Решение по дело №12/2021 на Окръжен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

№ 21.12.2021 година гр.Търговище

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД X състав

На тридесети ноември 2021 година

В публично съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар Анатолия Атанасова

като разгледа докладваното от председателя

търговско дело № 12 по описа за 2021 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Искове с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.

Производството е образувано по депозирана искова молба от адв. П.К. САК като пълномощник на А.Р.Х., ЕГН **********, с адрес ***, адрес за уведомяване: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление:***, представлявано Йоанна Цонева - Председател на Съвета на директорите и Евгени Игнатов - Изпълнителен директор. В исковата молба се твърди следното:

Ищцата е пострадала в пътнотранспортно произшествие. Произшествието е настъпило при следния механизъм: около 13.40 ч., на път III 2002, км. 32+764, на стеснен участък от пътя /мост/ възниква ПТП между л.а. „Мазда 626“ с per. № Т 7958 КТ, управляван от М.М. Меджидов и микробус „Фолксваген Крафтер“ с per. № Т 9013 ТН, управляван от водача С.Я.Р. Произшествието настъпва поради действията на водача на лекия автомобил, който допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата. В резултат на сблъсъка са пострадали пътниците, пътували в автобуса, включително и ищцата А.Х.. Съставен е Констативен гротокол за ПТП с пострадали лица peг. № 12/19.12.2019 г. от РУ на МВР - Попово и е образувано наказателно производство - ДП № 471/2019 г. по описа на РУ - Попово, пр.пр. № 1831/2019 г. по описа на ОП Търговище. Твърди се, че л.а. „Мазда 626“ с per. № Т 7958 КТ, управляван от М.М. Меджидов, е бил застрахован към датата на събитието в ответното дружество. В исковата молба се твърди, че при процесното ПТП А.Х. е получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, травма на главата с рана на челото, травма на гръден кош и гръбнака, фрактура на двете подбедрици, болки, оток и хематом по дясно рамо. Приета е същия ден в Хирургично отделение на „МБАЛ - Търговище“ АД. Изписана е на 30.12.2019 г. В резултат от уврежданията, ищцата твърди, че е претърпяла силни болки и страдание, подробно описани в исковата молба. Поради продължаващите болки и невъзможност да се възстановят движенията на двата крака, е освидетелствана със 75 % инвалидност - решение на ТЕЛК от 09.03.2020 г. Освен неимуществени вреди, пострадалото от ПТП лице А.Х. е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплащане на металната остеосинтеза.

Според ищцата, вредите са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил „Мазда 626“ с per. № Т 7958 КТ - М.М. Меджидов, а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото - „З....“ АД, с когото не постигнали споразумение за доброволно уреждане на претенциите. Предявява настоящите искови претенции и моли съда да осъди ответника да заплати на А.Р.Х. - обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, вследствие на причинените увреждания от ПТП на 19.12.2019 г. в размер на 26 000 лева като частичен от 90 000 лева.

Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата и сумата от 182 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляваща направените от ищцата разходи за лечение вследствие причинени телесни увреждания при същото ПТП, ведно с лихва от датата 26.12.2019 г. — съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумите за обезщетение, както и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

В последното съдебно заседание е допуснато изменение на иска за неимуществени вреди като същият се счита предявен за сумата от 85 000 лв., частичен от 90 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.12.2019 г.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез юрисконсулт Й.С., електронна поща: ********@*******.**, в който се изразява следното становище по исковите претенции:

Не оспорва, че е налице полица № 071 19002563464 за сключена застраховка „Гражданска отговорност'* за лек автомобил марка „Мазда" per. № Т7958КТ със срок на покритие от 05.09.2019 г. до 04.09.2020 г. На 15.01.2020 г. пред застрахователя е постъпила извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. С уведомително писмо от 22.01.2020 г., ответното дружество е поискало представянето на допълнителни документи, в това число банкови сметки и четливо копие на протокол за ПТП е пострадали лица. Тъй като същите не са представени, на 15.04.2020г. застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение. С изключение на това, оспорват всички останали твърдения, на които се основават исковите претенции. Правят възражение за съпричиняване.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищцата, в която се твърди следното:

Молят да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за увреждащия лек автомобил „Мазда 626“, както и това, че ищцата е предявила пред ответника извънсъдебната претенция на 15.01.2020 г., по която същият е отказал плащане.

Считат, че възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, са неоснователни. При наличие на такива възражения от страна на ответника, то същите подлежат на доказване в настоящото производство от него. По отношение възражението на ответника за претенцията за лихви за забава, изразяват следното становище: при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка следва да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма е чл. 429, ал. 3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за него възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 26.12.2019 г. Следва да се има предвид, че най -късният момент от който възниква задължение за лихви е 15.01.2020 г., за която дата са представени доказателства, че от ищците е постъпило уведомление до застрахователя, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор от ответника.

Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:

Предявените по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ искове се явяват допустими. Ищецът е предявил претенция пред застрахователя за доброволно уреждане на спора. Споразумение не е постигнато, поради което ищецът има правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.

Със свое определение по насрочване на делото съдът е допуснал привличането на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, като подпомагаща ответника страна, на основание чл. 219-220 от ГПК.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Велева и адв. Вероника Йорданова от ВАК, преупълномощена от адв. П.К. от САК. Исковите претенции се поддържат изцяло. Постъпила е писмена защита от адвокат П.К., в която се отбелязва следното: В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата А.Х. е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред „З....“ АД, получена от застрахователя на 15.01.2020 г., като са били представени всички документи, с които ищцата е разполагала. Образувана е била преписка по щета, но и към настоящия момент не е изплатено застрахователно обезщетение. Видно е от събраните по делото данни, че ищцата А. е пострадала изключително тежко, изтърпяла е много дълбока болка и страдание поради травмите, от друга страна — и поради операциите, продължават болките й, продължава да не е настъпило възстановяване и няма изгледи някога отново да се възстанови до степен, че да може поне да извършва по - леките от дейностите, които е извършвала преди. Била е изцяло ограничена да се движи и принудена да я обслужват близките й, тъй като е била безпомощна сама да се обгрижва, все още има големи ограничения в движенията си, не можи да извършва обичайните дейности, които преди е извършвала с лекота, немислимо е да върши същата работа като преди. Целият ужас от настъпилата катастрофа, понесените травми, невъзможността да допринася за изкарването на хляба в семейството си, а вместо това - е непрекъсната тежест на близките си, са й причинили страх, тревога, усещане за несигурност и дълбоки притеснения. А. е коренно променена, настъпилия инцидент внезапно и радикално променя целия й свят. Излага се становище, че възражението за съпричиняване не е доказано. По делото не е установено дали А. е разполагала с обективна възможност да си постави предпазен колан, тъй като не е установено дали е имало работещ колан на мястото, на което е седяла. От друга страна, е установено, че поради наличието на метален парапет и някакъв предмет, условно наречен „сандък“ в непосредствена близост пред седалката на А., както и поради откъсването и придвижването напред на самата седалка, на която е седяла, поставен предпазен колан не би могъл да предотврати настъпването на удар и нанасянето на получените от нея травми. Моли да й се присъди адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като е регистрирана по ЗДДС, като моли да се изчисли възнаграждението поотделно за всеки от исковете.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от юрисконсулт Й.С., който счита, че исковете не са доказани и следва да бъдат отхвърлени, евентуално да се уважи възражението за съпричиняване. Моли да им бъдат присъдени разноски в производството. Постъпила е писмена защита, в която се изразява следното: предявените искове са недоказани по основание и размер, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло. В хода на съдебното дирене не се установява по несъмнен начин принос от страна на загиналия водач за настъпване на катастрофата. От приетата САТЕ стана ясно, че за микробуса е имало знак ,.Б6 - премини ако пътят е свободен“. Лек автомобил „Мазда“ първи е навлязъл на моста, което очевидно означава, че пътят не е бил свободен. За него не е имало пътен знак, който да му указва, че е без предимство. Той може да се е движил с превишена скорост, но по делото не са събрани доказателства за пряка връзка между нарушението на правилата за движение и ПТП. Отделно се набляга и на това, че по делото е установено по безспорен начин, че пострадалата е била без поставен предпазен колан. Вещите лица по САТЕ и СМЕ приемат единодушно, че тя е пътувала без такъв и че при наличието му травмите са щели да бъдат по-леки. Молят съдът да разгледа и възражението за прекомерност на обезщетението. Изразяват становище, че сумата от 85 000 лева е твърде висока и не отговаря на критерия за справедливост и съдебната практика в сходни случаи.

Третото лице-помагач ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, чрез юрисконсулт Том Тодоров, оспорва исковите претенции. В условията на евентуалност моли да бъдат уважени в намалени размери.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, представени с исковата молба, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По фактите съдът съобрази следното:

На 19.12.2019 г. на път III-2002км 32+764 водачът М.М. Меджидов, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско дружество, при управление на л.а. “Мазда 626“, рег.№ Т 7958 К е нарушил правилата за движение, като се е движел на стеснен участък от пътя, представляващ мост, с несъобразена с условията на пътя скорост, поради което не е контролирал управляваното от него МПС, не е успял да спре своевременно и е ударил микробус „Фолксваген Крафтер“, рег.№Т 9013 ТН, в който ищцата е била пътник, управляван от С.Я.Р, при което е настъпило ПТП и ищцата е получила травматични и други увреждания, които съдът ще коментира отделно. Водачът на л.а. “Мазда 626“ починал, а с невлязла в сила присъда №4/08.06.2021 г. по н.о.х.д. №88/ 2021 г. на ОС-Търговище водачът на микробус „Фолксваген Крафтер“ е осъден за престъпление по чл. 34, ал. 4 във вр.с ал.3, б.“б“, пр.1 от НК за причинена по непредпазливост смърт на водача на другото МПС и средни телесни повреди на повече от едно лице, сред които и ищцата, поради нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - несъбразена скорост и неспазване на знак „Б 6 - премини, ако пътят е свободен!“

С оглед разпоредбата на чл.179 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Когато местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат опровергани с други доказателства.

В конкретния случай, съгласно заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза, на 19.12.2019 г., около 14:00 часа на път III 2002 км 32+764 - среда над мост на река „Черни лом”, микробус „Фолксваген Крафтер” с per. № Т 9013 ТН се движи по същия път с посока на движение към с.Зараево със скорост около 70 км/ч. Микробусът преминава през десен завой, след който следва прав участък от пътя. На разстояние около 700 м. след описания завой се намира мост над река „Черни Лом”. В същото време, по същия път, но в обратна посока се движи лек автомобил „Мазда 626” с per. № Т 7958 КТ със скорост на движение около 112 км/ч, наближавайки описания мост, но в обратна посока. Разстоянието от началото на моста до мястото на удара по посоката на движение на микробуса е около 11,2 м. Това разстояние микробусът със скорост 70 км/ч ще измине за около 0,57 секунди. Разстоянието от началото на моста до мястото на удара по посока на движение на лекия автомобил е около 22,1 м. Това разстояние лекият автомобил със скорост на движение ще измине за около 0,71 секунди. Двата автомобила за навлезли в моста почти едновременно с разлика от 14 секунди. Наближавайки моста, водачите на МПС виждат, че срещу тях се движи друго МПС. И двамата водачи преценяват, че ще минат първи през стеснения участък и не намаляват скоростта си на движение. В резултат на действията на двамата водачи последва удар - челен. При удара микробусът се отклонява наляво и след около 13 м. преустановява своето движение в лявата /насрещната/ лента за движение. В резултат на удара, лек автомобил „Мазда” се завърта около своята вертикална ос, по посока обратна на часовата стрелка, като се завърта и преустановява своето движение след около 12 м. от мястото на удара, в посока обратна на посоката си на движение. Вследствие на произшествието е причинена смъртта на водач на л.а. „Мазда” и са причинени телесни увреждания на пътници от микробус „Фолксваген”. Произшествието е станало в светлата част на денонощието, при добра видимост и сухо пътно платно, стеснен участък от пътя. Скоростта на микробус „Фолксваген Крафтер с рег.№ Т 9013 ТН в района на произшествието преди и по време на настъпване на удара е била около 69,70 км/ч. Скоростта на л.а. „Мазда 626” с per. № Т 7958 КТ в района на произшествието преди и по време на настъпване на удара е била около 111,6 км/ч., а максимално разрешената скорост в участъка на местопроизшествието е 60 км/ч, ограничена с пътен знак „В27-забранено е движението със скорост над означената” и цифра „60”.Техническата причина довела до настъпване на ПТП е субективното поведение на водачите на л.а. „Мазда” и микробус „Фолксваген”, които не преценяват правилно скоростта на движение на другия участник, собствената си скорост на движение и разстоянието до моста, т.е. кой ще премине първи по моста.Ако водач на л.а. „Мазда 626” с per. № Т 7958 КТ е предприел маневра „аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 114 м. от мястото на удара (90-92 м преди навлизане в моста) и водач на микробус „Фолксваген Крафтер” с per. № Т 9013 ТН е предприел маневра „аварийно спиране” на разстояние по-голямо от 55 метра от мястото на удара (около 44 метра преди навлизане в моста) са имали техническа възможност да предотвратят произшествието. Пострадалата ищца е пътувала на първата седалка зад шофьора в микробус „Фолксваген Крафтер” с per. № Т 9013 НТ.

При тези обстоятелства, следва да се приеме, че причината за ПТП е противоправното поведение на водачите и на двете МПС, като застрахованият при ответното дружество водач е нарушил изискванията относно скоростта на движение-111.6 км./ч, вместо максимално разрешената от 60 км/ч, водачът на микробуса също не е съобразил скоростта и изискването на знак „Б 6“. Отговорността на ответното застрахователно дружество е производна на гражданска отговорност по чл. 45 от ЗЗД на водача на лекия автомобил, поради което предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан по основание, като въпросът за разпределение вината между двамата водачи, респ. застрахователи не касае пострадалия, отговорността спрямо който е солидарна.

От назначената от съда медицинска експертиза, осъществена от вещото лице д-р В.Г. се установява, че вследствие на претърпяно ПТП на 19.12.2019 г. пострадалата е била приета по спешност в хирургично отделение при МБАЛ-Търговище-АД. При приемането на пострадалата в отделението същата е била контактна с оплаквания от болки в главата, лицето и двете подколенници. Нямала е спомен за инцидента. Обективна находка: в увредено общо състояние. По главата в челната област е намерена разкъсно контузна рана с дължина около 5 см. От направените рентгенови изследвания е видно, че при А.Р. са установени: Счупване на носните кости. Счупване на костите на двете подколенници. При приемането и в ортопедично отделение при МБАЛ- Тьрговище-АД е установено: спонтанни и палпаторни болки в областа на двете подколенници. Долен десен крайник -видимо деформиран в областта на подколенницата диафизарната им част. Открита разкъсноконтузна рана в предно срединната част на подколенницата с размери 1 на 1 см. Има рентгенови и клинични данни за счупване на голямопищялната и малкопищялна та кост на дясната подколенница с дислокация на костните фрагменти. Долен ляв крайник - има видимо деформация с разкъсно контузна рана по предно медиалната повърхност на подколенницата с дължина 6-7 см. Има рентгенови и клинични данни за счупване на голямопищялната кост на левия долен крайник в областта на подколенницата. Установени са още оток и кръвонасядане в областа на лявата раменна става с леко огранчени движения. На пострадалата е приложено оперативно лечение на 23.12.2019 с поставяне на метална остеосинтеза - вътрешна фиксация. Пострадалата е изписана на 30.12.2019 г. - за продължаване на лечението в домашна обстановка. На 09.03. 2020 г. на пострадалата А.Р. е издадено решение на ТЕЛК като е определена 75% трайно намалена трудоспособност. Към момента на уврежданията, по време на лечението и след това пострадалата е претърпяла много силни болки и страдания. В съдебно заседание вещото лице пояснява, след изслушване на свидетелските показания на св. Х.Х., че „С оглед показанията на свидетеля, а пък и изследванията, които са провели в хирургично отделение, там те ги разпитват, пострадалата е получила мозъчно сътресение с помрачение на съзнанието. Не е изпадане в пълно безсъзнателно състояние, когато е като труп, а е степенно помрачение на съзнанието, една от степените, но не и кома. На база на тези свидетелски показания, може да се приеме, че тя е била с мозъчно сътресение, със степенно помрачение на съзнанието.“

Според вещото лице-съдебен лекар последиците от травмите са следните: по отношение на мозъчното сътресение пострадалата ще има оплаквания от страна на централната нервна система - упорито главоболие, световъртеж, емоционална лабилност, раздразнителност, намалена умствена работоспособност, липса на концентрация и др. По отношение многофрагментното счупване на костите на дясната подколенница е предприето оперативно лечение - открито наместване с поставяне на метална остеосинтеза. С оглед на възрастта на пострадалата - 64 години и с оглед тежестта на счупванията на двете подколенници, прогнозата за пълно възстановяване не е добра. Що се отнася за разходите по закупуване на металната остеосинтеза и медикаментите, то те са били необходими и целесъобразни за по-добро и бързо възстановяване.

По делото са разпитани свидетели, които свидетелстват за възприети от тях факти и обстоятелства относно състоянието на ищеца след въпросното ПТП.

Св. Х. Ахмет Х. е присъствал непосредствено на мястото на произшествието с други хора с цел да помогнат за изваждането на пострадалите от превозното средство. Той изяснява, че А. е седяла зад шофьора до прозореца. „Зад седалката на шофьора има една тръба и под тръбата имаше някаква плоскост ли, какво, просто може би фабрично е така, не зная точно как е, аз подробно не съм огледал как стоят нещата и под този парапет имаше един сандък ли беше, какво беше, на една височина около 35 см. може би, непосредствено преди седалката на разстояние около 35-40 см. Място има само за краката и плюс 10 см. още, може би. Седалката се отскубнала от пода и се усукала от самия удар надясно…. После се наложи тази седалка няколко човека да я дръпнем малко назад, да се освободи тази жена, която е вдясно, тя слезе, слава богу нищо й нямаше, да можем да достигнем до въпросната А.. След това ние я смъкнахме, трудно я смъкнахме, защото тя беше неподвижна… А. нямаше колан, сигурен съм, защото беше залепена, тя въобще не мърдаше, само пъшкаше и имаше кръв в устата й…. Не говореше въобще, колко пъти я питахме, тя не говореше, устата й беше закървена… гледа, върти си очите, иначе не говореше, въобще дума не обели.“

Дъщерята на ищцата установява следното: „Тя беше три дни в болницата в хирургията, защото главата и беше разцепена. Останах там като придружител. После ни преместиха в ортопедията, единия крак й оперираха. Там стоя мисля 8 дни. Единият крак беше гипсиран, другият опериран. После я пуснаха в къщи в З.С., обаче постоянно плачеше. Аз отидох там да я гледам, оставих си децата. Баща ми помагаше, но и той се разболя после, защото отишли да й помогнат и видял катастрофата. И с него имахме проблеми, психически и той се разболя след катастрофата… Преди беше много работлива, на нас ни помагаше. Тя си е в къщи, но отиваше на нивата на работа, да бере малини, да свърши нещо на хората, чесън да копае. В къщи имаха животни, продадоха всичко след катастрофата, сега остана само едно магаре. Тя не може вече нищо да прави, нито може да копае, нито може да си насади нещо, нито да полива, нито нищо. Не може да кляка, болят е краката много, не е подвижна така, както е била преди… Промени й се характера, стана по агресивна, на всичко се ядосва, забравя къде оставила парите например. Преди катастрофата нямаше такова нещо, не забравяше така. Все още забравя много, обажда ми се по телефона, казва ми нещо и след два часа пак ми звъни и ми го казва пак същото нещо. Казвам й „Нали ми го каза“ и тя „Оф, забравила съм, че съм ти го казала“.

Св. М.., зет на ищцата заявява: „Това коренно промени живота на А., защото тя си беше адекватна и работлива жена, а вече е с патерици. Мъжът й вече е тотално пиян всеки ден, това преобърна целият й живот. Това се отрази и на моя живот…. Преди катастрофата А. беше много жизнена и работеше почти всеки ден, отиваше да бере малини, изкарваше доход по 20-30 лева. След катастрофата мъжът й Юсеин се пропи. Имаха животни, две крави и други животни, двамата се грижеха за животните, но всички животни ги продадоха… А. не се възстанови на 100% , още е с патерици, не работи и звъни на жена ми по 4-5 до 10 пъти на ден, все нещо я пита. А. е разтревожена през повечето време. Не помни къде, какво е оставила.“

Според вещите лица, назначени за изготвяне на психиатрично-психологическа експертиза, в резултата на ПТП-то след счупване на подбедрица и последващи ортопедични операции/поставяне на пирони/, ищцата се движи с помощни средства и е с грубо нарушено личностово функциониране. Болковият синдром, придвижването с помощни средства, невъзможността за извършване на ежедневните си ежедневия, ситуативно провокират неврозоподобни оплаквания, като тревожност, отпадналост, напрежение и песимистична себеоценка за бъдещето.

От правна гледна точка съдът съобрази следното:

Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е функционално обусловена от основанието и размера на имуществената отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на виновния извършител на противоправното деяние – до размера на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Съобразно правната природа на обезпечително-гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените вреди само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид специална имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна - целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покриване на отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение. При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората функция има не само обществена оправданост, но и важно социално предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица. Специфичното предназначение на тези застраховки е основанието те да бъдат уредени от закона като задължителни и да бъдат подчинени на специални правила и на институции за контрол относно удостоверяване сключването на застрахователния договор по законовоопределен начин, информация за конкретния застраховател и за заплащане на обезщетение по прекия иск на увредения в определени хипотези от създадения Гаранционен фонд.

В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение -към датата на ПТП е била налична сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № 07119002563464 за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Мазда" peг. № Т7958КТ със срок на покритие от 05.09.2019 г. до 04.09.2020 г.; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора - ПТП, претърпени неимуществени и имуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетения, които вреди са в резултат на виновното поведение на застрахования водач.

Спорните въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Според установената съдебна практика съобразно критерия за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на отшумяване на уврежданията и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането / в този смисъл е Решение № 25 от г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.

Съобразно фактическата установеност по делото и горните критерии съдът съобразява по отношение на ищцата възрастта й, видът, характерът и тежестта на получените травматични увреждания, продължителността на лечението, степента на възстановяване към настоящия момент и остатъчните явления, за които свидетелства медицинският експерт. Следва да бъдат съобразени преживените от нея болки, страхове и притеснения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП / решение № 95/2009г. на ВКС по т.д. № 355/2009г. на ВКС, първо т.о ./ - минимална РЗ от 560 лева към датата на процесното ПТП и лимит на отговорността на застрахователя по застраховка ГО от 10 000 000лв. Въз основа на горното съдът определя пълният размер на обезщетението за ищцата в размер на 70 000 лева.

Съдът изхожда от следните факти при определяне размера на справедливото за ищцата обезщетение: Ищцата е била активна и работлива жена, която с физически труд е осигурява доходи за семейството. След произшествието животът й коренно се е променил. Травматичните увреждания са я лишили от физическа активност и възможност да обслужва не само себе си, но и да отглежда животни, чрез които е осигурявала приходи за домакинството. Същата е освидетелствана с 75% намалена работоспособност. Изпитвала е силни болки по време на инцидента, след това, а и понастоящем. Пълно възстановяване е невъзможно. Страда от главоболие и нарушена вегетативна нервна система. Психически и емоционално нестабилна е.

По възражението за съпричиняване :

Съгласно задължителната съдебна практика и формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК казуална практика на касационната инстанция, обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г. на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 5 25/2008 г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., които изцяло се споделят, за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия за възникване на самото пътнотранспортно произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на увреждането е необходимо извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.

В процесния случай застрахователят е релевирал възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан. По делото е установено, че микробусът, в който е пътувала ищцата, е бил оборудван с двуточкови колани. Ищцата е била на двойна седалка зад мястото на шофьора, до прозореца. До нея е имало друг пътник. Пред тази седалка е имало парапет, преграда и метален сандък в краката на пътуващите. Ударът е бил толкова силен, че самата седалка е била огъната надясно и пътуващите на нея са били притиснати към преградата пред тях. При такъв поставен колан ограничен се явява само торса, а крайниците биха могли да достигнат до интериорни части от автомобила, до друго тяло и да пострадат, както се е случило при ищцата, още повече, че този сандък, който е бил с остри краища, е бил абсолютна предпоставка за наранявания в областта на краката. Съдът намира, че не е доказан по безспорен и категоричен начин приносът на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, поради което възражението за съпричиняване се явява неоснователно.

Предвид изложеното съдът приема, че така предявеният иск за неимуществени вреди е доказан и основателен за сумата от 70 000 лева. Основателен е и предявеният иск за имуществени вреди за сумата от 182 лева, представляваща разходи за медицински пособия.

По акцесорното искане за присъждане на законна лихва, считано от 26.12.2019 година – т.е. след изтичането на седем дни от застрахователното събитие, съдът приема следното:

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихви за забава по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция.

В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 15.01.2020 г. с предявяване на застрахователната претенция от ищцата, поради което лихва за забава следва да се присъди от тази дата.

Относно разноските: Ищцата е представлявана безплатно от адвокат. На същия се дължи възнаграждение съобразно резултата по делото. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2014 за размера на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: т. 1. при интерес до 1000 лв. - 300 лв.; …т. 4. при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. По така предявения иск за обезщетение за имуществени вреди адвокатското възнаграждение следва да се определи според посочената наредба в размер на 300 лева или 360 лева с ДДС. Адвокатското възнаграждение по иска за обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 830 лева плюс 1 800 лева или 2 630 лева без ДДС или 3 156 лева с ДДС. Общото дължимо възнаграждение на адвокат П.К. е в размер на 3 516 лева с ДДС, което следва да се присъди в тежест на ответника. Последният следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 2 850 лева държавна такса (50 лева по иска за имуществени вреди и 2 800 лева по иска за неимуществени вреди), както и направените разноски, заплатени от бюджета на съда в размер на 400 лева.

Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на така предявения иск за неимуществени вреди (17.65%). Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева, поради което ответникът има право на разноски в размер на 61.78 лева юрисконсултско възнаграждение. Отделно ответникът е направил разноски за депозит за възнаграждения за вещи лица и за удостоверение в размер на 405 лева и има право да му се присъди сумата от 71.48 лева съобразно отхвърлената част на обсъждания иск, или общо дължими на ответника разноски – 133.26 лева.

На третото лице-помагач разноски не се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано Йоанна Цонева - Председател на Съвета на директорите и Евгени Игнатов - Изпълнителен директор, действащи чрез юрисконсулт Й.С., да заплати на А.Р.Х., ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез адвокат П.К. – САК, адрес ***, офис 10, сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – травматични увреждания, болки и страдания, причинени й при ПТП на 19.12.2019 г., около 13.40 ч., на път III 2002, км. 32+764, на стеснен участък от пътя /мост/, при сблъсък на л.а. „Мазда 626“ с per. № Т 7958 КТ, управляван от М.М. Меджидов и микробус „Фолксваген Крафтер“ с per. № Т 9013 ТН, управляван от водача С.Я.Р, по вина на водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредена с полица № 07119002563464 за лек автомобил марка „Мазда" peг. № Т7958КТ със срок на покритие от 05.09.2019 г. до 04.09.2020 г, издадена от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.01.2020 година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал.3 КЗ , като отхвърля така предявения иск до пълния му предявен размер от 85 000 /осемдесет и пет хиляди/ лева като неоснователен, както и претенцията по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода от 26.12.2019 г. до 14.01.2020 г.

ОСЪЖДА А.Р.Х., ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез адвокат П.К. – САК, адрес ***, офис 10, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано Йоанна Цонева - Председател на Съвета на директорите и Евгени Игнатов - Изпълнителен директор, действащи чрез юрисконсулт Й.С., направените разноски в производството съобразно отхвърлената част на иска за неимуществени вреди в размер на 133.26 лева.

Решението е постановено с участието на трето лице-помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров и има установително действие в отношенията между това лице и страната, на която помага, на осн. чл.223, ал. 2 от ГПК.

Решението има установително действие в отношенията на третото лице ЗАД“ОЗК“-Застраховане“АД-гр.София и насрещната страна А.Р.Х., ЕГН **********, на осн.чл.223, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	260054
Дата:	21 декември 2021 г.
Съдия:	Бисера Максимова

Дело:	20213500900012
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	5 февруари 2021 г.

Решение по дело №12/2021 на Окръжен съд - Търговище

Съдържание на акта