Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №168

                   

                                                Гр . Видин  04.09.2019г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  закрито   ЗАСЕДАНИЕ  НА   четвърти септември

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. С. С.                              

                                                                                                                   2. Г. Й.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ                                        И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

 съдия   С. С.        ГР.Д. № 443       ПО ОПИСА

ЗА     2014  ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Е.К.Ц.  е подала молба  с правно основание  чл.247 ГПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешки  в Решение №10 от 12.02.15г. по гр.д. №443/14г. на ВОС.След дадени указания молителката е уточнила,че ОФГ се изразява в произнасяна с общ диспозитив по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС,а не с два отделни диспозитива –относно правото на собственост и относно владението. Моли съда по реда на чл.247 ГПК да допусне поправка на ОФГ така както е посочила в молбата си и предвид ТР №4/14г. от 14.03.2016г. на ВКС.

Ответникът  Министерство на регионалното развитие и благоустройството,представляван от Областния управител А… Г… е оспорила молбата по чл.247 ГПк и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Третото лице помагач-Ц.И.Ц. е депозирал становище,с което не оспорва искането по чл.247 ГПК и моли съда да постанови решение,с което да уважи молбата за поправка на явна фактическа грешка в Решение №10 от 12.02.15г. по гр.д. №443/14г. на ВОС.

Останалите ответници-Община В… и ”М..”ООД-В…-не са взели становище по молбата по чл.247 ГПК.

От данните по делото съдът констатира следното:

Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС ,който е отхвърлен от първоинстанционния съд.С решението си по гр.д. №443/14г. ВОС е потвърдил решението на ВРС. С молбата си по чл.247 ГПК жалбоподателката Е.К.Ц.  иска съдът да се произнесе с два отделни диспозитива –относно правото на собственост и относно владението по предявеният от нея иск по чл.108 ЗС като се позовава на ТР №4/14г. от 14.03.16г. на ВКС.Идентична молба е подаден и пред ВРС,по която първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение №715 от 25.04.2018г. като е оставил без уважение молбата по чл.247 ГПК.Решението на ВРС не е обжалвано.

При тези данни съдът намира молбата по чл.247 ГПК за неоснователна  по следните съображения:

Разпоредбата на чл.247 ГПК дава възможност по инициатива на съда или по молба на страните да бъдат поправени допуснати в решението очевидни фактически грешки.Има се предвид техническа грешка при изписването на отделни думи или цифри,които променят смисъла и фактите  при формиране и изразяване  волята на съда или констатирани противоречия между изразената  и формирана воля на съда в мотивите и отразеното в диспозитива на решението.

В случая няма противоречие между формираната и изразена воля на съда в мотивите и диспозитива на решението нито е допусната техническа грешка при изписването му.

Искането на Е.К.Ц.  за произнасяне с два отделни диспозитива не съставлява очевидна фактическа грешка при постановяване на съдебното решение.Формирането на волята  и начина на изписване на мотивите и диспозитива при постановяване на решение са в компетенциите на съда и не могат да бъдат обсъждани или променяни според желанието на страната.Несъгласието с мотивите или диспозитива на съда е повод решението да бъде обжалвано пред по-горна инстанция по предвидения в ГПК ред,но не е основание за постановяване на решение за допускане на поправка на ОФГ.

Извън изложеното ТР №4/14г. на ВКС,на което жалбоподателката се позовава е постанивено на 14.03.16г.,т.е след постановяване на съдебните решения на ВРС и ВОС и тъй като няма обратно действие не може да бъде отнесено към постановени вече съдебни актове.

Не на последно място в конкретния случай цитираното ТР №4/14г. на ВКС не намира приложения при разрешаване на кнокретния казус,тъй като нито за първоинстанционния,нито за въззивния състав не стои въпроса за различно произнасяна относно собствеността и относно владението на процесния имот,а и двете инстанции са приели,че ищцата Е.К.Ц.   не притежава правото на собственост и не владее имота,поради което не  е необходимо произнасянетио с два отделни диспозитива по предявеният иск по чл.108 ЗС.

Установено е по делото,че отчуждителната процедура е изпълнена,бившите собственици са получили обезщетение и мероприятието,за което е отчужден имота е изпълнено,т.е. не са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост по ЗВСОНИ,а оттам и искът по чл.108 ЗС е неоснователен.

В този смисъл съдът намира,че не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на закона-чл.247 ГПК,поради което

 

Р     Е     Ш     И     :

 

НЕ ДОПУСКА  поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №10 от 12.02.15г. по гр.д. № 443 по описа за 2014г на ВОС  по реда на чл.247 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването  му на страните-чл.247,ал.4 ГПК.

 

  Председател:                            Членове:1.

 

                                                          2.