ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3200
гр. София, 14.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.З. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. З. М. Частно наказателно дело №
20221110212506 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба от Д. Е. М. чрез адв. В. Т. от САК против
постановление на СРП от 31.08.2020 година, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 230 ЗМК 705/2020
г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. 742/2020 г. по описа на СРП, образувано за
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е изцяло
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Иска се отмяна на
постановлението за прекратяване и връщане на делото на СРП със
задължителни указания относно приложението на закона. Изложени са
съображения в насока, че СРП в нарушение на материалния закон е приела, че
извършеното деяние не осъществява признаците на престъпление по чл. 323,
ал. 1 от НК, като е счела случая за маловажен: че е зазидан прозорец на
фасадата на сграда, която е обща част и не са допустими никакви
преустройства без съгласието на всички съсобственици; че със зазиждането на
прозореца са нарушени санитарно-хигиенни правила и норми, тъй като
помещението е лишено от възможност да се проветрява и достъп на пряка
слънчева светлина, поради което се появил мухъл. Изложени са твърдения, че
прозорецът бил предвиден и съществувал в одобрения архитектурен проект на
сградата и съществува от преди повече от 60 г., като дограмата му била
сменена от предишния собственик. Твърди се още, че са игнорирани фактите,
изложени в показанията на свидетелите Милеви, за повреждане на
топлоизолацията на първия етаж на сградата, както и изкъртване на
подпрозоречен плот и топлоизолацията в близост до зазидания прозорец,
както и поведението на Св. Тр. пред полицейските служители, посетили имота
1
по сигнал на Милеви. Също така били игнорирани фактите, че това не бил
първия случай на повреждане и унищожаване на собствеността на сем.
Милеви от страна на Трифонов, както и че действията му са извършени при
висящ правен спор между страните по гр. д. № 27204/2016 г. по описа на СРС
и въпреки получени от него нотариални покани, не е възстановил
съществуващото фактическо положение. С тези доводи пълномощникът счита,
че е незаконосъобразен изводът на СРП, че обществената опасност на
деянието и дееца са по-ниски в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид.
Съдът, след като прецени събраните по досъдебното производство
доказателства и изложените в жалбата доводи, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата срещу постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство е процесуално допустима, като подадена от лице
с активна процесуална легитимация – пострадал от деянието, предмет на
наказателното производство, в надлежна форма и в законоустановения за това
срок по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК.
Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по
чл. 323, ал. 1 от НК, за това, че на 06.01.2020 г. в гр. София, кв. Горна баня, ул.
Отдих № 9, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно
оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право
и случая е немаловажен.
В хода на разследването е установено, че жалб. Д. М. и брат й Росен
Милев са собственици на първия етаж от масивна двуетажна жилищна сграда,
мазе и гараж, находящи се в сутерена на сградата, заедно с по ½ идеални части
от общите части на сградата, подпокривното пространство и собствеността
върху УПИ, в който е построена сградата, с административен адрес гр. София,
кв. Горна баня, ул. Отдих № 9. Свид. Св. Ст.Тр. бил собственик на втория етаж
от същата сграда, заедно с по ½ идеални части от общите части на сградата,
подпокривното пространство и собствеността върху УПИ, в който е построена
сградата. И двете страни получили собствеността си чрез дарения от техните
родители, които също били съсобственици със същите квоти. Първоначално
имотът бил обект на съдебна делба, която приключила със спогодба в този
смисъл през 1966 г. Според писмо от кмета на СО – район „Овча купел“ за
изградената в имота двуетажна жилищна постройка не са представени
конструктивни проекти, поради което не може да се провери съответствието
му със строителните книжа. От очната ставка, проведена между свид. Ем.
Милев и свид. Св. Трифонов се установява, че много от прозорците на
сградата, както и нишите, не са изпълнени по план. Видно от представените
копия на документи от съдебното производство през 1966 г., както и
административни процедури с подобна давност се установява, че според
одобрения архитектурен план за сградата подстълбищното пространство на
първия етаж е било проектирано за ниша и не е било предвидено прозорче, а
построеното такова с отвор около 60/30 см. е извършено в отклонение на
2
одобрения архитектурен план (видно от заключение от арх. Абаджиев, инж.
Бочев и инж. Костов, от 22.05.1968 г. по гр. д. № 5812/67 г. на СГС, второ ГО).
Сем. Милеви и Св. Трифонов са във влошени отношения, каквито били и
отношенията на техните родители. Споровете още тогава били във връзка с
помещението под стълбището и неговото ползване, както и таванското
пространство. Такива са и днес между техните наследници.
Общинската администрация била сигнализирана многократно и от двете
страни, като след всеки сигнал е извършена проверка, при която не са
установени нарушения на ЗУТ, като по отношение преустройства в сграда не
може да се установи има ли нарушения с оглед липсата на строителни книжа.
Препоръчано е на собствениците да направят техническо обследване на
сградата с оглед нейната безопасност, което няма данни да е извършено.
Дворът бил разделен с ограда според постигнато съгласие между
родителите на Милеви и Трифонов, с което Милеви не са съгласни и завели гр.
д. № 27204/2016 г. на СРС, ГО, с петитум на исковата молба съдът да
разпредели правото на ползване на съсобственото УПИ и подпокривното
пространство на съсобствената постройка. Делото било висящо към
прокурорското произнасяне.
В началото на 2016 г., още преди завеждането на гражданското дело,
Росен и Д. Милеви отправили нотариална покана до Светослав Трифонов, с
която искали достъп до подпокривното пространство или плащане на наем за
неизползваната от тях част, както и да ги обезщети за изброени в поканата
щети, които те претендират, че Трифонов им е нанесъл. Освен това искат
уреждане на отношенията помежду им във връзка с ползване на парцела и
подпокривното пространство, като предлагат съвместно ангажиране на вещо
лице, което да изготви частна експертиза относно възможността за ползването
им.
След получаването на поканата, свид. Трифонов на свой ред отправил
такава до Милеви, както в отговор на тяхната, така и отправяйки свои искания
до тях – заявил, че в подпокривното пространство няма тавански помещения,
няма ток и вода и е неизползваемо, като няма достъп с нормална стълба,
поради което и той не го използва, поради което отказва да им плаща наем, но
отказва и да им предостави независим и неограничен достъп, тъй като това
може да стане само през неговата собственост, което ще доведе до нарушаване
на неговото право на собственост. Същевременно не възразява да осигури
достъп при нужда за ремонт. Изразява съгласие за преразпределение на
парцела, но заявява, че за да се случи това трябва първо да бъде премахната
съществуващата ограда, което ги кани да сторят. Освен това е констатирал
преустройство на подсълбищното помещение, включително избиване на
прозорец на фасадата на сградата, без строителни книжа. Освен това южната
фасада е пробита и върху нея е изградена вентилационна тръба за абсорбатор.
Иска възстановяване на предишното положение. Милеви депозирали отново
чрез нотариус отговор, в който оспорили да са избивали прозорец, като
твърдели, че той е бил изграден още при строежа на къщата, поради което
3
искането му за възстановяване на предишно положение е неоснователно.
Впоследствие през м. май 2017 г. Р. и Д. Милеви отправили нова
нотариална покана до Св. Трифонов, с която констатирали, че той бил
направил прозорец на фасадата на сградата без тяхно съгласие и без
разрешение за това. Отново приканвали към осигуряване на достъп до
подпокривното пространство.
При тези отношения между страните, на 06.01.2020 г. Св. Трифонов
първо изкъртил подпрозоречния перваз на прозореца на подстълбищното
пространство на първия етаж , след което започнал да реди тухли, като по този
начин го затворил. Действията му били възприети от сем. Милеви, които се
опитали да го спрат с думи, като не успели сигнализирали на тел. 112, а след
няколко дни чрез нотариална покана поискали от Трифонов да възстанови
първоначалното положение, но той не го сторил.
Прокурорът е възприел идентична фактическа обстановка, при която
наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като прокурорът е приел, че деянието не съставлява
престъпление.
Прокурорът е мотивирал акта си, като е приел, че за да е налице
осъществено престъпление самоуправство от обективна страна, освен, че
следва да е налице предхождащ действията на дееца правен спор, в рамките на
който деецът да извършил действия на фактическо разпореждане, чрез които
не по установения ред да е осъществил оспорваното от насрещната страна
право, които елементи прокурорът е приел, че са налице, е нужно и случаят да
не е маловажен, който елемент прокурорът е приел, че не е изпълнен, тъй като
според него случаят е именно маловажен, като е посочил съображения в тази
посока.
Съдът намира, че прекратителният прокурорски акт следва да бъде
потвърден.
На първо място, престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК не е осъществено
от обективна страна.
Субект на това престъпление може да бъде само страна по някакво
имуществено правоотношение или неин представител. В конкретния случай се
твърди, че правният спор се изразява в гр. д. № 27204/2016 г. на СРС, ГО.
Следва да се отбележи, че предметът на това производство, така, както е
очертан в петитума на исковата молба, е съдът да разпредели правото на
ползване на съсобственото УПИ и подпокривното пространство на
съсобствената постройка. Предмет на това производство не се явява липсата
или наличието на прозорец на подсълбищното пространство, поради което и
правен спор между страните по този въпрос не е налице.
От друга страна, изпълнителното деяние по чл. 323, ал. 1 от НК се
изразява в осъществяване на едно оспорено от другиго, действително или
предполагаемо притезателно право. На първо място правото трябва да е
оспорено, а то не е. Притезателно право е субективно право, което дава власт
на неговия носител да изисква от останалите субекти извършването или
4
неизвършването на нещо. В конкретния случай свид. Милеви нямат право на
този прозорец, доколкото той не е фигурирал в строителните книжа и още през
1968 г. е установено, че е бил изграден в разрез с тях. Установено е още, че
преди това при различни административни процедури, инициирани от
праводателите на настоящите страни, на предците им е било указвано от
компетентните органи да бъде „затворен“ прозорецът, което е било
изпълнявано, но явно впоследствие отново е възстановяван отвора. Доколкото
и двете страни са наясно с тези факти, то няма как Милеви да формират дори
и „предполагаемо“ право, а още по-малко действително, относно този
незаконен прозорец. В жалбата се твърди, че процесният прозорец бил
предвиден и съществувал в одобрения архитектурен проект на сградата, но
такъв проект не е представен, а очевидно и не съществува, доколкото не е
наличен и в общинската администрация.
Ето защо съдът намери, че самоуправство не е осъществено въобще от
обективна страна, като не прие, че действията на Трифонов покриват
формално състава, но се явяват маловажен случай. Следва да се отбележи, че
другите действия, описани в молбата – повреждане на топлоизолацията и
оградата и т. н. са били предмет на друго ДП и нямат отношение към
процесния случай. Че липсата на прозорец на помещението е в ущърб за
ползването му, няма значение при положение, че е незаконен, което
общинската администрация не е могла да установи именно поради липсата на
строителни книжа при тях. Другите доводи за маловажност на случая,
изложени от прокурора се споделят, в случай че въобще се приеме, че са
налице самоуправни действия въобще.
Съдът не намира, че са налице данни за друго престъпление от общ
характер по отношение на изложените обстоятелства. Видно от представеното
от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД писмо, за увредите, които жалбоподателят
претендира, е било определено застрахователно обезщетение в размер на 76,77
лв. – стойност, която прави деянието с малозначителни обществени последици
по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
С оглед на всичко гореизложено, съдът прие, че следва да бъде
потвърден атакувания прокурорски акт, като на практика не е налице
изменение в правните основанията за прекратяване на наказателното
производство, тъй като те са същите – деянието не съставлява престъпление.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на СРП от 31.08.2020 година, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 230
ЗМК 705/2020 г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. 742/2020 г. по описа на
СРП, образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя Д. Е. М. и на
5
СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред СГС в 7-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6