№ 2699
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Иванина Ив. Пъстракова
ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20231100509703 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 8469 от 22.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 13 803/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав Е. О. Ц., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ
сумата 165,87 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Красна поляна“, бл.****,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2022 г. до плащането, както и
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 41,38 лева – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г., като за разликата над
присъдената сума до предявения размер от 42,59 лева искът по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и искът
за такса за дялово разпределение за периода от м.02.2019 г. до м.10.2019 г. в размер на 6,59
лева и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1,63 лева за периода от 30.03.2019 г. до 28.02.2022 г. са
отхвърлени като неоснователни.
Със същия съдебен акт ответницата Е. О. Ц. е осъдена да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 98,04 лева – разноски
по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ООД, гр.София.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените срещу
нея искове, е обжалвано от ответницата Е. О. Ц., гр.София. В жалбата се поддържа, че в тази
му част решението е неправилно. Твърди се, че са представени некоректни данни за
топлоснабдения имот, че нотариалният акт, приложен по делото, е за друг имот, находящ се
в кв.“****, а не за процесния в **, както и че към настоящия момент за имота в кв.“Западен
парк“, бл.**** няма неплатени задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, тъй като се
плащат регулярно, което може да се провери и в официалния сайт на дружеството.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.
Ответникът по жалбата – ищецът „Топлофикация София” ЕАД в подадения в срока по
чл.263, ал.1 ГПК отговор е оспорил същата. Наведени са съображения, че в мотивите си
първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика по този вид
типови правни спорове е взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания акт, както и
1
че твърденията на ответника са несъществени и необосновани.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и на дружеството да се
присъдят разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, гр.София не
е взело становище по жалбата.
Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса,
в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той
е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва
да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по
тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус
не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се
обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.
Съдът е сезиран с кумулативно обективно и субективно осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С подадената искова молба от „Топлофикация София” ЕАД се твърди, че О.В.Ц. е бил
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ като собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“Красна поляна“, бл.**** и през процесния период: м.05.2018 г. – м.04.2019 г. вкл. е
използвал доставената от дружеството топлинна енергия за този имот. С оглед настъпилата
смърт на длъжника „Топлофикация София” ЕАД с посочила, че насочва исковите си
претенции срещу наследниците по закон на починалия длъжник О.В.Ц., който е бил клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, но не е погасил
задълженията си спрямо ищеца, за които поравно отговарят неговите наследници: Д.С.А.-Ц.
- съпруга и Е. О. Ц. - дъщеря.
При събрания по делото доказателствен материал решаващият състав на СГС намира,
че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответницата Е. О. Ц. по
заявените срещу нея при условията на обективно кумулативно съединяване от
„Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, регламентирани с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в същия е длъжна
при условията на пълно и главно доказване да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания, което в случая не е направено от страна на жалбоподателя-ищец в хода на
производството пред СРС.
Съобразно тези правила в качеството му на кредитор в тежест на ищеца е да установи
в производството обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата
ликвидност, изискуемост и размер.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.20012 г.,
„потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР
/отм./ на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
2
„клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на
топлинна енергия”. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия
период от време – от м.05.2015 г. до м.04.2016 г. вкл., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
Предвид тази уредба, за да бъде определено едно лице като клиент на топлинна
енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде
установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите на същото е посочено, че изброяването в чл.153, ал.1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Прието е, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на
т.2а, пар.1 от ДР на ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
С исковата молба ищецът е представил заверено копие от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 7, том VІ, рег.№ 16769, дело № 888 от 05.11.2019 г.
на нотариус С.Т., рег.№ 065 на Нот.камера, от който е видно, че със същия О.В.Ц. е продал
на М.П.Н. следния недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр.София, ж.к.“Красна
поляна І част“, бл.****. За удостоверяване на правото на собственост на продавача при
съставянето на акта е представен договор за покупко-продажба на жилище от 22.12.1977 г. с
рег.№ 82, том V, при поделение 35050 гр.София при Министерство на народната отбрана,
ангажиран по делото. От последния се констатира, че В.Ц.П. и Р.В.П. са закупили от МНО
недвижим имот апартамент № 1, находящ се в гр.София, ж.к.“****, ет.1. Представен е и
главен отчет за отоплителен сезон: м.05.2018 г. – м.04.2019 г. относно топлоснабден имот:
апартамент № 1, гр.София, ж.к.“****.
Други доказателства във връзка с разглеждания въпрос не са ангажирани по делото.
Предвид горните обстоятелства не може да се направи извод, а още по-малко еднозначен
и обоснован, че О.В.Ц. е носител на правото на собственост или на вещното право на
ползване върху топлоснабдения имот – предмет на спора, находящ се в гр.София,
ж.к.“Красна поляна“, бл.**** към релевантния за спора момент. Данни относно тези факти
не са удостоверени нито в приложен по делото официален документ, нито в частен
документ, съдържащ извънсъдебно признание от страна на ответницата.
Съобразно изложеното решаващият състав на СГС приема, че О.В.Ц. няма качеството
на клиент на топлинна енергия по смисъла на закона, че същият не е встъпил в договорни
отношения с „Топлофикация София” ЕАД в исковия период за продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия относно имота-предмет на спора и че в
неговия патримониум не са възникнали задължения за заплащане на цената на доставена
топлинна енергия относно процесния имот: гр.София, ж.к.“Красна поляна“, бл.**** за
времето от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., които да обременяват наследството и за които на
основание чл.60, ал.1 ЗН наследниците, които са приели оставеното от него наследство, да
могат да отговарят съобразно дяловете, които получават.
С оглед горното ответницата Е. О. Ц. не е пасивно материалноправно легитимирана да
отговаря относно главното вземане по предявения осъдителен иск по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
във връзка с чл.150 ЗЕ в размер на 165,87 лева – стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр.София, ж.к.“Красна поляна“, **,
3
вх.****, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., в качеството й на наследник на О.В.Ц.,
поради което тази претенция подлежи на отхвърляне като неоснователна.
При приетия изход на спора по отношение на търсената главница, като неоснователна
следва да се отхвърли и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД в обжалваната част за сумата от
41,38 лева и период: 15.09.2019 г. – 28.02.2022 г., тъй като това задължение е акцесорно и се
обуславя от съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане на
кредитора, по отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава, каквото в
настоящата хипотеза не е налице.
Поради не съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд относно изхода на спора в обжалваната част,
първоинстанционното решение в тази част като неправилно следва да бъде отменено и
предявените от ищеца претенции в същата част да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При приетия изход от разглеждането на делото обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която жалбоподателката Е. О. Ц. е осъдена да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД разноски по делото в размер на 98,04 лева.
При този изход на спора право на разноски се е породило в патримониума на
въззивницата, но поради липсата на заявено искане по чл.78 ГПК съдът не дължи
произнасяне на това основание.
На въззиваемата страна не се дължат разноски по производството.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8469 от 22.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 13 803/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 29 състав – в частта, в която Е. О. Ц., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
във връзка с чл.150 ЗЕ сумата 165,87 лева – главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“Красна поляна“, бл.****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.03.2022 г. до плащането, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 41,38 лева
– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
28.02.2022 г., както и в частта, в която Е. О. Ц., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от
ГПК сумата 98,04 лева – разноски в производството, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Ястребец“ № 23 Б, срещу Е. О. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Западен парк“, бл.****, осъдителни искове: с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ за заплащане на сумата 165,87 лева –
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Красна поляна“, бл.****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2022 г. до окончателното й заплащане, и
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 41,38 лева – обезщетение за
забава върху главницата, начислено за периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г., като
неоснователни.
Първоинстанционното решение № 8469/22.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 13
803/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав – в отхвърлителната му част не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис” ЕООД, гр.София.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1
ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5