№ 19966
гр. София, 14.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110125414 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 50908/15.02.2024 г., подадена от ответника „..........“ АД,
чрез пълномощника си юрк. П.С., с искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на
постановеното по делото решение в частта за разноските. В молбата се посочва, че сторените
по делото разноски следва да останат в тежест на ищеца Б. П. К.. Счита, че в случая са
налице и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК, които обуславят
извод за недължимост на разноски от страна на ответника. Поддържа се, че при извършено
признание на иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на вземания, предмет на
образувано изпълнително дело на основание погасяването им по давност и уважаване на
исковата претенция на това основание, ответникът не следва да дължи разноски независимо
дали разполага с изпълнителен лист, след като не се предприемат активни изпълнителни
действия по висящия изпълнителен процес. „..........“ АД намира, че наличието на повод за
завеждане на делото е обусловено от правен спор между страните, какъвто в случая, с оглед
направеното признание, не е налице. Твърди се, че процесното изпълнително дело №
3801/2011 г. по описа на ЧСИ Б. е прекратено на 02.02.2018 г. по силата на закона – на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което единствено е констатирано от съдебния изпълнител
с постановление. Към момента на предявяване на исковата претенция от страна на
търговската банка не е било отправено искане за преобразуването му, нито за предприемане
на изпълнителни действия. Наред с това, в случая по делото не е установено ищецът да е
направил възражение пред кредитора за погасяване на вземанията по давност. Ето защо,
ответното дружество намира, че с поведението си не е дало повод за образуване на делото,
поради което и с оглед признанието на иска, същото не дължи разноски. Счита, че в
противен случай би се стигнало до нарушаване на принципа по чл. 3 ГПК за добросъвестно
упражняване на процесуални права. С тези съображения молителят отправя искане за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като същите останат
в тежест на ищеца.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна –
ищецът Б. К., чрез пълномощника си адв. М., оспорва молбата като неоснователна. Намира,
че самият факт на съществуващ в полза на кредитора изпълнителен лист за вземанията,
предмет на процесния отрицателен установителен иск, продължава да засяга правната сфера
на длъжника, предвид съществуващата възможност за кредитора да инициира ново
1
изпълнително дело. Това обстоятелство обуславя правния интерес за ищеца от водене на
настоящото дело. Счита, че когато сезирането на съда е предпоставка за упражняване на
субективни права на ищеца, какъвто е процесният случай, липсва първата предпоставка по
чл. 78, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че за ищеца не е налице възможност да се позове на
настъпила погасителна давност за вземанията пред съдебния изпълнител, доколкото
основанията за прекратяване на изпълнително производство са изчерпателно изброени в
закона и позоваването на погасителна давност не е сред тях. С тези доводи се отправя
искане молбата да бъде оставена без уважение, предвид липсата на една от двете
предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно с поведението си ответникът да не е дал повод
за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 15.02.2024 г. (с пощ. кл. ето 14.02.2024 г.), при получен препис от
акта, чието изменение се иска от молителя на 31.01.2024 г./, от легитимирана страна с
правен интерес – ответника по делото.
Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
Предмет на настоящото дело по същество е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С постановеното по делото Решение № 1347 от 24.01.2024 г. е признато за установено,
че Б. П. К. не дължи на „..........“ АД следните вземания: сумата от 7 624,50 лева,
представляваща непогасена главница по договор за кредит от 10.05.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 364,45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2009
г. до 29.06.2010 г., сумата от 1 096,50 лева, представляваща договорна наказателна лихва за
периода от 10.01.2010 г. до 17.02.2011 г. и сумата от 594,27 лева, представляваща разноски
по делото, за които суми по ч. гр. дело № 7428/2011 г. по описа на Софийски районен съд,
76-ти състав е издаден изпълнителен лист от 28.02.2011 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20118380403801/2011 г. по опис на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 на КЧСИ и
с район на действие Софийски градски съд, впоследствие прекратено, поради
новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото на принудителното им
изпълнение.
С Решението „..........“ АД, с ЕИК: ............ е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на ищеца Б. П. К. сумата от 1 663,42 лева, представляваща сторени разноски по
делото.
В мотивите на съдебния акт съдът е приел, че предвид факта на удостоверяване на
процесните вземания в изпълнителен лист от 28.02.2011 г., издаден в хода на
производството по гр. дело № 7428/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 76 състав и
доколкото по делото не се твърди и не се установява същите да са били изплатени от
длъжника, да е била призната тяхната недължимост с влязъл в сила съдебен акт, нито
изпълнителният лист да е бил обезсилен, то исковата претенция е предявена при наличието
на съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита, поради което се явява и
процесуално допустима.
В мотивната част на решението, касаеща отговорността за разноски, съдът е посочил,
че с оглед основателността на исковата претенция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът, присъждайки такива за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение, като при определяне на размера на последното съдът е приел за
2
основателно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерността на
претендираното възнаграждение от 2 120 лева и е определил последното в размер от 1 300
лева. С решението е прието, че в случая не е налице основание за прилагане на
изключението, следващо от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, въпреки направеното от
ответника признание на иска, предвид отсъствието на втората изискуема предпоставка – с
поведението си „..........“ АД да не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът споделя изцяло вече изложените в решението по делото съображения относно
разпределяне на отговорността за разноски между страните по делото по общия ред поради
липсата на предпоставките за прилагане на изключението по чл. 78, ал. 2 ГПК, като с оглед
изложените от страните доводи в молбата по чл. 248 ГПК и депозирания отговор, следва да
се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК когато с поведението си ответникът не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Прилагането на хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква да са изпълнени и двете
предпоставки, визирани от законодателя, в условията на кумулативност – ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая, съдът
счита, че не последните не са налице в изискуемата кумулативност, поради което
отговорността между страните за направените разноски следва да се разпредели съгласно
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Действително, с депозирания по делото писмен отговор ответното дружество е
признало иска и изтеклата в полза на длъжника погасителна давност спрямо процесните
вземания. Съдът обаче намира, че с поведението си същият е дал повод за предявяване на
процесната искова претенция и за образуване на настоящото дело. За преценка на това
обстоятелство при предявен иск по чл. 124 ГПК от значение е извънпроцесуалното
поведение на „..........“ АД като кредитор на процесните вземания и конкретно дали същият е
предприел действия, насочени към упражняване на правото на принудително изпълнение на
вземанията, след погасяването им по давност. По делото се установява, че именно по молба
на кредитора „.....................“ ЕАД и за събиране на вземанията по процесния изпълнителен
лист от 28.02.2011 г. е образувано изпълнително дело № 3801/2011 г. по описа на ЧСИ М. Б.,
което е прекратено с постановление на съдебния изпълнител едва на 19.06.2023 г. – след
образуване на настоящото дело по искова молба от 12.05.2023 г. Не се установява обаче
взискателят, въпреки изтичане на погасителната давност, да е предприел действия за
прекратяване на изпълнителното производство и за вдигане на наложените запори по
банкови сметки/трудови възнаграждения на длъжника. Материалите от приобщеното
изпълнително дело, обсъдени в съдебното решение, сочат, че със запорно съобщение от
02.10.2014 г., адресирано до третото задължено лице „..............“ ООД е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Б. П. К.. Съобщението е получено от адресата на
20.11.2014 г., като в изпълнение на наложения запор са постъпвали суми на 13.11.2014 г., на
08.12.2014 г.; на 20.02.2015 г. и на 01.02.2016 г., част от които насочени към взискателя, като
няма данни този запор да е бил отменен преди образуване на настоящото дело.
Изложените в процесната молба по чл. 248, ал. 1 ГПК съображения относно липсата на
конкретно предприети изпълнителни действия, но при висящ изпълнителен процес, както и
за липсата на направеното възражение от ответника пред търговската банка за погасяване по
давност на процесните вземания, не са основание за извод, че търговската банка – кредитор
не е дала повод за предявяване на иска, доколкото именно исковата претенция по чл. 439,
респ. по чл. 124, ал. 1 ГПК е форма за защита на длъжника срещу материалноправната
незаконосъобразност на изпълнителния процес, основана на твърдения за недължимост на
вземанията по изпълнителния титул въз основа на новонастъпили обстоятелства, при висящ
изпълнителен процес за събиране на тези суми към момента на предявяване на иска, респ.
наложен запор за събиране на вземанията. Наред с това, не се установява взискателят по
3
изпълнителното дело да е предприел действия за прекратяване на изпълнителния процес – в
частност по реда на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и за вдигане на наложените запори.
Ето защо, в случая не са налице двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.
78, ал. 2 ГПК, поради което разноските по делото следва да бъдат разпределени именно с
оглед изхода на спора по същество, в случая по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК – поради
основателност на исковата претенция и да се възложат в тежест на ответника. В тази връзка
съдът намира за необходимо да отбележи, че присъждането на разноски в полза на ищеца е
вследствие именно от изхода на делото и липсата на предпоставките за прилагане на
правилото по чл. 78, ал. 2 ГПК и не е израз на соченото от ответната страна противоречие с
принципа за добросъвестност при упражняване на процесуалните права от страните,
установен в разпоредбата на чл. 3 ГПК.
По изложените съображения, искането на молителя и ответник по делото „..........“ АД с
правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските се явява
неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „..........“ АД, с ЕИК: ............,
обективирано в депозираната по делото молба с вх. № 50908/15.02.2024 г., за изменение на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4