№ 1398
гр. С., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110213590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Г. К. с адрес гр. С., общ...., район „К.“,
ж.к.“Ч.“, ул.“Гилица“ № 15 срещу Наказателно постановление №
19/01.02.2021 г., издадено от Директор на ОДБХ – С. град, с което на
жалбоподателя на основание чл. 420а, ал.1 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 139,
ал.1, т.1 от ЗВД.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно
постановление не било връчено на жалбоподателя. Посоченият в същото
констативен протокол също не му бил връчен и не бил запознат със
съдържанието му. По тези аргументи жалбоподателят отправя искане към
съда да отмени обжалваното НП, като издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения, които ограничавали правото му на защита.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си адв.Ч.,
която в дадения ход по същество изразява становище, че нарушението не
било извършено. Освен това сочи, че в хода на административно –
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила–липсвало описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и на доказателствата, които го потвърждават. Не
били налице и доказателства относно квалифициране на нарушението, като
извършено в условията на повторност. В заключение адв.Ч. пледира за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане
на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган -ОДБХ, редовно призован, се
представлява от адв. Б., който счита, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено от съда. Съображенията му за това са, че по делото безспорно се
доказало, че проверката е била извършена в животновъдния обект,
стопанисван от жалбоподателя, в който последният отглеждал една свиня –
майка и две малки прасенца, които не били идентифицирани (без поставени
ушни марки). Претендира присъждане на направените по делото разноски.
1
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 01.10.2020 г. във връзка с подадени множество сигнали от Кмета на
район „К.“ до БАБХ била извършена проверка в животновъден обект с рег.№
1853-0009, находящ се в ж.к.“Ч.“, ул.“...“ –бившия стопански двор.
Проверката била извършена в присъствието на собственика на обекта – Н. Г.
К.. В хода на същата контролните органи установили, че в обекта се
отглеждат една свиня –майка и два броя новородени прасенца (на около
двадесет дневна възраст), като на свинята –майка не е била извършена
официална идентификация (няма ушни марки).
След извършване на проверката било издадено Предписание № 2020-
981/01.10.2020 г. с дадени четири на брой различни предписания и срок за
изпълнението им. Препис от предписанието бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя К..
За така констатираното нарушение св.ЛЮДМ. –на длъжност „главен
инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ- С. град
съставил срещу Н. Г. К. АУАН № 2002154/02.10.2020 г. за извършено на
01.10.2020 г. нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя К., който след като се запознал със съдържанието му, го
подписал без възражения.
Срещу АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не е било
депозирано писмено възражение.
Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на Областна дирекция
по безопасност на храните – С. град, в качеството му на административно-
наказващ орган, издал Наказателно постановление № 19/01.02.2021 г., с което
на основание чл.420а от ЗВД на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1
ЗВД.
В издаденото НП е посочено, че жалбоподателят за втори път извършва
нарушение, след като е извършил такова по чл.131, ал.1, т.1 от ЗВМД, за
което му били съставени АУАН № 2002096/17.06.2020 г. и АУАН №
2002509/18.09.2020 г., поради което административно-наказващият орган
приел, че нарушението е извършено повторно.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
срещу подпис на 12.07.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК–
Предписание №2020-981/01.10.2020 г., АУАН № 2002154/02.10.2020 г., НП №
7/22.01.2021 г., НП № 224/15.09.2020 г., Заповед № ОСПП – 42/04.08.2017 г.,
Заповед ОСПД – 1552/12.12.2017 г., издадени от Изпълнителен директор на
БАБХ, длъжностна характеристика, диплом за висше образование, известие
за доставяне на НП; както и от гласните доказателствени средства –
показанията на свидетеля - актосъставител Ц. и на допуснатия до разпит по
искане на процесуалния представител на жалбоподателя свидетел- Ст. К..
Констатациите в АУАН се поддържат пред съда от св. Ц., чийто
показания съдът кредитира с доверие като непротиворечиви и обективни.
Свидетелят заяви, че проверката в животновъдния обект е извършена по
повод подадени сигнали от Кмета на район „К.“ до БАБХ, като на място било
установено, че в обекта се отглеждат една свиня –майка и два броя
новородени прасенца (на около двадесет дневна възраст), като на свинята –
майка не е била извършена официална идентификация (няма ушни марки).
Съдът възприема показанията на св. Ст. К. (брат на жалбоподателя), че в
животновъдния обект, собственост на брат му, не се отглеждали прасета, а
установената на място свиня –майка с две малки прасенца били негова
2
собственост, като опит за изграждане на защитна теза, тъй като същите
противоречат на приложените по делото писмени доказателства. От текста на
НП №7/22.01.2021 г. и НП № 224/15.09.2021 г. безспорно се установява, че
жалбоподателят К. е санкциониран за отглеждане съответно на 18.09.2020 г. и
на 17.06.2020 г. на 5 броя и 8 броя свине без идентификатори. Ето защо,
съдът не възприема като достоверни показанията на св. К., че към
инкриминираната дата 01.10.2020 г. в процесния животновъден обект не са
били отглеждани прасета, а се отглеждали само овце и крави.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу
административно-наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното Наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, съгласно разпоредбите на чл.472, ал.1 и ал.2 от ЗВД във
връзка с приложените към материалите на делото Заповед № ОСПП –
42/04.08.2017 г., Заповед ОСПД – 1552/12.12.2017 г. на изпълнителния
директор на БАБХ.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и задължителни
реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Спазени са и
давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП срещу подпис на
жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението е ясно и не буди никакви
съмнения относно фактите от обективния му състав, така че нарушителят е в
състояние за разбере фактическите и правни рамки на административно–
наказателното обвинение и да организира адекватно защитата си, което в
действителност е и сторил.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
санкционен акт.
По същество на нарушението, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВМД регламентира забраната да се
отглеждат животни, на които не е извършена официална идентификация,
и/или на животни, по отношение на които не са изпълнени мерките по
програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1.
В конкретиката на настоящия казус безспорно беше доказано, че при
проверка в животновъдния обект, собственост на жалбоподателя Н.К. е било
3
установено, че там се отглежда една свиня –майка и две малки прасенца, като
свинята-майка не е имала поставени ушни марки, т.е. не е била официално
идентифицирана. В тази връзка съдът кредитира свидетелските показания на
свидетеля –актосъставител, които възприема като обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи с ангажираните по делото писмени
доказателства. Наличието на неидентифицирана свиня-майка в обекта не е
било оспорено от жалбоподателя при предявяването на съставения АУАН,
нито пък последният ангажира доказателства в съдебното производство,
които да оборват констатациите в АУАН.
Ето защо, съдът намира, че по категоричен начин се установява от
обективна страна извършеното от жалбоподателя К. в качеството му на
собственик на животновъден обект, нарушение на разпоредбата на чл. 139,
ал.1, т.1 от ЗВМД.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк
умисъл. Като лице занимаващо се с отглеждането на животни, Н.К. е съзнавал
и е бил наясно, че животните подлежат на задължителна идентификация, с
поставянето на съответните ушни марки и вписването им в интегрираната
информационна система на БАБХ. Още повече, че същият вече е бил
санкциониран за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД.
На следващо място, според настоящия съдебен състав в разглеждания
случай неправилно е приложен материалния закон, доколкото нарушението
не следва да бъде квалифицирано като повторно. Приложената санкционна
норма предполага нарушението да е извършено, след като е имало влязло в
сила НП за друго такова нарушение, в срок от една година от влизането му в
сила, т.е. в условията на повторност по смисъла на § 1, т.79 от
Допълнителните разпоредби на ЗВД.
В конкретния казус в текста на обжалваното НП е посочено единствено,
че по отношение на жалбоподателя са съставени два АУАН - АУАН №
2002096/17.06.2020 г. и АУАН № 2002509/18.09.2020 г. за нарушение по
чл.131, ал.1, т.1 от ЗВД (като е допусната техническа грешка при изписване
правната квалификация на нарушението, което всъщтност е по чл.139, ал.1,
т.1 от ЗВД). Не е посочено издадено ли е въз основа на тези актове
наказателно постановление, както и датата на влизането му в сила, за да може
да се направи извод относно факта дали нарушението, предмет на
разглеждане в настоящото производство е извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на съответното наказателно постановление, с което на
лицето е наложено наказание за същия вид нарушение.
Представените по делото два броя наказателни постановления, с които
жалбоподателят е санкциониран за извършване на нарушение по чл.139, ал.1,
т.1 от ЗВД, а именно: НП № 7/22.01.2021 г. и НП № 224/15.09.2020 г. не
съдържат информация кога са влезли в сила, като на първото от тях е
направено отбелязване, че е обжалвано.
Изложените по –горе аргументи предполагат изменение на процесното
4
НП чрез преквалифициране на административното нарушение по основния му
състав, тъй като не се доказа наличието на квалифициращият признак
„повторност“, както и коригиране на наложеното административно наказание
в минималния размер, посочен в приложимата санкционна норма – чл.420 а,
ал.1, предл.1 от ЗВД.
Същевременно, според настоящия съдебен състав не е налице хипотезата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсват данни нарушението да е с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните такива, както и да е било
преустановено веднага след извършване на проверката.
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на разноски. Ето защо, и на основание чл. 36 от Закона за
адвокатурата във вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, на въззиваемата страна следва да
се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева, съобразно определения интерес. Искането за заплащане до пълния
размер на претендираните разноски от 400 лева, с оглед приложения към
материалите на делото договор за правна защита и съдействие, следва да се
остави без уважение, като неоснователно, тъй като разглеждането на делото
се проведе в едно съдебно заседание и конкретният казус не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19/01.02.2021 г. издадено от
Директор на ОДБХ – С., с което на Н. Г. К. на основание чл. 420а, ал.1 от
Закона за ветеринаромедицинската дейност е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за извършено в условията
на повторност нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВД, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието по основния състав на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗВД и НАМАЛЯВА размера на наложеното административното наказание от
500(петстотин) лева на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН ********** да заплати на ОДБХ-С. град
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лв., като ОСТАВЯ без уважение искането за заплащане до пълния
размер на претендираните разноски от 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С. – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6