Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 26.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Росица Хаджидимитрова
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 549 по описа
за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.459 от Изборния
кодекс (ИК) във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Коалиция
«БСП за България», представлявана от председателя К.Н., депозирана посредством
пълномощник и процесуален представител адв., против Решение № 294/03.11.2019г. на Общинска избирателна комисия - Шумен,
с което се определят резултатите от избора за Кмет на Община Шумен. В жалбата
се твърди, че обявените окончателни резултати за избор на кмет на община Шумен
не съответстват на действителното фактическо и правно положение, тъй като
изнесените резултати са неточни, неверни и грешно изчислени, а проведеният
избор – оборочен и недействителен.
Релевират се доводи за множество
поправки в протоколите на секционните избиратeлни комисии (СИК), неправилно преброяване и отразяване на
резултата от гласуването за кмет в секционните избирателни комисии и неправилно
отчитане на резултатите от изборите.
Оспорващият счита, че при
преброяването на бюлетините са прилагани нееднакви критерии за преценка
действителността им, в резултат на което с решението си ОИК е обявила неточни
резултати. В жалбата се сочи, че ОИК Шумен неправилно е приела за действителни
част от бюлетините, подадени в секции №№ 10; 52; 103; 105; 106; 112; 113 и 119,
като информацията за недействителните бюлетини е неточна, което предполагало
извършване на повторно преброяване, за да се установи реалният брой
недействителни бюлетини.
Относно СИК №№ 5; 9; 25; 27; 30;
42; 57; 69; 73; 86; 112 и 116 се твърди, че е променен броят на неизползваните
бюлетини, като в повечето случаи това е ставало при приемането на протоколите в
ОИК. Като пример в тази насока се сочи, че в протокола на СИК № 92, в
полученото от представител на оспорващия копие не е вписано нищо по отношение
на брой недействителни бюлетини в т.9, при предаването в ОИК веднъж е вписана
«нула», която е поправена на 2. Според жалбоподателя по този начин два
действителни гласа са били счетени за недействителни.
Пример е даден и с протокола на СИК
№ 83, в който резултатът на кандидата от Коалиция «БСП за България» са вписани
137 броя действителни гласове, поправени на 117, без поправката да е подписана
с подписите на членовете на СИК, като по този начин били отнети 20 гласа от
кандидата на БСП.
За секция 48 се твърди, че
недействителни бюлетини са броени за действителни в полза на кандидата на ГЕРБ,
като след намеса на член на СИК е обърнато внимание за по-точно отчитане на
действителните и недействителните гласове, но въпреки това съществувало предположение,
че неопределен брой недействителни бюлетини са отчетени като действителни.
Относно секция №58 също се сочи,
че недействителни бюлетини са броени за действителни в полза на кандидата на
ГЕРБ.
Според изложеното в жалбата в СИК
№69 е съставен протокол, от чието съдържание е видно, че освен извършените
задрасквания и промени на броя на неизползваните бюлетини, брой действителни
бюлетини, на страница трета от протокола резултатите са изписани със съвършено
различен почерк от този, с който е попълнен протоколът в останалата му част.
Това будело сериозни притеснения относно мястото и начина на дописване на
резултатите в протокола и по-конкретно относно това, че резултатите са
попълнени в протокола след като същият е бил съставен и подписан от членовете
на комисията.
Като самостоятелни основания за
порочност на изборния резултат, се сочат неправилно определяне на действителни
бюлетини за недействителни само на основание това, че поставеният знак върху
бюлетината излиза извън обозначеното квадратче; наличието на голям брой
бюлетини, в които не е поставен никакъв знак, което навеждало на съмнение за
използване на така нареченото «симпатично мастило» или при броенето на
бюлетините членовете на СИК са добавяли нерегламенитрано този голям брой
непопълнени бюлетини с цел да променят процента на гласувалите във вота и по
този начин да омаловажат и опорочат изборните резултати.
По така релевираните доводи
оспорващият настоява да се извърши ново преброяване на бюлетините и
преразпределение на гласовете спрямо кандидатите, като се обяви за незаконен
изборът на Л.Х. *** и се възложи на ОИК – Шумен наново да определи изборния
резултат.
Сочи, че разполага с очевидци на купуването и
продаването на гласове в ромската махала, които могат да свидетелстват за
възприетите от тях обстоятелства.
Въз основа на изложените аргументи
е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да отмени решението на Общинска избирателна
комисия - Шумен и да обяви произведения избор за кмет за недействителен.
В съдебно заседание оспорващият,
представляван от адв.И.Й.и адв.В.П. поддържа жалбата. Заявява, че релевираните
доводи за нарушения на изборния процес налагат отваряне на чувалите с изборни
книжа от всички секции на територията на община Шумен, извършване на оглед и
преброяване на намиращите се в тях бюлетини. Счита, че са налице основания за
касиране на избора във всички секции, поради допуснатите многобройни нарушения
и купуване на гласове, довели до опорочаване на избора и промяна на волята на
избирателите.
Ответникът по жалбата – Общинска
избирателна комисия – Шумен, представляван в съдебно заседание от В.К.–
председател на ОИК, Д.Д.– секретар на ОИК и Д.Н.– член на ОИК, (съгласно
решение №299/08.11.2019г. на ОИК – Шумен), оспорва жалбата, като изразява
становище за нейната неоснователност. В пледоарията по същество излага
аргументи, че допуснатите многобройни грешки при съставяне на протоколите от
СИК, не оказват влияние на изборния резултат. Позовавайки се разпоредби от ИК, представителите
на ответната страна сочат, че направените поправки в протоколите, не оказват
влияние на изборния резултат. Като неоснователен се преценява и вторият
аргумент на жалбоподателя – а именно, допускането като действителни на бюлетини
с подаден глас за спечелилия кандидат, които не отговарят на законовите
критерии за действителност. В тази връзка ответната страна сочи, че във всички
СИК е имало представители на политическата партия, която е издигнала жалбоподателя
като кандидат за кмет и ако е имало такова нарушение, тези членове на СИК е следвало
да реагират. В нито един от протоколите на СИК не е отразен такъв спор. Въз
основа на изложените аргументи, счита жалбата за неоснователна и моли съда да
потвърди решението на ОИК – Шумен.
Обявеният от ОИК - Шумен за
избран за кмет на Община Шумен – Л.Д.Х., конституиран като заинтересована
страна в настоящото производство, се представлява в съдебно заседание от адв.П.Р.,
който поддържа становище за неоснователност на жалбата по аргументи, аналогични
на изложените от представителя на ответната страна. Твърди, че в жалбата не се
сочат каквито и да е конкретни нарушения, които биха могли да окажат влияние на
изборния резултат. Счита, че при наличие на съмнение или спор относно
действителността на даден глас, това обстоятелство следва да е отразено в
протокол на СИК, съставен по реда на чл.438, ал.3 от ИК, а такъв протокол не се
установява в нито една от секциите. Сочи,
че не представлява нарушение фактът, че поправките в част от протоколите са удостоверени
с подписите само на три лица, доколкото такава възможност е предвидена в
хипотезата на чл.445, ал.5 от ИК. Отправя искане за потвърждаване на оспореното
решение.
Шуменският административен съд, след
анализ и оценка на събраните в хода на производството писмени доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложената административна преписка
се установява, че на 03.11.2019г. е произведен избор за кмет на Община Шумен в
127 избирателни секции. След обработване на данните от протоколите на СИК, е
изготвено предложение за протокол на ОИК от «Информационно обслужване» АД, видно
от което броят на действителните гласове е 25813, в това число брой действителни
гласове съответно за кандидата Л.Д.Х. – 12538; за кандидата В.Д.В. – 12461 и
брой действителни гласове «Не подкрепям никого» - 814. С решение № 294/03.11.2019г.
Общинската избирателна комисия, на основание чл.452 от Изборния кодекс и въз
основа на получените данни от протоколите на СИК, обявява за избран за кмет на
община Шумен на втори тур Л.Д.Х., издигнат от ПП «ГЕРБ» и получил най-много
действителни гласове – 12538.
Приложените към делото доказателства
удостоверяват надлежната регистрация на оспорващия – коалиция «БСП за България»
за участие в местните избори в община Шумен, произведени на 27.10.2019г.,
съгласно Решение №15/13.09.2019г. на ОИК.
Видно от Входящ регистър на
кандидатите за кмет на община Шумен коалиция «БСП за България» е издигнала В.В.за
кандидат за кмет на община Шумен. Съгласно представено Удостоверение за
регистрация на кандидат за кмет на община № 169/26.09.2019г., с решение №
39/23.09.2019г. ОИК – Шумен е регистрирала В.Д.В., издигнат от «БСП за
България» за кандидат за кмет на община в изборите за общински съветници и за
кметове на 27.10.2019г.
Заинтересованата страна - Л.Д.Х. е регистриран
за участие в изборите за кмет на община Шумен по предложение на ПП «ГЕРБ» с
решение № 79/24.09.2019г. на ОИК.
С Решение №257/28.10.2019г. на
ОИК - Шумен Л.Д.Х. и В.Д.В. са допуснати за участие на втори тур на изборите за
кмет на община Шумен.
Изборът е произведен на
03.11.2019г.
Към делото са приобщени и
писмените доказателства, представляващи административната преписка по
произвеждане на избора, в това число протоколите от всички секционни
избирателни комисии на територията на община Шумен, както и списък на съставите
на СИК с посочване на представителството на политическите сили в тях.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол в
настоящото производство е Решение № 294/03.11.2019г. на ОИК - Шумен за избиране
на кмет на Община Шумен, с което е определен резултатът от произведените на 03.11.2019г.
избори за Кмет на Община Шумен. С оспореното решение, въз основа на получените
данни от протоколите на СИК, ОИК - Шумен е обявила за избран за Кмет на Община
Шумен на втори тур Л.Д.Х., издигнат от ПП «ГЕРБ», получил най-много действителни
гласове.
Жалбата срещу решението е подадена
в преклузивния срок по чл.459, ал.1 от ИК, от лице с установена активна
процесуална легитимация – коалиция, регистрирала кандидат за участник в произведените
на територията на Община - Шумен избори за кмет на община Шумен, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
В настоящото съдебно производство
съдат следва да извърши преценка на изложените в жалбата оплаквания, така,
както са конкретизирани от оспорващия, тъй като в производството по чл.459 от ИК съдът няма задължение да извърши цялостна ревизия на изборния процес, за да
се установи дали евентуално не са били допуснати някакви нарушения, които не са
били констатирани в изборния ден, а да се направи проверка дали твърдяните от
жалбоподателя нарушения действително са били допуснати и дали тези нарушения са
довели до порочност на обявения изборен резултат. Последното произтича от обстоятелството,
че всяко от посочените в чл.146 от АПК основания има конкретно проявление, като
оспорващият не може да въвежда нови оплаквания, предвид разпоредбата на чл.459,
ал.7 от Изборния кодекс, явяващ се специален спрямо АПК. Ето защо, съдът ще провери
основанията за законосъобразност на оспореното Решение на ОИК - Шумен, но в
рамките на заявените оплаквания, поради което в процеса са допустими само тези
доказателства, които са в подкрепа на наведените с жалбата пороци на акта.
Жалбоподателят не оспорва
компетентността и правомощията на издателя на обжалваното решение - Общинска
избирателна комисия – Шумен, назначена с Решение №644-МИ821.08.2019г. на ЦИК.
По отношение на материалната
законосъобразност и спазване на административно производствените правила при постановяване
на обжалваното решение, съдът съобрази следното:
В чл.3 ал.1 от Изборния кодекс законодателят
е закрепил основния принцип при провеждането на избори - изборите се произвеждат
въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и
осигуряват свободното изразяване на волята на избирателите. Анализът на
правната норма води до извод, че настоящият съдебен състав при формирането на
крайния си извод, следва да държи сметка дали този принцип е спазен и съответно
опорочен ли е вотът на избирателите. Иначе казано, налице ли са нарушения на
изборния процес и ако са налице такива, то същите съществени ли са и
опорочават ли волята на избирателя, т.е. дават ли отражение върху крайния
резултат от произведения избор.
Първото наведено в жалбата
оплакване, се свежда до твърдението за неправилно отчитане на действителни
бюлетини като недействителни и обратно, като се сочи, че по този начин
обявеният краен изборен резултат не отговаря на действително подадените
гласове. В тази връзка с жалбата е заявено оспорване на протоколите на СИК,
като е направено искане съдът да допусне отваряне на чувалите с изборните
материали и извършване на оглед и преброяване на намиращите се в тях бюлетини.
В съдебно заседание процесуалните представители на оспорващия заявиха, че това
искане е по отношение на всички секции на територията на община Шумен и касае
оглед на всички бюлетини. Така направените доказателствени искания са отхвърлени
като неоснователни с протоколно определение на съда от открито съдебно
заседание на 18.11.2019г., при съобразяване на следното:
Във връзка с релевираното
оплакване и искането за откриване производство по оспорване съдържанието на
секционните протоколи от всички секции, съдът направи констатации въз основа на
приложените протоколи на СИК, при която се установи, че само в четири от всички
127 протоколи е отбелязано наличието на жалби. Предвид липсата на приложени към
протоколите жалби и с оглед становището на председателя на ОИК, че при
приемането на протоколите, същите не са били придружени с приложени жалби,
сигнали, възражения и решения на СИК по такива жалби, съдът счете за
основателно искането за откриване на производство по оспорване съдържанието на
протоколи на СИК №№ 29, 69, 105 и 114, като разпореди предоставянето на чувалите
с изборни книжа от тези секции. В открито съдебно заседание на 21.11.2019г.
съдът в присъствието на страните направи оглед на торбите с бюлетини и други
изборни книжа от посочените четири секции, при което не бяха намерени протоколи
по чл.438, ал.3 от ИК, жалби, решения на СИК или други данни, сочещи наличието
на спор досежно действителността на даден глас, поради което и на основание
чл.194, ал.2 от ГПК призна за недоказано оспорването на секционни протоколи от
секции с №№ 29, 69, 105 и 114. Определението е аргументирано и с констатацията,
че по отношение на секции № 29, 69 и 114 отбелязването за наличие на жалби е в
раздел «Брой приложени жалби, възражения, заявления, особени мнения и решения
по тях», но не и в «Брой протоколи по чл.438, ал.3 от ИК». Относно записа в
секционен протокол от секция № 105, направен в раздел «Брой протоколи по реда
на чл.438, ал.3 от ИК» се установи, че същият съдържа отразяване за наличието
на две лица, които са влезли в изборните секции с външни химикали и написани номера
на ръката. По този повод е подаден сигнал до ОИК, която със свое Решение
№292/03.11.2019г. след извършена проверка, препраща постъпилия сигнал по
компетентност на Районна прокуратура – Шумен, т.е. касае се за действия, във
връзка с нарушаване на изборния процес извън правилата, регламентиращи
преброяването на гласовете.
В първото по делото открито
съдебно заседание съдът отклони искането на оспорващия за откриване на
производство по оспорване съдържанието на останалите секционни протоколи (извън
упоменатите по – горе), както и искането за оглед на действителните и недействителните
бюлетини във всички СИК, като изложи подробни съображения в тази насока. Доколкото в пледоарията
по същество отново се постави този въпрос, съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
В производството по чл.459 от ИК
с предмет на оспорване решението на общинската избирателна комисия за
определяне на изборните резултати, се осъществява контрол за законосъобразност
на избора, в неговата цялост като избирателен процес. Това производство не цели
да се повтори изборният процес пред съда, а да се извърши конкретна проверка
дали твърдените от жалбоподателя нарушения действително са били допуснати и
дали тези нарушения са довели до опорочаване на обявения изборен резултат, т.
е. дали са налице съществени нарушения, водещи до промяна волята на избирателя.
Възлагането на цялостна проверка на изборните резултати, в какъвто смисъл е
основното искане на оспорващия, излиза извън контекста на предвидения съдебен
контрол. От друга страна – протоколите на СИК се съставят на базата на лични и
непосредствени възприятия от членовете на СИК, въз основа на ясно посочени
законови критерии за отграничаване на действителните от недействителните
бюлетини, като Изборният кодекс предвижда редица мерки и действия, гарантиращи
правилното отчитане на гласовете. В разпоредбата на чл.438, ал.3 от ИК законодателят
изрично е посочил, че когато действителността на някой глас е оспорена, след
решение на комисията, случаят се описва в протокол. Протоколът се прилага към
протокола на секционната избирателна комисия, като на гърба на бюлетината се
отбелязва номерът на решението. Единствено в тази хипотеза съдът може да
установи наличие на спор относно изборния резултат, както и досежно това дали
един глас е бил действителен или недействителен. Нито в жалбата, нито в
проведеното открито съдебно заседание се твърди, че в конкретна СИК е поставен
под съмнение изборният резултат. Липсата на отразени спорове е достатъчна
гаранция за липсата на вмешателство при отразяване на вота на избирателите в
съставените протоколи. Повторно преброяване на бюлетините, в каквато насока е
доказателственото искане на оспорващия, независимо от начина на неговото
формулиране, би могло да се допусне само ако от протоколите на СИК се установи,
че е съществувал спор между членовете на СИК досежно резултат от гласуването, а
именно дали един глас е действителен или недействителен. Наличието на такъв
спор следва да е отразено в протокола на съответната СИК. Доколкото такива не
се констатират в секционните протоколи, съдът, при съобразяване и с мотивите на
КС по конституционно дело № 8/2009г., че предвид липсата на регистрирани
възражения, жалби и подписване с особени мнения от страна на членовете на
комисията, не е оправдано извършването на проверка за съответствие на обявените
за действителни, респективно за недействителни бюлетини с изискванията на ИК, намери
че не са налице основания за откриване на производство по оспорване на
останалите секционни протоколи.
Съдът не допусна доказването на
твърдението за отчитане на недействителни гласове за действителни и обратно,
купуване и продаване на гласове, водене на избиратели до избирателните секции,
чрез гласни доказателствени средства, които да обосноват допустимост на
преброяването на бюлетините. В тази връзка съдът изрично посочи, че искането,
мотивирано с установяване на факти относно отчитане на недействителни гласове за действителни и
обратно, е недопустимо, доколкото секционният протокол представлява официален
удостоверителен документ. При наличието на ред «Брой протоколи по чл.438, ал.3
от ИК, брой постъпили жалби, брой подадени възражения, мнения и решения по тях»
в образеца на секционните протоколи, следва, че възникналите спорове относно
което и да е обстоятелство, трябва да бъдат отразени в някоя от съответните
графи чрез изписване на конкретния начин, по който възражението или спорът е
обективиран - писмено възражение или
несъгласие от страна на член на СИК относно валидност на определена бюлетина. При
липсата на такова отразяване в съответните графи на протокола се налага извод,
че несъгласие на членовете на комисията с отразените в същия протокол факти, не
е имало. Опровергаването съдържанието на протокола на СИК посредством
свидетелски показания е недопустимо по аргумент от разпоредбата на чл.164,
ал.1, т.2 от ГПК. Предвид липсата и на твърдения за писмени изявления на
членовете на СИК, които да водят до извод за невярност на отразеното в протокола,
не е допустимо това да става чрез свидетелски показания, още повече на лица,
които не са конкретизирани дали са членове на СИК, наблюдатели или други трети
лица.
В останалата част относно
събиране на гласни доказателства за установяване на фактите за купуване и
продаване на гласове, организирано водене на избиратели до избирателните секции,
доказателственото искане се прие също за недопустимо, доколкото тези факти са
извън обхвата на настоящия съдебен контрол, чийто предмет е обжалване решението
на ОИК за избор на кмет. Релевираните доводи и свързаните с тях факти имат
отношение за реализиране евентуално на наказателна отговорност на виновните
лица, каквато не е целта в настоящото производство, поради което се явяват
ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани.
От приложените по делото
протоколи на СИК се установява, че липсват писмени изявления на членовете на
СИК, както и на други лица, присъствали в изборните помещения при отваряне на
избирателните кутии, които да водят до извод за невярност на отразеното в протоколите.
Такива не са обективирани и в други документи, съставени по време на
преброяване на гласовете. С оглед на това съдът приема, че не се доказва
необходимост от проверка на установените по надлежния ред факти и обстоятелства
в протоколите на секционните комисии.
Съдът счита, че следва да се обсъдят
възраженията на оспорващия, респективно
основателността на жалбата, и в контекста на разпоредбата на чл.92, ал.3 и ал.6
от ИК. Секционните избирателни комисия са съставени от представители на
различни политически сили, като целта е да не се допуска неправомерно действие,
насочено към подмяна вота на избирателите. В изпълнение на цитираната по-горе разпоредба,
в състава на половината от секционни
избирателни комисии са включени по три лица, предложени от коалиция «БСП за
България», издигнала В.В.като кандидат за кмет на община Шумен, а в останалите
СИК са включени по две лица, предложени от оспорващата коалиция. Този факт се
установява от приложения към делото поименен списък на съставите на СИК с
посочване на представителството на политическите сили в тях. Нито един от тези
членове на СИК не е възразил при определянето на изборния резулатат, както и
при преценката кой глас е действителен и кой – недействителен. Липсва
възражение и по извършените поправки при съставяне на протоколите. Оспорващият
не посочи каквито и да е конкретни факти за нарушаване на предвидения в
Изборния кодекс ред във връзка с преброяване на действителните гласове, както и
във връзка с извършената преценка от СИК за действителност или недействителност
на определен глас. В хода на съдебното производство не се установи наличие на
нарушение, имащо за последица изборен резултат, различен от обявения с
обжалваното решение.
За пълнота и обобщение на
правните изводи, съдът намира за необходимо да отбележи и следното:
От представените по делото
протоколи на СИК се установява липса на спорове между членовете на СИК по
отношение действителността на бюлетините, както и липсата на особени мнения от
членовете на СИК, т.е. в нито един протокол на СИК не е поставен под съмнение
изборният резултат чрез подписване на протокола с особено мнение. В решението
на ОИК също липсва отразяване на особено мнение, спорове или възражения на
членовете на комисията по взетото решение. Регламентираните правила в Изборния
кодекс, чрез които е дадена възможност на страните в процеса да влияят върху
протичането му и крайния резултат чрез активни и конкретни действия, за да
защитят правата си и обществения интерес като цяло, съставляват сериозни
гаранции за публичност, прозрачност и законосъобразно протичане на изборите.
При тази прозрачност и публичност на избирателния процес при отчитане и
обявяване на резултатите, съдът съобразява и факта, че коалиция «БСП за
България», е имала членове във всички СИК. Съдът не установи решения на СИК по
спорове за действителност по спорни бюлетини, което е един от механизмите,
осигуряващ гаранция за прозрачност в работата на СИК и възможност на членовете
ѝ, представляващи парламентарно представените
партии да вземат отношение при констатиране на нарушения. Освен това –
при отваряне на избирателните урни и при установяване на резултатите от
гласуването, съобразно разпоредбата на чл.431 от ИК, в изборното помещение
могат да присъстват кандидати, застъпниците, представители на различните
партии, коалиции от партии и инициативни комитети, наблюдатели и журналисти,
като на присъстващите лица се осигурява пряка видимост при преброяване на
гласовете. От последните не са подавани жалби или сигнали за извършени
нарушения в изборния процес. Съдът отчита още и факта, че в настоящата жалба се
заявяват предимно съмнения и предположения за извършени нарушения, каквито по
делото не са налице и не е отбелязано наличието на такива в СИК, респективно в ОИК.
С оглед изложеното съдът приема за неоснователно и недоказано възражението на
оспорващия, че в посочените в жалбата избирателни секции недействителни
бюлетини са броени за действителни в полза на кандидата на ГЕРБ, както и че
неправилно са приети за недействителни част от действителните бюлетини.
Съдът намира за неоснователен
довода на оспорващия досежно недействителност на избора, предвид наличие на
поправки в протоколите на секционните избирателни комисии.
Съгласно чл.421, ал.1 от ИК,
секционната избирателна комисия установява резултатите от гласуването за
съответния вид избор и ги вписва в протокол. Съставеният протокол се подписва
от всички членове на комисията, след което председателят обявява резултатите от
гласуването. Чл.441, ал.2 от ИК указва, че след подписването, но преди
обявяване на резулатите от гласуването, могат да се правят поправки в
протокола. Поправката се подписва от всички членове на комисията, като отстрани
се пише «поправка». Цитираната разпоредба сочи, че очевидни фактически грешки
могат да се поправят и след обявяване на резултата.
В настоящия случай съдът
констатира, че при съставяне на протоколите, секционните избирателни комисии са
извършвали различни поправки, като от всички 127 протокола, 40 протокола са с
отразени поправки. Наличието на поправки в секционните протоколи не води до
извода, че обективираните в тях данни не съответстват на действителното
фактическо положение. Касае е за коригиране на технически грешки, допуснати по
време на съставяне на протокола, преди неговото подписване от членовете на СИК
и обявяване на резултатите от гласуването. Този извод следва от преглед и
анализ на извършените поправки не само в протоколите, сочени от оспорващия, а и
от всички, съставени на територията на община Шумен.
От приложените по делото
протоколи е видно, че в част от тях е извършена поправка само в частта, касаеща
данни извън избирателните списъци и съдържанието на избирателната кутия. В шест
от протоколите, единствената поправка е в «брой на гласувалите избиратели
според положените подписи в избирателния списък». Друга често срещана грешка
при съставяне на протоколите, респективно поправка на същите, касае
отразяването на броя на неизползваните бюлетини – осем от протоколите са
поправени само в тази част. По една поправка е направена в шест протокола в
частта относно брой на недействителните бюлетини, които не са разпределени по
кандидатски листи.
Съдът констатира, че в три от
протоколите (секции с № 32, 38 и 54) е допусната техническа грешка, поправена с
подписите на членовете на СИК, като първоначално действителните гласове за
даден кандидат са вписани на съседен ред – срещу името на неучастващ във втори
тур на изборите кандидат. Грешката е корегирана по надлежния ред, като
резултатите са отразени срещу името на кандидата, за кого са дадени
действителните гласове.
Една поправка се установява и
протокола на СИК 39 – в част «8.Разпределение на гласовете по кандидатски
листи» в раздел «недействителни гласове», комисията е вписала цифра,
съответстваща на получените действителни гласове, която е зачеркната и направен
запис «нула». Тази грешка е допусната и при двамата кандидати, респективно е
поправена и на двете места, с подписите на всички членове на СИК.
В протокол от секция 51 също има
само една поправка, изразяваща се в отразяване с цифри, вместо с думи
резултатът на кандидата, издигнат от оспорващата коалиция.
В част от протоколите има
отразена повече от една поправка. И тях често срещана поправка е в частта
досежно брой на неизползвани бюлетини и брой на недействителни, които не са
разпределени по кандидатски листи.
Това означава, че поправките са
последица от технически грешки и пропуски при попълването на протоколите, в
резултат на неправилна преценка относно вида данни, които следва да се попълват
в съответните графи. Както се отбеляза по-горе, налице са поправки при
изписване на данни, които са предварително известни и безспорни, съдържащи се в
избирателните списъци.
Направените поправки по никакъв
начин не се отразяват на изборния резултат. Същите са корегирани по съответния
ред с подписите на трима или на всички членове на СИК. Констатираните поправки по
отношение общия брой недействителни гласове (бюлетини) и общия брой
действителни такива, както и по отношение на разпределението на действителните
гласове по кандидатски листи са обусловени от техническа грешка при изписване
на данните. Поправките не касаят резултатите на оспорващия и са извършени и
документирани по надлежния ред – с подписите на всички членове на комисията.
Правилно и законообосновано е
становището на ответните страни по делото, че не е налице нарушение на
процедурата, в случаите, когато поправките в протоколите са удостоверени с
подписите само на трима от членовете на съответната СИК. Съгласно чл.441, ал.1
от ИК председателят или заместник-председателят, секретарят и член на
секционната избирателна комисия, предложени от различни партии и коалиции,
предават на общинската избирателна комисия екземплярите от протоколите за всеки
вид избор, предназначени за общинската избирателна комисия и за Централната
избирателна комисия. Общинската избирателна комисия приема и проверява
протоколите на секционните избирателни комисии и когато установи очевидни
фактически грешки в протоколите, те се отбелязват в тях и се подписват от
членовете на секционната избирателна комисия по чл.444, ал.1 от ИК – т.е. поправките се удостоверяват с
подписите на тези три лица, които предават книжата на ОИК – аргумент от чл.445,
ал.5 от ИК. При тази нормативна регламентация, наличието на поправки, подписани
само от три лица, е в унисон със законовите разпоредби и не съставлява
нарушение на изборните правила. Оспорващият не ангажира каквито и да е
доказателства за установяване на факта, че посредством извършените поправки в
секционните протоколи се е стигнало до подмяна вота на избирателите, поради
което лансираната от него теза остана недоказана в настоящото производство.
Като неоснователно следва да бъде
отклонено възражението на жалбоподателя, че в резултат на поправка на протокола
на СИК №83, са били отнети 20 гласа от кандидата на БСП. Видно от приложения
към делото протокол действително е налице поправка в протокола в частта,
касаеща получените действителни гласове от кандидата на коалиция «БСП за
България», като срещу името на кандидата В.Д.В., получените действителни
гласове са отразени с думи «сто и седемнадесет», а в следващата графа, цифрата
«117» видимо е одебелена, като не е вписано извършване на поправка. В протокола
няма вписани поправки. От същия се установява, че общият брой на
гласоподавателите, упражнили правото на глас в произведения избор е 254; броят
на намерените недействителни гласове е 2; общият брой на действителните
гласове, подадени за кандидатски листи на партии, коалиции и ИК е 243; брой на
действителни гласове с отбелязан вот в квадратчето «не подкрепям никого» - 9.
Видно от таблицата в т.8 от протокола, действителните гласове се разпределят,
както следва: Л.Д.Х. – 126 гласа и В.Д.В. – 117 гласа. Т.е. налице е пълно
съответствие между броя на действителните гласове, подадени за кандидатски
листи на партии, коалиции и ИК и сумата от действителните гласове, разпределени
между двамата кандидати. Доколкото корекцията в протокола се състои единствено
в одебеляване на изписания с цифри резултат на кандидата В.Д.В., съдът приема,
че в случая не е налице поправка в протокола, която следва са бъде отразена с
подписите на членовете на СИК, а по-скоро се касае за технически пропуск,
установен и коригиран своевременно. Тази корекция по никакъв начин не оказва
влияние върху изборния резултат, с оглед на което неоснователно се явява твърдението
на оспорващия, че по този начин са отнети 20 действителни гласа от кандидата на
БСП. Съдът споделя становището на представителя на заинтересовата страна, че
ако твърденията в жалбата са верни, то тези 20 гласа би следвало да се отразят
на друго място в протокола. Т.е. или да се увеличи резултатът на другия
кандидат или резултатът на «не подкрепям никого». Това не е направено. В този
смисъл наличието на частична корекция в протокола не променя волята на
избирателя, респективно не опорочава както съставения протокол на СИК, така и
изборния процес като цяло.
Оспорващият твърди, че в протокола
на СИК №69, освен извършените задрасквания и промени на броя на неизползваните
бюлетини и брой действителни бюлетини, на страница трета от същия резултатите
са изписани със съвършено различен почерк от този, с който е попълнен
протоколът в останалата му част, което будело сериозни притеснения относно
мястото и начина на дописване на резултатите в протокола и по-конкретно относно
това, че резултатите са попълнени в протокола след като същият е бил съставен и
подписан от членовете на комисията. Съдът счита, че изложените доводи за
наличие на притеснения относно мястото и начина на дописване на протокола,
аргументирани с твърдението, че повече от едно лица са правили вписвания в
същия, са неоснователни. Нито в Изборния кодекс, нито в методическите указания
на ЦИК се съдържа задължение протоколът да бъде изписван от едно и също лице. Протоколът
съдържа подписите на всички членове на СИК, което е достатъчна гаранция, че отразените
в него факти съответстват на действителното положение. Досежно направените в
него поправки, следва да се отбележи, че същите касаят общият брой на намерените в избирателната кутия действителни
гласове (част II, т.7), като вписаният с цифри резултат «287» е поправен на
«285». Очевидно е, че се касае за надлежно извършена поправка на техническа
грешка, доколкото в т.5 «брой на намерените в избирателната кутия бюлетини» е
посочено – 287, от които, съгласно отразеното в т.6 – два гласа са
недействителни, респективно общият брой на намерените в кутията действителни
гласове е именно 285, в какъвто смисъл е направената поправка. В протокола не
са налице поправки в частта относно разпределение на гласовете по кандидатски
листи. Предвид изложеното съдът намира, че наведените от оспорващия аргументи
не поставят под съмнение изборния резултат, поради което следва да бъдат
отклонени като неоснователни.
Като основание, обуславящо
незаконосъбразност на обжалваното решение, се сочи наличието на голям брой
непопълнени бюлетини, намерени в избирателните кутии. В тази връзка оспорващият
изразява съмнение, че при броене на бюлетините членовете на СИК са добавили
нерегламентирано този голям броя непопълнени бюлетини с цел да променят
процента на гласувалите във вота и по този начин да омаловажат изборните
резултати за един или друг кандидат. Съдът намира така направеното възражение
за неоснователно и недоказано. В секционните протоколи не се установява
несъответствие между броят на гласувалите лица и намерените в избирателните
кутии бюлетини, което опровергава твърдението за нерегламентирано прибавяне на
неизползвани бюлетини в избирателната кутия.
В обобщение на гореизложеното
съдът намира за несъстоятелни аргументите за манипулиране вота на избирателите,
извлечени от наличието на поправки в секционните протоколи, както и от
наличието на голям брой непопълнени бюлетини в избирателните кутии, доколкото сочените
обстоятелства по никакъв начин не оказват влияние върху изборния резултат.
В жалбата и в пледоарията по
същество, оспорващият сочи, че вотът е опорочен, предвид нарушения на изборния
процес, изразяващи се в купуването и продаването на гласове. Както се посочи и
по-горе, данните за купуването и продаването на гласове са релевантни в
наказателния процес и в случай, че страната разполага с доказателства за това,
същата би могла да сезира компетентните органи с оглед предприемане на
съответни действия по НК и НПК. В настоящото съдебно производство на проверка
подлежи решението на ОИК за определяне на резултатите от изборите, респективно
на установяване и доказване в съдебната фаза подлежат относимите към него
волеизявления, действия и/или бездействия на ОИК, съответно на СИК, свързани с
произвеждането на изборите и отчитане на изборния резултат. Доколкото с
обсъжданото възражение не се навеждат доводи за нарушения, допуснати от
членовете на СИК / ОИК при отчитане резулатите от произведения избор, същото се
явява неотносимо към правния спор.
Необходимо е да се отбележи също,
че изборният процес е едно всеобхватно и обществено значимо производство,
което за определен период ангажира практически цялото активно гражданско
общество и преди всичко участниците в този процес. Всички те са активни
участници в процеса от самото начало до приключването му, като на всеки етап от
процедурата имат бързи и ефективни възможности за въздействие върху протичането
на изборния процес, включително и както е посочено по-горе чрез участие на
наблюдатели и застъпници, подаване на жалби, изразяване на особени мнения,
участие чрез представители в състава на комисиите, възможност за обжалване на
решенията на СИК и ОИК и др. По този начин се гарантира спазването на основните
принципи на изборния процес, а именно гарантираното от Конституцията на РБ и Изборния
кодекс право на всеки гражданин да избира и да бъде избран въз основа на общо,
равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Спазването на този принцип е
гарантирано и чрез правото на участие в съдебната фаза на изборния процес при
обжалване на крайния акт - Решението на ОИК, чрез процесуалните способи за това
- заявяване на конкретни нарушения на произведения избор и представяне и
посочване на конкретни доказателства в тази насока. Неупражняването на
последните права, влече санкцията за недоказаност и неоснователност на
заявените оспорвания и като краен резултат - до отхвърляне на жалбата като
неоснователна и недоказана.
С оглед гореизложеното съдът преценява
като неоснователни и недоказани оплакванията за нарушения на изборния процес по
жалбата на коалиция «БСП за България» и приема, че при произвеждане на избора
за кмет на община Шумен не са допуснати нарушения в изборния процес, които да
доведат до изборен резултат, различен от обявения в оспорваното решение, поради
което Решение №294/03.11.2019г. на ОИК - Шумен, с което се обявява за избран за
кмет на община Шумен на втори тур Л.Д.Х., издигнат от ПП «ГЕРБ»
получил повече действителни гласове, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.459, ал.10 от Изборния кодекс, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294/03.11.2019г. на Общинска
избирателна комисия – Шумен за обявяване за избран за кмет на община Шумен Л.Д.Х.,
издигнат от ПП «ГЕРБ» получил 12538 действителни гласове.
Настоящото решение може да бъде
оспорено пред Върховен административен съд на Република България с касационна
жалба, подадена чрез Административен съд - Шумен в седемдневен срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се съобщи на
страните по делото чрез връчване на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: