№ 181
гр. Плевен, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500177 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 2/03.01.2025г., постановено по гр.д.№ 978/2024 г. РС–
Червен бряг е отхвърлил предявената искова молба от К. Т. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес – *************** чрез пълномощника й -
адв. И. В. против „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
- гр. ****************, с правно основание чл.45 вр. чл.49 от ЗЗД за
изплащане на сумата от 5 000,00 лв., представляваща дължимо обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2024 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователна и недоказана.
Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно
решение от К. Т. М., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. И. В., в която
се изразява становище, че същото е постановено в нарушение на материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд е произнесъл
обжалвания акт при игнориране на фактите, правото, доказателствата и
1
доводите на ищцовата страна. В тази връзка, навежда доводи, че Х. Г., за чието
поведение ответникът отговаря е публикувал и разпространил записи на К. М.
без нейно знание, съгласие и разрешение, като е знаел, че същите са направени
без нейно знание, съгласие и разрешение. Твърди, че включването им в
репортажа и излъчването им е в нарушение на чл.32 ал.2 от Конституцията на
РБ. Твърди, че Х. Г. е нарушил правата на К. М., вкл. правото й на личен и
семеен живот, а също така, нерегламентирано е събрал и разпространил нейни
лични данни, действал е в нарушение на чл. 32, ал.2 от Конституцията на РБ, а
„Канал 7 Медия Груп" ЕООД отговаря за вредите, като възложител на
работата на Х. Г.. Според въззивницата, всичко това, като фактическа и правна
постановка е напълно игнорирано от PC - Червен бряг, като той просто е
декларирал, че няма противоправно поведение.
Въззивницата твърди, че не са обсъдени доказателствата по делото, а
именно показанията на всички свидетели, от които става еднозначно и
несъмнено ясно, че записите на К. М., направени без нейно знание,
разрешение и съгласие, са разпространени с материала на Канал 7 без нейно
знание, разрешение и съгласие и това е засегнало неприкосновеността на
личния и семейния й живот. Твърди, че е игнорирана и огромната част от
фактическия и правен анализ на ищцовата страна, направен в писмената
защита по делото, което е още едно основание да се приеме, че обжалваното
решение е немотивирано и засягащо правото на защита на страна в
производството.Незаконно публикуваните аудиозаписи са станали достояние
на много хора, с което са навредили на честта, достойнството, спокойствието,
душевното й равновесие. Причинили са нездрав интерес към личния й живот,
негативно отношение от околните, притеснения и стрес за нея. Засегнали са
личния и семейния й живот. Нахлули са в личните й отношения с децата й,
като тези отношения са били подложени на превратно и негативно тълкуване,
извадени тенденциозно от своя контекст. Създали са стрес и тревоги за К. М.
не само за нейната лична неприкосновена сфера, а и заради безпокойството,
което са преживели и близките й - родителите й.
Въззивницата моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да осъди „Канал 7 Медия Груп" ЕООД, ЕИК
********* да й заплати сумата от 5000,00 лв. на основание чл.49 вр. чл. 45 от
ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди от неправомерното поведение на Х. Г. Г. /на когото дружеството е
2
възложило работата/, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2024г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски в
двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника
„Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. П. К.
от Пл.АК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение е допустимо,
законосъобразно и правилно. Въззиваемият посочва, че в интернет
пространството е налице голям обем журналистически статии, които касаят
публичния образ на К. М. и които изнасят данни относно нейния личен живот,
пресъздаващи аналогична, ако не и подробна фактология, свързваща
въззивника. В тази връзка, дори и да бяха доказани причинени
неимуществени вреди, няма как те да бъдат обвързани единствено и само с
публикациите, автор на които е т.нар. служител на дружеството –ответник,
дори и да се приеме, че са налице такива публикации от негова страна.
Посочва, че видно от интернет връзките, а и чрез интернет платформа К. М.
сама разпространява данни от своя професионален, личен и семеен живот в
социалните мрежи.
Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски
в настоящото производство.
В съдебно заседание въззивницата К. Т. М. не се явява. Процесуалният й
представител – адв. И. В. от САК моли съда, да уважи подадената жалба и
предявения иск. Представя списък на разноски. Представена е писмена
защита.
В съдебно заседание, въззиваемият „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД –
Червен бряг чрез процесуалния си представител – адв. П. К. от ПлАК счита
предявеният иск за неоснователен и недоказан, а първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно, поради което моли, същото да бъде
потвърдено. Претендира направените разноски. Представени са писмени
бележки.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
3
същество.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Пред Районен съд – Червен бряг е предявен иск от К. Т. М., ЕГН
********** против „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, ЕИК ********* с правно
основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000,00 лв., представляваща
дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба –
09.08.2024 г.
По делото не е спорно, че е било публикувано видео, създадено и качено
в youtube.com канала на „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, свързано с К. Т. М.,
ЕГН **********.
Безспорно е, че „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, с ЕИК ********* е със
седалище: гр. ****************, с управител Х. Г..
Спорният по делото въпрос е, осъществен ли фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД от ответника „Канал
7 Медия Груп“ ЕООД.
За да отхвърли предявеният иск, първоинстанционният съд е приел, че
съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага, а съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин
наличието на противоправно действие, съответно бездействие от ответника и
причинените от това вреди. Обстоятелствата, за доказване на които страната
носи доказателствена тежест, следва да бъдат установени чрез т.н. главно
доказване, т.е. по безспорен и категоричен начин. Първоинстанционният съд е
приел, че в случая такова доказване не е проведено и не е установено, че са
налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника по чл.45 от ЗЗД, тъй като по делото не е установено извършено от
него противоправно деяние, от което ищцата е претърпяла неимуществени
вреди. Не е установено в рамките на производството да са причинени
нематериални щети на ищцата К. М., които да бъдат обсъдени в мотивите на
решението. Не са установени по категоричен начин с писмени доказателства и
със свидетелски показания, както характера, така и обема на
неимуществените вреди. РС е приел, че лицето, натоварено с изпълнението на
работа, в случая Х. Г., не е причинило вредите като последица от собствени
виновни и противоправни действия при или повод възложената работа.
4
Деянието на натовареното лице не съставлява деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД,
същото не е извършено виновно, а наличие на вреди, причинени при или по
повод възложената работа не са установени.
Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на
първоинстанционния съд.
Преценката за наличие на противоправност в контекста на
отговорността за непозволено увреждане се извършва на плоскостта на
абсолютните субективни права, в т.ч. основните права на гражданите,
закрепени в Глава 2 от Конституцията на РБ. Субективните права от
категорията на абсолютните осигуряват защита на определени блага на
правоимащия, като живот, лична свобода, неприкосновеност на личния живот,
собственост и др., като предоставената от тях защита е по отношение на
всички останали субекти на правото. Така за противоправно в контекста на
отговорността за непозволено увреждане следва да се квалифицира
поведение, което нарушава чуждо абсолютно субективно право.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя на работата за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чуждо
противоправно и виновно поведение. Тази отговорност има гаранционно-
обезпечителна функция и произтича не от вината на възложителя на работата,
а от тази на натоварените с извършването й лица.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: възлагане на работа от
ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа чрез действия, които
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да
се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /така ППВС №
9/1966 г./; наличието на елементите на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД от
физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи:
деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина, която съобразно уредената в чл.45 ал.2 от ЗЗД оборима презумпция се
5
предполага до доказване на противното, като съгласно т. 7 от ППВС № 7/1959
г. отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД се ангажира и тогава, когато
не се установява кой конкретно измежду натоварените с изпълнението на
работата лица е причинил подлежащите на обезщетяване вреди.
В конкретния случай претенцията на ищцата К. М. за заплащане на
обезщетение за непозволено увреждане се базира на твърдения, че по
възлагане на ответното дружество „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД е било
разпространено публично видео, съдържащо няколко аудиозаписа на гласа на
ищцата, които са записани без нейно знание, съгласие и разрешение и
излъчени. Въпреки твърдението на ответника, че за репортажа е потърсена
гледната точка на ищцата, която е отказала участие и право на отговор, това не
изключва допуснато нарушение на чл. 32 ал.2 от Конституцията на РБ от
ответника, излъчвайки аудиозаписи, записани без знание, съгласие и
разрешение на К. Т. М..
Правото на зачитане на личния и семейния живот е закрепено в чл. 32, ал.
1 от КРБ, както и в чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКПЧ). Личният живот на гражданите е
неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния
и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство
и добро име. Неприкосновеността на личния живот на гражданите включва
забраната те да бъдат следени, фотографирани, филмирани, записвани или
други подобни действия, без тяхно знание и въпреки изричното им
несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Съгласно чл. 32, ал. 2 от
КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или
подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. В случая
изискването за зачитане неприкосновеността на личния живот следва да се
разбира като изискване за наличие на баланс на двете равностойни основни
права – правото на неприкосновеност на личния живот, елемент от което е
правото на защита на личните данни, от една страна и от друга страна,
свободата на изразяване и правото на информация. Преценката за това дали е
налице журналистическа цел и баланс на посочените две основни права е
конкретна за всеки отделен случай, като същата се извършва при съобразяване
на всички относими обстоятелства.
6
В решение от 7 февруари 2012 г. на ЕСПЧ по делото Von Hannover v.
Germany (no. 2) са обобщени утвърдените от практиката на ЕСПЧ основни
критерии от значение при съпоставянето на свобода на изразяване и правото
на информация с правото на неприкосновеност на личния живот. Съгласно
един от тези критерии, от значение са ролята и функциите на съответното
лице и естеството на дейностите, които са предмет на репортажа, съответно
публикацията, като в тази връзка следва да се прави разлика между частни
лица и лица, които действат в обществен контекст, като политически или
публични фигури. Приема се, че едно частно лице, неизвестно на
обществеността, може да изисква специална закрила на правото му на личен
живот, докато това не е така, когато става въпрос за публични фигури, като
трябва да се прави фундаментално разграничение между отразяването на
факти, способни да допринесат за дебат в едно демократично общество, които
засягат публични личности при упражняване на техните функции и
отразяването на подробности за личния живот на лице, което не упражнява
такива функции. Начинът, по който е публикуван репортажа, респ. и начинът,
по който засегнатото лице е представено в репортажа също могат да бъдат
фактори, които трябва да се вземат предвид. Важен фактор е и начинът, по
който информацията е била разпространена, в зависимост от това, дали по
този начин до нея се осигурява широк или по-ограничен достъп.
В настоящия случай съдът намира, че чрез процесното видео,
публикувано в youtube канала на Канал 7, съдържащо аудиозаписи на гласа на
ищцата, ответникът е нарушил правото на личен и семеен живот на ищцата,
като е събрал и разпространил нейни лични данни в нарушение на чл.32 ал.2
от Конституцията на РБ. В случая се касае за частно лице, неизвестно на
обществеността, което може да изисква специална закрила на правото му на
личен живот.
Освен това видеото, съдържащо аудиозаписите на гласа на К. М.,
направени без нейно знание, съгласие и разрешение е качено в youtube канала
на Канал 7, поради което следва да се приеме, че до същото е осигурен широк
достъп, т.е. видяно е и е гледано от много хора. За съдържанието на
процесното видео, като такова, представляващо намеса в личния и семейния
живот на ищцата и посегателство върху нейната чест, достойнство и добро
име, извод може да бъде изведен от публикуваното писмено доказателство на
л.21 от първоинстанционното производство, в което се съдържа публикация на
7
Х. Г.: „Youtube свали репортажът ми, в който К. М. заплашва, изнудва и
рекетира законния си съпруг А. М.“. Показателен е и факта, че след подадена
жалба от К. М. и преглед на съдържанието, процесното видео: „Заплахи за
убийство, изнудване и лъжи – Пепеляшка или злата кралица?“ е блокирано за
гледане на сайтовете на youtube за България.
Изготвената в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза за изследване на оптичен носител компактдиск е установила
наличието на два видеофайла, като публикуваните видеоклипове са налице за
гледане за всички. Вещото лице е установило, че няма данни за манипулация
на файловете от компактдиска, както и че видеото е качено в youtube от лице,
което притежава администраторски правомощия на „Канал 7“.
Независимо, че от свидетелските показания на свидетелите П. П. и А.
М., които са имали близки отношения с ищцата К. М., като П. П. е живял на
семейни начала с ищцата, а А. М. е бил неин съпруг, от който брак имат две
дъщери се установява, че съзнателно двамата са правили записи, свързани с
различни житейски ситуации през периодите на съвместното им съжителство
с М., това не освобождава ответника от отговорност да отразява публично
материали, единствено и само със съгласието на засегнатата страна, каквото,
очевидно, не е било налице, с оглед твърдението на Х. Г., че е потърсил и
гледната точка на М., но същата е възразила за това и не е желаела контакт със
журналиста.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая, публикуването на
процесното видео в youtube канала на Канал 7, съдържащо аудиозаписи на
гласа на ищцата представлява действие, което следва да бъде квалифицирано,
като неправомерно и водещо до нарушаване на абсолютни права, гарантирани
на ищцата по чл.32 ал.1 от Конституцията на РБ. Изводът за
незаконосъобразност на поведението на ангажирания от ответната медия с
публикуването на видео, съдържащо аудиозаписи на гласа на ищцата,
направени без нейно знание, съгласие и разрешение ангажира гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника за вреди, като възложител на
работата по чл.49 ЗЗД.
По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че
предявеният иск с правна квалификация по чл.49 от ЗЗД е основателен.
Досежно размера на предявения иск съдът счита, че при спазване
8
принципа за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди,
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на причинените от деликта вреди. В настоящия случай,
съдът приема, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД се явява
обезщетение за причинени на ищцата К. Т. М. неимуществени вреди в размер
на 600,00 лв., като съобрази характера на причинените вреди, а именно
обстоятелството, че публичното изнасяне на информация, водеща до уронване
на престижа и доброто име, неминуемо води до негативни преживявания.
Съдът съобрази и заявеното от свидетелката А. Х. – майка на ищцата, която
посочва, че К. М. й е споделила за записа, като се е стараела да ги щади,
защото е бил много гнусен, за което говори и предприетото от ищцата за
премахването му. По делото не са събрани доказателства за претърпени от
ищцата неимуществени вреди, които да са причинили на същата негативни
преживявания в по-голяма степен от нормалните за такива случаи.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено първоинстанционното
решение в частта му,в която е отхвърлен предявеният иск от К. Т. М., ЕГН
********** против „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
****************, с правно основание чл.45 вр. чл.49 от ЗЗД за сумата от
600,00лв. като обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди,
ведно със законната лихва ,считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане, като неоснователен, като вместо него бъде
осъден ответникът „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище - гр. ****************, представляван от управителя Х. Г. Г. да
заплати на основание чл.49 от ЗЗД на К. Т. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес – *************** сумата от 600,00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Следва да бъде потвърдено решението на РС-Ч.бряг в частта му,в която
е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от К. Т. М., ЕГН **********
9
против „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр. ****************,
с правно основание чл.45 вр. чл.49 от ЗЗД, за разликата над 600лв. до
претендираните 5000,00 лв.,като обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
завеждане на исковата молба – 09.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото ответникът и въззиваем „Канал 7 Медия
Груп“ ЕООД, ЕИК ********* следва да заплати на ищцата К. Т. М.,
ЕГН********** направените деловодни разноски в първоинстанционното
производство в размер на 168,00 лв. съобразно уважената част от предявения
иск,като адвокатското възнаграждение за адв.И. В. е определено, съгласно
чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа в размер на 800лв. и съгласно чл.78,ал.5 от ГПК с оглед направеното
възражение пред РС за прекомерност на адв.възнаграждение от противната
страна.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответника пред
първоинстанционния съд,тъй като не са представени доказателства за
извършени такива.
Следва да бъде осъден въззиваемият „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на въззивницата К. Т. М., ЕГН ********** направените
деловодни разноски за настоящата въззивна инстанция в размер на 156,00 лв.
съобразно уважената част от предявения иск и представения Списък по чл.80
от ГПК.
Следва да бъде осъдена въззивницата К. Т. М., ЕГН ********** да заплати
направените деловодни разноски пред въззивната инстанция от „Канал 7
Медия Груп“ ЕООД, ЕИК ********* съобразно отхвърлената част от
предявения иск и представения Списък по чл.80 от ГПК ,в размер на 704лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 2/03.01.2025 г., постановено по гр. дело №
978/2024 г. по описа на Районен съд – Червен бряг в частта му,в която е
отхвърлен предявеният иск от К. Т. М., ЕГН ********** против „Канал 7
Медия Груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр. ****************, с правно
10
основание чл.45 вр. чл.49 от ЗЗД за сумата от 600,00лв. като обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва
,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, като неоснователен, като вместо него и на осн.чл.271 от ГПК
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.49 от ЗЗД „КАНАЛ 7 МЕДИЯ ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище - гр. ****************, представлявано
от управителя Х. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. М., ЕГН **********, сумата от
600,00 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/03.01.2025 г., постановено по гр. дело
№ 978/2024 г. по описа на Районен съд – Червен бряг в частта му ,в която е
отхвърлен като неоснователен предявеният иск от К. Т. М., ЕГН **********
против „Канал 7 Медия Груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр. ****************,
с правно основание чл.45 вр. чл.49 от ЗЗД, за разликата над 600лв. до
претендираните 5000,00 лв.,като обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
завеждане на исковата молба – 09.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „КАНАЛ 7 МЕДИЯ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на К. Т. М., ЕГН ********** направените деловодни разноски в
първоинстанционното производство в размер на 168,00лв., както и тези,
направени в настоящата въззивна инстанция в размер на 156,00 лв., съобразно
уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА К. Т. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „КАНАЛ 7
МЕДИЯ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* направените деловодни разноски пред
въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от предявения иск и
представения Списък по чл.80 от ГПК ,в размер на 704,00лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12