Решение по дело №443/2015 на Районен съд - Елхово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 16

Гр.Елхово, 05.04.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Елховският районен съд, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Мартина Кирова

при секретаря Н. З., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 443/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на предявен иск по чл.108 от ЗС и в условията на евентуалност – иск по чл.57 ал.2 от ЗЗД.

Ищецът – В.В.К. ***, в исковата си молба против К.П. ***, твърди, че на 28.02.2013г. е закупил на явен търг с устно наддаване по реда на чл.481 от ГПК, проведен в село Лалково по изп.д. №1418/2012 г. по описа на ЧСИ И. Х., 13 броя животни - 12 крави и 1 бик, за които заплатил сума в общ размер на 8 950 лева. В иск.молба ищецът е посочил цената, която е заплатил за всяко едно от животните, индивидуализирайки ги с ушни марки, с изключение на 1 бр.бик. Излага се, че правото на собственост върху описаните 13 броя животни е преминала в патримониума на ищеца от момента на заплащане на цената им по изп.дело № 1418/2012г. по описа на ЧСИ с рег.№878 - И. Х. с район на действие-ЯОС. Сочи се, че длъжник по изпълнителното дело е била ответницата, като след приключване на търга по молба на С., ищецът поради това, че не е имал подготвено помещение, е оставил в краварника й в с.Лалково за отглеждане закупените животни. Двамата се договорили приходите от добиваното краве мляко да остават за С., като с тях да се покриват разходите по отглеждането на животните. Уговорили са се ответницата да отглежда животните две години, като приплодите от животните да са собственост на ищеца. В иск.молба е изложено, че на 19.05.2015г. ищецът решил да премести част от собствените му ЕПЖ /едри преживни животни/, в наета от него кравеферма в село Зимница, община Стралджа. За целта му е било издадено ветеринарномедицинско свидетелство /ВМСв/ №BG2015-026422 от БАБХ за придвижване и транспортиране на животни, в което ЕПЖ са индивидуализирани с ушни марки. Но след пристигането му в животновъдния обект на отв.С., същата отказала да му предаде собствените му животни и по този начин му е оспорила собствеността. Поради това, е била извикана полиция и е бил съставен акт за възбрана за част от животните, като същите били оставени на отговорно пазене на отв.С.. Но се сочи, че на следващия ден ответницата е подала жалба в РУП-Елхово, че животните са й откраднати. Ищецът твърди, че към настоящият момент в животновъдния обект на С. не се намират ЕПЖ /едри преживни животни/ - крави. Предвид на тези си съображения на осн.чл.108 от ЗС, ищецът моли съда  да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата, да му предаде собствеността и владението на крави с ушни марки: BG30683268; BG30514994; BG330893907; BG30682254; BG30591296; BG30683261; BG31034036; BG31034037; BG30893899; BG30893896; BG31197435 и BG31197432 и бик 1 брой, които С. владее без правно основание. В условията на евентуалност, в случай, че се установи, че вещите-животните са погинали, респективно отчуждени, то е направено с иск.молба искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъдена ответницата С., да заплати на ищеца сумата от 8 950.00 лева, представляваща равностойността на погиналите, респ.отчуждени вещи - 13 броя животни. Претендира се и присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски. Към исковата молба съобразно процесуалните правила са приложени писмени доказателства и са заявени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и чрез процесуалният си представител по делото – адв.М. Х. от АК-Ямбол,   заявява, че поддържа предявените искове на същите правни основания и със същите искания. Оспорват се твърденията на отв.С., заявени в отговора й по чл.131 от ГПК, като се излага, че същите не кореспондират с действителната фактология. В хода на устните прения, по съществото на спора, адв.Х. въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност изтъква доводите и аргументите си, с които обосновава основателността и доказването на исковата претенция по чл.108 от ЗС и прави искане за постановяване на позитивно за ищеца решение. В случай, че бъде прието, че процесните животни са погинали, каквито доказателства според пълномощника на ищеца не са налице по делото, се заявява искане за постановяване на решение, по силата на което да бъде уважена предявената при условията на евентуалност искова претенция по чл.57 ал.2 от ЗЗД като основателна и доказана в целия й претендиран размер от 8 950.00 лв. Претендира се и  присъждане на направените от доверителя на адв.Х. разноски, в случая – заплатена д.т., заплатено адвокатско възнаграждение, както и заплатен депозит за вещо лице. Адв.Х. оспорва представения от ответната страна списък на разноските в частта му по т.2 с възражение, че заявените в него разноски не са направени по делото от отв.С..

Ответницата – К.П. ***, в предоставения й 1-месечен срок, чрез пълномощник по подаване на отговора – адв.Е.П. ***, е депозирала писмен отговор по предявените против нея искове, в който е изложила своите съображения за допустимост на исковите претенции, но ги е оспорила по основателност, заявявайки, че същите са неоснователни. В тази насока отв.С. е изложила фактология и твърдения, че процесните крави, които ищецът е закупил чрез ЧСИ И. Х. по изп.д. № 1418/2012г., не са в нейна фактическа власт, тъй като са предадени още на следващия ден след провеждане на 28.02.2013г. на търга с явно наддаване, организиран чрез ЧСИ И. Х. по соченото изп.дело, като лично ищецът ги е взел от ответницата и е оставил при нея само един бик, който впоследствие – през месец май 2015г. също лично му е бил предаден. Ответницата в отговора си отрича да отговаря на действителността твърдението, сочено от ищеца в иск.му молба, че кравите закупени от ищеца чрез търг, са й оставени от ищеца за отглеждане две години. Относно описаната от ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба случка през месец май 2015г., в отговора си ответницата С. заявява, че е отказала да предаде на К. исканите крави, тъй като тези крави са нейна лична собственост и нямат нищо общо с купените от ищеца чрез търг по изп.д. № 1418/2012г. по описа на ЧСИ И. Х.. В тази насока ответницата се позовава на индивидуализацията на кравите, описани в представения от ищеца акт за възбрана № 2 Е от 21.05.2015г. на ветеринарен лекар при ОДБХ - град Ямбол към БАБХ, където са посочени осем броя крави с ушни марки и едно говедо без ушна марка, които са различни от ушните марки на кравите, описани в представеното към исковата молба удостоверение с изх. № 9023 /24.04.2015г. на ЧСИ И. Х. по изп.д. № 20128780401418. В отговора си отв.С. твърди, че след съставяне на акта за възбрана на 21.05.2015г., неизвестен извършител е отнел нейните собствени крави от обора й на ул. „Г.Димитров" в село Лалково през нощта на 24 срещу 25.05.2015г. и по този повод е образувано досъдебно производство №192/2015г. по описа на РУ - град Елхово по чл.194 НК, но кравите-предмет на престъплението - 9 на брой не са кравите, купени от ищеца на търг две години преди това - на 28.02.2013г. Поради тези си съображения ответницата С. прави искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Съгласно процесуалните правила към отговора си отв.С. е направила доказателствено искане – за допускане на гласни доказателства – трима свидетели за установяване на обстоятелствата, касаещи предаването на процесните крави на ищеца.  

В съдебно заседание ответницата се явява лично и чрез пълномощниците си – адв.Т. И. Р. и Е. П. /по преупълномощаване/, и двамата от АК-София заявява, че поддържа направеното с отговора си оспорване по основателност и доказване на  предявените искови претенции. В хода на устните прения, адв.П. по изложени и доразвити в представена по реда на чл.149  от ГПК писмена защита, доводи и съображения, прави искане за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу доверителката й искове с правно основание  чл.108 от ЗС и при условията на евентуалност – иск по чл.57 ал.2 от ЗЗД и да им бъдат присъдени направените по делото разноски, като в тази насока по реда на чл.80 от ГПК представя списък на разноските. 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото надлежно заверено копие от изп.д.№20128780401418/2012г. по описа на ЧСИ И. Х. с рег.№878 с район на действие – съдебният район на Окръжен съд Ямбол, същото е образувано въз основа на издадена по ч.гр.д.№649/2012г. по описа на РС-Елхово Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №1518/17.12.2012г. и издаден изпълнителен лист от 19.12.2012г. по с.ч.гр.д. за парично вземане на трето за спора физическо лице срещу ответницата К.П.С. като длъжник. В хода на това производство във връзка с удовлетворяване на паричното вземане на взискателя като изпълнителен способ е наложен на 05.02.2013г. запор на общо 112 бр. говеда и биволи с ушни марки на животните, подробно описани в приложената в кориците на изп.д. справка, издадена от интегрираната информационна система /ИИС/ на БАБХ за дата – 01.02.2013г. за животни в обект №183159, находящ се в с.Лалково, стопанисван от ответницата по настоящото производство и длъжник по изп.д. К.С.. Впоследствие на 12.02.2013г. е извършен опис на имоти и вещи на длъжника, в т.ч. и на част от открития на място едър рогат добитък – 91 бр. в стопанския обект на С. ***, като съобразно процесуалните правила с нарочен протокол на ЧСИ е определена цена за наддаване на описаното имущество и е насрочена продан на недв.и движими вещи. На насрочения от ЧСИ за 28.02.2013г. от 08.30 часа в с.Лалково явен търг с устно наддаване по реда на чл.481 от ГПК с предмет на същия – 58 броя едър рогат добитък, за което действие е съставен Протокол от ЧСИ, приложен по изп.д., като купувачи са се явили няколко физически лица, между които и ищецът по настоящото производство – В.К.. Видно от отразеното в протокола ищецът е закупил 13 броя животни - 12 крави с ушни марки /УМ/: BG30683268 - 900 лв.; BG30514994 - 700 лв.; BG30893907 - 750 лв.; BG30682254 - 750 лв.; BG30591296 - 900 лв.; BG30683261 - 700 лв.; BG31034036 - 500 лв.; BG31034037 - 500 лв.; BG30893899 - 600 лв.; BG30893896 - 500 лв.; BG31197435 - 350 лв. и BG31197432 - 300 лв. и бик 1 брой без УМ - 1500 лв. Или общата стойност на така закупените от ищеца К. животни е в размер на 8 950 лева, която сума е внесена на 28.02.2013г., което обстоятелство се установява от материалите по приложеното изп.дело, като същото не е и спорно между страните по делото. В тази насока е и приложеното по делото на л.6 Удостоверение, издадено на 24.04.2015г. от ЧСИ И. Х. по приложеното изп.д.№ 20128780401418/2012г. по описа на с.ЧСИ.

От изисканата по искане на ищцовата страна справка от информационната система ВетИс, управлявана от Българската агенция по безопасност на храните, е видно, че в ЖО 8749-0093 на ответницата К.С.,***,  към 28.02.2013г. е имало налични общо 110 броя говеда и биволи, в т.ч. 56 броя крави – млечни, 30 бр.телета  и малачета до 1 година, 4 бр.телета и малачета над 1 г. и под 2 г. за угояване и 16 бр. телета и малачета над 1 г. за разплод и бременни юници, като в приложената на л.93 от делото справка от дата – 28.02.2013г. са посочени ушните марки на тези животни, като между тях са и следните 10 от процесните 12 крави с УМ - BG30683268,  BG30514994, BG30893907, BG30683261, BG31034036, BG31034037, BG30893899, BG30893896, BG31197435 и BG31197432, но не и останалите две процесни крави със следните ушни марки - BG30682254 и BG30591296, както и бик с непосочена в иск.молба УМ. Към датата – 28.02.2014г. от приложената на л.92 по делото справка за животните в обекта на ответницата с общ брой говеда и биволи – 67, фигурират част от процесните животни, а именно – 8 броя от процесните 12 броя млечни крави с ушни марки - BG30514994, BG30893907, BG30683261, BG31034036, BG31034037,   BG30893896, BG31197435 и BG31197432. Към 18.05.2015г., 20.05.2015г. и 21.05.2015г. от приложените на л.96, л.95 и л.94 по делото справки за животните в обекта на ответницата с общ брой говеда и биволи – съответно 58 броя, 49 броя и 39 броя, не фигурират процесните животни. Към датата – 28.02.2015г. от приложената на л.91 по делото справка за животните в обекта на ответницата, общо 74 броя говеда и биволи, фигурират част от процесните животни, а именно – 6 броя от процесните 12 броя млечни крави с ушни марки - BG30893907, BG30893896, BG31034036, BG31034037, BG31197435 и BG31197432.

От приложените на л.72 и 82 от делото справки за движение на животни от животновъдния обект на ответницата С. /ЖО 8749-0093/ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г., е видно, че на 19.06.2013г. с номер на документ BG2013-029625, издаден от И. Н. П. е било извършено транспортиране на 20 броя животни до животновъден обект на Т. Е. К., с ЕГН **********, между които не фигурират процесните животни. Транспортирани са животни с различни от посочените в иск.молба ушни марки.

На 19.05.2015г. и на 21.05.2015г., от справки за движение на животни приложена на л.89 и л.90 от делото се установява, че от животновъдния обект на ответницата С. /ЖО 8749-0093/ е било извършено транспортиране с номера на документите – съответно BG2015-026444 и BG2015-026808,  издадени от Д. И. К.на по 4 броя животни до животновъден обект на П.Т.Ж., с ЕГН **********, между които с първия от посочените документи са транспортирани с МПС с рег.№С3871ЕК, 3 броя от процесните животни с ушни марки - BG30893907, BG30893896 и BG31034036.

От справка за движение от 04.02.2015г., издадена от Д. И. К., приложена на л.86 от делото, е видно, че едно от процесните животни с ушна марка BG30893899, е било транспортирано от фермата на ответницата до животновъдния обект на трето лице – М. П. Х., с ЕГН **********. Друго от процесните животни с ушна марка BG30683268,  от приложената на л.81 от делото справка BG2013-018262, издаден от Живко Т.Г., е било транспортирано от животновъдния обект на отв.С. до фермата на трето за спора лице – Р. П. А..

По делото от страна на ищеца е представена справка от системата ИСАК за подпомагане на заявени животни от К.С. през стопанските – 2013, 2014 и 2015г., от която е видно, че през 2013г. са заявени 10 от процесните животни с ушни марки - BG30514994, BG30682254, BG30683261, BG30893899, BG30893907, BG31034036, BG31034037, BG31197435, BG31197432 и BG30893896, през 2014г. – 8 от процесните животни с УМ - BG30514994, BG30682254, BG30893899, BG31034036, BG31034037, BG31197435, BG31197432 и BG30893896 и през 2015г. – 5 от процесните животни - BG31034036, BG31034037, BG31197435, BG31197432 и BG30893896.

От приложения в заверен вид Акт за възбрана №2Е от 21.05.2015г., издаден от Областна дирекция по безопасност на храните-гр.Ямбол, е видно, че на основание чл.117 ал.1 т.7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложена възбрана на движението на 9 броя животни, между които с оглед на посочените УМ са и два броя от процесните животни, а именно – крави с УМ - BG31197435 и BG31197432. От отразеното в този акт се установява, че посочените 9 броя животни са оставени на отговорно пазене в животновъдния обект 87490093, собственост на отв.К.С..

С Протокол за доброволно предаване от 18.05.2015г., приложен на л.34 от делото, ищецът К. е предал в с.Маломирово, на ст.инсп.Г.Х.В. *** следните животни – 1 бр.червено – шарена крава без ушна марка и 7 бр. черно-шарени крави без ушни марки. За тези животни в така съставения по реда на НПК протокол, приложен в материалите по приобщеното към настоящото производство ДП №192/2015г. по описа на РУ-Елхово, ищецът е отразил, че са негова собственост и ги е взел от пасището от с.Лалково заедно с други крави с ушни марки, които е оставил в селскостопанския двор в с.Маломирово.

Към исковата молба в подкрепа на заявените твърдения, е приложено ветеринарномедицинско свидетелство № BG2015-026422 от БАБХ за придвижване и транспортиране на животни, от което е видно, че същото е издадено за транспортиране от обекта на ответницата С. *** до обекта на св.Ж. ***, на 16 броя говеда с посочени ушни марки, между които  четири от процесните животни – с ушни марки - BG30893896, BG31197432, BG31197435, BG31034036.

И двете страни по делото са ангажирали гласни доказателства за установяване на заявените от тях твърдения и становища по предявените искови претенции, като сравнени помежду им двете групи свидетели излагат противоречива фактология по предаването на процесните животни. На страната на ищеца като свидетели са допуснати – П.Т.Ж., Г.Х.В. и С. А. М., и тримата без родство със страните, а на ответната страна – Х.Г.Х., М. Метин М., И.П.И., и тримата без родство със страните.

От показанията на ангажирания от ищцовата страна свидетел – Г.В., за който се установи, че работи като „Началник група „Криминална“ към РУ – Елхово, съдът приема за достоверно, тъй като показанията му кореспондират с материалите по приложеното ДП №192/2015г. по описа на РУ-Елхово, че на 18.05. 2015 година по повод на получен сигнал от отв.Кръстина С. за извършена кражба от неизвестни лица на животните й по време на паша, е посетил местопрестъплението. На място, свидетелят, който към онзи момент е изпълнявал функциите „началник участък - с.Лесово и с.Лалково”, е възприел, че кравите са придвижени на собствен ход до с.Маломирово, до стопанския двор и са вкарани в заградено място с мрежа и колове, стопанисвано от трето за спора физическо лице - Петко. На място свидетелят заварил ветеринарният техник - Д. К., който е извършвал проверка на животните по ушните им марки, тъй като е възникнал спор между присъстващите К. и С. за собствеността на животните, както и появило се на място трето лице - Х., претендиращо също, че е собственик на част от кравите. Св.В. в показанията си заявява, че материалите по този сигнал и случилото се на тази дата, както и снетите впоследствие от присъстващите лица – ищеца и ответницата по делото обяснения и представените от тях документи за собственост на животните, са присъединени към ДП № 192/2015 година. От полицаите, които В. е заварил в стопанския двор на с.Маломирово и които веднага са се отзовали на подадения от отв.С. сигнал, е разбрал, че служителите на РУ-Елхово са констатирали придвижването на кравите от землището на с.Лалково в посока към с.Маломирово и лицата, които са ги взели от пашата и ги подкарват. Между тези лица бил и ищецът К., който заявил на полицаите, че животните са негови и има документи за собственост, както и е обяснил, че ще придвижи животните до с.Маломирово, до стопанския двор, тъй като имал уговорка със собственика на находящия се там обор. По време на извършения на място в стопанския двор на с.Маломирово преглед на животните от ветеринарния техник К., е било установено според св.В., че част от животните нямат ушни марки. Поради това и с оглед на заявените от няколко лица претенции за собственост на кравите, около 20 на брой, св.В. сочи, че е бил издаден   Протокол за отговорно пазене на животните на ищеца К. до установяване собствеността на кравите. След това процесуално действие свидетелят сочи, че служител от ветеринарната служба, е направил последваща проверка на обекта в с.Маломирово и на находящите се там придвижени на собствен ход от с.Лалково животни, част от които са имали ушни марки, а друга част не са имали, а в следващите дни – на 21.05.2015г. е била постановена възбрана с приложения на л.11 от делото Акт за възбрана №2Е от 21.05.2015г., издаден ОДБХ-гр.Ямбол, с който животните са били оставени на отговорно пазене в ЖО на отв.С., за което е бил уведомен ищеца. Свидетелят в показанията си сочи, че на място ищецът К. му е показал документ за собственост на част от животните, в който са били посочени номера на ушните им марки и след като ветеринарният техник К. е съпоставил УМ с тези на находящите се в обора УМ на онази част от животните, които са били обозначени с такива, е било издадено приложеното по делото на л.35 ветеринарномедицинско свидетелство от ветеринарния лекар Д. К., позволяващо придвижването на животните до обекта на св.Ж. ***. Тези именно животни на 19.05.2015г. са били натоварени в тов.автомобил на ищеца К. след като д-р К. е извършил лично проверка по УМ на натоварените животни. За животните, които не са имали ушни марки служителят от ветеринарната дирекция според св.В. е предприел действия по обозначаването им, а за животните, които по обозначаване с УМ не са съответствали с тези на К., са били върнати няколко дена след 19.05.2015г., в обора на отв.С. ***. Св.В. в показанията си сочи, че след натоварването на част от животните в тов.автомобил, ищецът К. е останал на място, като е последвало и второ натоварване на животни в тов.автомобил, придружено от издаден съответно документ за придвижване на животни. Св.В. в показанията си сочи, че цитираното от него ДП №192/2015г. по описа на РУ-Елхово е образувано по повод подаден сигнал 1 или 2 седмици по–късно от отв.Кръстина С. *** или 12 бр.крави.

  Въз основа на показанията на св.П.Ж., за който се установи, че е собственикът на ЖО, до който на инкриминираната дата 18.05.2015г. е следвало да бъдат извозени животните, съдът приема за достоверно, че два дни след проведения от ЧСИ И. Х. на 28.02.2013г. явен търг, по време на който К. е закупил  процесните 13 броя животни, е била проведена среща между ищеца и ответницата, състояла се в гр.Ямбол, на паркинга на магазин “Технополис“. По време на тази среща, на която присъствал и свидетеля, страните по делото са се договорили да осъществяват съвместна дейност по отглеждането на закупените от К. 13 броя животни, като същите бъдат оставени при отв.С.,*** и тя да полага грижите, като приходите от продажбата на млякото бъдат ползвани за покриване на разходите на ответницата по отглеждане на животните. Св.Ж. в показанията си сочи, че той лично е предоставил на ищеца 2 камиона със зърно и 1 камион с бали, които са били откарани до обекта на отв.К.С. ***, като зърното му е било заплатено от ищеца, а балите, които ответницата е следвало да заплати с оглед на уговорката й с К. и до ден днешен не са платени на свидетеля. В продължение на две години по този начин са били отглеждани процесните 13 животни, но поради това, че ищецът е разбрал, че ответницата продава крави и телета, е решил да прибере част от животните си, а именно процесните 13 бр.животни. В изпълнение на това си решение след като се е уговорил предварително с Петър от с.Маломирово животните да бъдат придвижени до обора му в с.Маломирово докато се изкарат необходимите документи за извозването им до ЖО на св.Ж., на 18.05.2015г. ищецът придружаван от свидетеля Ж. и свидетеля С. М., са отишли до с.Лалково, за да приберат процесните 12 крави и 1 бр.бик. Открили са ги не в ЖО на отв.С., а на паша. В момента, в който животните били подкарани на собствен ход от ищеца и от двамата свидетели в посока към с.Маломирово, пристигнала ответницата, която след като се развикала, се е обадила на полицията. След известно време св.Ж. сочи, че на пътя са пристигнали полицаи, на които ищецът е показал документи си за собственост както на процесните животни, така и на друга част от тях /приложения на л.48 от делото Договор за покупко-пхродажба от 28.02.2013г./ и им обяснил, че откарва кравите до с.Маломирово. Служителите на РУ-Елхово са придружили животните до животновъдния обект, находящ се в стопанския двор на с.Маломирово, стопанисван от лицето Петър. Според св.Ж. отв.С. е пристигнала направо в с.Маломирово, а след като животните общо 25 на брой са били вкарани в ЖО в с.Маломирово, е пристигнал на място и  ветеринарния лекар - Д. К. от гр.Елхово, който е започнал да оглежда животните и марките им, за да може да издаде пътен лист за тяхното придвижване. Оказало се е и според св.Ж. както посочи и св.В., че около половината от кравите са били с изрязани ушни марки. Св.Ж. в показанията си сочи, че животните са престояли в ЖО в с.Маломирово около 4 дни, като след извършване на съответните проверки по представени документи за собственост от ищеца, на два пъти са му били издадени съпътстващи транспортирането на кравите до ЖО на свидетеля в с.Зимница, документи /ветеринарномедицинско свидетелство-ВМС/, като на 19.05.2015г. са били извозени част от кравите с посочени във ВМС ушни марки. На следващият ден – 20.05.2015г. ищецът и свидетелят с товарния автомобил е следвало да натоварят останалата част от кравите с УМ, но се е наложило издаване на нов пътен лист, тъй като се е оказало, че 4-ри животни от предното извозване, посочени в издадения предния ден пътен лист не са били натоварени, а са били останали в ЖО в с.Маломирово. Това е наложило на място в ЖО на с.Маломирово да пристигне Директора на ОДБХ-гр.Ямбол, който след проверка в ЖО на св.Ж. *** чрез ветеринарен служител във ветеринарната служба в гр.Стралджа, е констатирал липсата на 4-те броя крави в обора в с.Зимница, фигуриращи в превозния лист от 19.05.2015г., поради което е било взето решение тези 4-ри броя животни с посочени в ВМС от 19.05.2015г. УМ, да бъдат върнати на отговорно пазене в обекта на отв.С. ***. Свидетелят Ж. в показанията си е категоричен, че в обекта му са само извозените крави, с посочени в двете ВМС УМ, с изключение на върнатите 4-ри броя крави в ЖО на ответницата.

От показанията на третия ангажиран от ищеца свидетел – С. М., се установи, че последният е придружавал К. и е присъствал на проведения на 28.02.2013г. в стопанския двор на с.Лалково, от ЧСИ явен търг, на който ищецът е закупил 13 –те процесни животни. Установи се, че този свидетел е придружавал ищеца и св.Ж. и е присъствал на 18.05.2015г. на подкарването на кравите на собствен ход от пашата им в землището на с.Лалково до стопанския двор на с.Маломирово. Впоследствие на място пристигнали ответницата С., полиция и ветеринарни лекари и са били провеждани разговори с ответницата и ищеца относно животните, които свидетелят Мисирков сочи, че не е възприел, тъй като е стоял настрани при колата си. Свидетелят е категоричен, че не е присъствал същия ден на натоварване на животни.

От показанията на ангажирания от ответната страна свидетел – Х.Х., за който се установи, че от 4-5 години работи и помага на ответницата в дейността й в ЖО в с.Лалково, като получава и съответно възнаграждение за свършената работа от К.С.. В показанията си свидетелят сочи, че е присъствал на проведения на 28.02.2013г. търг за продажба на животни в с.Лалково, по време на който ищецът е закупил животни. След приключване на търга в разговор ищецът е попитал св.Х. дали е възможно за следващия ден – 01.03.2013г. да му осигури хора за натоварването на закупените от него животни, на което свидетелят е отговорил, че ще му намери хора. В изпълнение на молбата на ищеца св.Х. осигурил за товареното на следващия ден на животните на К. разпитаният по делото като свидетел – И.И.. Според показанията на ангажираните от ответницата трима свидетели – Х., И. и М.М., които излагат версия различна от заявената от ищеца в исковата му молба, още на следващия ден – 01.03.2013г. ищецът е пристигнал в ЖО на отв.С. *** с „бял камион“ с още едно лице според свидетелите И. и Х., а според св.М. е бил сам. И тримата свидетели сочат, че товаренето е било извършено преди обяд за около час, като на камиона, който свидетелите не можаха да индивидуализират по марка, рег.№ или др.индивидуализиращи белези, са били натоварени всичките общо 12 броя крави, закупени от К. на провелия се предния ден търг. По време на товаренето според св.Х. е присъствала и ответницата, като този свидетел сочи в показанията си, че кравите на К. от предния ден били отделени от останалите животни. За извършената работа по товаренето на животните ищецът е заплатил на св.Х. сумата от общо 30 лева, която свидетелят я е поделил с останалите двама свидетели И. и М..

Така изложената от тримата свидетели, ангажирани от ответницата С. версия по предаването на животните на ищеца и товаренето им на 01.03.2013г. противоречи на изложената по-горе фактология на случилото се на 19.05.2015г. придвижване и товарене на процесните животни от К. въз основа на писмените доказателства, съпътстващи както транспортирането, така и извършените от полицейските органи процесуално-следствени действия, обективирани в посочените протоколи и акт за възбрана, издаден от компетентната ОДБХ-гр.Ямбол, поради което и съдът не дава вяра на изложеното от свидетелите Х., М. и И.. Тази версия на свидетелите от друга страна се явява и нелогична като от една страна същите не убедиха съда в какво транспортно средство е било извършено товаренето на общо 12 броя крави, а от друга страна по категоричен начин заявиха, че необичайно собственикът на закупените предния ден крави не е извършил каквато и да е проверка на животните си по УМ преди товаренето, а се е доверил на ответницата, която предварително е било отделила кравите на К. в отделно място в обора си. 

Съдът не кредитира показанията на св.Х. в частта им, в която същият сочи, че ищецът е изнудвал ответницата за пари, за прехвърляне на движимо и недвижимо нейно имущество, за взети от К. без правно основание от С. нейни телета, тъй като тези твърдения са несъотносими към предмета на спора от една страна, а от друга страна се явяват голословни и неподкрепени с каквито и да е други доказателства – гласни или писмени, като се има предвид, че сочените действия по изнудване имат естеството на престъпно деяние, а данни за подадени такива сигнали до компетентните органи не са налични по делото.  

От показанията на св.Х. се установи, че е присъствал на 19.05.2015г. при подкарването от ищеца К. на животните на ответницата, на собствен ход от пашата им в землището на с.Лалково към стопанския двор в с.Маломирово. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта им, в която същият сочи, че между подкараното стадо крави не е имало собствени на ищеца животни, тъй като от една страна самият Х. заяви, че между животните е бил бикът на К. закупен на търга, а от друга страна това негово твърдение не кореспондира с издадените впоследствие ВМСв, акт за възбрана и други писмени документи, приложени по делото, които установят, че между животните са били и част от процесните крави. От показанията на св.Х. за случилото се в стопанския двор в с.Маломирово съдът приема за достоверно, че той и отв.С. в продължение на около 4 дена са били в ЖО в с.Маломирово, като от придвижените до там животни впоследствие на ответницата са били върнати 12 крави с УМ, поставени от ветеринарите, а останалите са били взети от ищеца, в т.ч. и процесният бик.

Противно на заявеното от св.Х., че ищецът е закупил от ответницата животни само на проведения на 28.02.2013г. явен търг, от страна на К. е представен по делото в надлежен заверен вид за вярност с оригинала Договор за покупко-продажба на животни, сключен между страните на 28.02.2013г. с нотар.заверка на подписите с рег.№2703 от 04.06.2013г. на помощник – нотариус Светла Драгова при Нотариус Сергей Стоев с рег.№ 454 на НК с район на действие – РС-Ямбол, от който се установява, че ответницата Крнъстинка С. в качеството си на продавач е продала на ищеца В.К. в качеството му на купувач 37 броя говеда, индивидуализирани с ушни марки, за сумата от общо 3 700 лева.

С оглед оборване на заявеното от св.Х., че между ищецът и ответницата не е имало каквито и да е отношения по осъществяване на съвместна дейност, по делото е представен приложеният на л.49 Договор за съхранение на стока, сключен между страните на 05.07.2013г., с нотар.заверка на подписите с рег.№3218 от 05.07.2013г. на помощник – нотариус С. Д. при Нотариус Сергей Стоев с рег.№ 454 на НК с район на действие – РС-Ямбол, от който е видно, че между В.К. в качеството си на влогодател и К.С. в качеството си на влогоприемател, е постигната писмена договорка, по силата на която влогоприемателят е приел за срок от 1 година да съхранява в стопанския двор в с.Лалково, а впоследствие да върне следната стока – 50 тона пшеница, 50 тона ечемик и 50 тона овес, срещу дължимо от влогодателя възнаграждение – 20 лева на месец.

За неправдиви съдът възприе показанията на свидетелите Х. и М. в частта им, в която и двамата сочат, че са присъствали на търга, тъй като от една страна св.Х. посочи, че на проведения на 28.02.2013г. търг от ЧСИ са се явили като купувачи само ищеца и трето за спора лице – Петко Саракостов, а св.М. заяви, че се е явил само ищеца. Освен така констатираното противоречие между показанията на тези двама свидетели, в тази им част твърденията за участниците в търга се разминават с отразеното в приложения по делото Протокол от 28.02.2013г. на ЧСИ И. Х., в който като участници-купувачи фигурират повече от две лица.

По делото видно от приложеното към исковата молба на ищеца Удостоверение от 19.06.2015г. на РУ-гр.Елхово и от изисканото и приобщено към доказателствената съвкупност ДП №192/2015г. по описа на РУ-Елхово, се установява, че на 25.05.2015г. е започнато цитираното ДП срещу неизвестен извършител, за това, че на 24 срещу 25.05.2015г. в с.Лалково, общ.Елхово от обор на ул.“Г. Димитров“ е отнел чужди движими вещи – 11 крави, от владението на К.П.С., като 9 крави са собственост на С., а 2 са собственост на Милена П. Х. от гр.Елхово, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 от НК. Към така образуваното ДП въз основа на Постановление от 16.06.2015г. на наблюдаващ прокурор при РП-Елхово е обединена и преписка вх.№1325/2015г. по описа на РП-Елхово по повод подадения от отв.С. на 18.05.2015г. сигнал, че 24 бр.крави и 1 бр.бик са откраднати от пасище, находящо се в землището на с.Лалково. Към тази преписка са приложени представените от ищеца на полицейските органи на място в ЖО в с.Маломирово копия от Договор за покупко-продажба от 28.02.2013г. с нотар.заверка на подписите и Удостоверение от 24.04.2015г. издадено от ЧСИ И. Х., както и снетите на място от страните по делото, д-р Д. К. и третото лице – Х.Х. писмени обяснения, както и представената от лицето Х.Х. анкетна карта на земед.производител М. Х., анкетен формуляр от м.02.2015г. и справка за животни от 10.02.2015г. от ИИС на БАБХ, от които е видно, че в тези документи фигурира едно от процесните животни - с УМ – BG 30893899, Протокол за доброволно предаване от 18.05.2015г. и разписка, уведомление от 21.05.2015г. и Акт за възбрана №1 от 19.05.2015г., от който е видно, че ветеринарен лекар при ОДБХ-гр.Ямбол е възбранил движението на 16 броя ЕПЖ, от които 13 броя неидентифицирани и 3 бр.с УМ – BG30893899, 30162878, 28073419 до идентифицирането им и връщането им в обекта на произход. Към ДП са приложени издадените ВМСв за придвижване на животни от 19.05.2015, от 21.05.2015г., Констативен протокол от 21.05.2015г. и приложения по делото Акт за възбрана №2Е от 21.05.2015г. Съдът не кредитира изложените в писмените обяснения данни на страните по делото, както и на трети за настоящото производство лица, тъй като същите не съставляват доказателствен източник, приобщен по настоящото гр.производство по предвидения процесуален ред.  Следва да се отбележи, че значение за съда имат само показанията на свидетелите дадени непосредствено пред настоящия състав. В тази връзка протоколите за разпит на свидетели, разпитани в ДП не биха могли да бъдат кредитирани по настоящото гр.дело. Те могат да бъда индиция, че има свидетел, който може да бъде разпитан, но не и да се ползват с доказателствена сила.

По делото по искане на ищцовата страна е допуснато изслушване на съдебно-оценъчна експертиза със следната задача: - „Каква е действителната левова равностойност на процесните животни, описани в исковата молба?”, заключението по която е изготвено от вещото лице М.Т.П. /зооинженер/, което като неоспорено от страните по надлежен ред и начин, се възприема от настоящия съдебен състав като обективно и компетентно. В отговор на възложената му задача, вещото лице след като се е запознало с материалите по делото и е извършило необходимото проучване на действащите пазарни цени в региона на крави, отглеждани за мляко от „черношарената“ порода, е отразило, че процесната Черношарена порода и Кафявото говедо са специализирани в млечно направление и са най-разпространените породи за мляко в света. На основание на така изложеното в констативно - съобразителната част и направените справки, вещото лице е изразило в заключението си, че кравите, предмет на исковата молба, индивидуализирани с ушни марки, са отглеждани за получаване на мляко, като към датата на подаване на исковата молба животните са били на различен етап от лактацията си и с различна млечна продуктивност. Според в.л.П. единичната средна пазарна цена в региона, към датата на подаване на исковата молба на крави от посочената порода е 1 050 лв., а средната пазарна цена в региона на бик от посочената порода, използван за разплодна дейност е 1 590 лв. Или заключението на вещото лице М.П., поддържано и в съдебно заседание при изслушването му е, че действителната левова равностойност на процесиите животни, описани в исковата молба е в общ размер на 14 190 лв.

От така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът е квалифицирал с доклада си по чл.146 от ГПК предявените от ищеца в обективно съединяване искове по следния начин: ревандикационен иск по чл.108 от ЗС - за признаване за установено по отношение на ответницата К.П.С., че ищецът е собственик на процесните ЕПЖ-крави, индивидуализирани в исковата молба по ушни марки и 1 брой бик без ушна марка, както и ДА ОСЪДИ ответницата да му предаде владението на процесните животни, и в отношение на евентуалност иск по чл.57 ал.2 от ЗЗД - за присъждане на паричен еквивалент - сумата от 8950.00 лева, представляваща равностойността на погиналите, респ.отчуждени вещи - 13 броя животни.

Ответницата, подала отговор по реда на чл.131 ал.1 от ГПК, е оспорила по основателност предявените искове, по съображения, изрично посочени в отговора, депозиран по делото, като изрично и категорично е заявила неоспорвайки собствеността върху процесните животни в лицето на ищеца, че същите са му били предадени още на следващия ден след закупуването им от К. на провелия се на 28.02.2013г. чрез ЧСИ И. Х. явен търг и същите не са в нейна фактическа власт.

По предявения иск по чл.108 от ЗС:

Така предявеният от ищеца против ответницата ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, се явява процесуално допустим като предявен от надлежно легитимирано лице, имащо интерес от воденето на настоящия правен спор и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото му на иск, срещу надлежен ответник, който макар и да не оспорва правото на собственост твърди липсата на втората от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска, а именно, че посочените в иск.молба 12 бр.крави и 1 бр. бик не са в негова фактическа власт.

Разгледан по същество:

След внимателна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира така предявения иск по чл.108 от ЗС за частично основателен и доказан по следните съображения.

За да е основателен иска за собственост по чл.108 от ЗС,  ищецът  е длъжен да докаже, при условията на пълно и главно доказване наличието на следните три кумулативни предпоставки:  че е собственик на вещите; че ответникът ги владее или държи; че това владение или държане е без правно основание. Липсата на която е да от тези предпоставки, прави предявения иск по чл.108 от ЗС  неоснователен.

В настоящото производство не се спори между страните, а и представените по делото в тази насока писмени доказателства - Удостоверение с изх.№9023 от 24.04.2015г. на ЧСИ И. Х., Протокол за провеждане на явен търг с устно наддаване по реда на чл.481 от ГПК от 28.02.2013г. на ЧСИ И. Х. и  приложеното копие от изп.дело №1418/2012г. по описа на ЧСИ И. Х. с район на действие – ЯОС, установяват по безспорен начин, че индивидуализираните в обстоятелствената част на исковата молба 13 бр. животни - 12 крави с ушни марки: BG30683268; BG30514994; BG330893907; BG30682254; BG30591296; BG30683261; BG31034036; BG31034037; BG30893899; BG30893896; BG31197435 и BG31197432 и 1 бик без ушен идентификатор, са собственост на ищеца К. като придобити вследствие  на закупуването им на 28.02.2013г. на проведения явен търг с устно наддаване по реда на чл.481 от ГПК, състоял се в стопанския двор на село Лалково, по изп.д. №1418/2012г. по описа на ЧСИ И. Х.. В тази връзка първата предпоставка на иска по чл.108 от ЗС относно процесните животни е налице. Категорично ищецът е собственик на 13-те броя животни.

В конкретният случай обаче не се доказа наличието на втората от кумулативно изискуемите предпоставки на иска по чл.108 от ЗС по отношение на всички процесни животни. Спорно по делото с оглед на изявленията на двете страни е именно обстоятелството – владее ли ответницата, респ.държи ли процесните животни. В тази насока и двете страни изложиха противоречиви версии дали и кога е било извършено фактическото предаване на 12-те крави и 1 бр.бик, собственост на ищеца, придобити вследствие на закупуването им на проведения на 28.02.2013г. явен търг. Ответницата не съумя да докаже твърдяното от нея фактическо предаване на процесните ЕПЖ още на следващата търга дата – на 01.03.2013г., като ангажираните от нея единствено гласни доказателства бяха оборени от приобщените по делото писмени доказателства, както и от показанията на ангажираните от ищцовата страна свидетели – В., Ж. и М.. Поради това изхождайки от възведената по-горе в хронологичен ред и последователност фактология, отразяваща установеното въз основа на приложените по делото писмени източници, кореспондиращи с показанията на свидетеля П.Ж., съдът възприе за логично и обективно заявеното от ищеца в исковата му молба, че процесните животни са били оставени за отглеждане в ЖО на ответницата след закупуването им на 28.02.2013г. на провелия се от ЧСИ явен търг в с.Лалково, вследствие на постигната между страните по делото договорка за осъществяване на съвместна дейност. Т.е. с оглед на това до датата - 18.05.2015г. ответницата е осъществявала владение по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС над процесните животни на неформално правно основание – постигната с ищеца договореност за осъществявана съвместна дейност, по силата на която К. е оставил за отглеждане собствените си 12 бр.крави и 1 брой бик в краварника на С., която с приходите от добиваното краве мляко е следвало да покрива разходите по отглеждането на животните. Не се установи по делото тази устна договореност да е била обвързана със срок. Чрез тази именно договорка и посещенията в животновъдния обект на ищеца К., за които твърди в показанията си ангажирания от ответната страна св.Х., както и чрез оставянето на собствените му процесни 13 бр.ЕПЖ в животновъдния обект на отв.С., К. е упражнявал фактическа власт и е демонстрирал собственическите си правомощия по отношение на животните. Съдът приема, че с предприетите от страна на ищеца на 18.05.2015г. действия по нерегламентирано и противоправно придвижване на собствен ход на 25 броя пашуващи ЕПЖ, между които се установи, че са били и част от процесните крави и 1бр. бик, от землището на с.Лалково към животновъден обект в с.Маломирово и установените въз основа на показанията на свидетелите В., Ж. и М. последвали съпътстващи спорове между страните по отношение собствеността на придвижените ЕПЖ, ищецът от своя страна с поведението си е демонстрирал осъзнатото от него завладяване на правата му по отношение на собствените му животни, което ответницата явно е обективирала с поведението си за своене. В тази насока е и установеното още на 04.04.2013г. по отношение на едно от процесните животни – крава с УМ BG30683268, транспортиране с цел – смяна на пасище от животновъдния обект на отв.С. до фермата на трето за спора лице – Радка П. Алексиева, което се установява от приложената на л.81 от делото справка от ИИС на БАБХ BG2013-018262 за движение на животни от 04.04.2013г., издадена от Ж. Т.Г.. С оглед на това предприетите от ищеца на 18.05.2015г. действия са целели да прекъснат владението и да отстранят  фактическата власт на владелеца С., която с оглед на установеното придвижване на едно от животните на ищеца е демонстрирала още към 04.042013г. намерение за своене на оставените й за гледане от К. животни. Това както и установените въз основа на показанията на свидетелите Ж., В. и М. спорове и пререкания между страните по отношение на собствеността върху придвижените до животновъдния обект в с.Маломирово на 18.05.2015г. 25 ЕПЖ, между които са и част от процесните животни, и последвалите там действия, предизвикали и намесата на компетентнаната ОДБХ-гр.Ямбол и на органите на МВР, свидетелстват за демонстрирано и то явно поведение на ответницата С. за своене на собствените на К. животни. Макар и да не се установи преди датата - 18.05.2015г. да е отпаднала договорката между страните по делото за упражнявана съвместна дейност по отношение на процесните ЕПЖ, то съдът приема, че за владение без правно основание от страна на ответницата по отношение на животните на К. – предмет на настоящия спор, следва да приеме упражняваното такова от датата - 18.05.2015г.   

По несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства – от наличните по ДП №192/2015г. по описа на РУ-Елхово писмени документи, издадени от ОДБХ-гр.Ямбол – Констативен протокол от 21.05.2015г. и Акт за възбрана №1 от 19.05.2015г. на ОДБХ, приложения по делото и към материалите по ДП - Акт за възбрана №2Е от 21.05.2015г., издаден от Областна дирекция по безопасност на храните-гр.Ямбол, се установи, че две от процесните 12 броя крави с УМ - BG31197435 и BG31197432, се намират оставени на отговорно пазене в животновъдния обект 87490093 в с.Лалково, собственост на отв.К.С., а един брой крава с УМ - BG3089389 и 1 брой бик без УИ, се намират в животновъдния обект в с.Маломирово /Акт за възбрана №1 от 19.05.2015г./, собственост на трето за спора лице. Установи се въз основа на приложеното по делото ВМСв за придвижване на животни №BG2015-026422 от 19.05.2015г., че четири от процесните животни с УМ – BG30893896, BG30893907, BG31034036, BG31034037, са били транспортирани на 19.05.2015г. до ЖО на свидетеля П.Ж. *** и към момента се намират там, което бе потвърдено и от самия свидетел в показанията му. По отношение на крава с УМ BG30683268 се установи, че се намира в ЖО 8656-0001 на трето за спора лице – Р. П. А., видно от приложената на л.81 от делото справка от ИИС на БАБХ BG2013-018262 за движение на животни от 04.04.2013г., издадена от Ж. Т.Г., като по делото не са налични данни и доказателства това животно да е било отчуждавано от ответницата в полза на третото лице на правно основание. За останалите 4 броя крави с УМ - BG30514994; BG30682254; BG30591296; BG30683261 по делото не са налице данни и доказателства къде се намират към момента, в чие държане са. От писмените доказателства и от показанията на свидетелите В. и Ж. се установи, че от придвижените на 18.05.2015г. от пасището в землището на с.Лалково до с.Маломирово на собствен ход 25 ЕПЖ, 8 броя крави и 1 брой бик са били без ушни идентификатори, като впоследствие служителите на ОДБХ-гр.Ямбол са констатирали увеличаване на броя на ЕПЖ без идентификатори – 13 броя ЕПЖ без УИ, между които е 1 бр.бик без УМ, които към момента с оглед на наложената им възбрана за движение се намират в ЖО в с.Маломирово. При липсата на друго описание на процесните животни освен посочените УИ не е възможна преценката дали между тези 13 броя ЕПЖ без УИ са и останалите 4 от процесните крави с УМ - BG30514994; BG30682254; BG30591296; BG30683261. По отношение на две от тези ЕПЖ, а именно - BG30514994 и BG30683261 от приложената на л.92 справка от ИИС на БАБХ за животни в ЖО на ответницата към 28.02.2014г. е видно, че същите фигурират между наличните ЕПЖ, а от изисканата справка от системата ИСАК се установява, че същите са били и заявявани от С. за подпомагане за стопанските 2014 и 2015г., поради което и като се съобрази със законовата регламентацията - ЗВМД /чл. 51 и сл./ и Наредба № 61/9.05.2006г. /изм.ДВ бр.90/2013г./ за официална идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, визираща налична в страната и поддържана интегрирана информационна система /ИИС/, с данни за местонахождението на идентифицирани по ушни марки животни и животновъдни обекти, съдът прие, че след като тези две животни с посочен по-горе УИ фигурират в ИИС за 2014г., а впоследствие са и заявявани от ответницата за подпомагане със субсидии, съдът прие, че са във владение на К.С..

Предвид на това настоящият съдебен състав намира, че за две от процесните крави с УМ - BG30682254 и BG30591296 не се доказа вторият от кумулативно изискуемите предпоставки на иска по чл.108 от ЗС. Няма категорични доказателства за това, че ответницата ги владее или държи, било към момента на завеждане на исковата молба -07.09.2015г., било и в по-ранен или по-късен момент.

Въз основа на така  изложените съображения съдът намира предявения иск по чл.108 от ЗС за частично основателен, като в  процесния случай, ищеца доказа своето право на собственост върху процесните 13 броя животни – 12 крави и 1 бик, но не доказа по отношение на всички животни наличие на втората кумулативна предпоставка – а именно, че ответницата владее, респ. държи шест от процесните животни с УМ -  BG30682254 и BG30591296, както и с УМ - BG30893896, BG30893907, BG31034036, BG31034037, като за последните четири крави се установи, че се намират в държане на трето за спора лице – свидетеля П.Ж.. Установеното към момента местонахождение у трето за спора лице – собственикът на ЖО в с.Маломирово, по отношение на две от процесните животни - един брой крава с УМ - BG3089389 и 1 брой бик без УИ, е с оглед на постановената от ОДБХ – гр.Ямбол възбрана с Акт за възбрана №1 от 19.05.2015г. за движение на животни. Или тези две животни са оставени единствено за отговорно пазене на собственика на ЖО в с.Маломирово до уреждане на взаимоотношенията на спорещите страни по делото. Т.е. тези две ЕПЖ се държат не в полза на третото лице, поради което до доказване на противното съгласно чл. 69 от ЗС следва да се счита, че ответницата С. държи тези две животни за себе си без основание. По същите съображения съдът намира, че констатираното по отношение на крава с УМ BG30683268 държане от трето за спора лице – Р. П. А., собственик на ЖО 8656-0001, видно от приложената на л.81 от делото справка от ИИС на БАБХ BG2013-018262 за движение на животни от 04.04.2013г., издадена от Ж. Т.Г., не се установи да е в полза на третото за спора лице, тъй като не са налични доказателства, че се упражнява фактическа власт от Алексиева на правно основание. Документът за придвижване не легитимира лицето в чиято полза е издаден като собственик на животното, поради което при липсата на доказателства това животно да е било отчуждавано от ответницата в полза на третото лице на правно основание, се приема, че животното се държи от третото лице в полза на ответницата С. без основание.

Доколкото искът за ревандикация по чл.108 от ЗС съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на вещта и връщане на владението върху нея на собственика му, то с  оглед на тази особеност, ако ищецът докаже, че е носител на претендираното право, но ответникът не владее вещта, искът следва да се уважи само в установителната част и да се отхвърли в частта за предаване на владението. В конкретният случай ищеца доказа, че е собственик на процесните 13 броя животни, поради което следва да се признае за установено, че е собственик на същите, както и да се осъди ответницата С. да предаде владението върху следните животни – шест крави с УМ BG30683268, BG3089389, BG31197435, BG31197432, BG30514994 и BG30683261 и 1 брой бик без УМ, като в останалата част – искът за предаване на владението на останалите процесни животни – 6 броя крави с УМ - BG30893896, BG30893907, BG31034036, BG31034037, BG30682254 и BG30591296, се отхвърли, доколкото както се посочи и по-горе се установи, че тези животни не се владеят, или държат от ответницата.

По отношение на предявеният в условията на евентуалност иск по чл.57 , ал.2 от ЗЗД за присъждане на равностойността на процесните животни, съдът намира, че същият е допустим. За да се уважи иска  по чл.57, ал.2 от ЗЗД следва да се установи, че вещите, предмет на делото са предоставени от ищеца на ответника, че същите подлежат на връщане, или че същите са били погинали, отчуждени или израходвани от получилото ги без основание лице – ответник. Доколкото се установиха предпоставките за уважаване на иска по чл.108 от ЗС, като за две от процесните животни, а именно – крави с УМ - BG30682254 и BG30591296, не се доказа по настоящем да се намират при ответницата С., и факта, че тези животни не се установи да са в наличност, тъй като не присъстват като заявени в справката от ИИС от 28.02.2015г. и от 21.05.2015г., както и се установи, че същите са предоставени от ищеца К. на ответницата С. с оглед постигнатата договореност за съвместна дейност по отглеждането им от С. и предвид това подлежат на връщане, искът по чл.57 ал.2 от ЗЗД е основателен и доказан по отношение именно на тези две животни, като същият следва да се уважи в посочения от вещото лице размер – 2 100 лв., представляваща общата равностойност на двете процесни животни, при дадена от експерта М.П. единична средна пазарна цена на крава в региона към датата на подаване на исковата молба /07.09.2015г./ в размер на 1 050. С оглед на това ответницата С. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2 100 лева, представляваща общата равностойност на посочените три процесни животни, като искът по чл.57 ал.2 от ЗЗД за разликата от 2 100 лева до претендирания размер от 8 950 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на сторените съдебно – деловодни разноски:

При този изход на делото и като се съобрази с разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, с оглед заявената от ищеца претенция за присъждане на разноски по настоящото гражданско производство, съдът намира, че ответницата С.  следва да бъде осъдена да заплати на ищеца К. от направените по делото разноски  в общ размер на 1382.50 лева /в т.ч. заплатена д.т. в размер на 447.50 лв, възнаграждение за вещо лице в размер на 150.00 лева и заплатено адв.възнаграждение в размер на 780.00 лв./, сумата от 441.70 лева, съразмерно на уважената част от исковите претенции.

Ответницата С. от своя страна в хода на устните прения чрез процесуалният си представител също е заявила претенция за присъждане на направените по делото разноски, посочени в приложен по реда на чл.80 от ГПК списък – адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева и разноски по делото в размер на 300.00 лева, като на основание чл.78 ал.3 от ГПК тази страна с оглед изхода на спора има право на присъждане на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции. Но съдът намира, че посочените в списъка по чл.80 от ГПК претендирани от тази страна разноски не са действително направени, тъй като по делото липсват платежни документи, установяващи заплащането им от ответницата С.. За претендирания адвокатски хонорар в размер на 500 лева   действително отв.С. се е представлявала от адвокати-пълномощници, но по делото не е доказано, с надлежните доказателствени средства по смисъла на чл.36 ал.2 от ЗАдв. заплащането на уговорено адвокатско възнаграждение. По делото са представени единствено три броя пълномощни, в т.ч. един акт за преупълномощаване на трима различни адвокати при АК-„Марковски“гр.София за делегиране на конкретни и изрични права на процесуално представителство на адвокатите – Е.П., Тервел И. Раев и Елеонора П., но липсват договори за правна помощ между ответницата и адвокатите, или др. платежен документ, удостоверяващ заплащането на договорено адвокатско възнаграждение в претендирания му размер от 500 лв. Не са налице и платежни документи за направени от отв.С. други разноски по делото, които в списъка по чл.80 от ГПК не са и достатъчно индивидуализирани. Разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК изрично визира, като подлежащи на плащане, направените разноски в производството, т.е. тези които са реално заплатени,т.е. извършени. Поради това, не са налице основанията по чл.78 ал.3 от ГПК за ангажиране отговорността на ищеца за тяхното плащане, доколкото в настоящото производство не е доказано да са направени разходи за плащане на адвокатско възнаграждение и други „разноски по делото“ от страна на ответницата С.. В тази насока е възприетото с Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОС на ТК и ГК на ВКС, съгласно което „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка“. Ето защо претендираните от ответницата разноски, посочени в списък по чл.80 от ГПК не следва да се присъждат, като тази претенция следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, Елховският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на ответницата К.П.С. с постоянен адрес ***., с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.София, *** чрез адв.Е.П. ***, че дванадесет крави с ушни марки: BG30683268; BG30514994; BG330893907; BG30682254; BG30591296; BG30683261; BG31034036; BG31034037; BG30893899; BG30893896; BG31197435 и BG31197432 и бик 1 брой без ушна марка, са собственост на ищеца В.В.К. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, с процесуален представител по делото – адв.М. Х. от АК-Ямбол, на основание закупуването им на явен търг с устно наддаване по реда на чл.481 от ГПК, проведен в с.Лалково, по изп.д.№1418/2012г. по описа на ЧСИ И. Х..

ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС ответницата  К.П.С. с постоянен адрес ***., с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.София, *** чрез адв.Е.П. ***, ДА ПРЕДАДЕ на ищеца В.В.К. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, с процесуален представител по делото – адв.М. Х. от АК-Ямбол, ВЛАДЕНИЕТО на следните собствени на ищеца животни - шест крави с ушни марки - BG30683268, BG3089389, BG31197435, BG31197432, BG30514994 и BG30683261 и 1 брой бик без ушна марка.

Искът по чл.108 от ЗС в останалата му част - за предаване на владението на останалите процесни животни – шест броя крави с ушни марки - BG30893907, BG31034036, BG31034037, BG30683268; BG30682254 и BG30591296, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ответницата К.П.С. с постоянен адрес ***., с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.София, *** чрез адв.Е.П. ***, да заплати на ищеца В.В.К. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, с процесуален представител по делото – адв.М. Х. от АК-Ямбол, на основание чл.57 ал.2 от ЗЗД сумата от 2 100.00 /две хиляди и сто/ лева, представляваща общата равностойност на установените като неналични две крави с ушни марки - ВG30682254 и BG30591296, собственост на ищеца.

Искът по чл.57 ал.2 от ЗС в останалата му част - за разликата от 2 100 лева до претендирания размер от 8 950 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА ответницата К.П.С. с постоянен адрес ***., с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.София, *** чрез адв.Е.П. ***, да заплати на ищеца В.В.К. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, с процесуален представител по делото – адв.М. Х. от АК-Ямбол, на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 441.70 /четиристотин четиридесет и един лева и седемдесет стотинки/ лева, съразмерно на уважената част от исковите претенции.

ОТХВЪРЛЯ като недоказана претенцията на ответницата К.П.С. с постоянен адрес ***., с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.София, *** чрез адв.Е.П. ***, за присъждане на основание чл.78 ал.3 от ГПК на разноски в общ размер на 800.00 /осемстотин/ лева, претендирани като адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева и разноски по делото в размер на 300.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :

/М. Кирова/