Решение по дело №95/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е    № 101

 

                                гр.Кюстендил, 16.04.2019 година

 

                       Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на  втори април две хиляди и деветнадесета година    от първи  съдебен състав с

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                              и

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                   ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря МАЯ СТОЙНЕВА  ,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА гр.д. №  95 по описа на Кюстендилския окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                     Производството пред въззивната инстанция е по реда на чл.258-чл.273 ГПК,в сила от 01.03.2008 г..То е образувано  по редовната и допустима   въззивна жалба с вх.№ 1972/07.02. 2019 г. на ищеца А.Н.Н.,ЕГН ********** ***,съдебен адрес-*** чрез адвокат А.П. ***    против   постановеното  РЕШЕНИЕ № 24 от 11.01.2019 година по гр.дело №  728 по описа за 2018 година на   Районен съд-Кюстендил   ,  с което е  отхвърлен предявения   му  иск срещу „****“ЕООД,ЕИК ******,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил, ул.“****“ № ***,ет.***,ап.***, за осъждането на осн.чл.128,т.2 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД ответника да му заплати  сумата от ****-**** лева, представляваща неплатеното брутно месечно трудово възнаграждение на ищеца за месец януари на 2018 год., ведно със законната лихва върху същата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,както и на сторените по делото разноски и на осн.чл.78,ал.3 ГПК е осъден да заплати на ответника сумата от ***-*** лева и *** стотинки, представляваща сторените  му    разноски по воденето на делото.Искането си отмяната му и уважаване на претенцията му въззивникът е обосновал с доводи за неправилност и необоснованост.Претендира за присъждането на сторените му разноски.

 

               В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е постъпил отговор  от представителя на ответното„****“ЕООД,ЕИК ******. 

               Въззивната инстанция действувайки при условията на чл.269 ГПК след служебната проверка на валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и правилността му съобразно посочените в жалбата основания го потвърди на осн.чл.271,ал.1,пр.І-во ГПК във вр. с чл.272 ГПК ,по следните съображения:

              Обжалваното от ищеца Н. РЕШЕНИЕ № 24 от 11.01.2019 година по гр.дело №  728 по описа за 2018 година на   Районен съд-Кюстендил  е валидно и допустимо,тъй като е постановено от негов законен съдебен състав по редовно предявения му и допутим иск с осн.чл.128,т.2  КТ за осъждане на бившия му работодател„****“ЕООД,ЕИК ****** да му заплати договореното  за м.януари 2018 година брутно трудово възнаграждение  в размер на *** лева.

             Страните не са спорели, а и от приетия от районния съд трудов договор №*** 18 год./л.4/ е видно,че с него между тях възникнали трудови правоотношения. Въззивникът  приел и  изпълнявал,вкл. и през процесния месец януари 2018 година  в ответното дружество длъжността „***“ /международни превози/,със срок за изпитване, на пълно работно време. .Между ответното ТД и „***“АБ било сключено на 25.06.2017 год. споразумение за транспортни услуги /л.26/,а в изпълнение на същият договор страните подписали на 09.01.2018 год. и договор за поръчка,по силата на чл.3 ,от която чуждестранното дружество поело задължението да заплати на ищеца  сумата от *** евра до 15.01.2018 год.,представляващи аванс за заплата за м.01/2018 год. и *** евра до 28.02.2018 год.,представляващи заплата за м.01/2018 год. и аванс за заплата за м.02/18 год.Съгласно преводните ордери /л.16 и 18/,писмо изх.№ 0890-49-066272/20.09.2018 год./л.64-65/,изх.от „***“АД.и експ.з-ние вх.№ 27045/19.11.2018 год. /на в.л. М. Г. ищецът е получил на посочените две дати общо плащане в размер на *** евра.От експ.з-ние вх.№ 21100/05.09.2018 год./л.47/ на в.л. Д. Г. Димитрова се установява че брутното трудово възнаграждение на ищецът за исковия период е било начислено по ведомост в счетоводството на ответното ТД ,то възлиза в нетно изражение общо за **** лв. и е изплатено от ответното ТД с преводите   в банковата му сметка  на 11.01.2018 г.от *** евро и на 08.02.2018 г. от *** евро ,извършени чрез третото-лице  „****“АБ  -изпълнител по договора за поръчка , сключен с  него от работодателя на Н.. Ищецът е депозирал жалби до Дирекция „Инспекция по труда“-Кюстендил, която в свое писмо изх.№ 18017734/14.03.2018 год./л.6/ го е уведомила,че трудовото правотношение е прекратено на 10.02.2018 год.,което може да обжалва, а трудовите възнаграждения са начислявани редовно по ведомост,но не са заплащани по същата,или срещу разписка.Видно от същото заключение  договорът за поръчка и отчетът за изпълнението му , начислените и изплатени за м.януари  и м.фувруари 2018 г. трудови възнаграждения лични осигурителни вноски и данък по ДДФЛ на ищеца Н.  са осчетоводени в счетоводството на ответното ****“ЕООД,ЕИК ******.Обосновано    с доказателствата,   установяващи  извършеното плащане от въззиваемото ЕООД на трудовото  възнаграждение на Н. за м.януари 2018 година  правилно  районният съд  е приел и въззивната инстанция споделя решаващите му изводи  за  отхвърлянето на неоснователния му иск   по чл.128,т.2 КТ за осъждането на ответното ЕООД да му заплати сумата **** лева. Въззивната инстанция счита за неоснователни  доводите на въззивника Н., за неправилност на първоинстанционното решение с материалния закон.Логическият съвокупен  анализ  на приетите по делото писмени доказателства и експертни заключения  обосновават правилните фактически и правни съображения на районния съд,че     третото лице      е  извършило банковите преводи   в сметката  на въззивника  като   изпълнител на договора им  за поръчка с  работодателя му   за       плащане на трудовото възнаграждение  на Н. за м.януари 2018 г. Единственият   непреклудиран съгласно чл.147,т.1 ГПК  непрецизен довод на въззивника  е изразен в писменото му становище по стр.24-та с вх.№ 13102/22.05.2018 г., срещу правопогасяващия ефект на тези плащания за основателността на иска му по чл.128,т.2 КТ  ,е че са извършени на друго основание,  с оглед данните от доказателствата е преценен правилно от районния съд като неоснователен. Заявените нови обстоятелства във въззивната жалба на ищеца ,че извършеното плащане с банковите преводи в сметката му  от третото лице е на друго основание и за извършена услуга на територията на друга държава са преклудирани съгласно чл.147,т.1  ГПК и като недопустими въззивната инстанция не ги обсъжда.

 

                         Воден от горните съображения,Окръжен съд-Кюстендил

 

                          Р   Е   Ш   И:

 

                       ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 24 от 11.01.2019 година по гр.дело №  728 по описа за 2018 година на   Районен съд-Кюстендил.

                          Решението е окончателно,тъй като на осн.чл.280, ал.3  ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: