Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 04.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на седемнадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №512 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №20 – 0906 - 000453 от 08.06.2020 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., са наложени на Б.Х.Б., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за това, че на 14.05.2020 г. в 00:02 часа в с. Радювене на ул. Стоян Едрев като водач на л.а. с рег. №ОВ 2522 ВР, при обстоятелства: на 13.05.2020 г. около 23.40 часа в с. Радювене на улица Стоян Едрев пред магазин „Калинка“ с посока на движение към с. Катунец управлява собствения си лек автомобил С.С5 с регистрационен номер……….., като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN – 0032. Издаден талон за медицинско изследване номер 0038254 и седем броя стикери за валидност и сигурност на пробата. Водача не представя СУМПС и контролен талон към него, с което е извършил:
1) Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл.174 ал. 3 от ЗДвП
2) Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл.100, ал. 1, т.1 от ЗДвП
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Б.Х.Б., който го обжалва в срок, в частта, в която на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му са наложени административни наказания, чрез адв. Ц. и излага, НП е неправилно и незаконосъобразно, като счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати редица процесуални нарушения от категорията на съществените. Сочи, че отделно от това неправилно е приложен материалния закон, както и че фактическата обстановка не е такава, каквато е описана в обстоятелствената част на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Ц. от ЛАК, който моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че при съставяне на АУАН привлеченото към административно наказателна отговорност лице трябва да е наясно с обвинението, което му се предявява, а в конкретния случай, един от основните елементи на административното производство е времето на извършване на административното нарушение, което въвеждало в колебание тъй като веднъж се твърдяло, че е извършено на 14.05.2020 год. в 00.02 часа, а по - надолу било посочено на 13.05.2020 год. около 23.40 часа. Сочи, че на следващо място било установено, че органа, който е съставил АУАН не е изпълнил докрай и изцяло своите задължения, а именно да предложи на жалбоподателят и същият да избере между два алтернативни варианта проверка за употреба на алкохол, даване на кръв или доказателствен анализатор. Излага, че от показанията на св. Г., който бил разпитан в с.з. се разбрало, че той не знае поради каква причина не се използва доказателствен анализатор, като това било записано като опция в самия талон и лицето можело да избере изследване с такъв анализатор. Представя и писмена защита, в която е изложил подробни аргументи.
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Г.Ц.Г., С.П.С. и М.Б.Й., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.05.2020 г. бил съставен АУАН серия GА с №188573 за установяване на административно нарушение от св. Г.Ц.Г. в присъствието на св. С.П.С. и св. М.Б.Й. против Б.Х.Б., ЕГН ********** ***, за това, че на 14.05.2020 г. в 00:02 часа в с. Радювене на ул. Стоян Едрев, при обстоятелства: на 13.05.2020 г. около 23.40 часа в с. Радювене на улица Стоян Едрев пред магазин „Калинка“ с посока на движение към с. Катунец управлява собствения си лек автомобил С.с регистрационен номер ………….., като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN – 0032. Издаден талон за медицинско изследване номер 0038254 и седем броя стикери за валидност и сигурност на пробата. Водача не представя СУМПС и контролен талон към него, с което виновно е нарушил:
1) чл.174 ал. 3, пр.1 от ЗДвП - Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил
2) чл.100, ал. 1, т.1 от ЗДвП - Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория. С акта са иззети като доказателства: СРМПС №*********, 2 бр. рег. табели с № …..В акта е вписано в графа възражения „Нямам възражения”. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Г.Ц.Г. за когото бяха представени писмени доказателства /л.33-40 от делото/ от които по безспорен начин се установява, че към датата на установяване на процесното нарушение същият е работил като мл. автоконтрольор в ОД на МВР Ловеч, Сектор ПП, както и че правомощията му да съставя АУАН и фишове по ЗДвП са възникнали на 26.11.2019 г. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с МЗ №8121з - 515 от 14.05.2018 год. се установява, че както актосъставителят, така и началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са упълномощени по надлежния ред, единия да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 10.06.2020 г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на посоченото в акта и НП място е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, като в последствие не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол /писмо от началника на СО при МБАЛ Ловеч - л.31 от делото/.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Г.Ц.Г., С.П.С. и М.Б.Й., които са очевидци на отказа на нарушителят да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и на непредставянето на СУМПС и к.т. към него, като втория и третия свидетел са възприели и движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите Г.Ц.Г., С.П.С. и М.Б.Й. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък бяха опровергани с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. И в акта, и в НП пълно и точно е описано нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, мястото на извършване, обстоятелствата, при което е извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на това административно нарушение.
От показанията на свидетелите С.П.С. и М.Б.Й. се установява, че около 23.30 – 00.00 часа на 13.05.2020 г. били на СПО в с. Радювене, като по това време се намирали в центъра на селото, извън патрулния автомобил. *** посока с. Радювене забелязали фарове, след което автомобила загасил фаровете и след около 2-3 секунди ги пуснал пак. Тъй като тези действия на водача на въпросния автомобил усъмнили полицейските служители двамата се качили в полицейския автомобил и изчакали водача да потегли. След около 10.20 секунди водача светнал фаровете си и потеглил. От полицейския автомобил, с който били свидетелите С. и Й. пуснали звуков и светлинен сигнал и спрели процесния л.а. управляван от жалбоподателят, който бил сам в автомобила. Св. С. слязъл от служебния автомобил приближил се към автомобила на жалбоподателят, представил се и му поискал документите за регистрация на автомобила, СУМПС, к.т. и л.к. Установява се, че водачът отворил жабката на автомобила извадил талона за регистрация и го подал на св. С., след което отказал да даде другите документи, като казал, че няма да даде нищо и го попитал кой е той за да му иска тези документи. Св. С. отново му се представил и го попитал дали ще му даде СУМПС и л.к. при което последния му отговорил, че нищо няма да му даде повече. Св. С. разпоредил на жалбоподателят да остане в автомобила си и да изчака, а той със СРМПС отишъл до сл. автомобил и направил справка с ОДЧ при РУ Ловеч за собственика на л.а. По този начин било установено, че собственика на л.а. и водача са едно и също лице. Било поискано съдействие от служители на Сектор ПП, които пристигнали след около 20 минути и след като и те направили справка за водача на спрения автомобил го попитали дали ще даде проба за алкохол понеже мирише и се държи арогантно. На жалбоподателят било обяснено, че следва да даде проба за алкохол или да откаже такава, както и че има право да откаже, при което жалбоподателят бил категоричен, че не иска да дава проба за алкохол. Св. Г. втори път попитал жалбоподателят дали отказва да даде проба за алкохол, както и че целият разговор се записва с ВПК на патрулния автомобил, с който били служителите на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, при което жалбоподателят отново отказал и на последния бил съставен акт за отказ да бъде изпробван с техническо средство за алкохол, както и за това, че не е представил СУМПС и к.т. към него. В тази връзка са и свидетелските показания на св. Г., които изцяло съответстват на показанията на свидетелите С. и Й.. От показанията на св. Г. се установява, че не е свидетел на управлението от страна на жалбоподателят на процесния л.а. и спирането му за проверка, а че е бил извикан от колегите си – С. и Й. за съдействие. Установява се, че жалбоподателят отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN – 0032, и че на същия бил съставен АУАН и издаден талон за мед. изследване №0038254. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП „Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.”. Към датата на извършване на процесното нарушение е действала Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като в чл.3а, т.1 от същата е посочено, че „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;”. При тълкуването на горецитираните норми, съдът приема, че законодателната уредба изисква след отказа на водача да бъде изпробван, в случая с техническо средство, да му бъде дадено предписание за медицинско и химическо лабораторно изследване. От волята на водача зависи дали ще получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат основанията за носене на административно наказателната отговорност. Такова предписание следва да се даде на водача, а то се дава с издаването в негово присъствие на талон за медицинско и химическо лабораторно изследване. За нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол или тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози, но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата – дадено му е предписание за медицинско и химическо лабораторно изследване, но същия не е изпълнил това предписание. По делото е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, че на 13.05.2020 г. около 23.40 часа в с. Радювене на улица Стоян Едрев пред магазин „Калинка“ с посока на движение към с. Катунец жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил С. С5 с регистрационен номер ……., като в хода на извършената му проверка от полицейски служители е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN – 0032, и не е представил СУМПС и контролен талон към него, с което е изпълнил състава на вменените му административни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му, и чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят, че не е извършил нарушението, не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни. Безспорно от показанията на св. С. и св. Й. се установи, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като при извършената му проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, което е равносилно на отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство. В подкрепа на показанията на двамата свидетели са и показанията на св. Г., който не е свидетел очевидец на управлението на л.а., но от които показания се установява, че жалбоподателят в негово присъствие е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че в хода на проверката свидетелите С., Й. и Г. стриктно са изпълнили задълженията си, и не е налице превишаване на права от тяхна страна.
От субективна страна нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно със задължението си на водач на МПС, че след като бъде поканен е длъжен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство или да даде проба за медицинско и химическо лабораторно изследване.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - проверката с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, доказателствен анализатор и медицинското изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, не се регламентират като различни хипотези на административно нарушение, а като алтернативни методи, чрез които може да бъде извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта на проверявания водач. Разпоредбата чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира само един състав на административно нарушение - отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо посредством кой от посочените в нормата методи този отказ ще се установи. В конкретния случай отказът на санкционираното лице да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта е установено посредством два от методите, с което в пълна степен от обективна и субективна страна посоченото лице е осъществило състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1 от Наредбата установяването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване
на проверка с техническо средство или тест. Самото изследване се извършва по
реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за
извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата,
с който съответното лице да се яви (в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от
Наредбата) в съответното медицинско заведение (арг.
от чл. 15, ал. 6 от Наредбата). В случая е издаден талон, който съдържа всички
реквизити по чл. 6 от Наредбата. Този талон е връчен лично на жалбоподателя по
реда на чл. 6, ал. 6 от Наредбата, като в него са вписани мястото, където
жалбоподателят следва да се яви за изследване и срокът за това, който е
съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. Жалбоподателят е получил екземпляр
от талона, за което се е подписал. Не е
извършено нарушение на разпоредбите на чл. 6 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая, в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 5
от Наредбата е вписано, че лицето отказва да бъде тестван, като основание за
насочването му към установяването на наркотични вещества с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване.
Отказът на лицето да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Този отказ представлява самостоятелно извършено административно нарушение, като е ирелевантен въпросът дали след него водачът ще даде или не кръвна проба или ще бъде изпробван с доказателствен анализатор. Това следва от нарушената разпоредба на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Първото предложение, което в случая се явява нарушено е отделено от останалите със съюзите "и/или", както и само "или". Това означава, че е напълно достатъчно осъществяване на диспозицията, предвиждаща отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство, за да е налице административно нарушение. Затова е напълно ирелевантно дали на нарушителят е предложено изследване с доказателствен анализатор, доколкото същият няма право да избира начина, по който да бъде изпробван за употреба на алкохол. Макар и в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. да се предвижда, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, смисълът на разпоредбите на чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредбата е независимо от осъществения от водача отказ за проверка с техническо средство, отново да му се предложи установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, посредством издаване на талон за медицинско изследване. Това обаче не означава, че нарушителят има право да избира начина на проверката и да бъде оневиняван за отказа си, ако на същия не е предложено изследване с доказателствен анализатор. Тълкуване в подобен смисъл е в противоречие със закона и би означавало, неприложимост на състава, предвиждащ осъществено административно нарушение с факта на установения отказ за проверка с техническо средство. Поради което правилно на жалбоподателят е наложено наказание на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В случая освен, че е доказано нарушение по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, то безспорно е налице и нарушение по второто предложение. В хода на делото се събраха категорични доказателства, че водачът е получил предоставения му талон за медицинско изследване, но не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване на кръвта за наличие на алкохол, които факти са изрично посочени в НП, поради което по безспорен начин се доказа, че поведението на жалбоподателят осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Неоснователни са възраженията на защитата на жалбоподателя, че е налице неяснота на законово нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Същата е посочена точно и ясно. Възражението, че в акта като цифрова квалификация на нарушението е посочено пр.1 на чл.174, ал.3 от ЗДвП докато в НП фигурира само разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не се споделя от съдът. Съдът намира, че неизписването в АУАН и НП на отделното предложение от дадената правна квалификация на нарушението не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като подобно изискване не се съдържа в ЗАНН. Установения в ЗАНН ред, изисква нарушението да бъде описано като в АУАН и НП бъдат посочени и нарушените законови норми – съответния член и алинея от материалния закон. Неизписване и на конкретното предложение от така посочената правна норма при точно описано от фактическа страна нарушение не води до неяснота в какво се изразява вмененото на лицето нарушение и по коя наказателно-правна норма се ангажира отговорността му, респективно не води до ограничаване правото на защита.
Обстоятелството, че в акта и наказателното постановление е
посочен отказ на водача да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му е правноирелевантно,
доколкото тези откази не са посочени самостоятелно като хипотези на извършено
нарушение, а съвкупно с другата възможна, наличието на която се установи.
Допуснатото нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП не следва да се счита за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото
от една страна същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид, а от друга страна са
допуснати три административни нарушения, поради което не може да се приеме, че
и с поведението си наказаното лице е осъществило маловажни нарушения.
Констатира се обаче, че както в АУАН така и в НП са
вписани две различни дати и часове на извършване на нарушенията. Видно от и от
двата цитирани по – горе акта, е вписаното, че нарушенията са извършени на 14.05.2020
г., в 00:02 часа, докато в частта, в която са описани обстоятелствата при които
се твърди, че са извършени нарушенията, както в АУАН така и в процесното НП е отразено, че нарушенията са извършени на
13.05.2020 г. около 23:40 часа. Това е грубо процесуално нарушение, тъй като,
от една страна, не е предявено коректно обвинение на нарушителя за датата и
часа на установеното нарушение, а от друга страна, компрометира доказателствената стойност на АУАН, който е приложен към
административната преписка. При това положение за съдът става невъзможно да
разбере коя дата следва да кредитира за достоверна датата на твърдяното от АНО
нарушение поради което и по същество следва да се приеме, че въобще не е
доказано по делото кога е извършено нарушението.
Посочването на две различни дати на които се твърди, че жалбоподателят е
извършил нарушението представлява допуснато съществено процесуално нарушение
изразяващо се в нарушение на чл. 42, т. 3 и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и представляващо
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Датата на нарушението е част от главния факт в
административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване
по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на
отговорността на дееца. От обективна страна административното нарушение се
характеризира с дата, респ. период на осъществяването си, която следва да бъде
посочена в АУАН и НП. Посочването на този факт относно обективната страна
на административното нарушение е от значение както за защитата на
административно-наказания субект, който има право да научи всички установени
елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има
значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е
наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите
/обективна и субективна страна/ на твърдяното нарушение. Наличието на две
различни дати на които се твърди, че са допуснати нарушенията в АУАН и НП,
както е посочено и по - горе представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, допуснато в административната фаза на
производството. Съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, датата на извършване на деянието представлява
задължителен елемент при описание на същото. Датата на осъществяване на
деянието е обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние. Датата на
деянието е от значение и за определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
за които съдът следи служебно, като при различие в АУАН и НП, съдът не може да
осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
случая е компрометирана доказателствената стойност на
официалния документ – оригинала на АУАН приложен към преписката, поради което и
следва да се приеме, че въобще липсва дата на установяване на административното
нарушение. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както
за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно
постановление и липсата й или посочването на различни дати е нарушение на
императивните разпоредби, съответно на чл. 42, т. 3 и
на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН,
което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога точно е
извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на касатора, а това пряко накърнява
правото му на защита. ЗАНН изисква този формалистичен подход като в случая дори
да се касае за очевидна техническа грешка, то не може по тълкувателен път да се
извлече коректната дата на извършване на нарушенията. В случая и в издаденото
НП не е посочена точната дата на извършените нарушения и не е саниран допуснатия порок при съставянето на АУАН поради
което НП следва да бъде отменено в частта по т.1 като неправилно и
незаконосъобразно.
В частта по т.2 видно от приложената по делото жалба процесното НП не е обжалвано и е влязло в сила, поради
което е недопустимо да бъде обсъждано дали са извършени или не тези нарушения и
доколко законосъобразно се явява наложеното наказание глоба в размер на 10.00
лева.
С
оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление
е незаконосъобразно, в частта по т.1 и като такова следва да бъде отменено в
тази част.
В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20 – 0906 - 000453 от 08.06.2020 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., В ЧАССТА, в която е наложено на Б.Х.Б., ЕГН ********** от гр. Ловеч на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата част НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20 – 0906 - 000453 от 08.06.2020 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: