 1 101.95 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 г. - от 396.65 лв. на 372.29 лв.

В жалбата се твърди нищожност на оспорения административен акт, алтернативно, че задълженията са установени в нарушение на материалния закон. По отношение на нищожността се твърди, че при извършване на ревизията К. А. е бил непълнолетен и на практика, с РА му се вменяват чужди задължения, поради което за 2018 г. РА следва да бъде обявен за нищожен. Що се отнася до незаконосъобразността на акта, жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на ДОПК, тъй като от представените доказателства от третото лице – „Еконт експрес“ ООД, не се установява по безспорен начин, че физическото лице е укрило приходи/доходи, както и, че същите не представляват електронни документи по смисъла на чл.184 от ГПК. Излагат се подробни доводи в тази насока. В тази връзка се иска отмяна на РА, алтернативно, прогласяване нищожност на същия.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата и претендира разноски по делото. Представя подробни писмени бележки.

Ответният административен орган, чрез процесуалния си представител юриск. Г., е на становище за неоснователност на жалбата, поради което моли съда да я отхвърли по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Пре­тендира юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени съображения.

Административен съд Пловдив, в настоящия си състав, намира, че жалбата е подадена от заинтересована страна, пряко засегната от ревизионния акт, с който за нея се установяват нови публични задължения, в преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ орган, след проведено задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима.

По отношение искането за прогласяване нищожност на оспорения административен акт, съдът намира за необходимо да посочи следното:

Недействителността на административните актове се проявява в двете си форми - нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият, за да бъде обявен за такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците от засягането. При унищожаемия административен акт нарушението, което го опорочава е съществено, а при нищожния - особено съществено. При унищожаемия административен акт той поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще, докато при нищожния - от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по прогласяване на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение. Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност. В случая, коментира се по-горе, такава не се констатирана, поради което и оспореният административен акт не е нищожен.

Основният аргумент в насока прогласяване нищожност на РА е, че към 2018 г. К. А. е бил непълнолетен и поради това не е носител на публични задължения. В тази връзка е необходимо да се отбележи следното:

Съгласно чл.3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица по закона са: - местните и чуждестранни физически лица, които са носители на задължението по този закон; - местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. Носител на задължението за данъци по ЗДДФЛ е конкретното физическо лице, получател на дохода, включително и, когато това лице е непълнолетно/малолетно.

На основание чл.8 ал.6 т.5 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, доходите от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество са облагаеми.

Според разпоредбите на чл.122 ал.1 от Семейния кодекс носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, а разпоредбата на чл.10 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ указва, че малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се представляват от техните родители, съответно настойници или попечители.

Следователно, при получаване на дохода от наем на имот, собственост на непълнолетно дете, същото се явява данъчно задължено лице чрез законния си представител – родител(ли), които следва да декларират този доход.

В подаваната декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ, част II Данни за данъчно задълженото лице следва да се впишат данните на непълнолетното дете, а в част III – Данни за упълномощеното лице или за законния представител следва да посочите данните на родителя /законния представител/.

Дължимият данък следва да внесете от името на непълнолетното дете, в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния му адрес /чл.68 ал.1 от ЗДДФЛ/.

На основание чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. В ал.8 от същата разпоредба е пояснено, че годишната данъчна декларация по ал.1 за доходите на малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се подава от родителите, съответно настойниците или попечителите.

Относно прилагането на ЗЗО:

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване, е определен в чл.33 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/. Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България /чл.33 ал.1 т.1 и 2 от ЗЗО/.

На основание чл.40 ал.3 т.1 от ЗЗО лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование, се осигуряват за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на чл.40 ал.1 от ЗЗО.

Съгласно чл.40 ал.5 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по чл.40 ал.1, 2 и 3 от ЗЗО, са длъжни да: 1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.

На следващо място е необходимо да се посочи също така, че децата имат разнообразни източници на доходи в рамките на семейството. Джобни, подаръци от роднини, награди от феята на зъбките и от други приказни създания. Такъв тип доходи, естествено, не подлежат на данъчно облагане. Освободени от данъци са също доходи от стипендии за учащите, както и месечните помощи за деца, изплащани от Агенцията за социално подпомагане.

При доходи от трудови правоотношения пък (каквито могат да имат непълнолетни над 16 или 14 г.) данъци и осигуровки се внасят през работодателя текущо.

Децата обаче, могат да имат и други видове доходи, които са облагаеми и за чието данъчно третиране възрастта на получателя няма значение - хонорари, наеми, инвестиции и т.н. Такъв тип доходи, ако не са с авансов данък при източника, се описват в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Годишната данъчна декларация за доходите на малолетни или непълнолетни лица се подава от техен родител/настойник. Родителите носят отговорност за своевременното и коректно подаване на данните и съответно заплащане на дължимите данъци. Данъкът върху доходите на физическите лица е в размер на 10% от данъчната основа.

Какви доходи може да има детето?

На практика ситуациите са най-разнообрази. В едни случаи могат да са свързани с активност и дейност от страна на самото дете, в други - с доходи, придобити от наследени активи (движимо и недвижимо имущество, финансови инструменти, дялови участия във фирми и пр.).

В случая, безспорно се установява, че К. А., за обследвания период, е придобил доходи чрез осъществяване на сделки чрез куриерска служба, и като местно физическо лице подлежи на облагане с данъци и през 2018 г., независимо че към онзи момент, същият е бил непълнолетен.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че РА е нищожен.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621005901-020-001/21.10.2021 г. /л.339, т.2/, издадена от А. А. Д., началник сектор и е с обхват: - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г.; данък върху добавената стойност за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.; ДОО – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2018 – 31.12.2019 г. и УПФ – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Последното е сторено на 22.10.2021 г. по електронен път (л.341, т.2). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621005901-020-002/21.01.2022 г. (л.342, т.2) и ЗИЗВР № Р-16001621005901-020-003/09.03.2022 г. (л.345, т.2), издадени от същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен, съответно, до 24.02.2022 г. и до 04.04.2022 г. Със Заповед № Р-16001621005901-023-001/08.02.2022 г. (л.351, т.2), на основание чл.34 ал.1 т.1 и ал.2 от ДОПК ревизионното производство е спряно, считано от 08.02.2022 г., а със Заповед № Р-16001621005901-143-001/21.02.2022 г. (л.348, т.2) последното е възобновено, считано от 09.03.2022 г. Двете заповеди са връчен на РЛ по електронен път (л.353 и л.350, т.2).

В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-1600162100590(-092-001/13.04.2022 г. (л.137, т.1), срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. № 94-00-3137/11.05.2022 г. (л.132, т.1). Въз основа на съставения ревизионен доклад е издаден обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16001621005901-091-001/25.05.2022 г. (л.33, т.1).

С оглед делегирането на правомощия за възлагане на ревизии по делото са приобщени: - Заповед № РД-09-2428/13.12.2019 г. (л.557, т.2), Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г. (л.565, т.2), Заповед № РД-09-849/10.05.2021 г. (л.569, т.2) и Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. (л.570, т.2), всички издадени от директора на ТД на НАП – Пловдив.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като, изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и, съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма. От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и ЗИЗВР на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи. Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага извода за спазване на принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за данъци на дружеството.

Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на ревизионното производство, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Само за сведение следва да се посочи, че дори и да се констатира, че са налице нарушения на производствените правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗОВ. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ревизията е повторна във връзка с Решение № 560/05.10.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което РА № Р-16001621000386-091-001/02.08.2021 г. е отменен и преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО.

Относно облагането по реда на чл.122 от ДОПК.

Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличието на обстоятелства по ал.1 т.2 от същия. За ревизирания период лицето няма подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. К. Ж. А. няма регистрация по реда на ЗДДС. Констатациите на органите по приходите са направени въз основа на документи, събрани в хода на ревизията, предхождащата я е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на К. Ж. А., документирана с Протокол № П-1600162019787-073-001/05.08.2020 г. (л.187, т.1).

С Протокол № 1521062/31.03.2022 г. (л.182, т.1) са присъединени документи и доказателства, имащи отношение при облагане на ревизираното лице. Установено е, че за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. К. А. е изпращал пратки чрез куриерски фирми основно на физически лица за поръчани онлайн стоки (облекла и обувки). Тези стоки са заплащани от клиентите на куриерската фирма „Еконт експрес“ ООД при доставките, с наложен платеж и с парични преводи. От РЛ, с искания за предоставяне на документи и писмени обяснения, са изискани всички документи, свързани с извършените продажби на стоки, включително, за получените суми чрез „Еконт експрес“ ООД , за начина на придобиването им и други данни. В отговор с вх. № РД-20-2352/24.03.2022 г. (л.314, т.2) А. посочва, че е продавал собствени дрехи и обувки и не е извършвал търговска дейност, тъй като през периода е бил ученик.

Във връзка с изпратено до куриерско дружество „Еконт експрес“ ЕООД ИПДПО, от дружеството е предоставена информация за лицето К. Ж. А., за периода то 01.01.2018 до 31.121.2019 г., електронни справки и снимки на документи, доказващи изплащането в брой на К. А. с ЕГН 024115ХХХХ за периода 2018 – 2019 г, а именно: - електронни файлове, таблици в EXCEL и справки в PDF формат (с данни изпратени пратки, получени наложени платежи, снимки на документи, товарителници за изпратени пратки, показващи изпращането на пратки от РЛ до различни ФЛ, както и изплащането в брой на наложен платеж и файлове с разходни касови ордери за изплатени суми с посочено име К. Ж. А., както и приложени документи и писмени обяснения да К. А. с информация да периода 01.01.2018 – 31.12.2019 г.

Въз основа на получените от куриерската фирма данни по товарителници за изплатени суми по наложен платеж и парични преводи за изпратените от К. А. пратки до различни лица, органите по приходите са обобщили информацията и са установили размера на получените суми за всеки ден за времето от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. (обща сума за целия период 152 995.00 лв.).

Съгласно разпечатките от изпратените от куриерската фирма данни – електронни файлове, таблици в Еxcel и справки в PDF формат, показващи изпращането на пратки от РЛ до различни физически лица, както и изплащането в бройна наложен платеж и файлове с разходни касови ордери за изплатени суми с посочено име К. Ж. А., ревизиращите органи са приели, че са налице данни за неотчетени от РЛ приходи от продажби и при ревизията са преминали към формиране на данъчната основа за облагане по особения ред.

Установено е също така, че липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че изплатените суми на К. А. във връзка с изпратените пратки с дрехи и обувки на различни лица – клиенти, и представляващи осъществени продажби за тези клиенти, са надлежно декларирани, поради което е прието, че практика с дрехи и обувки, изпратени чрез куриерска фирма, представляват извършени от РЛ продажби на стоки на клиенти, за които продажби не са издадени документи, е получените приходи от същите не са отчетени, а са укрити.

Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради установено наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.1, т.2 и т.4 от с. к., според който, „до започване на ревизията е подадена декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч“.

След анализ на събраните по преписката доказателства, е формиран извод, че така създалата се фактическа обстановка предполага наличие на хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи и доходи.

На основание чл.124 ал.1 от ДОПК на задълженото лице е връчено уведомление по чл.124 ал.1 от кодекса (л. 308, т.2), в което е посочено, че данъчната основа за облагане с ДДС и с годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.На лицето е връчени и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с което е изискано представянето на декларация за имущественото състояние по ч.124 ал.3 от ДОПК. Извършен е анализ на изброените в чл.122 ал.2 от кодекса точки, а именно: - т.1., т.4., т.8.,т.12.,т.14., т.15. и т.16.

При определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК са взети предвид стойността на укритите приходи, определени въз основа на получените суми чрез наложен платеж и парични преводи от „Еконт експрес“ ООД.

По Закона за данък върху доходите на физически лица.

Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ .

Съгласно чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ К. Ж. А. е местно

физическо лице, данъчно задължено по ЗДДФЛ на основание чл.3 т.1 и чл.6 от с. з. за доходите, получени през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. По силата на чл.12 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година.

На основание чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, ако физическо лице е търговец по

смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като ЕТ и се облагат с 15 на сто данък, съгласно чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ. Предвид събраните доказателства и изложеното в РД е прието, че лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, а не, еднократно и инцидентно, свързана с покупко-продажба на стоки. В този смисъл ревизиращите органи са приели, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ.

С оглед гореизложеното, от извършваната дейност като търговец за ревизирания период са установени укрити приходи за 2018 г. в размер на 46 579.00 лв. и за 2019 г. в размер на 106 416.00 лв. Тъй като лицето не е представило документи за закупените стоки и други извършени разходи за търговската му дейност, ревизиращият екип не е кредитирал дадените от страна на А. обяснения, че продава собствени дрехи и обувки. Органите по приходите са анализирали получените данни от извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № 1687167/13.04.2021 г., присъединена към процесното производство, относно реализираната печалба, съответно, приходи и разходи, формирана надценка от други лица, упражняващи същата дейност. Анализирани са магазини в бранша – Скандал, Зара, К. и К., Бершка, Ейч и Ем, Дайхман и др. Установената надценка при продажбата на стоки – облекла и обувки е 50% и при определяне на данъчната основа за облагане за посочената търговска дейност са определили и разходи за същата, като са приели надценка 50% при извършваните продажби на стоките. Посочено е, че този процент служи за установяване на разходите, които съответстват на установените при ревизията неотчетени приходи за реализирания период.

Посочено е също така, че облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ се формира по реда на ЗКПОЖ, както и, че годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е определена по реда на чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ, като така установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ. Върху така определената данъчна основа е изчислен дължимият данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2018 и 2019 г., ведно с прилежащите лихви.

В РА е отбелязано, че и следва да се отчете, че срокът за подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г. за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, които подлежат на облагане по реда на чл.26 от ЗДДФЛ е 30.юни 2020 г. и дължимите лихви ще са за периода от 01.07.2020 . до 25.05.2022 г. – датата на издаване на РА.

По Закона за данък върху добавената стойност.

За ревизирания период от 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. К. Ж. А. не е регистрирано по ЗДДС лице. На база на получените екселски таблици, товарителници за изпратени пратки и разходни касови ордери за изплатени суми по наложен платеж и парични преводи на К. А., от органите по приходите е прието, че от лицето са извършвани доставки по смисъла на ЗДДС – продажби на дрехи и обувки чрез „Еконт експрес“ ООД, с място на изпълнение на територията на страната и формират общ облагаем оборот за регистрация по ЗДДС.

Ревизиращият екип констатира, че К. А. отговаря на изискванията за задължителна регистрация с достигнат облагаем оборот към 31.12.2019 г. в размер на 52 539.00 лв., като в месечните облагаеми обороти са включени укритите приходи от продажби на стоки чрез пратк7и с наложен платеж и пощенски парични преводи. Предвид установения облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 ал. 1 от ЗДДС в 7-дневен срок – до 07.02.2019 г., но не го е направило.

В РД/РА е посочено, че на основание чл.102 ал.4 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл.96 ал.1 изр. второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000.00 лв. от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Прието е, че от 22.02.2019 г. до 31.12.2019 г. се дължи данък върху добавената стойност, за който е приложима ставка на данъка 20%, независимо че лицето няма регистрация по ЗДДС, тъй като неговият общ облагаем оборот надхвърля прага за задължителна регистрация по ЗДДС – 50 000.00 лв.

За периодите от 22.02.2019 г. до 30.09.2019 г., включени в обхвата на ревизията по ЗДДС, органите по приходите са приложили разпоредбите на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС. Като са взели предвид, че дейността на К. Ж. А. е продажба на дрехи и обувки чрез горепосоченото дружество, органите по приходите са приложили нормата на чл.67 ал.2 от ЗДДС и са приел, че данъкът се смята за включен в договорената цена.

С РА е установен дължим ДДС за извършените облагаеми доставки от К. Ж. А. за периода от 22.02.2019 г. до 31.12.2019 г. в общ размер 15 480.17 лв. и е определена прилежаща лихва за дължима данък в размер на 4 483.96 лв., съгласно чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.

По КСО и ЗЗО.

Възложената ревизия обхваща установяване задълженията за осигурителни вноски за ДОО, за ДЗПО –УПФ и ЗО, като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2018 до 31.12.2019 г.

От извършената проверка в ИМ на НАП органите по приходите са установили, че липсват данни за регистрация на К. Ж. А., като ЕТ и като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4 ал.3 т.1, 2 и т.4 от КСО.

К. А. няма сключен трудов договор през ревизирания период и няма подавани данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018 и 2019 г.

Лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права. За периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. е здравно осигурено за сметка на държавния бюджет на основание чл.40 ал.3 т.1 от ЗЗО като лице до 18-годишна възраст – ученик в Професионалната гимназия по електротехника и електроника в [населено място].

Предвид установеното в частта по ЗДДФЛ и ЗДДС, е прието, че РЛ е упражнявало търговска дейност, от която е реализирало доходи, които не са декларирани по законоустановения ред и за тях не са начислени и не са внесени ЗОВ, при което след извършен анализ по чл.122 ал.2 от ДОПК е определен облагаем доход от дейност като ЕТ в размер на 15 526.00 лв. за 2018 г и в размер на 35 472.00 лв. за 2019 г.

Предвид установените при ревизията неподадени декларации и укрити доходи от икономическа дейност, на основание чл.124а от ДОПК във връзка с чл.6 ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, на К. Ж. А., като самоосигуряващо се лице са определени задължения за авансови и окончателни осигурителни вноски за 2018 и 2019 г., ведно с прилежащите лихви.

Въз основа на изложеното , допълнително установените задължения за ЗОВ за 2018 и 2019 г. на К. Ж. А., в качеството му на самоосигуряващо се лице, са в резултат на установения с РА № Р-16001621005901-091-001/25.05.2022 г. нов размер на осигурителния доход по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК във връзка с чл.124а от с. з. от упражняваната трудова дейност като ЕТ.

Авансовите осигурителни вноски са определени на основание чл.124а от ДОПК във връзка с чл.6 ал.8 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО върху месечния осигурителен доход, съответстващ на минималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за 2018 г. – 510.00 лв., за 2019 г. – 560.00 лв. Окончателните осигурителни вноски, на основание чл.124а от ДОПК във връзка с чл.6 ал.9 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, са определени върху годишен осигурителен доход в размер на 11 446.00 лв. за 2018 г. и в размер на 28 752.00 лв. за 2019 г. Авансовите и окончателните осигурителни вноски са определени за периода на упражняване на трудова дейност като ЕТ – от м.05.2018 г. до м.12.2019 г.

Размерът на осигурителните вноски е определен съгласно чл.6 от КСО (за ДОО – за фонд „Пенсии“ – 14.8%), чл.157 ал.1 т.1 б.“в“ (за ДЗПО – УПФ – 5%) от КСО. На основание чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО и чл.2 от Закона за бюджета на НЗОК е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК – 8%. За невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ са начислени дължимите лихви на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО във връзка с чл.175 ал.1 от ДОПК.

За да измени РА, решаващият орган е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е изложил подробно нормативната уредба и е анализирал събраните в хода на ревизията доказателства. В изменената част е посочил следните аргументи:

От органите по приходите, за невнесените в законоустановения срок задължения за окончателни осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО за 2019 г, са начислени лихви от 01.05.2020 г. до 25.05.2022 г. (датата на издаване на РА, което е в противоречие на §27 ал.2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен с решение на НС на 13..03.2020 г., а за ЗО – от 01.05.2021 г. до 25.05.2022 г. Окончателните осигурителни вноски по реда на чл.6ал.9 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО се дължат в срока на подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Срокът за подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, вкл. ЕТ, както и и ФЛ, които подлежат на облагане по реда на чл.26 от ЗДДФЛ, е 30.06.2020 г. Предвид установеното от ревизиращия екип, решаващият орган посочва, че жалбоподателят следва да внесе окончателните осигурителни вноски за 2019г. в срок до 30.06.2020 г.- и за невнасянето им се дължи лихва на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО във връзка с чл.175 ал.1 от ДОПК от 01.07.2020 г. до 25.05.2022 г. В този смисъл, в решението се посочва, че допълнително установените лихви за ЗОВ за ДОО и ДЗПО – УПФ за 2019 г., в процесния РА, се изменят, както следва:

• Допълнително установените лихви за ДОО за 2019 се изменят от

1 174.06 лв. на 1 101.95 лв.;

• Допълнително установените лихви за ДЗПО – УПФ за 2019 г. се изменят от 396.65 лв. на 372.29 лв.В решението се посочва също така, че за невнесените в срок окончателни здравноосигурителни вноски за 2019 г., органите по приходите погрешно са начислили лихви от 01.05.2021 г. до 25.05.2022 г. Предвид разпоредбата обаче, на чл.155 ал.8 от ДОПК, се посочва в решението, РА не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, поради което установените с оспорения РА задължения за лихви по ЗОО за 2019 г. следва да бъдат потвърдени.
• В с.з. на 16.05.2024 г. е приета без възражения от страните съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/ (л.13 886, т.52), за изготвянето на която вещото лице е използвало образци от подписи, положени от К. Ж. А., копия на предоставените от третото лице „Еконт експрес“ ООД документи и материали, при което е констатирано, че част от представените документи са подписани лично от К. А.. Същите са представени в табличен вид в СПЕ , като са указани номерата на електронните изявления, в които са описани пратките, датите, сумите в лева, от кого са положени подписите за клиент, лист и том по номерацията на делото.

В съдебно заседание на 05.07.2024 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало данните от СПЕ, с която са установени положените от К. А. подписи и въз основа на тях, при използване методиката на приходния орган е преизчислило задълженията на К. А. за процесните обследвани периоди. Цялата информация и изчисленията се представени в табличен вид, като изрично е посочено, че, в хода на ревизията, К. А. има реализиран оборот над 50 000.00 лв., който е достигнат към 31.01.2019 г. и лицето е следвало да се регистрира по ЗДДС до 07.02.2019 г. Въз основа анализа на събраните доказателства, експертът е установил, че К. А. има реализиран оборот за регистрация към 28.02.2019 г. и е следвало да се регистрира по реда на ЗДДС, като подаде заявление за регистрация в срок до 07.03.2019 г. Това не е направено. При това положение, се отбелязва в ССчЕ, от 22.03.2019 г. реализираният приход се счита, че е с включен ДДС, като данните за преизчислените размери на данъчната основа, начисления ДДС и дължимите лихви за забава са представени в табличен вид.

При това положение установените задължения за К. А. стават, както следва:

Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. - в размер 1 433.31 лв. и лихви – 446.35 лв. и за 2019 г. – в размер на 2 800.22 лв. и лихви 587.32 лв.;

ДДС за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 10 036.67 лв. и лихви – 2 973.90 лв.;

Вноски за ДОО за 2018 г. – 1 958.73 лв. и лихви – 643.90 лв. и за 2019 г. 3 826.70 лв. и лихви – 348.05 лв.;

Вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 1 058.77 лв. и лихви – 348.05 лв. и за 2019 г. - 2 068.49 лв. и лихви 468.56 лв.;

Вноски да ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 661.73 лв. и лихви 217.53 лв. и за 2019 г. 1 292.81 лв. и лихви – 292.86 лв.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - писмени обяснения на жалбоподателя К. А. (л.555, т.2); приети в с. з. от 01.12.2022 г. с молба (л.556, т.2) доказателства от ответника (оправомощителни заповеди и сертификати за валиден електронен подпис); постъпили с писмо на 13.02.2023 г. доказателства от „Еконт експрес“ ООД (л.13630, т.51); писмени отговори от „Еконт експрес“ ООД (л.13 653, т.31); писмени доказателства по опис и 2 бр. CD (л.13684, т.52).

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл.2 ал.1 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Разпоредбата на чл.3 ал.1 от ДОПК указва, че органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. В настоящия случай, при извършване на ревизията, органите по приходите са действали в рамките на своите правомощия и при спазването на правилата за извършване на ревизии. За да се приложи разпоредбата на чл.122 от ДОПК, следва да е налице особен случай, който препятства извършването на ревизия по общия ред, следва да е налице поне една от изчерпателно изброените в нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК предпоставки. Тяхното наличие следва да се установи от органите по приходите в условията на пълно доказване, с допустимите по ДОПК доказателства, и не е допустимо прилагането на този особен ред на ревизия само при предполагаемо наличие на основание. Ако не е налице някое от основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК, това опорочава цялото ревизионно производство поради липсата на основание за издаване на ревизионен акт. Тава е така, защото основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК са от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за протичането на ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК.

В настоящото производство следва да се прецени правилността на изводите за налични доказателства за укрити приходи, което, от страна на органа по приходите, е прието като основание при условията на пълно и главно доказване за приложение на чл.122 ал.1 т.1, т.2 и т.4 от ДОПК за провеждане на ревизия по особен ред.

По основателността на жалбата в частта за извършената ревизия по реда на чл.122 от ДОПК:

Коментира се по-горе, че предмет на настоящия спор са определените задължения за годишен и авансов данък за периода 2018 – 2019 г., ДДС за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и ЗОВ за периода 2018 – 2019 г.

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят К. Ж. А. е местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и като такова следва да се облага, както за доходите си, получени от източници в страната, така и за доходите, получени от чужбина. За ревизирания период ЗЛ няма подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ; няма регистрация като едноличен търговец, както и такава по реда на ЗДДС и и извършва търговска дейност – покупка и продажба на стоки /облекла и обувки/, чрез куриерска ф. „Еконт експрес“ ООД, която са реализирани продажби и получени доходи чрез парични преводи и с наложен платеж.

В тази връзка следва да се посочи, че с отговор вх. № Д1/РД-20-2352/24.03.2022 г. А. сам заявява, че е извършвал продажба на сочените артикули, което безспорно налага извода, че лицето е извършвало редовно покупко-продажба на стоки /облекла и обувки/, при което е реализирал доходи/приходи, които не е декларирал в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

С цел изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за определянето на данъчните задължения на жалбоподателя са извършени редица процесуални действия, подробно описани в констативната част на РД. Извършен е анализ на всички доходи с установен произход и всички разходи, реализирани от ревизираното лице, а също така и проверка на семейното му положение, банкови сметки, доходи от трудови правоотношения и други източници, подлежащи на деклариране, имуществено състояние, пътувания в чужбина, получени и отпуснати заеми. Направена е съпоставка между средствата, с които лицето е разполагало по години и извършените разходи, в т.ч. обичайните разходи за издръжка на база статистически данни на Националния статистически институт (НСИ). Въз основа на този анализ, органът по приходите е формирал извод, че разходите на задълженото лице през данъчните 2018 г. – 2019 г. не превишават доходите му, т.е. не са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК

Органите по приходите са определили данъчната основа по реда на чл.122 ал.4 от ДОПК във връзка с установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.1, т.2 и т.4 от ДОПК.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно реда на извършване на ревизията по особения ред на данъчния кодекс и това е така, тъй като, съгласно чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата по т.1 – 16. В случая органът по приходите е установил и доказал обстоятелствата по, както по т.1 и т.2, така и по т.4, предвид факта, че не се представят никакви документи, няма подадени декларации, както и липсва счетоводна отчетност, поради което прилагането на особения ред на облагане по чл.122 от ДОПК е законосъобразно и основателно. В хода на делото са събрани убедителни доказателства затова, че са налице данни за укрити приходи

Особеният ред за извършване на ревизия по чл.122 и следв. от ДОПК е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на материалния данъчен закон. Това е така, доколкото, в случая липсват необходимите доказателства, които в пълен обем да свидетелстват за документирането на независимата икономическа дейност на жалбоподателя и нейното осчетоводяване. От друга страна, от събраните в хода на административното производство доказателства е видно, че К. А. през целия ревизиран период е осъществявал търговската дейност по покупко-продажба на стоки /облекла и обувки/, получавал е пари чрез наложен платеж и чрез парични преводи, за 2018 и 2019 г. не е декларирал доход от дейност/търговия, правил е плащания за покупки на стоки и е покривал разходите си за живот. Същевременно, от лицето не са представени документи, доказващи произхода на стоките, предмет на покупко-продажбите, както и стойностите, на които са закупувани, респ. продавани, като в същото време не е декларирал никакви доходи от тази дейност.

Горното налага извода категоричния извод, че К. А. през ревизирания период действително е извършвал търговска дейност – покупко-продажба на облекла и обувки, като от същата не е декларирал доходи. В потвърждение на горното са и писмените обяснения на А. от 24.03.2022 г., в които посочва, че за продадените лични дрехи и обувки е получил плащания. Доказателства в тази насока не се представят нито в хода на ревизионното производство, нито в административното, както и в настоящото съдебно такова.

В подкрепа на този извод са и част от представените документи от „Еконт експрес“ ООД, за които следва да се отбележи, че същите представляват годни доказателствени средства. Така представените от „Еконт експрес“ ООД документи, представляват електронен документ по смисъла на чл.3 т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива № 1999/93/ЕО. Според определението на електронен документ в чл.3 т.35 от регламента, това е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално, текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис. Това е така, защото автор на електронното изявление, съгласно чл.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е физическо лице, което в изявлението се сочи като негов извършител.

В този случай, в резултат от проявлението на някой от фактите, визирани в чл.122 ал.1 от кодекса, е налице противоправно развитие на данъчното правоотношение. Същността на особеното ревизионно производство е да се установят и анализират относимите към ревизирания субект обстоятелства-критерии, за да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението.

На следващо място следва да се посочи, че ревизията по чл.122 ДОПК се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал.1, като същите не се намират в отношение на кумулативност, а на алтернативност, което означава, че наличието само на едно от тях е достатъчно основание за прилагането им. Механизмът и редът, който следва да се спазва от страна на ревизиращия орган при ревизии от този род е регламентиран по императивен начин в ал.2 на чл.122 и ал.1 на чл.124 ДОПК, като целта на законодателя е да се постигне обективност и достоверност при определяне на задълженията на данъчните субекти. Безспорно в ревизионното производство по реда на чл.122 ДОПК е задължително да се даде възможност на ревизираното лице да докаже всички източници на своите средства, включително и тези, които не са декларирани от него. Установяване наличието на допълнителни средства за финансиране, вън от подлежащите на деклариране облагаеми доходи по смисъла на ЗДДФЛ, също е задължение на органа по приходите по смисъла на визираното в чл.3 ал.1 от ДОПК основно начало за обективност.

В конкретния случай е налице хипотезата, визирана в нормата на чл.124 ал.2 от ДОПК, според която в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. В случая, безспорно са установени обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК и, следователно, тежестта за насрещно доказване пада изцяло върху ревизираното лице. За да опровергае констатациите, съдържащи се в РА не е достатъчно ревизираното лице да докаже, че направените фактическите констатации са неверни, а да ангажира доказателства в обратен смисъл.

От ангажираните в съдебното производство доказателства обаче може да се направи обоснован извод само за част от твърдените обстоятелства от жалбоподателя.

В този смисъл, съдът намира, че данъчната основа правилно е определена по реда на чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на процедурата по чл.124 от ДОПК – в хода на ревизионното производство на жалбоподателя е изпратено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, като съдът не споделя възраженията на жалбоподателя относно нарушения при връчването на последното уведомление.

По основателността на жалбата в частта за годишен и авансов

данък по ЗДДФЛ на ЕТ.

Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

В този смисъл, органите по приходите са формирали извод, че осъществяваните от А. покупко-продажби на стоки – дрехи и обувки, е търговска по смисъла на ТЗ и основата за облагане следва да се формира по реда и механизма, предвиден за ЕТ.

Дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва от това дали реализира на практика печалба от тази си дейност /това следва и от директното тълкуване на нормата на чл.1 ал.1 от ТЗ/, а от това, дали извършваната от него дейност по естеството си е търговска.

В конкретния случай, според настоящия състав на съда, правилно органът по приходите е приел, че се касае за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и приложими са разпоредбите на глава V раздел ІІ от ЗДДФЛ, предвид на възприетото по-горе в това изложение, че, в случая осъществената от А. дейност по покупко-продажба на стоки, попада в обхвата на чл.1 ал.1 т.1 от ТЗ, т. е. касае се за осъществена от лицето търговска дейност.

В този смисъл и подлежащият на облагане доход и данъчната основа е следвало да бъдат определени именно по реда на чл.28 ал.2 във връзка с чл.26 и следв. от ЗДДФЛ.

Това е така и в случаите, когато физическото лице не е регистрирано като едноличен търговец – аргумент от чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ. От значение е самата дейност - да може да бъде квалифицирана като търговска, а в случая, именно такава дейност е установена – покупко-продажби на стоки, което доказва, че се касае за търговска дейност, насочена към реализиране на печалба.

Съгласно чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Съответно, данъчната основа се определя по реда на чл.28 ал.2 от ЗДДФЛ.

Материалноправното основание за облагане на доходи от продажба на стоки, която може да бъде определена като търговска дейност, е нормата на чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, съгласно която размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл.29а, се определя, като годишната данъчна основа по чл.28 ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто.

В конкретния казус това означава най-общо, че правилно е прието наличието на облагаем доход по смисъла на чл.28 от ЗДДФЛ, данъчната основан за който се формира по реда на чл.26 от ЗДДФЛ, участваща при формирането на общата данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ.

Всъщност, при конкретно възприетото от съда /а и от самите органи по приходите, като се съобрази РА в частта за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ/, в случая, А. е реализирал облагаемият доход, от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец /във връзка с тази си дейност/, по смисъла на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, резултатът от която, за нуждите на данъчното облагане подлежи на определяне по реда на чл.26 от ЗДДФЛ, респ., данъчната основа – по реда на чл.28 ал.2 от ЗДДФЛ, но който доход подлежи на облагане с данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ.

Или иначе казано, правилни са изводите на органите на приходната администрация относно дължимостта на ДДФЛ за процесните години, но с оглед установеното от ССчЕ, приета без възражения от страните, така установените задължения за ДДФЛ следва да бъдат изменени, съобразно констатациите на вещото лице, тъй като органите по приходите не са взели предвид всички фактори, а именно, че не всички разписки и разходни документи, представени от третото лице „Еконт експрес“ ООД са подписани от жалбоподателя, а само една част от тях. Съобразно заключението от СПЕ вещото лице – счетоводен експерт е преизчислило облагаемия доход на А., като е взело предвид само и единствено подписаните от него разписки и документи от наложен платеж и парични преводи, при което задълженията на К. А. по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ стават, както следва: - 2018 г. – в размер на 1 433.31 лв. и лихви 446.35 лв. и за 2019 г. – в размер на 2 800.22 лв. и лихви – 587.32 лв.

Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира изцяло приетите по делото СПЕ и ССчЕ, които са изготвени безпристрастно и коректно, и отговарят на поставените задачи.

Горното налага извода, че в тази част РА, като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде изменен, съобразно изложеното по-горе.

По основателността на жалбата в частта по ЗДДС.

По отношение на така определените задължения по ЗДДС, от страна на жалбоподателя, не се излагат никакви конкретни възражения, нито са предявени доказателствени искания, но предвид факта, че с жалбата се иска отмяна на РА изцяло, съдът дължи произнасяне и в тази част.

Според разпоредбата на чл.95 ал.1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 от ЗДДС, като чл.3 ал.1 от с. з. сочи, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС, (действаща разпоредба, ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон, като ал.2 на същия текст указва, как се формира облагаемият оборот. По силата на чл.102 ал.1 от ЗДДС, когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице, но при специалната регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите с акта по чл.102 ал.1 от ЗДДС, в тежест на приходната администрация е да докаже предпоставките по чл.96 ал.1 от с. з., а именно, че РЛ извършва независима икономическа дейност, доставките са в резултат на упражняването на тази дейност, са облагаеми с ДДС и достигането на облагаемия оборот по смисъла на чл.96 ал.1 от ЗДДС в размер на 50 000 лева и повече, през последните 12 месеца преди текущия.

В настоящия случай, въз основа на събраните по делото доказателства – банкови извлечения, електронни изявления, разписки и платежни документи за парични преводи от „Еконт експрес“ ООД, безспорно се установи, че през процесния период 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. К. А., към 31.01.2019 г. е имал реализиран оборот от продажби на стоки /дрехи и обувки / над 50 000.00 лв. – 52 539.00 лв., в които месечни обороти са включени укритите приходи от продажба на стоки чрез пратки с наложен платеж и пощенски парични преводи.

Посочи се подробно, по-горе в настоящото изложение - в мотивната част относно законосъобразността за извършване на ревизията по особения ред на ДОПК, че представените доказателства от куриерската ф. „Еконт експрес“ ООД, са годни такива, същите не са оспорени от жалбоподателя, още повече, че самият той посочва, че е продавал „свои дрехи и обувки“, за които няма данни как са получени и какви средства са разходвани за тяхното закупуване.

В нарушение разпоредбата на чл.96 ал.1 от ЗДДС, К. А. не е подал заявление за регистрация в 14-дневния срок – до 07.02.2019 г., поради което, и правилно органите по приходите, с РА са определили задължения за дължим ДДС за извършените от А. облагаеми доставки за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. В случая обаче, органите по приходите не са определили правилния момент за регистрация по ЗДДС. Така според ССчЕ, К. А. е достигнал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, не към 31.01.2019 г., а към 28.02.2019 г.и така дължимият ДДС е установен в размер на 10 036.67 лв. и на основание чл.175 и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ са определили прилежащи лихви в размер на 2 973.90 лв.

Горното налага извода, че РА и в тази част следва да бъде изменен.

По основателността на жалбата в частта по КСО и ЗЗО.

Съгласно чл.124а от ДОПК "Установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи", разпоредбите на чл.122 - 124 от същия кодекс се прилагат съответно за установяване на задължителните осигурителни вноски.

При тълкуването на закона в тази част от ВАС и приемането на чл.124а от ДОПК за процесуално правно норма, респ., за приложимостта на този ред за определяне на основата за изчисляване на дължимите осигурителни плащания и за периоди отпреди влизането й в сила, настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи следното: осигурителният доход, върху който жалбоподателят дължи ЗОВ за ревизирания период правилно е определен по реда на чл.124а от ДОПК. В случая, размерът на задължителните осигурителни вноски следва да бъде определен съгласно приложимите за случая разпоредби на КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна cметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си доход на основание разпоредбите на чл.6 ал.8 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО.

В настоящия казус, при определяне на окончателния размер на осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски на жалбоподателя, е взето предвид обстоятелството, че ЗЛ не е подавало данни с декларации обр. 1 и обр. 6 и, че вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО не са правени. Задълженията на А., в качеството му на самоосигуряващо се лице за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО са определени по реда на чл.6 ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, съобразно действащите за периода размери на вноските. Взет е предвид максималният месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице, съгласно ЗБДОО за съответните години и укритите доходи за същите тези години.

Т. е. и по отношение на допълнително установените задължения за внасяне на задължителни осигурителни вноски следва да се констатира, че жалбоподателят не е опровергал нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК. Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят допълнителни задължения за осигурителни вноски по реда на чл.124а от ДОПК, и констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон, но размерът на така определените задължения за осигурителни вноски следва да бъде коригиран в съответствие с установените размери по ССчЕ, предвид констатациите в частта по ЗДДФЛ. В този случай, дължимите от лицето ЗОВ и прилежащите им лихви, които се дължат на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, ще бъдат следните: вноски за ДОО – 2018 г. в размер на 1 958.73 лв. и лихви – 643.90 лв. и за 2019 г. – 3 826.70 лв. и лихви – 866.82 лв.; вноски за ЗО – 2018 г. – в размер на 1 058.77 лв. и лихви – 348.05 лв. и за 2019 г. – в размер на 2 068.49 лв. и лихви 468.56 лв. и вноски за ДЗПО – 2018 г. – в размер на 661.73 лв. и лихви – 217.53 лв. и за 2019 г. – в размер на 1 292.81 лв. и лихви – 292.86 лв.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за частично основателна, поради което, следва да бъде уважена, а РА, като неправилен и незаконосъобразен – отменен.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото съдът намира, че такива се следват на всяка едно от страните, съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата. Така същите се констатираха в размер на 2 310.00 (две хиляди триста и десет) лева за жалбоподателя и 1 289.13 (хиляда двеста осемдесет и девет и 0.13) лв. за ответната страна.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XVI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001621005901-091-001/25.05.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 353 от 04.08.2022 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП /, в частта за допълнително установени задължения, както следва: за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. - от 1 6814.47 лв. на 1 433.31 лв. и лихви – от 523.63 лв. на 446.35 лв. и за 2019 г. - от 3 841.62 лв. на 2 800.22 лв. и лихви – от 740.64 лв. на 587.32 лв.; ДДС за периода 01.02.2019 – 31.12.2019 г. – от 15 480.17 лв. на 10 036.67 лв.; и лихви от 4483.96 лв. на 2973.90 лв.; вноски за ДОО за 2018 г. – от 2 297.84 лв. на 1 958.73 лв. и лихви – от 749.51 лв. на 643.90 лв. и за 2019 г. – от 5 249.86 лв. на 3 826.70 лв. и лихви – от 1 101.95 лв. на 866.82 лв.; вноски за ЗО за 2018 г. от 1 242.08 лв. на 1 058.77 лв. и лихви – от 405.14 лв. на 348.05 лв. и за 2019 г. – от 2 837.76 лв. на 2 068.49 лв. и лихви – от 401.40 лв. на 468.56 лв. и за вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. – от 776.30 лв. на 661.73 лв. и лихви – от 253.21 лв. на 217.53 лв. и за 2019 г. – от 1 773.60 лв. на 1 292.81 лв. и лихви – от 372.29 лв. на 292.86 лв. (общо главница – 25 137.43 лв. и общо лихви 6 845.29 лв.)

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Ж. А., [ЕГН], от [населено място], ***, в останалата част (общо главница и лихви – 13 606.16 лв.).

ОСЪЖДА К. Ж. А., [ЕГН], от [населено място], ***, да заплати на Национална агенция за приходите – София сумата от 1 289.13 (хиляда двеста осемдесет и девет и 0.13) лв., юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на К. Ж. А., [ЕГН], от [населено място], ***, сумата от 2 310.00 (две хиляди триста и десет) лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.