РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 942
гр. Пловдив, 05.06.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на четиринадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаряМ.Г.и
с участието на прокурора Йорданка Тилова,
като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 317 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
„ЛУКОЙЛ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК
*********, представлявано от Б.С., депозирана чрез пълномощника А.В., против
Решение №2144 от 21.11.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6017
по описа на
същия съд за 2019г., с което е изменено Наказателно постановление №381584-F407983 от 23.11.2018г. на Ж.Н.М.на длъжност Началник
отдел „Оперативна дейност-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ЛУКОЙЛ България“
ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В.В.З., с ЕГН ***********, на
основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 700лв. за нарушение на чл. 25, ал.3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС като е намален
размерът на наказанието „имуществена санкция“ на 500лв.
Образувано е и по касационна жалба на ЦУ
на НАП срещу Решение №2144 от 21.11.2019г. на Пловдивския районен съд,
постановено по АНД №6017 по описа на същия съд за 2019г. в частта, с която е намален
размерът на наказанието „имуществена санкция“ от 700лв. на 500лв.
Касационният
жалбоподател-„ЛУКОЙЛ България“ ЕООД твърди, че съдебният акт на
първоинстанционния съд, е неправилен и незаконосъобразен.
Претендира се отмяна на решението на районния съд,
респективно отмяната изцяло на НП.
Ответникът по касационната жалба-ЦУ на НАП намира
касационните оплаквания за неоснователни. Посочва, че контролната покупка е
била направена преди легитимацията на проверяващите – в 9 : 33 часа, същите са
изчакали, за да им бъде предоставен фискален бон, но такъв не е бил предаден от
обслужващия ги продавач. Излагат се още подробни съображения.
Претендира съдебни разноски пред касационната инстанция в размер на 120лв.
Касационният жалбоподател-ЦУ на НАП намира,
че определеното от ПРС наказание се явява явно несправедливо с оглед на
обществената опасност на дееца-касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Намира, че е допуснато нарушение на закона, тъй
като ПРС не е отчел всички отегчаващи обстоятелства при извършване на
индивидуализацията на наказанието.
Претендира се отмяната на съдебния
акт в оспорената част и юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата /жалбите/ пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка: На
06.09.2018г., от 09.40 часа до 13.00 часа служители на Национална агенция за
приходите при ЦУ на НАП, извършват оперативна проверка в обект – бензиностанция,
находяща се в с.Труд, ул.“Карловско
шосе“, на изхода за гр.Пловдив, стопанисвана от „Лукойл България“ ЕООД.
Установено е, че обектът е в работен
режим. Извършена е контролна покупка на 1 бр. минерална вода - „Банкя“ 0,5
литра на стойност 1,39 лв.; 1 бр. кафе на стойност 1,99 лв., всичко на обща
стойност 3,38лв., заплатени в брой от
служителите на НАП. В момента на
плащането не е предоставен фискален бон на проверяващите. След легитимацията на
контролните органи е изваден КЛЕН от ФУ № DT635870 и № на ФП-02635870. Установено
е, че има издаден фискален бон с № 0388130 0114806.09.2018г. в 09.33 часа, но
същият не е предоставен на проверяващите при плащането. Обстоятелствата от
проверката са отразени в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА №
0224829/06.09.2018г.
На 18.09.2018г., в присъствието на
упълномощено лице от представляващия дружеството - Иван Христов Бекриев, е съставен АУАН сер. AN
№ F407983 за извършено нарушение по чл.25, ал.3 от Наредба Н-18/2006 на МФ. В
акта е посочено, че нарушението не води
до неотразяване на приходи.
ПРС е установил, че АУАН е редовно
съставен и връчен на
пълномощника на дружеството. В указания срок не е депозирано писмено
възражение.
Последвало е издаването на НП №381584-F407983
от 23.11.2018г. от Ж.Н.М.на длъжност Началник отдел „Оперативна дейност-Пловдив
в ЦУ на НАП, с което на „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД,
на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 700лв. за нарушение на чл. 25, ал.3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и логическа последователност и е приел, че АУАН и НП
отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН. Проверена е и компетентността на издателя на НП.
Приел е, че административнонаказващият
орган правилно е квалифицирал извършено
нарушение като такова по чл. 118, ал.1 ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, за което на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
700.00 лв.
ПРС
е приел, че в НП не са посочени никакви отегчаващи отговорността обстоятелства,
такива не са ангажирани и по преписката и в съдебното заседание, поради което
не е ясно защо е следвало да се наложи наказание в размер над минималния.
Поради тези съображения първоинстанционният съд е намалил размерът на
наказанието-имуществена санкция от
700лв. на 500лв.
Касационният съд намира изводите на ПРС
за правилни и законосъобразни.
Действително при издаването на АУАН и
НП не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН. В АУАН нарушението е
ясно и подробно описано.
Съгласно чл.25, ал.3 от Наредба
Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства / в редакцията,
действала към момента на издаване на АУАН/, фискалната касова бележка в
случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са
длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. При продажби по чл.3, ал.8 фискалната
касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.
В случая безспорно е установено от
доказателствата по делото, че това изискване не е изпълнено, тъй като не е
предоставена издадената фискална бележка на проверяващите при извършената от
тях покупка.
С нищо не е нарушено правото на
защита на административнонаказаното лице, тъй като всички обстоятелства,
извършени от проверяващите са ясно описани, посочена е и нарушената норма. След
като не е „сложена касовата бележка в ръката на купувача“, след като „не е
оставена на тезгяха“ и т. н., то следва извода, че по никакъв начин не е
извършено действие за предоставяне на издадената фискална бележка.
Колкото до размера на наказанието, то
първоинстанционният съд правилно е установил, че в НП не са посочени никакви
отегчаващи отговорността обстоятелства, такива не са ангажирани по административната преписка и в съдебното
заседание.
Следва да се посочи, че от приетия в съдебното
производство регистър от административнонаказателни
преписки, не се установи друго нарушение по чл. чл.25, ал.3 от Наредба
Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Следователно верен е изводът на районния съд, че не става
ясно защо е следвало да се наложи наказание в размер над минималния. Съдът намира, че
процесното наказание - имуществена санкция в размер на 700 лв. се явява
немотивирано относно своя размер, тъй като не са посочени никакви
обстоятелства, обосноваващи налагането на санкция в размер над предвидения
минимален такъв в закона, който в случая е 500лв. Редуцираната имуществена
санкция е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с
прилагането на имуществената санкция обществени отношения и засегнатите
интереси на дружеството.
Фактическите и правни изводи на районния
съд съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на
материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на
обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му.
Ето
защо, като е изменил наказателното постановление, районният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
При
този изход на правния спор разноски за страните не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№2144 от 21.11.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6017 по
описа на същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.