Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 15.05.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-E въззивен
състав, в
закрито заседание на петнадесети май
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова ч. гр. д. № 12726 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила
е жалба от длъжника „П.и.б.” АД /ПИБ АД/, чрез юрисконсулт И.Х., срещу постановление
за отказ за спиране, обективирано в съобщение изх. №
12740/04.06.2019 г. и постановление за отказ за спиране, обективирано
в съобщение с изх. № 14388/26.06.2019 г. на ЧСИ У.Д., рег. № 858, с района на
действие СГС, по изп. дело № 20168580401364, с което
е отказано спиране на изпълнителното производство по молби с вх. №
4869/18.02.2019г., 9705/22.03.2019г.; 9788/25.03.2019г. и 14175/30.05.2019г. от
ПИБ АД.
Жалбоподателят
поддържа, че горепосоченото разпореждане на ЧСИ Д., с което се отказва да бъде
спряно изпълнителното производство, е незаконосъобразно. Излага съображения, че
е приложима разпоредбата на чл. 44, ал.2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като по
молба на лицето срещу което се иска
изпълнение, компетентният орган по изпълнението в сезираната държава - членка
спира изпълнителното производство, ако изпълнителната сила на съдебното решение
е спряна в държавата – членка по произход. Сочи, че изпълнителната сила на
Разпореждане по дело № 23752/299/2013г. на Първи районен съд Букурещ е спряно
на територията на държавата – членка по произход. Твърди, че това е видно от
представените два документа от длъжника по изп. дело
№ 20168580401364, а именно – 1)
заверен
препис от заклет преводач на Решение от 14.02.2019г., постановено по дело №
2518/299/2019г. на съда на сектор 1 на гр. Букурещ, с което е допуснато спиране
на изпълнението по изпълнително дело № ST/47 на Кантората на съдебните
изпълнители Шкиопу и Тету и
2) Сертификат по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. на
Европейския парламент и на Съвета.
На
следващо място ПИБ излага твърдения, че в страната по произход се анулира
цялото принудително изпълнение и всички актове, свързани с него. Поддържа, че
във връзка с горепосоченото по изпълнителното дело са представени 1) Решение по
гражданско дело № 1672 от 02.04.2019г., постановено по дело № 34108/299/2013 на
съда в сектор I –
Букурещ, с което от съда е анулирано принудителното изпълнение и изпълнителните
действия, извършени по изпълнително дело № ST47/2013 на Кантората на
съдебните изпълнители Шкиопу и Тету,
както и 2) издадения въз основа на същото решение Сертификат по чл. 53 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012.
ПИБ
освен това излага и съображения, че започнатото в България принудително
изпълнение е въз основа на негодно изпълнително основание, доколкото
представеното по изп. дело № 20168580401364 Разпореждане (Заключение) от
21.06.2016г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи Районен съд Букурещ, не
представлява изпълнителен титул. В тази насока посочва, че след образуване на изп. дело № ST/2013
на
Кантората на съдебните изпълнители Шкиопу и Тету по молба на Агенцията за плащания и интервенциите в З.(АПИА)
с приложено писмо за банкова гаранция, съдебните изпълнители са подали молба с
искане до съда за одобряване на започнато принудително изпълнение, въз основа на
което Първи Районен съд Букурещ е постановил Разпореждане (Заключение) от
21.06.2016г. по дело № 23752/299/2013г. Сочи се, че с Решение № 1920 от
01.10.2015г. по гр.д. № 3275/2014г. САС, ТО, 3 с-в е признато и допуснато на
основание чл. 623, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 38 и сл. от Регламент (ЕО) №
44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решение по граждански и търговски дела,
изпълнението на Разпореждането от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на
Първи Районен съд – Букурещ и което следва да се извърши съгласно чл. 622, ал.
3 ГПК на Република Румъния (ГПКР) в съответствие с изпълнителния документ –
Писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012г.
за плащане на сумата от 22 033 854,39 евро плюс разходите по
изпълнението срещу ПИБ АД. Излага твърдения, че с Решение по гражданско дело №
1672 от 02.04.2019г., постановено по дело № 34108/299/2013 на съда в сектор I – Букурещ е било прието, че
Разпореждане (Заключение) от 21.06.2016г. по дело № 23752/299/2013г. няма сила
на присъдено нещо, като е произнесено в рамките на формална процедура, което не
засяга делото по същество. Не на последно място застъпва становището, че
Разпореждането (Заключение) от 21.06.2016г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи
Районен съд Букурещ няма самостоятелно съществуване, а същото представлява акт
от започнатото принудително изпълнение. Моли съда да отмени разпореждането на
ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, с което е отказано да бъде спряно изп. дело № 20168580401364. Претендират се разноски.
Подадена
е и жалба от длъжника ПИБ, чрез юрисконсулт И.Х., против разпореждане на ЧСИ У.Д.,
рег. № 858 на КЧСИ, с което се оставя без уважение искането на длъжника за
спиране на изпълнителното производство по изп. дело №
20168580401364 по молба с вх. № 17967/12.07.2019г..
Жалбоподателят
поддържа, че горепосоченото разпореждане на ЧСИ Д., с което се отказва да бъде
спряно изпълнителното производство, е незаконосъобразно. Излага съображения, че
е приложима разпоредбата на чл. 38, б. „а” от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съгласно който
органът, пред който се прави позоваването на съдебното решение, постановено в
друга държава- членка, може да спре изцяло или частично производството, ако
съдебното решение се оспорва в държавата – членка по произход. Жалбоподателят
се позовава и на чл. 44, т. 2 от Регламента, който намира за приложим в
конкретния случай. Излага твърдения, че
в страната по произход се анулира цялото принудително изпълнение и всички
актове, свързани с него. Поддържа, че във връзка с горепосоченото по
изпълнителното дело са представени 1) Решение по гражданско дело № 1672 от
02.04.2019г., постановено по дело № 34108/299/2013 на съда в сектор I – Букурещ, с което от съда е
анулирано принудителното изпълнение и изпълнителните действия, извършени по
изпълнително дело № ST47/2013 на
Кантората на съдебните изпълнители Шкиопу и Тету, както и 2) издадения въз основа на същото решение
Сертификат по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.
Жалбоподателят
освен това излага съображения, че започнатото в България принудително
изпълнение е въз основа на негодно изпълнително основание, доколкото
представеното по изп. дело № 20168580401364 Разпореждане (Заключение) от
21.06.2016г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи Районен съд Букурещ, не
представлява изпълнителен титул. В тази насока посочва, че след образуване на изп. дело № ST
/ 2013 на
Кантората на съдебните изпълнители Шкиопу и Тету по молба на Агенцията за плащания и интервенциите в З.(АПИА)
с приложено писмо за банкова гаранция, съдебните изпълнители са подали молба с
искане до съда за одобряване на започнато принудително изпълнение, въз основа
на което Първи Районен съд Букурещ е постановил Разпореждане (Заключение) от
21.06.2016г. по дело № 23752/299/2013г. Сочи се, че с Решение № 1920 от
01.10.2015г. по гр.д. № 3275/2014г. САС, ТО, 3 с-в е признато и допуснато на
основание чл. 623, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 38 и сл. от Регламент (ЕО) №
44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решение по граждански и търговски дела,
изпълнението на Разпореждането от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на
Първи Районен съд – Букурещ и което следва да се извърши съгласно чл. 622, ал.
3 ГПК на Република Румъния (ГПКР) в съответствие с изпълнителния документ –
Писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012г.
за плащане на сумата от 22 033 854,39 евро плюс разходите по
изпълнението срещу ПИБ АД. Излага твърдения, че с Решение по гражданско дело №
1672 от 02.04.2019г., постановено по дело № 34108/299/2013 на съда в сектор I – Букурещ е било прието, че
Разпореждане (Заключение) от 21.06.2016г. по дело № 23752/299/2013г. няма сила
на присъдено нещо, като е произнесено в рамките на формална процедура, което не
засяга делото по същество.
Поддържа
още, че Разпореждането (Заключение) от 21.06.2016г. по дело № 23752/299/2013г.
на Първи Районен съд Букурещ няма самостоятелно съществуване, а същото
представлява акт от започнатото принудително изпълнение. Предвид това, навежда
твърдения, че анулирането на изп. дело № ST47 на Кантората на съдебните
изпълнители Шкиопу и Тету и
на всички актове по изпълнението има за последица анулиране и на одобрението за
започнатото принудително изпълнение, аддено с
Разпореждането (Заключение) от 21.06.2016г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи
Районен съд Букурещ, а от тук и на изпълнително дело № 20168580401364. Моли съда да отмени
разпореждането на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, с което е отказано да бъде
спряно изп. дело № 20168580401364. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 436, ал.
3 от ГПК е постъпило възражение от насрещната страна М.на С.Р.на Румъния, чрез
представител Агенция за плащания и участие в З.(APIA), чрез
адв. Сн. С.– САК, с който
оспорва двете жалби на длъжника. Счита, че жалбите са неоснователни. Излага
съображения, че не е в компетентността на ЧСИ да прави преценка дали
„започнатото в България принудително изпълнение е въз основа на негодно
изпълнително основание, доколкото представеното разпореждане не представлява изпълнителен титул”. Наведени са доводи и че в
конкретния случай намира приложение Регламент № 44/2001г., което е изводимо от
разпоредбата на чл. 66, ал. 2 на Регламент 1215/2012г.
Поддържа се, че
Регламент № 44/2001г. на Съвета на ЕС е приложимият и по отношение на Решението
от 14.02.2019г. по дело № 2518/299/2019г. на Районен съд Букурещ, сектор
1. Сочи, че горепосоченият Регламент
важи освен това както за принудителното изпълнение на решението, така и за
неговото спиране, тъй като се иска спиране на разпореждане от 21.06.2013г. по дело 23752/299/2013г. на Районен съд
Букурещ, Сектор 1, постановено по време на действието на Регламент № 44/2001г. на Съвета на ЕС. Излага
съображения, че в конкретния случай не
може да бъде приложена разпоредбата на чл. 44, т. 2 от Регламент 1215/2012г.,
тъй като последният намира приложение само по отношение на съдебните актове и
съдебните производства, образувани преди 10.01.2015г., поради което и
Разпореждане (заключение) от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи
Районен съд Букурещ не е изгубило изпълнителната си сила. Сочи се, че спирането
на изпълнителното дело в Румъния не е равнозначно на спиране на изпълнителната
сила на съдебното решение по смисъла на Регламент № 44/2001г. на Съвета на ЕС.
На следващо място Въззивникът поддържа, че Решение № 1672/02.04.2019г. по
дело № 2518/299/2019г. на Районен съд в Сектор 1 - Букурещ не може да бъде основание за спиране
на принудителното изпълнение по висящото изп. дело №
20168580401364 по описа на ЧСИ У. Д., тъй като то не е окончателно, било е
обжалвано и е налице висящо производство пред въззивната инстанция. Сочи се
още, че решението е по съществото на спора и не касае обезпечителната мярка.
Навеждат се и доводи, че Решение № 1672/02.04.2019г. по дело № 2518/299/2019г. на
Районен съд в Сектор 1 - Букурещ е без
значение за правилността на допуснатото до изпълнение на територията на
Република България Разпореждане от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на
Първи районен съд – Букурещ, Сектор 1, защото в него липсва диспозитив
за неговата отмяна.
По отношение на
издадения сертификат по дело № 15766/299/2019г. на Районен съд – Букурещ се
застъпва становището, че същият може да послужи на жалбоподателя единствено
като доказателство в едно производство по чл. 623 ГПК на ускорена процедура по екзекватура, тъй като в конкретния случае
приложим Регламент № 44/2001г. на Съвета на ЕС.
ЧСИ У.Д., рег. № 858, с
район на действие – СГС е депозирала мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в
които излага съображения, че отказите за спиране на изпълнителното производство
са законосъобразни. Счита, че подадените жалби от ПИБ са допустими, но са
неоснователни. Поддържа, че по изп. дело №
20168580401364 не са налице сочените от ПИБ основания за спиране – съгласно чл.
38 б. „а” и чл. 44, т. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент
и Съвета. Твърди, че съдебният изпълнител дължи подчинение на изпълнителната
сила на съдебното решение, в основание на което е издаден представения му
изпълнителен лист, като в случая не е налице спиране на влязлото в сила съдебно
решение на българския съд. Сочи още, че
Решение от 14.02.2019г., постановено по дело № 2518/299/2019г. на съда в сектор
I – Букурещ и Решение по гр. дело № 1672 от 02.04.2019г.,
постановено по дело № 34108/299/2013* на съда на сектор I – Букурещ
се отнасят единствено за принудителното изпълнение провеждано на територията на
Румъния. Излага съображения, че съдебният изпълнител не следва да тълкува, да
се произнася или да приема за устанвено дали със
съдебен акт на държава- членка /Румъния/ е спряна изпълнителната сила на
съдебен акт на съда на същата държава- членка /Румъния/, когато не е образувал
принудителното изпълнение в основание съдебен акт на държавата – членка
/Румъния/.Поддържа още, че Регламент
(ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета е неприложим към
изпълнителното основание, което е послужило за образуване на изп. дело № 20168580401364,
като в тази насока се позовава на чл. 66, ал. 1 от същия.
Софийският градски съд,
като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбата пороци на
обжалваното действие и възражението на взискателя и
мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Изпълнително
дело № ST
47/2013
на Кантората на съдебните изпълнители Шкиопу и Тету е образувано по молба на Агенция
за плащания и интервенциите в З.(APIA), към която
е приложено писмо за банкова гаранция. По молба
на съдебните изпълнители след образуването на изпълнителното дело е
подадено искане до съда за одобряване на започнато принудително изпълнение.
Вследствие на това първоинстанционният съд постановил Разпореждането/
Заключението от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи районен съд –
гр. Букурещ, Румъния, с което е одобрено започнатото изпълнение.
Изпълнително
дело № 2016858041364
по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858, с район на действие – СГС, е образувано по молба с вх. № 57921/16.11.2016г.
на Министерството на З.и С.Р.на Румъния, чрез техния представител Агенция за
плащания и участие в земеделието, чрез адв. М.Б.– САК
на основание изпълнителен лист от 08.11.2016г., който е издаден след като е
констатирано, че Решение № 1920 от
01.10.2015г. по в.т.дело № 3275/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО,
3 състав и Разпореждане № 4138 от 10.06.2014г. по гр.дело № 4921/2014г., по
описа на СГС, I ГО,
19 състав, постановени във връзка с Разпореждане от 21.06.2013г. по дело №
23752/299/2013г. на Първи районен съд – гр. Букурещ, Румъния, подлежат на
изпълнение. С изпълнителният лист се допуска в полза на Министерството на З.и С.Р.на
Румъния на основание чл. 623, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 38 и сл. от Регламент №
44/2001г. на СЕ относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела, изпълнението на Разпореждане от
21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи районен съд – Букурещ, с което
се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора- Агенция за
плащания и участие в земеделието, което следва да се извърши съгласно чл. 622,
ал. 3 от ГПК, в съответствие с изпълнителния документ – Писмо за банкова
гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012г.
за заплащане на сумата от 22 033 854,39 евро., плюс разходите по
изпълнението, против „П.и.б.” АД . С изпълнителният лист ПИБ е осъдена да
заплати на Министерството на З.и С.Р.на
Румъния и съдебни разноски в размер на 75 лв.
С
Разпореждане /Заключение/ от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи
районен съд – Букурещ се дава съгласие за принудително изпълнение против „П.и.б.”
АД в полза на кредитора Агенция за плащания и участие в земеделието, на
основание изпълнителния документ, състоящ се в Писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012г. за връщане на
сумата от 22 033 854,39 евро., плюс разходите по изпълнението, като
разпореждането/заключението/ не е подлежало на обжалване. Принудителното
изпълнение е следвало да се извърши съгласно чл. 622, ал. 3 от новия ГПК на
Румъния.
С
Решение № 1920 от 01.10.2015г. по в.т.дело № 3275/2014г. по описа на Софийски
апелативен съд, ТО, 3 състав, е признато и допуснато на основание чл. 623, ал.
5, вр. с чл. 38 и сл. Регламент № 44/2001г. на СЕ относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
изпълнението на Разпореждане от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на
Първи районен съд – Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора- Агенция за
плащания и участие в земеделието.
Решението
№ 1920 от 01.10.2015г. по в.т.дело № 3275/2014г. на САС е било обжалвано пред
ВКС в законоустановения едномесечен срок, като с
Определение № 803/25.10.2016г., постановено по т.д. № 233/2016г. на ВКС не е
допуснато касационно обжалване на Решение
№ 1920 от 01.10.2015г. по в.т.дело № 3275/2014г. на САС и последното
е влязло в сила.
Решение
№ 1920 от 01.10.2015г. по в.т.дело № 3275/2014г. на САС е било атакувано от длъжника и по
реда на отмяната по чл. 303 ГПК. С решение № 340 от 28.01.2019г.,
постановено по т.д. № 3132/2017г. на ВКС молбата на ПИБ АД е оставена без
уважение, като решението на ВКС не е подлежало на касационно обжалване.
С
молба от 05.12.2016г. от ПИБ АД е поискано спиране на изпълнителното дело №
20168580401364 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858, с района на действие СГС, с
оглед на Определение № 635 от 02.12.2016г. по ч.т.д. № 2456/2016г. на ВКС,
съгласно което е спряно изпълнението на Решение № 1920 от 01.10.2015г. по в.т.дело
№ 3275/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, до
приключване на производството по чл. 303 ГПК по молба вх. №147034 от
16.11.2016г., като определението не е подлежало на обжалване. С
разпореждане от 05.12.2016г. ЧСИ е спрял на осн. чл.
432, т. 1 ГПК изпълнителното
производство по изп. дело № 20168580401364. След като с решение № 340
от 28.01.2019г., постановено по т.д. № 3132/2017г. на ВКС /влязло в сила/, молбата на ПИБ АД е оставена без уважение, ЧСИ
отново е възобновил изпълнителното производство.
По
изпълнително дело № 20168580401364 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858, с района
на действие СГС, са депозирани няколко молби за спиране на изпълнителното
производство, а именно молби с вх. № 4869/18.02.2019г., 9705/22.03.2019г.;
9788/25.03.2019г. и 14175/30.05.2019г..
Молбите
от ПИБ АД, в които е обективирано искането им за
спиране на изпълнителното производство, са следните:
-
Молба с вх. № 4869/18.02.2019г. – с искане съгласно чл. 44 от, ал. 2 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета да бъде спряно
изпълнението по образуваното по описа на ЧСИ У.Д. рег. № 858, с район на действие – СГС, изпълнително дело №
2016858041364. В молбата навежда твърдения, че
с Разпореждането/ Заключението от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи районен
съд – гр. Букурещ, Румъния единствено е одобрено вече започнато изпълнението по
Изпълнително дело № ST
47/2013г.
на Кантората на съдебните изпълнители Шкиопу и Тету. Поддържа, че същото е само част от изпълнителния
процес в Румъния и няма самостоятелно значение. Сочи, че с Решение от
14.02.2019г. дело № 2518/299/2019 на
съда в Букурещ е спряно изпълнението на изп. дело № ST 47/2013
на Кантората на съдебните изпълнители Шкиопу и Тету до уреждането на оспорването на изпълнението, подадено
по дело № 34108/299/2013* по описа на Апелативен съд – Букурещ. Прави
заключени, че спирането на цялото изп. дело № ST 47/2013
спира и изпълнителната сила на самото Разпореждане и същото не може да се
изпълни на територията на държава - членка.
-
Молба с вх. № 9705/22.03.2019г. – с повторно искане за спиране на изпълнително
производство по изпълнително дело № 2016858041364 по описа на ЧСИ У.Д. рег. № 858, с район на
действие – СГС. Прилага по делото копие на Решение от 14.02.2019г. дело №
2518/299/2019 на съда в Букурещ и Сертификат по чл. 53 от Регламента (ЕС) №
1215/2012г. Навежда твърдения, че видно от двата документа , в страната по
произход на настоящия спор е спряно изпълнението по Изпълнително дело № ST /47 на Кантората на съдебните
изпълнители Шкиопу и Тету,
поради което счита, че съгласно чл. 44, т. 2 от от
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета по молба на
лицето, срещу което се иска изпълнение, компетентният орган в сезираната
държава – членка следва да спре изпълнителното производство, ако изпълнителната
сила на съдебното решение е спряна в държавата – членка по произход. Прави
заключени, че спирането на цялото изп. дело № ST 47/2013
спира и изпълнителната сила на самото Разпореждане и същото не може да се
изпълни на територията на държава - членка.
- Молба с вх. № 9788/25.03.2019г. – с искане
съгласно чл. 44 от, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския
парламент и Съвета да бъде спряно изпълнението по образуваното по описа на ЧСИ У.Д.
рег. № 858, с район на действие – СГС, изпълнително дело № 2016858041364. По
делото са представени отново Решение
от 14.02.2019г. дело № 2518/299/2019 на съда в Букурещ, Сертификат по чл. 53 от Регламент (ЕС) №
1215/2012 и Сертификат за изпълнението на Решение от 14.02.2019г. дело № 2518/299/2019 на съда в Букурещ. Навежда
твърдения, че видно от представените документи, в страната по произход на
настоящия спор е спряно изпълнението по Изпълнително дело № ST 47/2013
на Кантората на съдебните изпълнители Шкиопу и Тету, поради което счита, че съгласно чл. 44, т. 2 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета по молба на
лицето, срещу което се иска изпълнение, компетентният орган в сезираната
държава – членка следва да спре изпълнителното производство, ако изпълнителната
сила на съдебното решение е спряна в държавата – членка по произход.
-
Молба с вх. № 14175/30.05.2019г. - с искане за спиране на изпълнително
производство по изпълнително дело № 2016858041364 по описа на ЧСИ У.Д. рег. №
858, с район на действие – СГС.
Представено е Решение по гр. дело № 1672 от 02.04.2019г., постановено по дело №
34108/299/2013* на съда в Сектор I
– Букурещ,
като се твърди че видно от него е анулирано принудителното изпълнение и
изпълнителите действия, извършени по изп. дело № 47/2013
на Кантората на съдебните изпълнители Шкиопу и Тету. Излага съображения, че Разпореждането/ Заключението от
21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г.
на Първи районен съд – гр. Букурещ, Румъния няма сила на присъдено нещо, като е
произнесено в рамките на формална процедура, която не засяга делото по
същество.
Въз
връзка с горепосочените молби ЧСИ е постановил отказ за спиране на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20168580401364, без да
излага мотиви във връзка с отказа си.
Освен
горепосочените молби за спиране на изпълнителното производство по изпълнително
дело № 20168580401364 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858, с района на действие
СГС, ПИБ АД е депозирана и още една молба с вх. № 17967/12.07.2019г.:
- Молба с вх. № 17967/12.07.2019г. - с искане
за спиране на изпълнително производство по изпълнително дело № 2016858041364 по
описа на ЧСИ У.Д. рег. № 858, с район на
действие – СГС. По делото се представя отново
Сертификата по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския
парламент и Съвета. Счита, че видно от Решение по гр. дело № 1672 от
02.04.2019г., постановено по дело № 34108/299/2013* на съда в Сектор I – Букурещ е анулирано принудителното
изпълнение и изпълнителите действия, извършени по изп.
дело № 47/2013 на Кантората на съдебните изпълнители Шкиопу
и Тету, поради което следва изпълнителното
производство в държавата – членка да бъде спряно.
Въз
връзка с тази молби ЧСИ отново е постановил отказ за спиране на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20168580401364, без да излага мотиви във
връзка с отказа си.
По
делото жалбоподателят ПИБ АД е представил още две съдебни решение, на които се позовава
при направените от него искания за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 20168580401364 по описа на ЧСИ У.Д., рег. №
858, с района на действие СГС, а именно: Решението от 14.02.2019г. по дело №
2518/299/2019г. на Районен съд Букурещ, сектор 1, с което е допуснато спиране
на изпълнението по изпълнително дело № ST /47 на Кантората на съдебните
изпълнители Шкиопу и Тету и
Решение № 1672 от 02.04.2019г. по дело № 2518/299/2019г. на Районен съд в
Сектор 1- Букурещ, с което от съда е анулирано
принудителното изпълнение и изпълнителните действия, извършени по изп дело № ST
/47 на Кантората на съдебните изпълнители Шкиопу и Тету.
В нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК /след изм. - ДВ,
бр. 86 от 2017 г. / е регламентирано кои изпълнителни действия могат да бъдат
обжалвани от длъжника, а именно: т. 1 постановлението за глоба; т. 2
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
т. 3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т. 4 отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
т. 5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.
470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; т. 6 отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т. 7
разноските по изпълнението.
С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени
изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да
бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за спиране на принудителното изпълнение, съдът приема, че жалбитe,
с които е сезиран, са процесуално допустими. На следващо място жалбите, с които съдът е сезиран, са подадени в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което
следва да се разгледат по същество.
Разгледани
по същество, жалбите са основателни.
Доколкото
в подадените от ПИБ АД два броя жалби са посочени едни и същи доводи относно
твърденията за незаконосъобразни действия на ЧСИ У.Д., с рег. № 858, с район на действие СГС за
постановените от нея откази за спиране на изпълнителното производство, то
същите ще бъдат разгледани заедно, с оглед избягване на преповтаряне на
съображенията на съда при постановяване на акта му.
Мнозинството
от настоящия състав на съда намира, че обжалваните в настоящото производство разпореждания, с които ЧСИ У.Д. е оставила без уважение искането за прекратяване на
изпълнително дело № 20168580401364 са незаконосъобразни, тъй като са
необосновани.
Жалбоподателят
ПИБ АД се позовава на основанието за спиране на изпълнението, уредено в чл. 44,
т. 2 от Регламент (ЕС) №
1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012г. Същото
това основание е приложимо в изпълнителния процес по силата на чл. 432, т. 7 от ГПК и непосредственото действие на регламента /чл. 288 от ДФЕС/.
По
делото длъжникът е представил в превод на български език от заклет преводач препис
от Решение от 14.02.2019г., заверен от постановелият
го съд , както и Сертификат по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012г., в който е посочено, че се спира принудителното изпълнение.
Представено е още в превод на български език от заклет преводач и решение от 14.03.2019г., с което е признато
/уважено/ искането за издаване на Сертификат по чл. 53 от Регламент № 1215/2012г., на основание решение, произнесено на 14.02.2019г. на Съда
на Сектор 1 Букурещ по дело №
2518/299/2018г.
В мотивите на решение от 14.03.2019г., с което е пстановено
издаване на сертификат по чл. 53 от Регламент № 1215/2012г. съдът изрично е
посочил, че принудителното изпълнение е прехвърлено в България и отбелязвайки,
че Районният съд на Сектор 1 на Букурещ е издал такъв сертификат за разрешаване
на принудителното изпълнение, жалбоподателят се нуждае от автентичен акт от
решението за спиране на принудителното изпълнение.
Видно
от представеното в превод на български език от заклет преводач Решение от
14.02.2019г. по дело 2518/299/2019г. на
Сектор 1 на Букурещ, съдът е уважил молбата на ПИБ АД срещу ответника АПИА и е спрял принудителното изпълнение на
изпълнително дело №
ST 47/2013г.
на Кантората на съдебните изпълнители – съдружници Шкиопу и Цецу до постановяване на
решението по обжалването на изпълнителното производство, по дело № 34108/299/2013*.
В
мотивната част на горепосочения съдебен акт е
посочено, че решението от заседанието от 26 януари 2016г., произнесено от Съда
на Сектор 1 Букурещ по дело
34108/299/2013, на основание чл. 413, ал. (1), т. 2 ГПК, съдът спира
разглеждането на делото до окончателното решаване на наказателно дело № 322/P/2013 при Прокуратурата на ВКС –
Национална дирекция за борба с корупцията. /виж чл. 719 от ГПКР/. Съдът е счел,
че писмото за банкова гаранция не представлява изпълнителен титул, а съгласно
чл. 633 от ГПКР принудителното изпълнение може да се извърши само по силата на
изпълнителен титул, които представляват изпълняеми
съдебни решения, окончателни решения или документи, които в съответствие със
закона подлежат на изпълнение.
По
делото жалбоподателят е представил и в превод на български език от заклет
преводач препис от Решение от 02.04.2019 г. от постановилия го съд заедно със Сертификат
по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012г., в което е посочено, че се допуска
обжалването, направено от жалбоподателя
ПИБ АД в производството с ответника АПИА и анулира принудителното
изпълнение и изпълнителните действия, извършени по изпълнително дело №
ST 47/2013 на Кантората
на съдебните изпълнители – съдружници Шкиопу и Цецу. В представения акт
е посочено, че ПИБ Ад са поискали анулиране на принудителното изпълнение и
изпълнителните актове, извършени по изп. дело №
ST 47/2013.
По искане на ответника, на основание писмо за банкова гаранция № 000LG – L-003436/31.07.2012г., както и
спиране на принудителното изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 622а,
ал.1 ГПК съдебно решение, постановено в друга
държава – членка на Европейския съюз, подлежи на изпълнение без да е необходимо
издаване на изпълнителен лист, а съгласно ал. 2 на чл. 622а ГПК - съдебният изпълнител пристъпва към
изпълнение по молба на заинтересованата страна въз основа на препис от
съдебното решение, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, издадено
съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012. Наред с това
нормата на чл. 622а, ал. 4 ГПК предвижда, че съдебното решение, постановено в
друга държава – членка на Европейския съюз, разпореждащо временна, включително
обезпечителна мярка, подлежи на изпълнение по реда на ал. 1 и 2.
Съгласно чл. 39 от Регламент № 1215/2012 съдебното
решение, постановено в държава- членка, което подлежи на изпълнение в тази
държава членка, е изпълняемо в другите държави членки,
без да се изисква декларация за изпълняемост.
В конкретния случай е налице представен препис решението
от 14.02.2019 г. заверен от постановилия го съд на Сектор 1 Букурещ по дело № 2518/299/2018 г. и сертификат по
чл. 53 по Регламент 1215/2012г., от които се установява, че е постановеното спиране на принудителното
изпълнение по делото, като съгласно
цитираните разпоредби същото подлежи на пряко изпълнение без да е необходимо
неговото признаване /провеждане на процедура по екзекватура/.
Също така постановеното в държавата - членка съдебно решение не може да бъде
преразглеждано по същество в сезираната държава членка – арг.
чл. 52 от Регламент (ЕС) №
1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012г. С така
представените документи от съда в Букурущ, Р.Румъния
са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012г.
С оглед на изложените съображения нито ЧСИ, нито съда
в производството по обжалване действията на ЧСИ, може да преразглежда решението
от 14.02.2019г. по дело 2518/299/2019г. на Сектор 1 на Букурещ, чието
изпълнение е удостоверено с представения Сертификат по чл. 53 от Регламент
1215/2012г., съобразно установения принцип на прякото изпълнение на решенията,
които са постановени по-новия Регламент 1215/2012г. Предвид гореизложеното ЧСИ
У. Д. е следвало да изпълни директно Решението от 14.02.2012г. по дело
2518/299/2019г. на Сектор 1 на Букурещ за спиране на принудителното изпълнение,
след като й е предоставен необходимия изискван от закона Сертификат по чл. 53 от
Регламент № 1215/2012, удостоверяваш изпълнението на решението за спиране на
изпълнението.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 44,
т. 2 от горепосочения Регламент 1215/2012, гласи, че по молба на лицето, срещу
което се иска изпълнение компетентния орган по изпълнението в сезираната
държава членка спира изпълнителното производство, ако изпълнителната сила на
съдебното решение е спряна в държавата - членка по произход.
От съдържанието на представеното в превод на
български език от заклет преводач препис от Решението от 14.02.2019г. по дело №
2518/299/2019г. на Районен съд Букурещ, сектор 1 се установява, че разпоредбата
на чл. 719 ГПК на Р.Румъния не разграничава понятията изпълнителна сила и
изпълнението, а терминът „изпълнението“ се използва като родово понятие.
Ето защо са налице условията на чл. 44, т. 2 от
Регламент № 1215/2012г., на която се позовава жалбоподателя са спиране на
изпълнението и в Република България, тъй като представеният в превод на български език от заклет преводач
препис от Решение от 14.02.2019г., заверен от постановелият
го съд , както и Сертификат по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012г. надлежно удостоверяват спирането на
изпълнението в Р.Румъния на цитираното решение, поради което и на основание разпоредбите
на чл. 622а, ал. 4, вр. ал. 2 ГПК и чл. 39 от Регламент 1215/2012г., този съдебен акт подлежи на пряко изпълнение и в Република
България. Също така не се установява да е проведено производството по чл. 622б ГПК, в което да са установени предпоставките за отказ от признаване по чл. 45 Регламент
(ЕС) №
1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012г.
Поради
тези правни съображения жалбите /с идентично съдържание/ срещу отказите на съдения изпълнител да спре изпълнителното
производство се явяват
основателни и следва да бъдат уважени, а разпорежданията на ЧСИ У.Д.,
с рег. № 858 на КЧСИ, да бъдат отменени, а
принудителното изпълнение следва бъде спряно.
С оглед изхода на спора ответникът по жалбата следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 150,00 лева /по
25 лв. за всяка жалба и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение /.
Така мотивиран и на основание чл. 432,
ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 44, т. 2 от Регламент 1215/2012 г., Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалби с вх. № 18301 от 17.07.2019 г. и вх. № 19355 от 29.07.2019 г. на „П.и.б.” АД, ЕИК: ******,
в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20168580401364 по описа на ЧСИ
У.Д. с рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие СГС,
постановление за отказ за спиране, обективирано в
съобщение изх. № 12740/04.06.2019 г. и постановление за отказ за спиране, обективирано в съобщение с изх. № 14388/26.06.2019 г. на ЧСИ У.Д., с който е отказано спиране на изп.
д. № 20168580401364 по описа на частен съдебен изпълнител У.Д. с рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие СГС,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА на основание чл. 432, ал. 1,
т. 7 ГПК, вр. чл. 44, т. 2 Регламент (ЕС) № 1215/2012г. на Европейския
парламент и на Съвета от 12 декември 2012г., въз основа на
Решение от 14.02.2019г., заверен от постановелият го
съд , както и Сертификат по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. принудителното
изпълнение по изп. дело № 20168580401364 по описа на
ЧСИ У.Д. с рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА М.на З.и С.Р.на Румъния,
чрез представител Агенция за плащания и участие в З.(APIA), със седалище:
Румъния, гр. Букурещ, II
район,
бул „******, със законен представител П.А.– генерален директор, да заплати на „П.и.б.” АД,
ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 150,00 лв.
съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване – чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на мл. съдия Адриана Атанасова по ч. гр. д. № 12726/2019г. по описа на СГС
Не споделям становището на мнозинството по настоящото частно
гражданско дело, че постановленията за отказ за спиране на изп. дело № 20168580401364 по описа на частен съдебен изпълнител У.Д. с рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие СГС, следва да бъдат отменени и че същите са неправилни и
незаконосъобразни. Считам, че подадените жалби от „П.и.б.“ АД са допустими, но
по същество са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Съдията
– докладчик намира, че
обжалваните в настоящото производство постановления за отказ
за спиране, обективирани в съобщения с изх. №
12740/04.06.2019г. и изх. №
14388/26.06.2019г., с които ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на
КЧСИ, с района на действие – СГС, е оставила без уважение искането за спиране
на изпълнително дело № 20168580401364 са правилни и законосъобразни.
Доколкото
в подадените от ПИБ АД два броя жалби са посочени едни и същи доводи относно
твърденията за незаконосъобразни действия на ЧСИ У.Д., с рег. № 858, с район на действие СГС, за постановените от нея постановления за
откази за спиране на изпълнителното производство, то същите ще бъдат разгледани
заедно, с оглед избягване на преповтаряне на съображенията на съда при
постановяване на акта му.
Жалбоподателят
ПИБ АД се позовава на основанието за спиране на изпълнението, уредено в чл. 44,
ал. 2 от Регламент (ЕС) №
1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012г. Същото
това основание е приложимо в изпълнителния процес по силата на чл. 432, т. 7 от ГПК и непосредственото действие на регламента /чл. 288 от ДФЕС/.
По
отношение на извършване на преценка кой
е приложимият регламент в конкретния случай, а именно дали Регламент (ЕС) № 1215/2012г. на Европейския
парламент и на Съвета или Регламент (ЕС) № 44/2001г., следва да се разгледа
разпоредбата на чл. 66 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. Същата гласи, че: „Ал.
1 - настоящият регламент се прилага само
по отношение на съдебни производства, образувани по отношение на автентични
актове, формално съставени или вписани и по отношение на съдебни спогодби,
одобрени или сключени на или след 10 януари 2015г.; Ал. 2 – Независимо от чл.
80, разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001г. продължават да се прилагат към съдебни
решение, постановени в рамките на образувани съдебни производства, към
автентични актове, формално съставени или вписани, и съдебни спогодби, одобрени
или сключени преди 10 януари 2015г., включени в приложимото поле на посочения
регламент.
В
конкретния случай актът, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство, чието спиране се иска на основание чл. 44, ал. 2 и чл. 38, б. „а”
от Регламент №
1215/2012, а и автентичният документ, въз основа на който е признато правото на
принудително изпълнение /писмо за банкова гаранция от 2013г./, са съставени преди
посочената в чл. 66 дата, т.е. преди 10.01.2015г., поради което по отношение на
него се прилага отменения Регламент (ЕО) № 44/2001г. на Съвета от
22.12.2000г. В този регламент липсва уредено основание за спиране на
изпълнението на акт, който е бил обявен за изпълняем
в друга държава членка по реда на чл. 38 и сл. от регламента. От Приложение III към Регламент
№
1215/2012 /Таблица на съответствието/
също е видно, че на разпоредбите на чл. 44 и чл. 38, б. „а” от Регламент № 1215/2012 липсва аналогична разпоредба
в Регламент № 44/2001г. на Съвета.
Следователно
в действащата по отношение на разглеждания случай правна уредба липсва
разпоредба, даваща основание за спиране на изпълнителното производство при
изложените от жалбоподателя обстоятелства.
На
следващо място следва да се обърне внимание и на доводите от жалбоподателя в
депозираните от него молби за спиране на изпълнителното производство, че
Разпореждане от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи районен съд –
гр. Букурещ, Румъния, не е изпълнително основание, не представлява изпълнително
основание и няма никакво самостоятелно значение, включително и такова значение
визирано в разпоредбата на чл. 2, б. „а” от Регламент 1215/2012 /съответстващо
на чл. 32 от Регламент №
44/2001г. на Съвета/, т.е. жалбоподателят се опитва да се домогне да докаже, че
същото не е решение по смисъла на Регламент № 44/2001г. на Съвета. В подадените
жалби от ПИБ АД, с които се обжалват постановленията за отказ на ЧСИ да спре
изпълнителното производство пред него, се застъпва и становището, че
„започнатото в България принудително изпълнение е въз основа на негодно
изпълнително основание, доколкото представеното разпореждане не представлява
изпълнителен титул”.
Съдията
- докладчик намира наведените възраженията на жалбоподателя за неоснователни,
поради следните съображения:
Видно
от Решение № 1920 от 01.10.2015г. по в.т.дело № 3275/2014г. по описа на
Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав /влязло в сила/, Определение №
803/25.10.2016г., постановено по т.д. № 233/2016г. на ВКС /с което касационната
жалба срещу решението на САС не е допусната до разглеждане/ и Решение № 340 от 28.01.2019г., постановено по
т.д. № 3132/2017г. на ВКС, горепосоченото разпореждане/ е прието, че Разпореждането/Заключението
от 21.06.2013г., което е предмет на изпълнение по изп.
дело № 20168580401364, има характера на
решение по смисъла на чл. 32 от Регламент
№
44/2001г. на Съвета. ЧСИ не притежава законовите правомощия в хода на
принудителното изпълнение да тълкува, да се произнася или да преразглежда
влязлото в сила решение на българския съд относно това, дали този акт е решение
или не, като той както и съда са обвързани от влязло в сила съдебно решение на
САС.
На
следващо място следва да се разгледа и въпросът за правното значение, което
имат двете представени по изп. дело № 20168580401364
по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858, с район на действие – СГС, решения /заверени
от постановилия ги съд/, както и Сертификати по чл. 53 от Регламент 1215/2012г.
/представени в превод на български език от заклет преводач/ и дали същите могат
да послужат като основание за спиране на изпълнителното производство, а те са
именно:
1)
Решението от 14.02.2019г. по дело № 2518/299/2019г. на Районен съд Букурещ,
сектор 1 и Сертификати по чл. 53 от Регламент 1215/2012г.
2)
Решение №1672 от 02.04.2019г. по дело № 2518/299/2019г. на Районен съд в Сектор
1- Букурещ и Сертификати по чл. 53 от Регламент
1215/2012г.
По
отношение на Решението от 14.02.2019г. по дело № 2518/299/2019г. на Районен съд
Букурещ, сектор 1:
Визираният
съдебен акт е постановен по дело №
2518/299/2019г. на Районен съд Букурещ, сектор 1, което обаче е образувано
вследствие на отделянето му от образуваното през 2013г. дело 34108/299/2013г. на Районен съд Букурещ. Така
посоченото отделяне е станало, тъй като е била подадена молба/ жалба от ПИБ АД от дата 26.08.2013г. /чието съдържание на
молбата е видно от мотивите на самото решение/, с която е направено искане
за прекратяване на принудителното изпълнение по изп.
дело ST № 47/2013г. на Кантората на
съдебните изпълнители – съдружници Шкиопу и Тету и спиране на
изпълнението. Освен горепосочената молба е подадена и втора молба/жалба от дата 21.10.2014г. с отправено искане за
обявяването на абсолютната недействителност на принудителното изпълнение поради липсата на изпълнителен документ/
титул съгласно закона и анулиране на самото принудително изпълнение, на всички
изпълнителни действия, както и спиране на принудителното изпълнение до
окончателното решение по делото без право на гаранция, допълнително обжалване
на неоснователния характер на принудителното изпълнение като неоснователно и на
всички изпълнителни действия, отмяна на принудителното изпълнение, поради липса
на сигурни, ликвидни и изискуеми задължения и спиране на принудителното изпълнение
до окончателното уреждане на делото и определяне на гаранция във връзка с това.
От гореизложеното може да се заключи, че Решението от 14.02.2019г. по дело №
2518/299/2019г. на Районен съд Букурещ, сектор 1 е постановено по дело
2518/299/2019г., което е било отделено от образуваното още през 2013г. дело
34108/299/2013г. на Районен съд
Букурещ, когато е бил приложим Регламент 44/2001г..
Следователно,
след като се иска спиране на Изпълнението на разпореждане от 21.06.2013г. по
дело № 23752/299/2013г. на Първи районен съд Букурещ, Румъния, което е
постановено по време на действието на Регламент 44/2001г., то тогава и
спирането на същото е подчинено на режима на същия Регламент 44/2001г., т.е. по
отношение на принудителното изпълнение на решението и неговото спиране е
приложим Регламент 44/2001г., а не Регламент 1215/2012 на Европейския парламент
и на Съвета, макар и Решението от 14.02.2019г. по дело № 2518/299/2019г. на
Районен съд Букурещ, сектор 1 да е постановено при действието на Регламент
1215/2012 /по аргумент на чл. 66, ал. 2 от Регламент 1215/2012/.
Представените
Сертификат по чл. 53 от Регламент 1215/2012г. и Решение от 14.02.2019г. по дело
№ 2518/299/2019г. на Районен съд Букурещ, сектор 1, удостоверяват единствено
спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното дело в Р. Румъния, но е
и спиране на изпълнителната сила на решението в държавата по произход.
Съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и
на Съвета по молба на лицето, което срещу което се иска изпълнение,
компетентният орган по изпълнението в сезираната държава членка спира
изпълнителното производство, ако
изпълнителната сила на съдебното решение е спряна в държавата членка по
произход.
Предвид
гореизложеното, разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Регламент 1215/2012 в
конкретния случай е неприложима, тъй като по отношение на съдебните актове и
съдебните производства, образувани преди 10.01.2015г. е приложим единствено
Регламент 44/2001г., и по делото не се
установява спиране на изпълнителната сила на Разпореждане от 21.06.2013г. по
дело № 23752/299/2013г. на Първи районен съд – гр. Букурещ, Румъния, а
единствено на спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното дело в Р.
Румъния.
Предвид
,че се иска спиране на изпълнението на Разпореждане от 21.06.2013г. по дело №
23752/299/2013г. на Първи районен съд -
Букурещ, Румъния, което е постановено по време действието на Регламент
44/2001г., то и обезпечителната мярка, чрез която се налага неговото спиране, е
подчинена на режима на Регламент 44/2011г. Приложението
на Регламент 44/2001г. важи както за принудителното изпълнение на решението,
така и за неговото спиране.
Освен
това съгласно разпоредбата на чл. 37, т. 1 и чл. 46 от Регламент 44/2001 г.
съдът на държава - членка, в който се иска признаването, съответно допускането
на принудителното изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава-
членка, може да спре разглеждането на делото, ако срещу съдебното решение е
внесена обикновена жалба. Доколкото това искане може да се направи само по
време на висящ процес по предвидената съкратена процедура по екзекватура за допускане на изпълнението на решението в
Регламент 44/2001г., то такава е била вече проведена и производството е приключило с влязло в сила
решение на САС. Следователно влязлото в сила решение на САС не може да бъде
преразглеждано, още по – малко от съдебния изпълнител, тъй като той няма
правомощията да стори това.
По
отношение на Решение № 1672 от 02.04.2019г. по дело № 2518/299/2019г. на
Районен съд в Сектор 1-
Букурещ:
Към
депозирания отговор на жалбите от М.на С.Р.на
Румъния, чрез представител Агенция за плащания и участие в З.(APIA) е представено
копие от извлечение от сайта на Районен съд в Сектор 1- Букурещ и първа страница от жалбата, която са
депозирали от АПИА срещу Решение № 1672 от 02.04.2019г. (с щемпел от румънски
съд) / които съгласно разпоредбата на чл. 185 ГПК като документ представен на
чужд език, са придружени с точен превод на български език, заверен от
страната/, от които се установява, че решението не е влязло в законна сила,
каквито и твърдения няма наведени от никоя от страните. Визираното решение 1672
от 02.04.2019г. по дело № 2518/299/2019г
се отнася по съществото на спора, като не засяга обезпечителна мярка,
поради което и са неоснователни наведените доводи от жалбоподателя, че
невлязлото в сила решение може да влияе върху изпълнителната сила на
Разпореждането от 21.06.2013г. по дело № 23752/2013г. на Районен съд, гр.
Букурещ или на изпълнителния процес по изп. дело №
20168580401364 по описа на ЧСИ У.Д..
В
диспозитива на представеното от ПИБ АД решение № 1672
от 02.04.2019г. по дело № 2518/299/2019г. на Районен съд в Сектор 1- Букурещ
се предвижда „анулиране на
принудителното изпълнение и изпълнителните действия, извършени по изпълнително
дело № ST 47/2013г.
на Кантората на съдебните изпълнители Съдружници Шкиопу и Тету”. От същото не
става ясно дали е направено своевременно искане на основание чл. 711, ал. 3 от ГПКР от страна на
жалбоподателя ПИБ АД за отмяна на разпореждането от 21.06.2013г. по дело №
23752/299/2013г., постановено от Районен съд – Букурещ, сектор 1, но е видно,
че в горепосоченото решение липсва диспозитив
за отмяна било то на банковата гаранция
или на разпореждането от 21.06.2013г.
Като
уточнение следва да се посочи и съдържанието на разпоредбите, визирани в чл.
711 от ГПКР /видно от представените по делото копия от румънския ГПК с превод
на български език съобразно разпоредбата на чл. 185 ГПК/:
Съгласно
разпоредбата на чл. 711, ал. 1 от ГПКР „Срещу принудителното изпълнение,
решенията на съдебния изпълнител, както и срещу всякакъв изпълнителен акт, може
да се подаде възражение от заинтересованите лица или от пострадалите от изпълнението
лица. Освен това срещу изпълнението, може да се подаде възражение и когато
съдебният изпълнител откаже да извърши принудително изпълнение или да извърши
акт на принудително изпълнение при условията на закона.”
Съгласно
разпоредбата на чл. 711, ал. 3 от ГПКР „Освен това след започване на
принудителното изпълнение, заинтересованите или пострадалите от изпълнението
лица могат да изискат, срещу възражение за изпълнението, и анулиране на
решението, с което се допуска молбата за одобрение на принудителното
изпълнение, ако е подадена без да отговаря на законовите условия.”
Различия
между двата вида процедури има и по отношение на сроковете, в които следва да
се извърши обжалването по чл. 711, ал. 1 и ал. 3 от ГПКР. В конкретния случай
различията се състоят и се извличат от разпоредбата на чл. 714 ГПКР, а именно:
1) при оспорване изпълнението с предмет – заключението (разпореждането) на
съда за изпълнението – срокът от 15 дни започва да тече от датата, на която
длъжникът е научил за съответното действие по изпълнението 2) когато се оспорва
самото изпълнение – 15 – дневният срок започва да тече: *от датата на получаване на разпореждането за
одобрение на изпълнението или на
уведомлението или * датата, на която е научил за първото действие по
изпълнението, ако законът не предвижда уведомление за процедурните
действия (наложен запор).
Следователно
съгласно румънското законодателство има предвидени различни разпоредби за
оспорване на изпълнението, а именно: според чл. 711, ал. 1 от ГПКР се оспорва самото
принудително изпълнение, а според чл. 711, ал. 3 от ГПКР се оспорва самото
принудително изпълнение, като жалбоподателят има възможност да оспори
и изпълнението с предмет –
заключението (разпореждането) на съда за изпълнението, като в последната
цитирана разпоредба е предвидена и „отмяна на разпореждането, с което е
допусната молбата за одобрение на принудителното изпълнение, ако одобрението е
било дадено без да са били спазени законовите условия”. В случай че
жалбоподателят в хипотезата на чл. 711, ал. 3 ГПК не оспори изпълнението с
предмет – заключението/разпореждането, то съдът не може да се самосезира и да отстрани този пропуск.
От
гореизложеното може да се направи извода, че при предупреждение за изпълнението
и неатакуването му в 15 – дневния срок от съобщаването му чрез оспорването на
самото принудително изпълнение с мотиви за нищожност на разпореждането за
одобрение на изпълнението, то длъжникът няма тази правна възможност да оспорва,
тъй като е пропуснал законоустановения срок за
това. При оспорване изпълнението с
предмет – заключението (разпореждането) на съда за изпълнението, срокът пък започва да тече от датата, на
която длъжникът е научил, независимо по какъв начин.
Следователно
не може да се споделят наведените твърдения от жалбоподателя, че
Разпореждането/ Заключението от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013 на Първи
районен съд – Букурещ е загубило своята изпълнителна сила, тъй като от никой от
представените документи по делото не може да се заключи, че ПИБ АД е оспорило
самото Разпореждане от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи районен
съд – гр. Букурещ, Румъния.
За
пълнота следва да се отбележи, че и единият Сертификат по чл. 53, издаден по дело № 15766/299/2019г. на Районен
съд – Букурещ се отнася за решение № 1672 от 02.04.2019г. по дело №
2518/299/2019г. на Районен съд в Сектор 1- Букурещ, като съдът се е произнесъл по
съществото на спора. Сертификатът е бил
издаден въз основа на невлязлото в сила
горепосочено решение, което е било обжалвано от АПИА. Тъй като в конкретния
случай, както подробно бе изложено по – горе се прилага Регламент 44/2001г. на
Съвета на ЕС по отношение на Решение № 1672 от 02.04.2019г. по дело №
2518/299/2019г. на Районен съд в Сектор 1- Букурещ, то въпросният сертификат би могъл да
послужи на жалбоподателя единствено в
производството по чл. 623 ГПК.
В
заключение, застъпвам становището, че производство, което е започнало по стария
Регламент 44/2001г. следва да продължи по него и приложението на Регламент
44/2001г. важи както за принудителното изпълнение на решението, така и за
неговото спиране. В конкретния случай
имаме влязло в сила решение на САС, с което е допуснато изпълнението на
Разпореждане от 21.06.2013г. по дело № 23752/299/2013г. на Първи районен съд –
Букурещ, с което се дава съгласие за
принудително изпълнение в полза на кредитора АПИА, т.е. провело се е исково
производство по чл. 623 ГПК в сезираната държава членка, Република България с
влязло в сила решение. Нито ЧСИ, нито съдът могат да пререшават спора на вече
влязло в сила съдебно решение, а въпросните представени сертификати по чл. 53
биха могли да послужат на жалбоподателя единствено в друго съдебно
производството.
Считам, че поради гореизложените съображения, жалбите /с идентично съдържание/ срещу постановленията за отказ за спиране на изп. дело № 20168580401364 по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие СГС, се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
мл. съдия Адриана
Атанасова: