Определение по дело №894/2021 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                                           25.02.2021 г.                                            град Бургас

 

 

Бургаският районен съд                                                           III–ти граждански състав

На двадесет и пети февруари                                        две хиляди двадесет и първа година  

В закрито заседание в състав    

 

                                                                                           Председател: Ивелина Мавродиева

 

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 894 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу Кольо К.К., с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260298/24.09.2020 г. по ч.гр.д. № 5798/2020 г. по описа на Бургаския район съд.

Съдът намира, че предявените искови претенции са недопустими, поради липса на правен интерес у ищеца от воденето на иска, поради следните съображения:

Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, и, ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този иск при подадено възражение от длъжника се цели да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. Установителният иск по чл. 422 ГПК е допустим при наличие на следните положителни предпоставки: издадена заповед за изпълнение; подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК, както и при предпоставките, предвидени в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съдът, пред който е висящо исковото производство, на основание чл. 130 ГПК е длъжен да извърши проверка по допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК.

В случая, видно от приложеното ч. гр. д. № 5798/2020 г. съобщението  до длъжника и уведомлението за издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена редовно на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК на 25.11.2020 г. – връчителят е осъществил контакт по телефона с длъжника, независимо, че същият не е бил открит в момента на посещенията на адреса, регистриран в Национална база данни „Население“, като лицето не се отзовало на оставените съобщения, но е уведомило връчителя, че работи извън града.  Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът дава указания на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК само ако връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса. В случая длъжностното лице не е извършило подобно посочване, а напротив е разговаряло с длъжника, който го е уведомил, че работи извън града. Ето защо съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист след изтичане на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК за депозиране на възражение срещу заповедта (изтекъл на 27.12.2020 г., в който такова по делото не е постъпило).

Предвид изложеното, издадената заповед за изпълнение е влязла в сила на 27.12.2020 г. и въз основа на същата на основание чл. 416 ГПК следва да се издаде изпълнителен лист по отношение на длъжника, като ищецът няма правен интерес от водене на настоящите искове.

Ето защо съдът намира, че производството следва да бъде прекратено. С оглед на причината за завеждане на настоящото дело държавната такса за същото подлежи на връщане по молба на ищеца.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Връща искова молба с вх. № 264818/04.02.2021 г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу Кольо К.К., с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260298/24.09.2020 г. по ч.гр.д. № 5798/2020 г. по описа на Бургаския район съд.

Прекратява производството по гр. д. № 894/2021 г. по описа на Бургаския районен съд.

След влизането в сила на настоящия съдебен акт делото да се докладва по ч. гр. д. № 5798/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: