РЕШЕНИЕ
№ 12470
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110139482 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. Р. Н. и М. Г. Г. срещу
/фирма/.
Ищците твърдят, че спрямо наследодателя им – К. М. Н., е издаден изп. лист на
14.05.2016г. по гр. д. № 67655/2015г. по описа на СРС въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за парични вземания. Въз основа на изп. лист
било образувано изп. дело № 534/2018г. по описа на ЧСИ У. Д., като на 22.02.2019г.
наследодателят на ищците починал, а последното действие, прекъсващо давността,
било извършено на 01.08.2018г., когато била вписана възбрана. Считат, че вземанията
са погасени по давност.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължат на ответника сумата от 3520,03лв. – главница,
373,97лв. – лихва върху непогасена главница за периода 30.04.2013г.-12.10.2015г. и
444,17лв. – съдебни разноски, за които е издаден изп. лист на 14.05.2016г. по гр. д. №
67655/2015г. по описа на СРС, 79-ти състав, поради погасяването им по давност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че за вземанията е приложима 5-годишна давност,
както и че регулярно са искани и извършвани изп. действия, с които давността е
прекъсвана.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
1
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна
давност за вземанията, каквото е наведеното от ищците възражение за недължимост на
сумите.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 14.05.2016г. по гр. д. № 67655/2015г. по описа на СРС, 79-ти състав, е издаден
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
съгласно който К. М. Н. е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от
3520,03лв. – главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от
05.11.2015г. до изплащане на вземането, 373,97лв. – лихва за периода 30.04.2013г.-
12.10.2015г. и 444,17лв. – разноски по делото.
За събиране на горните вземания, по молба на кредитора от 05.06.2018г. е
образувано изп. дело № 534/2018г. по описа на ЧСИ У. Д.. С молбата за образуване са
възложени на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
От съдържанието на изп. дело се установява, че на 02.07.2018г. са наложени
запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки, като с тези действия е
прекъсната давността за вземанията. На 01.08.2018г. е вписана възбрана върху
недвижим имот на длъжника за обезпечаване на вземанията на взискателя, като с това
действие също е прекъсната давността, което се признава и от ищците в исковата им
молба. Същите считат, че именно това е последното валидно извършено изпълнително
действие, прекъсващо погасителната давност. На 20.07.2020г. по делото е подадена
молба от взискателя, с която е поискано извършване на изпълнителни действия по
налагане на запори на вземания по банкови сметки и за трудово възнаграждение, както
и извършване на опис, оценка и продан на движими вещи. Тази молба, с която е
поискано извършване на изпълнителни действия, също прекъсва давността съгласно
диспозитива на т. 10 от горецитираното ТР. Видно е от материалите по изп. дело, че
длъжникът К. Н. е починала на 23.01.2019г., като е оставила за свои законни
наследници ищците в настоящото производство – М. Г. /син/ и А. Н. /дъщеря/, които с
постановление от 01.06.2021г. на съдебния изпълнител са конституирани като
2
длъжници в производството на мястото на починалия им праводател. На 26.07.2021г.
А. Н. е подала молба до съдебния изпълнител, в която заявява, че желае да погаси
сумата еднократно на 27.09.2021г. и иска сумата да се разпредели за погасяване на
задълженията и на двамата. С молба от 01.09.2021г. взискателят отново е поискал
извършване на изпълнителни действия спрямо длъжниците чрез налагане на запори и
опис на движими вещи.
При горните обстоятелства се налага изводът, че нито изп. дело е прекратено
поради настъпила перемпция, нито вземанията са погасени по давност, доколкото
същата е прекъсвана с исканите и извършвани изпълнителни действия и от всяко
прекъсване започва да тече нова давност. Но дори да се приеме, че последното валидно
изпълнително действие е извършено на 01.08.2018г. с налагане на възбрана на имота
на длъжника /за което ищците не спорят/, то за вземанията отново не е изтекла
погасителната давност. В утвърдената практика на ВКС, която настоящият съдебен
състав споделя - Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г., IV ГО на ВКС,
Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение №
214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV ГО на ВКС и др., се приема, че чл. 117,
ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в
сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага
променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът
не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт,
настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено,
така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С
оглед на това, за установените в влязла в сила заповед за изпълнение вземания
правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложими и същите се погасяват с 5-годишна
давност. Същият отговор е даден и в Решение № 118/07.07.2022г. по гр. д. №
4063/2021г., III ГО на ВКС, в което е прието, че изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за пет
годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в
сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение
установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер
вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.
/Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и
съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание/. Законодателят е преклудирал възможността за
възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за
длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл.424, ал.1 ГПК.
Извън това и след срока по чл. 424, ал.2 ГПК, за длъжника не съществува форма за
искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че
при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е
оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират /вж.решение по т.д.№ 1562/2015г. на І т.о., по гр.д.№ 1722/2021г. на ІV
3
г.о./
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесните
вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, се погасяват с 5-
годишна давност, която дори от твърдяната от ищците дата на последното изп.
действие, което я прекъсва, а именно 01.08.2018г., не е изтекла към настоящия момент.
Ето защо, предявените искове подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя
на 100лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Р. Н., ЕГН: **********, и М. Г. Г., ЕГН:
**********, и двамата с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************,
със седалище и адрес на управление /населено място/, обективно кумулативно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
установяване недължимост на сумите от 3520,03лв. – главница, 373,97лв. – лихва
върху непогасена главница за периода 30.04.2013г.-12.10.2015г. и 444,17лв. – съдебни
разноски, за които спрямо техния наследодател К. М. Н. е издаден изп. лист на
14.05.2016г. по гр. д. № 67655/2015г. по описа на СРС, 79-ти състав, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Р. Н., ЕГН: **********, и М. Г. Г.,
ЕГН: **********, и двамата с адрес: /населено място/, да заплатят на /фирма/, ЕИК:
***************, със седалище и адрес на управление /населено място/, сумата от
100лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4