№ 3765
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207226 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Х. Р. против издадено срещу нея наказателно
постановление № 24-4332-007440/10.04.2024 г. от ************, в качеството на
началник група при ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл.44, ал.2 от ЗДвП и на осн.
чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т.5, пр. 5 от ЗДвП и е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лева.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Н. от САК счита,
че атакуваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно,
издадено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва,
че е нарушен чл. 57 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление липсва
информация относно акта, въз основа на който е издадено, както и че не е посочено
коя от хипотезите на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП е визирана в дадената правна квалификация.
Счита, че съставът, за който е ангажирана отговорността на доверителя е бланкетен и
е следвало да се опише подробно в какво се изразява нарушението. Във връзка с
нарушението на материалния закон посочва, че от доказателствата не се установява, че
санкционираното лице е осъществило състава на административното нарушение от
обективна и субективна страна, както и че фактическата обстановка не отговаря на
обективната действителност, тъй като липсват доказателства в тази насока. Твърди, че
1
не е разпитан нито един очевидец на нарушението въпреки направеното възражение,
нито са изискани записи от камерите на мястото на произшествието. Предвид всичко
изложено, моли съда да постанови решение, с което да отмени НП и да присъди в
полза на доверителя и съдебно-деловодните разноските, включително и адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения договор за правна помощ.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник - адв. Н., която поддържа жалбата и моли за отмяна на
наказателното постановление, тъй като от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по безспорен начин, че причина за ПТП е виновното
поведение на другия участник в него. Представя писмени бележки с подробни
аргументи, които са в подкрепа на изложените в депозираната жалба съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител
и не взима становище по депозираната жалба.
В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетели са разпитани В. М. Т.
и Г. Г. П. – свидетели очевидци на процесното ПТП, изслушани са обясненията,
дадени от жалбоподателя.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът взе предвид, че от събраните доказателства в хода на съдебното
следствие се установява следната фактическа обстановка:
Производството е образувано във връзка със съставен АУАН, серия GA №
1113181 от 12.02.2024 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР за това, че
12.02.2024 г., около 18,53 часа, жалбоподателят Д. Р., в гр. София, по ул.“Академик
Ростислав Каишев“ управлявала товарен автомобил „**************, собственост на
дружеството ********** с посока от ул. „Христо Чернопеев“ към бул. „Цариградско
шосе“ и пред спортен комплекс „Академика“, поради отнемане на предимство, при
разминаване, поради заета пътна лента от паркирани автомобили и декоративни
кашпи, предизвикала ПТП с движещия се срещу нея лек автомобил ***************
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка е издадено обжалваното НП, което е връчено на жалб. Р. на
15.04.2024 г., а жалбата против него е подадена на 29.04.2024 г. чрез АНО.
По доказателствата.
Горепосочената фактическа обстановка се установява при съвкупния анализ
на всички доказателства, събрани в хода на съдебното следствие: показанията на
разпитаните свидетели, обясненията на жалбоподателя и приобщените писмени
доказателства по делото – копие на протокол за ПТП №1889364/12.02.2024 г., справка-
картон на водача, заповеди за компетентност на актосъставителя и на АНО, както и от
приобщеното веществено доказателство – видеозапис.
2
Съдът кредитира показанията на свид. П., тъй като същите са
последователно изложени, логично структурирани и не се намират в противоречие с
останалите доказателствени материали по делото. Посредством тях се установява, че
на посоченото в АУАН и НП място на нарушението е имало ПТП, като свидетелят е
видял, че един от автомобилите, участващи в процесното ПТП е този на жалб. Р., както
и че жалбоподателката е спряла, за да пропусне идващия по насрещната пътна лента
автомобил преди възникване на ПТП. По отношение на това обстоятелство,
депозираните от свидетеля показания намират опора и в приобщеното ВД –
видеозапис, при огледа на който се установява, че автомобилът, управляван от жалб. Р.
е спрял, в момента на съприкосновението между двете МПС. От показанията на свид.
П. се установява още, че докато тя е спряла, другият автомобил е потеглил и, че с
лявата си част е ударил автомобила на жалбоподателката в неговата лявата част,
докато последната била спряла за да го пропусне да премине.
Съдът кредитира и показанията на свид. Т. относно това, че е участник в
ПТП, както и относно времето и мястото на извършване на деянието. Относно това,
дали автомобилът на жалбоподателката Р. в момента на съприкосновението се е
движил или не, свидетелят заявява пред съда липса на спомен.
Съдът кредитира и обясненията на жалбоподателката Р., че към момента на
съприкосновението между двата автомобила, нейният автомобил не е бил в движение,
като същата именно в изпълнение на задължението си, предвидено в чл.44, ал.2 ЗДвП
поради стесненеи на нейната пътна лента е спряла, за да пропусне насрещно
движещото се МПС. Тези нейни обяснения намират опора в останалия доказателствен
материали по делото и най-вече в приобщения като веществено доказатлество
видеозапис, който беше изгледан в присъствие на жалбоподателката, нейния защитник
и св. Т...
От приложените заповеди за компетентност, съдът установи, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, след като
съобрази разпоредбите на закона, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ
на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на
съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е
редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя.
3
Съдът намира за основателно възражението в жалбата за издаване на АУАН и
НП в нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, доколкото липсват
доказателства, които да обосноват категоричен извод, че автомобилът на
жалбоподателката е бил в движение и, че не е спазила нормативно вмененото
задължение, което да е станало и причина за възникване на процесното ПТП. От
събраните доказателства не се установява, че са налице обективните признаци на
деянието, тъй като в АУАН и НП единствено е посочено, че при разминаване поради
заета пътна лента от паркирани автомобили и декоративни кашпи е станала причина за
ПТП. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП изисква да се съберат доказателства
относно това, че автомобилът на жалбоподателката е бил в движение, както и относно
това, че не е спряла, нито е намалила скоростта си на движение. В хода на съдебното
следствие по категоричен начин се установява, че автомобилът управляван от нея е
бил в покой към момента на съприкосновението. От това обстоятелство следва, че
жалб. Р. е изпълнила задължението си, което вменява разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от
ЗДвП, като тя е спряла с цел да пропусне движещия се срещу нея автомобил, който е
бил управляван от другия участник в ПТП. В АУАН и НП липсва описание на това
дали автомобилът на жалбоподателката е бил в покой или се е движил. Липсват и
доказателства в АНП за това обстоятелство. Предвид това, съдът намира, че е
допуснато процесуално нарушение, тъй като в двата основни акта за производството
липсват реквизити по смисъла на чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН и по смисъла на чл. 57, ал.1,
т. 5 от ЗАНН, а допуснатото процесуално нарушение е от категорията на
съществените, тъй като жалб. Р. е била лишена от възможността да упражни правото
си на защита по вмененото административно нарушение. Това процесуално
нарушение не може да бъде санирано в хода на образуваното съдебно производство и
налага отмяна на наказателното постановление.
На следващо място, доколкото от събраните в хода на съдебното
производство доказателства – показанията на свид. П., обясненията на жалб. Р. и от ВД
– видеозапис, се установи, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил в
състояние на покой, съдът намира, че липсва съставомерен признак от обективна
страна, а именно – изпълнително деяние, с което се осъществява съставът на
административното нарушение, което се осъществява чрез бездействие, изразяващо се
в неизпълнение на задължението да спре или да намали скоростта, за да пропусне
преминаващите автомобили. Предвид това, съдът намира, че неправилно е приложен и
материалният закон, тъй като административнонаказателната отговорност на жалб. Р. е
ангажирана за административно нарушение, което не е извършила, тъй като тя е
изпълнила нормативно вмененото и задължение от разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от
ЗДвП. Предвид допуснатото нарушение на материалния закон, съдът намира, че
издаденото наказателно постановление се явява материално незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
4
Предвид изложеното и констатираните нарушения на материалния и
процесуалния закон, както и липсата на доказателства, които да потвърждават
извършването на нарушението, съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, право на
присъждане на разноски по реда на АПК има жалбоподателят. В съдебно заседание от
процесуален представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лева като е представен
договор за правна помощ, в който е удостоверено, че сумата е платена в брой.
Съгласно съдебната практика, удостовереното в договора за правна помощ или в
нарочна разписка изявление за плащане се приема за доказателство за извършеното
плащане, само при изрично посочване на начин на плащане в брой в договора за
правна помощ /вж. т. 1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното,
искането за присъждане на разноски се явява основателно.
По отношение на размера на претендираното адвокатско възнаграждение,
доколкото от насрещната страна е направено възражение за прекомерност на същото в
съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена
в СРС, съдът следва да се произнесе и по този въпрос:
Делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в рамките
на едно съдебно заседание, с оглед на което настоящият съдебен състав намира, че за
оказаната правна помощ, изразила се в изготвяне и депозиране на жалба, процесуално
представителство в едно съдебно заседание, в рамките на което са разпитани двама
свидетели и изготвяне на писмени бележки, справедливото възнаграждение се равнява
на сумата от 400 /четиристотин/ лева и до този размер следва да се намали размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение. Същият съответства и на минималното
адвокатско възнаграждение по чл.18, ал.2, вр. ал.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-007440/10.04.2024 г.,
издадено от ************, в качеството на началник група при ОПП-СДВР, с което за
нарушение на чл.44, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т.5, пр. 5 от
ЗДвП, на Д. Х. Р., с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 200,00 лева., като незаконосъобразно и неправилно.
НАМАЛЯВА размера на претендираните от Д. Х. Р., с ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение от 1000.00 лева на 400,00 лева и
5
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /СДВР/ да
заплати на Д. Х. Р., с ЕГН **********, направени от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6