Решение по дело №132/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на В.К.В. *** против Решение № 1040 – 05 – 8 от 25.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане № РП-3-05-01114177/14.04.2022 г. на Ръководител на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Видин.

Поддържа се от жалбоподателя, че решението на административния орган е необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че удръжките от пенсията му са незаконосъобразни, болничните листове, които се цитират в обжалваното решение са редовни, истински, не са фалшифицирани, за което има епикриза от МБАЛ “Св.Петка“ АД гр. Видин. Посочва, че като служител във фирмата не е имал достъп до архивите й и не носи вина за това, че фирмата не е имала дейност. Твърди, че при разговор със счетоводителката на фирмата е разбрал, че всеки месец е внасяно ПСД в НАП, болничните са отчитани в ТП на НОИ, както и че фирмата няма да получи парични средства от Бюрото по труда по програмата, ако не направи тези вноски. Не разбира защо четири години и половина по-късно е обърнато внимание на това и счита, че той като служител не може да носи отговорност за действията и бездействията на работодателя.

Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ТП на НОИ-Видин да му възстанови незаконно удържаната сума от 599,06 лева.

Ответникът по жалбата Директор на ТП на НОИ-Видин, чрез процесуалния си представител оспорва същата. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: доказателствата от административната преписка и събраните допълнително такива по делото установяват, че с Разпореждане № **********, считано от 01.04.2021 г., личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя е преизчислена и е в размер на 324.66 лева.

С Разпореждане № 051-00-687/09.06.2021 г. на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 06.06.2021 г. до 05.04.2022 г., в размер на 27.23 лева дневно.

С Констативен протокол № КП-5-01033460/15.11.2021 г. на Контролен орган на ТП на НОИ, въз основа на извършена проверка на „Олорин Експерт“ ЕООД – работодател на жалбоподателя за периода от 25.07.2016 г. до края на 2017 г., е установено, че фирмата не е развивала дейност и данните в Регистъра на осигурените лица са неправомерно подавани, поради което са заличени за 20 броя физически лица, включително и за настоящия жалбоподател. За този период, той е получил парично обезщетение  за временна неработоспособност за сметка на НОИ.

С Разпореждане № РВ-3-05-01072729/09.02.2022 г. е разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.06.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 7186.71 лева, от които 4986.58 лева главница и 2200.13 лева дължима лихва. Разпореждането е изпратено до жалбоподателя и се е върнало като непотърсено, видно от известие за доставяне с № ИД 3700 0198VE I и отчет за доставка с № PS 3700 0198VE I. Видно от  протокол № 4018-05-103/08.03.2022 г. съобщение за изготвеното разпореждане е поставено на таблото на ТП на НОИ – Видин и В.К.В. е уведомен, че следва да се яви за връчване на разпореждането, както и е уведомен, че неявяването е редовно връчване по смисъла на закона. С протокол № 4018-05-130#1/16.03.2022 г. е удостоверено снемането на съобщението от таблото.

С Разпореждане № РП-3-05-01114177/14.04.2022 г. на Ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Видин е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на лицето от държавно обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица по чл.54б от КСО, за периода 01.03.2022-31.03.2022 г., сума в размер на 599.06 лева, вземане, постановено с Разпореждането № РВ-3-05-01072729/09.02.2022 г.

Разпореждането за прихващане от 14.04.2022 г. е обжалвано от В. и въз основа на него Директорът на ТП на НОИ-Видин се е произнесъл с обжалваното в настоящето производство Решение № 1040 – 05 – 8 от 25.05.2022 г.

Ответникът приел, че разпореждането е законосъобразно, тъй като е извършено за събиране на вземанията по разпореждания за възстановяване на неоснователно получени суми и има за предмет парични обезщетения и помощи, изплащани по реда на КСО. Установил, че е издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (лицето по чл.114, ал.5 от КСО) и е настъпила изискуемостта на двете насрещни вземания. Поради липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването на разпореждането за недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване № РВ-3-05-01072729/09.02.2022 г., на основание чл.114, ал.5 от КСО същото подлежи на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от КСО или по реда на ДОПК, поради което е потвърдил Разпореждането № РВ-3-05-01072729/09.02.2022 г., с което е разпоредено прихващане за задължение към държавното обществено осигуряване с вземане на парично обезщетение за безработица, която хипотеза е предвидена в чл.114а от КСО.

На 27.06.2022г. жалба срещу разпореждане № РП-3-05-01114177/14.04.2022г. е подадена до АС-Видин, поради неспазване на установения ред за обжалване на административния акт по чл.117, ал.1 от КСО. Съдът е изискал административната преписка, от която е установено, че на 27.04.2022 г. В.В. е депозирал и жалба до Директора на ТП на НОИ-Видин, който се е произнесъл с Решение № 1040 – 05 – 8 от 25.05.2022 г. Решението е изпратено до адреса му, но е върнато неполучено, поради което на 17.06.2022 г. на таблото на ТП на НОИ – Видин е поставено съобщение за изготвянето и му е даден 7-дневен срок  да се яви за връчване, както и е уведомен, че неявяването е редовно връчване по смисъла на закона.

Депозираната на 27.06.2022 г. жалба до Административен съд Видин е в рамките на предвидения в чл.118 от КСО 14-дневен срок, като след дадените указания от съда, да се конкретизира обжалвания административен акт, в дадения му срок, жалбоподателят е посочил, че обжалва Решение № 1040 – 05 – 8 от 25.05.2022 г. на Директор на ТП на НОИ-Видин, с което се отхвърля жалбата като неоснователна и се потвърждава разпореждане № РП-3-05-01114177/14.04.2022 г. на Ръководител на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Видин.

Пред настоящия съд са приложени Епикриза от МБАЛ „Св. Петка“ АД за хоспитализация на жалбоподателя в лечебното заведение от 04.08.2017 г. до 09.08.2017 г., както и извадка от електронната система на НАП, от която е видно, че към 30.08.2022 г. лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт - Решение на Директор на ТП на НОИ-Видин, с което се потвърждава Разпореждане № РП-3-05-01114177/14.04.2022 г. на Ръководител на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Видин и е подадена от субект, имащ правен интерес от обжалване, в рамките на преклузивния срок за оспорване.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК при проверката за законосъобразност на един административен акт съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл.146 от АПК.

При осъществяване на контрол на административния акт в описания обхват, според съда, обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма. Актът съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми по чл.59, ал.1 и 2 от АПК. В него са изложени правните и фактически основания за издаването му. В разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на чл.97, ал.1 и 2 от АПК, съответно и разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО.

В производството по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалваният акт или да накърняват правото на защита на жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения: не се спори по делото, че на В.К.В. е отпуснато парично обезщетение за безработица с Разпореждане № 051-00-687/09.06.2021 г., считано от 06.06.2021 г. до 05.04.2022 г. в размер на 27.23 лева дневно.

Също така не се спори, че съгласно Разпореждане № РВ-3-05-01072729/09.02.2022 г. жалбоподателят следва да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.06.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 7186.71 лева, от които 4986.58 лева главница и 2200.13 лева дължима лихва. От доказателствата по делото се установява, че става въпрос за получено от него парично обезщетение  за временна неработоспособност за сметка на НОИ, за периода от 25.07.2016 г. до 31.12.2017 г., когато негов работодател е бил „Олорин Експерт“ ЕООД. В последствие от Регистъра на осигурените лица, като неправомерно подавани, са заличени данните за 20 броя физически лица, включително и за него. Разпореждане № РВ-3-05-01072729/09.02.2022 г. е връчено на 16.03.2022 г., по реда на чл.110, ал.4 от КСО, чрез поставено съобщение на таблото за обявления в ТП на НОИ. Разпореждането е издадено на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО. То не е изпълнено доброволно в законовия 14-дневен срок. Същевременно, като не е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Видин, то е влязло в законна сила.

Твърдението на жалбоподателя, че точно това разпореждане не е получил противоречи на доказателствата по делото. От административната преписка е видно, че му е изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка и се е върнало като непотърсено, видно от известие за доставяне с № ИД 3700 0198VE I и отчет за доставка с № PS 3700 0198VE I. Адресът, до който е изпратено е писмото, е идентичен с адреса от разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица и адреса, посочен от самия жалбоподател в жалбата си до Административен съд Видин. Съгласно протокол № 4018-05-103/08.03.2022 г. съобщение за изготвеното разпореждане е поставено на таблото на ТП на НОИ-Видин и В.К.В. е уведомен, че следва да се яви за връчване на разпореждането, както и е уведомен, че неявяването е редовно връчване по смисъла на закона. С протокол № 4018-05-130#1/16.03.2022 г. е удостоверено снемането на съобщението от таблото. Т.е. след като не е можело да бъде връчено по реда на чл.18а, ал.8 от АПК, то е приложена предвидената в чл.110, ал.4 от КСО процедура, чрез поставяне съобщение на таблото за обявления в ТП на НОИ.

При това положение вземането по Разпореждане № РВ-3-05-01072729/09.02.2022 г. е ликвидно, изискуемо и безспорно, съответно то представлява годно изпълнително основание по смисъла и при условията на чл.114, ал.5 от КСО. За неговото принудително изпълнение е достатъчно да не е изпълнено доброволно.

В конкретния случай е налице и друга законова предпоставка – тази по чл.114а от КСО, за прихващане на това му задължение от паричното му обезщетение за безработица, което му е отпуснато Разпореждане № 051-00-687/09.06.2021 г.

От доказателствата по делото се установява, че и двете вземания са изискуеми и са ликвидни, тъй като и двете са влезли в сила. Същевременно те са насрещни: вземане на жалбоподателя към държавата (в лицето на ТП на НОИ) на обезщетение за безработица и вземане на държавата (в лицето на ТП на НОИ) към жалбоподателя за недобросъвестно получени обезщетения.

Въпреки твърденията на жалбоподателя, че той не може да носи отговорност за действията или бездействията на своите работодатели, законът не е предвидил такава зависимост. Достатъчно е полученото от него обезщетение да е недобросъвестно, за да се дължи неговото връщане. Въпросът за добросъвестността на полученото обезщетение не е предмет на това производство и съдът не дължи обсъждане в тази насока. Това би могло да бъде предмет на отделно производство, което жалбоподателят не е предприел, като не е обжалвал Разпореждане № РВ-3-05-01072729/09.02.2022 г. за възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване.

При произнасянето си с решение, административният орган е съобразил и обсъдил всички тези обстоятелства и е потвърдил разпореждането за прихващане на сумата в размер на 599.06 лева.

Направеното възражение, че „четири години и половина по-късно е обърнато внимание на това“ по съществото си представлява възражение за изтекла давност, което е неоснователно, тъй като съгласно чл.115 ал.1 от КСО: „Вземанията на Националния осигурителен институт за … неоснователно изплатени парични обезщетения … и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.“. В случая Разпореждане № РВ-3-05-01072729/09.02.2022 г. за възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване е издадено на четвъртата година от давностния срок.

Същественото в случая е това, че В.К.В. недобросъвестно е получил парично обезщетение поради общо заболяване, за връщането на което е задължен с влязло в сила разпореждане. Поради неизпълнението му разпореждането подлежи на принудително изпълнение и с оглед законовите разпоредби, то може да бъде удържано, както и в случая е прихванато, от вземане за обезщетение за безработица.

Следователно Решение № 1040 – 05 – 8 от 25.05.2022 г. на Директор на ТП на НОИ-Видин, с което се отхвърля жалбата на В.К.В. ***, като неоснователна и се потвърждава разпореждане № РП-3-05-01114177/14.04.2022 г. на Ръководител на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Видин, е законосъобразно.

По описаните по-горе съображения обжалваният административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в установената писмена форма, поради което и подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на производството по делото и предвид липсата на своевременно направено искане от ответната страна, разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин  

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.В. *** против Решение № 1040 – 05 – 8 от 25.05.2022 г. на Директор на ТП на НОИ-Видин, с което се отхвърля жалбата, като неоснователна и се потвърждава разпореждане № РП-3-05-01114177/14.04.2022 г. на Ръководител на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Видин, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.119 от КСО.

 

Съдия: