ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
гр. Русе, 14.10.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – РУСЕ, в закрито
заседание на 14
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИЯН ВАСИЛЕВ ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
като
разгледа докладваното от съдията Димитрова ч.к.адм.дело № 367 по описа за 2022
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 229 и следващи
от АПК.
Образувано е по частна жалба
от „ Пътнически превози“ АД гр.Велико Търново чрез адв.пълномощник Ж. Д. против
протоколно определение от 25.08.2022г. на РС-Русе, постановено по НАХД № 1043/2022
г. по описа на РС-Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата на „ Пътнически
превози“ АД гр.Велико Търново, срещу електронен фиш № ********* за налагане на имуществена
санкция в размер на 2500лв. за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, издаден за дата 29.06.2021г. от МРРБ, Агенция
"Пътна инфраструктура",връчен на 06.06.2022г. и производството е
прекратено.
В частната жалба се
излага становище, че постановения акт от въззивния съд е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован, поради което се отправя искане за неговата
отмяна с присъждане на сторените по делото разноски.
С възражение срещу
частната жалба ответната страна излага съображения за правилност,
законосъобразност и обоснованост на определението на РРС.
Съдът, като прецени
доводите на страните и провери законосъобразността на обжалваното определение,
приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество е
основателна.
Производството пред РРС е
образувано по жалба от „ Пътнически превози“ АД гр.Велико Търново чрез
адв.пълномощник Ж. Д. срещу електронен фиш № ********* за налагане на имуществена
санкция в размер на 2500лв. за нарушение по чл.10 ал.1 т.2 Закона за Пътищата от
29.06.2021г в 09,36ч за ППС Автобус сетра с рег № ***** за движение по път I-5
км 25+914 , за което ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването, установено с устройство № 40342, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, издаден за дата 29.06.2021г. от МРРБ, Агенция
"Пътна инфраструктура",връчен на 06.06.2022г.
По делото е представено
доказателство за извършено плащане на компенсаторна такса -сумата от 150лв.на
14.06.2022г.в 08,02ч на ГКПП Дунав мост за посоченото ППС.
По делото е приобщена
справка, от която се установява, че издаденият електронен фиш е със статус „
обжалва се“
РРС е приел , че ЕФ е бил
анулиран автоматично поради извършено на 14.06.2022 г. плащане на компенсаторна
такса по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата в размер на 150 лева. РРС е приел, че по силата
на чл.
189ж ал. 3, т. 1 от ЗДвП издаденият електронен фиш се анулира,
когато таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗДвП е заплатена, поради което отпада и всякаква административно –
наказателна отговорност на наказаното лице, поради което за него липсва правен
интерес от обжалване. По изложените съображения РРС е приел, че жалбата,
подадена на 20.06.2022 г. е процесуално недопустима поради липса на предмет и е
прекратил производството по делото.
Настоящият съдебен състав
не споделя мотивите посочени от въззивния съд.
Действително от данните
по делото е видно, че в указания от административнонаказващия орган 14-дневен
срок компенсаторната такса е заплатена от водач на ППС. Жалбата обаче касае
съставомерността и доказаността на нарушението
Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания
ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Според ал. 2, в
14-дневен срок от получаване на електронния фиш лицето може да заплати таксата
по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата при спазване изискванията на чл. 189е, ал. 3 и 4
или да поиска анулиране на електронния фиш на основание ал. 3 с молба до
председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".
Според ал. 3, електронният фиш се анулира, когато: 1. таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата е заплатена; 2. пътното превозно средство е било
обявено за издирване; 3. за пътното превозно средство съгласно закон или
международен договор не се дължи съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.
Съгласно ал. 4 на чл. 189ж ЗДвП, председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" или оправомощено от него лице уведомява лицето, подало
искане по ал. 2, за решението си по ал. 3 в 7-дневен срок от датата на
анулирането или от датата на отказа за анулиране на фиша.
Настоящата съдебна
инстанция счита, че е налице празнота и неяснота в уредбата на чл. 189ж ЗДвП,
но анализът и систематичното тълкуване на ал. 4 във връзка с ал. 3 на
посочената разпоредба налага извод, че за да се счита електронният фиш за
анулиран, винаги следва да има произнасяне на председателя на АПИ или на
оправомощено от него лице по конкретно постъпило в тази връзка искане. В
конкретния случай нито е било направено такова искане от собственика на ППС,
нито има и произнасяне от органа по чл. 189ж, ал. 4
вр. ал. 3 ЗДвП,
още повече, че в справката по отношение на издаденият ЕФ е налице отбелязване
на статус „ обжалван“ ,поради което и касационната инстанция намира за
неправилно съждението на РРС и на АНО, че е недопустима жалбата на „ Пътнически
превози“ АД гр.Велико Търново против ел. фиш поради липса на правен интерес от
обжалване, тъй като ел. фиш е анулиран по силата на закона, тъй като правното
положение от преди издаване на фиша е възстановено. Обстоятелството, че е
заплатена от жалбоподателя такса, не променя горния извод, доколкото акта, с
който се засягат негови законни права и интереси не е изрично анулиран, т.е
налице е предмет на оспорване, а евентуалната негова отмяна или потвърждаване
от съда не би имала за последица връщане на заплатената пътна такса, като
следва да се посочи, че претенция за връщане на недължимо платени суми не може
да бъде разгледана в настоящото производство по арг. от чл. 55, изр. 2 от
Закона за пътищата, който регламентира, че възстановяването на
недължимо внесени такси по чл. 10 се осъществява по реда на Закона за държавните такси.
За пълнота на изложеното
следва да се отбележи, че по реда на АПК се оспорват административни актове, за
които е неприложимо производството по реда на ЗАНН и НПК. В този смисъл видно
от определение № 1299 от 21.10.2020 г. по адм. д. № 9480/2020 г. Върховен
административен съд приема, че възлагането на задължение за заплащане на
определен размер на компенсаторната такса на съответния правен субект от
административен орган представлява властническо волеизявление, което осъществява
елементите на акт по чл. 21, ал. 1 АПК,
тъй като пряко засяга права и законни интереси на адресата. ВАС изрично сочи,
че дали това властническо волеизявление е обективирано в конкретен документ или
не, е въпрос по същество с оглед на преценката за спазване на изискванията на чл. 146, т. 2
във вр. с чл. 59, ал. 1,
2 и 3 АПК,
както и дали това волеизявление е законосъобразно или не е въпрос също на
преценката по същество с оглед на чл. 146, т. 4 АПК
и конкретно определящи материалноправните изисквания за определяне на
компенсаторната такса разпоредби.
Поради което и настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени и делото да се върне на
същият състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
Доколкото от страна на
наказаното лице с оглед възраженията му се оспорва причината на заплащане на
компенсаторна такса и анулиране на процесния ЕФ, то следва да се проверят
изложените твърдения, както и данни дали и на коя дата този ЕФ е бил анулиран.
Районният съд следва да се произнесе и по направените разноски за настоящата
инстанция, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното, Административен съд
- Русе
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколно определение
от 25.08.2022г. на РС-Русе, постановено по НАХД № 1043/2022 г. по описа на РС-Русе,
с което е оставена без разглеждане жалбата на „ Пътнически превози“ АД
гр.Велико Търново, срещу електронен фиш № ********* за налагане на имуществена
санкция в размер на 2500лв. за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, издаден за дата 29.06.2021г. от МРРБ, Агенция
"Пътна инфраструктура",връчен на 06.06.2022г. и производството е
прекратено.
ВРЪЩА делото на същият състав на РРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.