Номер 149929.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20201001002296 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 19.07.2018 г. по т.дело № 773/17 г. СГС, ТО, VІ – 18 състав е
отхвърлил предявените главни искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 649, ал.
2 ТЗ от синдика на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД срещу „Еврометал Строй“
АД, ЕИК ***, с адрес гр. ***, ул. „***“ № 24, ет. 5 и „Промишлено строителство - Холдинг“
ЕАД, ЕИК ***, с адрес с. ***, ул. „***“ № 1, за обявяване на относително недействителни
спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД
извършените от длъжника плащания на неизискуеми задължения в общ размер на 344 429,73
лева за периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2018 г. в полза на „Еврометал Строй“ АД по
договор за паричен заем, сключен на 03.01.2017 г. , както и за осъждане на „Еврометал
Строй“ АД да заплати по сметка на масата на несъстоятелността на Промишлено
строителство - Холдинг“ ЕАД, ЕИК *** сумата 344 429,73 лева, като неоснователни.
Обявил е по предявените евентуални искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ от
синдика на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД срещу „Еврометал Строй“ АД, ЕИК
***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 24, ет. 5 и „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД,
ЕИК *** за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на
„Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД осъществените от несъстоятелния търговец
погасявания на изискуеми парични задължения в общ размер на 49 537,75 лева, извършени
в периода от 01.09.2017 г. до 31.12.2018 г. в полза на „Еврометал Строй“ АД по договор за
паричен заем, сключен на 03.01.2017 г. Осъдил е ответника „Еврометал Строй“ АД, ЕИК
*** на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ да заплати в полза на масата на несъстоятелността на
„Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД ЕИК *** сумата 49 537,75 лева /четиридесет и
1
девет хиляди петстотин тридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща извършени от несъстоятелния търговец погасявания на изискуеми парични
задължения за периода от 01.09.2017 г. до 31.12.2018 г. по договор за паричен заем, сключен
на 03.01.2017 г. Осъдил е ответника „Еврометал Строй“ АД да заплати на „Промишлено
строителство - Холдинг“ ЕАД, ЕИК *** направените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на сумата 1 353,30 лева , съразмерно с уважената част от исковете. Осъдил е
синдика на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на „Еврометал
Строй“ АД с ЕИК *** сумата 10 746,70 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от исковете. Осъдил е на основание
чл. 649, ал. 6 ТЗ „Еврометал Строй“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 1 981,51 лева, а ответника „Промишлено строителство -
Холдинг“ ЕАД държавна такса в размер на 11 795,68 лева, която да се събере от масата на
несъстоятелността.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство – „Еврометал Строй“ АД , който го обжалва в срок в частта, в която
получените от него плащания в размер на 49 537,75 лева, извършени в периода от
01.09.2017 г. до 31.12.2018 г. са обявени за относително недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД, както и в
частта, в която е осъден да заплати по сметка на масата на несъстоятелността на
Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД, сума в размер на 49 537,75 лева. Въззивникът
навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че в случая не се установява
наличието на предпоставките по чл. 646 ал. 5 т. 1, предложение първо и второ от ТЗ за
отхвърляне на предявения иск. Сочи, че с цитираната разпоредба се предвидени
материалноправни възражения в полза на ответниците по предявени отменителни искове,
като установените от закона различни хипотези намират приложение при наличието на
една обща за всички предпоставка – плащането, предмет на предявения иск да е
осъществено в кръга на обичайната дейност на длъжника. Инвокира оплакване за
незаконосъобразно тълкуване от страна на първоинстанционния съд на понятията „обичайна
дейност на длъжника“, в контекста на понятията „предмет на дейност“ и „търговско
занятие“, което изключва априори поемането на менителнични задължения, обременяването
с тежести на недвижими имоти, както и получаването на заем. Излага, че представените по
делото доказателства установяват по несъмнен начин, че извършените погашения на
парично задължение попадат в кръга на обичайната дейност на длъжника. Сочи, че горният
извод следва от анализа на произхода на поетото задължение - от договор за паричен заем
за сумата от 2 500 000 евро, който е сключен именно във връзка с обичайната дейност на
длъжника. С оглед на горното поддържа, че целта на предоставения паричен заем - с цел
използването му за оборотни средства сочи на пряката и непосредствена връзка на същия с
обичайната търговска дейност на дружеството. Твърди, че в нарушение на процесуалните
правила първоинстанционният съд не е формирал собствени фактически и правни изводи
въз основа на доказателствата по делото, а е се позовал на съдебна практика, която съгласно
2
нормата на чл. 290 ал. 2 от ГПК не е задължителна за него, като цитирането й в решението
не освобождава съда от задължението за излагане на собствени мотиви по доводите на
страните. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените
искове.
Недоволен от постановеното решение е останал и ищецът в първоинстанционното
производство Н. А. Г., в качеството му на синдик на „Промишлено строителство - Холдинг“
ЕАД , който го обжалва в срок в частта, в която са отхвърлени предявените главни искове с
правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 649, ал. 2 ТЗ срещу „Еврометал Строй“ АД,
ЕИК *** и „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД, ЕИК *** за обявяване за
относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Промишлено
строителство - Холдинг“ ЕАД на извършените от длъжника плащания на неизискуеми
задължения в общ размер на 344 429,73 лева в периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2018 г. в
полза на „Еврометал Строй“ АД по договор за паричен заем, сключен между страните на
03.01.2017 г. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода на съда за липса на
една от предпоставките по чл. 646 ал. 2 т. 1 от вр. чл. 649 от ТЗ, с твърдения, че атакуваните
плащания са осъществени в изпълнение на неизискуеми парични задължения. Сочи, че в
процеса е установено наличието на всички предпоставки по чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ за
прогласяване за относително недействителни на атакуваните плащания, тъй като очертания
в исковата молба период на осъществяване на същите - 01.03.2017 г. – 31.12.2018 г. попада
изцяло в очертания от цитирана правна норма период – след началната дата на
неплатежоспособността , в срок от една година преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Излага, че молбата за откриване на производство на
производство по несъстоятелност е депозирана пред СГС на 01.03.2018 г., а началната дата
на неплатежоспособността на длъжника е определена на 31.01.2017 г. Твърди, че по силата
на клаузата на чл. 15 от договора за заем страните са се съгласили, че предоставената в заем
сума подлежи на връщане изцяло или отчасти в срок от пет години датата на нейното
постъпване по сметка на заемополучателя. С оглед на горното подържа, че всички
осъществени плащания по договора от страна на длъжника са по естеството си плащания на
неизискуеми задължения, предвид признанието на ответника - заемодател, че е предоставил
цялата сума по заема едва на 23.07.2018 г., липсата на фиксиран падеж на задължението, и
определянето единствено на краен срок за връщане на сумата, който не е изтекъл към датата
на всяко отделно плащане. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи
предявения иск.
Всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната
страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
3
предявена от Н. Г. Н., в качеството му на синдик на „Промишлено строителство - Холдинг“
ЕАД срещу „Еврометал Строй“ АД, ЕИК ***, с адрес гр. ***, ул. „***“ № 24, ет. 5 и
„Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес с. ***, ул. „***“ № 1, за
обявяване на недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Промишлено
строителство - Холдинг“ ЕАД извършените от длъжника плащания на неизискуеми
задължения в общ размер на 344 429,73 лева в периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2018 г. в
полза на „Еврометал Строй“ АД по договор за паричен заем, сключен на 03.01.2017 г. , на
основание чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ, в съотношение на евентуалност, в случай на отхвърляне
на тази претенция за прогласяване на същите плащания за относително недействителни на
основание чл. 646 ал .2 т. 3 от ТЗ, както и и за осъждане на „Еврометал Строй“ АД да
заплати по сметка на масата на несъстоятелността „Промишлено строителство - Холдинг“
ЕАД сумата 344 429,73 лева, на основание чл. 649 ал. 2 от ТЗ .
От представения по делото договор за заем се установява, че на 03.01.2017 г.
ответниците по делото са сключили договор, по силата на който „Промишлено
Строителство Враца“ ЕАД / понастоящем с променено „Еврометал Строй“ АД, е
предоставил на Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД паричен заем в размер на
2 500 000 евро , който да бъде използван за оборотни средства. Съгласно клаузата на чл. 5 от
договора предоставените за текущи нужди средства следва да бъдат използвани за постигане
на поставените цели , като заетата сума следва да бъде предадена изцяло или на части на
заемателя – чл. 6 от договора, като за използването същият дължи на заемодателя годишна
лихва в размер на 7%. – чл. 9 от договора. Съгласно клаузата на чл. 15 от договора
ползваната от заемателя сума следва да бъде върната изцяло или на части в срок от пет
години от постъпване на цялата сума, предмет на договора за заем по банковата сметка на
заемателя.
С анекс № 1 към договора, подписан между страните на 09.01.2017 г. страните са
изменили клаузата на чл. 15 от същия като са посочили, че с оглед възможността заетата
сума да бъде предавана на части от заемодателя на заемателя , връщането на всяка
постъпила част от заетата сума по сметка на заемателя ще се счита незабавно изискуема от
заемодателя , считано от датата на постъпването й по сметка на заемателя, без да е
необходима изрична покана за плащане.
С определение, постановено в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на
10.02.2020 г. като безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че в
периода от 01.03.2017 г. до 31.08.2017 г. ответникът „Промишлено строителство -
Холдниг“, ЕАД, в качеството си на заемополучател по договора е върнал на ответника
„Еврометал Стой“ ЕАД – заемодател част от предоставената по силата на договора за заем
сума в размер на 294 891,98 лева на 21 вноски, а за периода от 01.09.2017 г. до 31.12.2018 г.
върната по договора за заем сума възлиза на 49 537 75 лева, като връщането е осъществено
на шестнадесет отделни вноски. Датите и размерът на осъществените отделни плащания са
индивидуализирани в два боря лихвени листи, приети като доказателства по делото и
4
неоспорени от ответниците.
Между страните по делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства
се установява, че с решение от 17.12.2018 г. по т.дело № 429/18 г. на Софийски градски
съд, VI - 18 състав е открито производство по несъстоятелност спрямо „Промишлено
Строителство- Холдинг“ ЕАД с начална дата на неплатежоспособността 31.01.2017 г. Видно
от доказателствата по делото, молбата за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо длъжника депозирана в Софийски градски съд на 02.03.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 646 ал. 2 от ТЗ могат да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и
сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата за
откриване на производство по несъсотяленост : изпълнение на неизискуемо парично
задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок - чл.
646 ал. 2 от ТЗ т. 1 от ТЗ и погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника,
независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок - чл. 646 ал. 2 т. 3 от
ТЗ .
С оглед на горната фактическа установеност основното спорно обстоятелство в
процеса е дали атакуваните плащания попадат в хипотезата на чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ ,
предвид доводите на ищеца, че същите представляват по естеството си изпълнение на
неизискуемо парично задължение, както и дали ли връщането на суми, получени от
длъжника по силата на договор за паричен заем за оборотни средства представлява
действие, извършено в кръга на обичайната му дейност, извършено ли е същото съобразно
уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или
услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение по смисъла
на чл. 646 ал. 5 т. 1 предложение първо и второ ТЗ, на която ответникът „Еврометал Стой“
ЕАД основава материално правото си възражение за неоснователност на предявения иск.
В клаузата на чл. 6 от договора за заем от 03.01.2017 г. страните са уговорил
заетата сума да се предава от заемодателя на заемополучателя изцяло или на части в
срок според нуждите на заемополучателя. Тълкуването на горното клауза обосновава
извода, че на практика страните са уговорили предварително заявяване на сумата от
страна на заемополучателя, след което същата да бъде превеждана по негова сметка от
заемодателя. В подкрепа на горния извод са и представените по делото два боря лихвени
листи, от които е видно, че сумата по договора е била предоставяна съобразно
уговореното в чл. 6 от същия - нерегулярно, като на различни дати, понякога
последователни са били предоставяни суми в различен размер. Така уговорения начин на
предоставяне на сумата е в унисон и с клаузата на чл. 15 от договора, съобразно която
ползваната от заемополучателя сума се връща изцяло или отчасти в срок от 5 години от
постъпване на заетата сума, предмет на договора по сметка на заемополучателя. Тази
5
договорна клауза съдържа срок за изпълнение на задължението, който започва да тече от
датата на реално предоставяне на всяка отделна сума , т.е от датата на сключване на
договора за заем, предвид неговия реален характер. Така уговорката между страните
въвежда различен падеж на всяко отделно задължение за връщане на получената сума,
предвид от нейното частично предоставяне на различни части. С оглед на това
задължението за връщане на получените в заем средства става изискуемо в срок от пет
години от датата на постъпване на всяка отделна сума. В периода 02.03.2017 г. до
31.08.2017 г. заемополучателят е върнал на заемодателя сума в размер на 294 891,98 лева на
21 вноски, а в периода от 01.09.2017 г. до 31.12.2018 г. на шестнадесет отделни вноски е
осъществено плащане на сума в общ размер на 49 537 75 лева. Настоящата инстанция
намира, че горните плащания са осъществени в изпълнение на неизискуемо задължение по
смисъла на чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ. Горното следва от записванията по представените два
боря лихвени листи. От същите се установява, че първото предоставяне суми по договора е
осъществено от заемодателя на 23.01.2017 г. , а последното – на 23.07.2018 г. Последното
връщане на суми по договора е осъществено заемополучателя на 10.10.2018 г., към която
дата не е изтекъл петгодишния срок по чл. 15 от договора за връщане на частично
предоставените сумите по същия.
В тази връзка настоящата инстанция намира клаузата на чл. 15 от анекса към
договора, подписан на 09.01.2017 г. за нищожна, като лишена от предмет. Съобразно
същата, връщането на всяка постъпила част от заетата сума по сметка на заемателя ще се
счита незабавно изискуема от заемодателя, считано от датата на постъпването й по сметка
на заемателя, без да е необходима изрична покана за плащане. Въпреки, че страните са
посочили, че горната уговорка е обусловена от възможността сумата да бъзе предавана от
заемодателя на заемополучателя на части , същата противоречи на икономическата логика и
на правната природа на договора за заем, както и на целта на договора, прогласена в
клаузите на чл. 2 и чл. 5 от същия. По естеството си променената по силата на анекса от
09.01.2017г. клауза на чл. 15 от договора предвижда задължение на заемополучателя да
върне незабавно получената в заем сума, в момента на нейното получаване. Така
определеният падеж на задължението обезсмисля в пълна степен необходимостта на
получаване на сумата, предвид пълната липса на възможност за нейното последващо
използване, което прави същото изцяло безпредметно. Тази липса на предмет обосновава
невъзможност за постигане целта на договора – използване на сумата за оборотни средства
за обезпечаване дейността на дружеството, съобразно изричното посочване в чл. 2 и чл. 5 от
договора. Тълкуването на тази клауза обосновава извода, че страните с уговорили незабавна
изискуемост на задължението за връщане на получената в заем сума в момента на нейното
получаване. Така клаузата на чл. 15 по анекса от 09.01.2017 г., предвиждаща незабавна
изискуемост на задължението за връщане заетата сума поставя заемополучателя в забава
още в момента на нейното получаване. Обстоятелството, че тази забава не е санкционирана
по изричната воля на страните /съобразно уговорката по чл. 22 от договора/ не може да
промени извода за наличие на забава, доколкото същата настъпва винаги на датата на
6
определения от страните падеж на задължението.
С оглед на изложеното, процесната клауза се явява нищожна на основание чл. 26 ал.
2 от ЗЗД - поради невъзможен предмет, доколкото в предвиждането й прави безпредметно
самото сключване на договора за заем, предвид неговия реален характер. Така нищожността
на клаузата на чл. 15 , изменена по силата на анекса от 09.01.2017 г. обосновава извод за
липса на промяна на клаузата на чл. 15 от първоначалния договор, който продължава да
действа между страните с непременено съдържание.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че плащанията,
осъществени от длъжника в периода 01.03.2017 г. – 02.03.2018 г. попадат изцяло в
очертания от нормата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ период - същите са извършени след
началната дата на неплатежоспособността /31.02.2017 г./ и попадат в едногодишния
период преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност , депозирана в съда на 01.03.2018 г. Общата стойност на тези плащания
възлиза на 304 499,94 лева. До размера на тази сума претенцията на обявяване на
плащанията за относително недействителни спрямо кредиторите не несъстоятелността
се явява основателна.
Осъществяването на плащанията в очертания от нормата на чл. 646 ал. 2 т. 1 от
ТЗ период налага произнасяне по своевременно наведеното от ответника „Еврометал
строй“ ЕАД материалноправно възражение за неприложимост на същата, поради
наличието на визираните в нормата на чл. 646 ал. 5 т. 1 от предложение първо и второ
от ТЗ предпоставки. Съгласно цитираната разпоредба, алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат,
ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато, е извършено
съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна
стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение.
Доколкото плащанията по договора са по естеството си изпълнение на парично задължение,
разпоредбата на чл. 646 ал. 5 от ТЗ т. 1 предложение първо от ТЗ се явява неприложима съм
процесните отношения. Същата поставя изискване освен за симултантност на двете
престации и за конкретно естество на насрещната престация на кредитора - предоставяне на
равностойна стока или услуга, за които длъжникът е осъществил плащането, а в процесния
случай и двете насрещни престации са парични по своя характер. Неприложима се явява и
разпоредбата на чл. 646 ал. 5 т. 1 предложение второ от ТЗ, доколкото същата предполага
предоставяне на равностойна стока или услуга в срок до 30 дни след падежа на паричното
задължение, а в настоящия случай и двете осъществени насрещни престации са парични,
като плащането е осъществено от заомополучателя преди падежа на паричното задължение.
Вън от изложеното, неприложимостта на разпоредбата следва и от липсата на общата
кумулативна предпоставка по чл. 646 ал. 5 от ТЗ за извършване на плащането в кръга на
обичайната дейност на длъжника. Съгласно трайната съдебна практика- Решение № 8 от
14.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 832/2018 г., I т. о., ТК, „В обхвата на обичайната дейност на
7
търговеца попадат всички онези действия и сделки, които в своята съвкупност уплътняват
съдържанието на понятията "търговско занятие" или "предмет на дейност на търговеца", но
без отчуждаването или обременяването с тежести на недвижими имоти, поемането на
менителнични задължения, както и вземането на заем. Макар с вземането на заем
търговецът да цели подпомагане на своята обичайна/обикновена дейност, сключването на
такъв договор (било по чл. 240 ЗЗД или по чл. 430 от ЗЗД) се явява без съмнение извън
съдържанието на последната. Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на
въззивника „Еврометал Сторй“ АД за сключване на договора в кръга на обичаната дейност
на длъжника, доколкото посочената от страните цел на предоставяне на средствата по
договора за заем – за използването им за оборотни средства обосновава извод за
необходимост от подпомагане на дейността на заемополучателя . Сама по себе си пряката и
непосредствена връзка с обичайната дейност на договора за заем не може да обоснове извод
за осъществяването й в кръга на обичайната дейност на търговеца, предвид нейни
нерегулярен и инцидентен характер. От друга действията по обслужване дейността на
търговеца, включително и чрез финансиране по силата на договор за заем не могат да бъдат
приравнени на същинската търговска дейност, извършвана обичайно от търговеца.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че в процеса е
установено кумулативното наличие на всички предпоставки на чл. 646 ал. 2 т. 2 от ТЗ за
прогласяване на плащанията, осъществени в периода 01.03.0207 г. – 02.03.2018 г. в общ
размер на 304 499,94 за относително недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Промишлено строителство – Холдинг“ . За разликата над тази сума
до размера на сумата 344 429,73 лева и за периода 03.03.02018 г.- 10.10.2018 г. претенцията
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Като обусловена от главна основателна се явява и претенцията спрямо ответника
„Еврометал Стой“ АД за връщане в масата на несъстоятелността на „Промишлено
строителство – Холдинг“ на така получените суми, с правно основание чл. 649 ал. 2 от ТЗ.
Същата следва да бъде уважена до размера на сумата 304 499,94 лева, а за разликата над
същата до претендираните 344 429,73 лева същата следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в отхвърлителната част, а
предявените искове с правно основание чл.646 ал. 2 т. 1 от ТЗ и чл. 649 ал. 2 от ТЗ –
уважени до посочените по-горе размери, а за разликата над същите - отхвърлени, като
неоснователни. Уважаването на заявената като главна претенция десезира съда от
задължението за произнасяне по заявената в съотношение на евентуалност претенция за
прогласяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на
процесните плащания с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 3 от ТЗ. Предвид несбъдването на
процесуално условие за разглеждане на предявения в съотношение на евентуалност иск,
постановеното решение следва да бъде обезсилено в останалата обжалвана част.
8
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК въззивникът „Еврометал Строй“ АД следва да
заплати по сметка на масата на несъстоятелността на „Промишлено строителство - холдинг“
АД направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на
8 316 лева и направените пред настоящата инстанция разноски в размерна 8 312 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК „Промишлено строителство- холдинг“ АД следва да
заплати на „Еврометал Строй“ АД направените за водене на първоинстанционното
производство разноски в размер на 1 449 лева , съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 649 ал. 6 от ТЗ въззивникът „Еврометал Строй“ АД следва да
заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса за водене на
първоинстанционното производство в размер на 12 180 лева и държавна такса за въззивното
производство в размер на 6 090 лева, съразмерно с уважената част от исковете , а
въззивникът „Промишлено строителство- холдинг“ АД държавна такса за водене на
първоинстанционното производство в размер на 1 597 лева и държавна такса за въззивното
производство в размер на 3 194,38 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете .
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 19.07.2018 г. по т.дело № 773/17 г. СГС, ТО, VІ – 18 състав в
частта, в която са отхвърлени предявените главни искове с правно основание чл. 646, ал. 2,
т. 1 ТЗ и чл. 649, ал. 2 ТЗ от синдика на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД срещу
„Еврометал Строй“ АД, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 24, ет. 5 и „Промишлено
строителство - Холдинг“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: с. ***, ул. „***“ № 1, за обявяване за
относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Промишлено
строителство - Холдинг“ ЕАД извършените от длъжника плащания на неизискуеми
задължения в общ размер на 344 429,73 лева за периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2018 г. в
полза на „Еврометал Строй“ АД по договор за паричен заем, сключен на 03.01.2017 г. ,
както и за осъждане на „Еврометал Строй“ АД да заплати по сметка на масата на
несъстоятелността на Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД, ЕИК *** сумата 344
429,73 лева, както и в частта за разноските и държавната такса и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД извършените от
„Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД на изискуеми парични задължения в общ
9
размер на 304 499,94 лева, осъществени в периода от 01.03.2017 г. – 02.03.2018 г. в полза
на „Еврометал Строй“ АД по договор за паричен заем, сключен между страните на
03.01.2017 г. на основание чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ по иск , предявен от синдика на
Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД срещу „Промишлено строителство - Холдинг“
ЕАД, ЕИК *** и „Еврометал Строй“ АД , ЕИК ***.
ОСЪЖДА „ Еврометал Строй“ АД , ЕИК *** , представлявано от В. Г. Д. да заплати
по сметка на масата на несъстоятелността на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД,
ЕИК *** сумата 304 499,94 лева, на основание чл. 649 ал.2 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от синдика на Промишлено строителство - Холдинг“
ЕАД срещу „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД, ЕИК *** и „Еврометал Строй“
АД , ЕИК *** за прогласяване на относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД ЕИК *** на пращания в
размер на разликата над 304 499,94 лева до 344 429,73 лева, осъществени в периода и за
периода 03.03.02018 г.- 10.10.2018 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от синдика на Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД
срещу „Еврометал Строй“ АД , ЕИК ***, представлявано от В. Г. Д. за връщане в масата на
несъстоятелността на Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД на сума в размер на
разликата над 304 499,94 лева до 344 429,73 лева, като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА решение от 19.07.2018 г. по т.дело № 773/17 г. СГС, ТО, VІ – 18 състав
в частта, в която по предявените евентуални искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ
от синдика на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД срещу „Еврометал Строй“ АД,
ЕИК ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 24, ет. 5 и „Промишлено строителство - Холдинг“
ЕАД, ЕИК *** са обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД извършените от
несъстоятелния търговец погасявания на изискуеми парични задължения в общ размер на 49
537,75 лева, извършени в периода от 01.09.2017 г. до 31.12.2018 г. в полза на „Еврометал
Строй“ АД по договор за паричен заем, сключен на 03.01.2017 г., както и в частта, в която
„Еврометал Строй“ АД, ЕИК *** е осъден на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ да заплати в полза
на масата на несъстоятелността на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД ЕИК ***
сумата 49 537,75 лева /четиридесет и девет хиляди петстотин тридесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща извършени от несъстоятелния търговец
погасявания на изискуеми парични задължения за периода от 01.09.2017 г. до 31.12.2018 г.
по договор за паричен заем, сключен на 03.01.2017 г.
ОСЪЖДА „ Еврометал Строй“ АД , ЕИК *** , представлявано от В. Г. Д. да заплати
на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД ЕИК *** направените за водене на
първоинстанционното производство разноски в размер на 8 316 лева и направените пред
настоящата инстанция разноски в размерна 8 312 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
10
ОСЪЖДА „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД ЕИК *** да заплати на
„Еврометал Строй“ АД, ЕИК ***, представлявано от В. Г. Д. направените за водене на
първоинстанционното производство разноски в размер на 1 449 лева , съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Еврометал Строй“ АД, ЕИК ***, представлявано от В. Г. Д. да заплати
по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса за водене на първоинстанционното
производство в размер на 12 180 лева и държавна такса за въззивното производство в размер
на 6 090 лева, съразмерно с уважената част от исковете ,
ОСЪЖДА „Промишлено строителство- холдинг“ ЕИК *** да заплати по сметка на
Софийски апелативен съд държавна такса за водене на първоинстанционното производство
в размер на 1 597 лева и държавна такса за въззивното производство в размер на 3 194,38
лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11