Решение по дело №317/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 942
Дата: 5 юни 2020 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20207180700317
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

     № 942

 

гр. Пловдив, 05.06.2020год.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                   ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

             при секретаряМ.Г.и с участието на прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 317 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             Образувано е по касационна жалба, предявена от „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК *********, представлявано от Б.С., депозирана чрез пълномощника А.В., против Решение №2144 от 21.11.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6017 по описа на същия съд за 2019г., с което е изменено Наказателно постановление №381584-F407983 от 23.11.2018г. на Ж.Н.М.на длъжност Началник отдел „Оперативна дейност-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.В.З., с ЕГН ***********, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 700лв. за нарушение на чл. 25, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС като е намален размерът на наказанието „имуществена санкция“ на 500лв.

     Образувано е и по касационна жалба на ЦУ на НАП срещу Решение №2144 от 21.11.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6017 по описа на същия съд за 2019г. в частта, с която е намален размерът на наказанието „имуществена санкция“ от 700лв. на 500лв.

            Касационният жалбоподател-„ЛУКОЙЛ България“ ЕООД твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и незаконосъобразен.

            Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната изцяло на НП.

           Ответникът по касационната жалба-ЦУ на НАП намира касационните оплаквания за неоснователни. Посочва, че контролната покупка е била направена преди легитимацията на проверяващите – в 9 : 33 часа, същите са изчакали, за да им бъде предоставен фискален бон, но такъв не е бил предаден от обслужващия ги продавач. Излагат се още подробни съображения.

         Претендира съдебни разноски  пред касационната инстанция в размер на 120лв.

          Касационният жалбоподател-ЦУ на НАП намира, че определеното от ПРС наказание се явява явно несправедливо с оглед на обществената опасност на дееца-касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Намира, че е допуснато нарушение на закона, тъй като ПРС не е отчел всички отегчаващи обстоятелства при извършване на индивидуализацията на наказанието.

          Претендира се отмяната на съдебния акт в оспорената част и юрисконсултско възнаграждение.

          Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

           Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

           Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата /жалбите/ пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

           Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:             На 06.09.2018г., от 09.40 часа до 13.00 часа служители на Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП, извършват оперативна проверка в обект – бензиностанция,  находяща се в с.Труд, ул.“Карловско шосе“, на изхода за гр.Пловдив, стопанисвана от „Лукойл България“ ЕООД.

           Установено е, че обектът е в работен режим. Извършена е контролна покупка на 1 бр. минерална вода - „Банкя“ 0,5 литра на стойност 1,39 лв.; 1 бр. кафе на стойност 1,99 лв., всичко на обща стойност  3,38лв., заплатени в брой от служителите на НАП.  В момента на плащането не е предоставен фискален бон на проверяващите. След легитимацията на контролните органи е изваден КЛЕН от ФУ № DT635870 и № на ФП-02635870. Установено е, че има издаден фискален бон с № 0388130 0114806.09.2018г. в 09.33 часа, но същият не е предоставен на проверяващите при плащането. Обстоятелствата от проверката са отразени в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0224829/06.09.2018г.

       На 18.09.2018г., в присъствието на упълномощено лице от представляващия дружеството - Иван Христов Бекриев, е съставен АУАН сер. AN № F407983 за извършено нарушение по чл.25, ал.3 от Наредба Н-18/2006 на МФ. В акта е посочено,  че нарушението не води до неотразяване на приходи.

       ПРС е установил, че АУАН е редовно съставен и връчен на пълномощника на дружеството. В указания срок не е депозирано писмено възражение.

       Последвало е издаването на НП №381584-F407983 от 23.11.2018г. от Ж.Н.М.на длъжност Началник отдел „Оперативна дейност-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД,  на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 700лв. за нарушение на чл. 25, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

          Първоинстанционният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства  поотделно и в тяхната съвкупност и логическа последователност и е приел, че АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. Проверена е и компетентността на издателя на НП.

          Приел е, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал  извършено нарушение  като такова по чл. 118, ал.1 ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, за което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лв.

        ПРС е приел, че в НП не са посочени никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, такива не са ангажирани и по преписката и в съдебното заседание, поради което не е ясно защо е следвало да се наложи наказание в размер над минималния. Поради тези съображения първоинстанционният съд е намалил размерът на наказанието-имуществена санкция  от 700лв. на 500лв.

        Касационният съд намира изводите на ПРС за правилни и законосъобразни.

        Действително при издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН. В АУАН нарушението е ясно  и подробно описано.

         Съгласно чл.25, ал.3 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства / в редакцията,  действала към момента на издаване на АУАН/, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. При продажби по чл.3, ал.8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.

          В случая безспорно е установено от доказателствата по делото, че това изискване не е изпълнено, тъй като не е предоставена издадената фискална бележка на проверяващите при извършената от тях покупка.

           С нищо не е нарушено правото на защита на административнонаказаното лице, тъй като всички обстоятелства, извършени от проверяващите са ясно описани, посочена е и нарушената норма. След като не е „сложена касовата бележка в ръката на купувача“, след като „не е оставена на тезгяха“ и т. н., то следва извода, че по никакъв начин не е извършено действие за предоставяне на издадената фискална бележка.

         Колкото до размера на наказанието, то първоинстанционният съд правилно е установил, че в НП не са посочени никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, такива не са ангажирани  по  административната преписка и в съдебното заседание.

       Следва да се посочи, че от приетия в съдебното производство регистър от административнонаказателни преписки, не се установи друго нарушение по чл. чл.25, ал.3 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Следователно верен е изводът на районния съд, че не става ясно защо е следвало да се наложи наказание в размер над минималния. Съдът намира, че процесното наказание - имуществена санкция в размер на 700 лв. се явява немотивирано относно своя размер, тъй като не са посочени никакви обстоятелства, обосноваващи налагането на санкция в размер над предвидения минимален такъв в закона, който в случая е 500лв. Редуцираната имуществена санкция е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на имуществената санкция обществени отношения и засегнатите интереси на дружеството.

      Фактическите и правни изводи на районния съд съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му.

       Ето защо, като е изменил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

       При този изход на правния спор разноски за страните не се дължат.

        По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

 

Р Е Ш И:

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2144 от 21.11.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6017 по описа на същия съд за 2019г.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.