Решение по дело №696/2021 на Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 532

град Плевен, 25.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 696/2021 г.

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С.Й.П. *** чрез адв. Н.Н. от ПАК, срещу решение № 335/09.07.2021 г. по а.н.д. № 951/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен. Счита, че  първоинстанционният съдебен състав неправилно е анализирал събраните по делото доказателства и е стигнал до необоснования извод, с който е потвърдил обжалваното НП № 20-0938-002733/07.07.2020г. на началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен. Посочва, че за да потвърди обжалваното наказателно постановление, съставът на Районен съд – Плевен, след като е анализирал събраните доказателства от административната преписка е заключил, че П. е осъществил административното нарушение при посочената в наказателното постановление квалификация за „системност“, съгласно нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП. Намира, че този свой извод съдебният състав е формирал „на база справката за нарушител, приложена по делото, от която е видно, че само от края на 2018 г. жалбоподателят е санкциониран шест пъти, на основание чл.182 от ЗДвП“. Счита, че този аргумент безспорно е несъстоятелен предвид нормата на § VI, т.62 от ДР на ЗДвП, която норма определя, че „системно“ е нарушение извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление, или на първия електронен фиш, с който на нарушителят се налага наказание за същото по вид нарушение. Навежда доводи, че в мотивите на обжалваното решение съдът не е изследвал кои други нарушения в едногодишния срок от издаване на обжалваното НП № 20-0938- 002733/07.07.2020 г. образуват системата, съгласно цитираната по-горе норма от закона. Сочи, че при прегледа на справката за нарушител, в периода 15.06.2019г.-15.06.2020г. има влязъл в сила електронен фиш от 04.11.2019 г. за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, вр.с чл.182, ал.2,т.4 от ЗДвП, каквото е нарушението по обжалваното НП. Посочва, че другите вписани в справката за нарушител нарушения са извън едногодишния период или касаят друго по вид нарушение на закона, поради което не могат да бъдат квалифицирани като системни по смисъла на § VI, т.62 от ДР на ЗДвП.  Излага доводи, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление, административният орган не е посочил за кои други нарушения извършени от С.Й.П.  в едногодишния период от издаване на обжалваното наказателно постановление, се установява квалификацията „системност“, по отношение на извършеното административно нарушение. Липсата на тази информация в АУАН и наказателното постановление е съществено процесуално нарушение, друго основание за отмяна на НП № 20-0938-002733/07.07.2020г. Счита, че въпреки изричните оплаквания в този смисъл, първоинстанционния съд не го е обсъдил и липсват мотиви в тази част на оспореното наказателно постановление. Посочва, че в к.а.н.д. № 172/2021 г. по описа на Aдминистративен съд-Плевен е разглеждан аналогичен казус. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, ведно със законните последици от това, като му присъди и направените в производството разноски и в двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът - С.Й.П. *** чрез адв. Н.Н. от ПАК, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Областна дирекция на ОД на МВР – Плевен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението е законосъобразно и са налице доказателства относно „системност“ на нарушението, тъй като е представена справка  за нарушител, от която се установява , че са налице и други нарушения на чл. 21, , ал. 1 от ЗДвП и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № № 20-0938-002733 от 07.07.2020 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Плевен, с което на С.Й.П., с ЕГН: ********** *** за това, че на 10.06.2020 г. в 12:18 часа на път 1-3 км. 108+675, с посока на движение към гр. Долни Дъбник, управлява лек автомобил «Тойота Корола», с рег. № ******, негова собственост, със скорост 128 км/ч извън населено място, при разрешена максимална скорост 90 км/ч. – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.  

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо , но постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - 107, ал. 2 във връзка с чл. 13 и чл. 14, ал. 2, , тъй като първоинстанционият съд не е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, тъй като съдът е следвало да събере доказателства относно извършването на нарушението в хипотезата на  „системност“.

Съгласно чл. 182, ал. 5 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

ЗДвП съдържа легална дефиниция за "системно нарушение" /т. 62 на параграф 6 от ДР на ЗДвП/, съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Съгласно  константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/ системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост, като съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като са налице повече от три прояви на неспазване на изискването по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и да е бил санкциониран по реда на чл. 182 от закона. Съдът е приел, че административно-наказващият орган се е мотивирал на база справката за нарушител, от която е видно, че само от началото на 2018 г. жалбоподателят е санкциониран 6 пъти на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. В случая обаче въобще не става ясно , кога са влезли в сила ЕФ от 07.12.2018 г.  и от 04.11.2019, с които е наложена санкция за нарушение на чл. 21, ал. 1 вр. чл.  182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП г., за които се посочва, че са връчени и влезли в сила, но няма посочена дата на влизане в сила, за да се извърши преценка за едногодишния срок.

Настоящата инстанция констатира, че от справка за нарушител има издадени ЕФ от 03.09.2020 г, 03.11.2020 г и 17.03.2021 г. , но същите са за нарушение на чл. 21 от ЗДвП , но установени след издаване на процесното НП и не следва да бъдат взети предвид при определяне на размера на наказанието, както е приел първоинстанционният съд.

С оглед горепосоченото настоящата инстанция намира, че следва решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане, като при новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства относно влизане в сила на ЕФ, от който следва да отчита едногодишният срок за извършване на същото по вид нарушение, за да се прецени, дали правилно е приложена нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

С оглед изхода на делото по искането за присъждане на разноски съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  във връзка чл. 2221 ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 335/09.07.2021 г. по а.н.д. № 951/2021 г. на Районен съд – гр. Плевен.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                      ЧЛЕНОВЕ 1. /п/

 

                                                                                                      2./п/