Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр.
Варна, ……………...2023 г.,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІХ състав в публично заседание
на трети април две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИН БОРИСОВ
при секретаря Александрина
Янева, като разгледа докладваното от съдията БОРИСОВ адм. дело № 2930 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр. чл.146 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Р.К.С. и Г.Г.С.,
чрез адв.Б. Р. - ВАК, срещу Заповед № ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г., изменена със Заповед №
ДК-19-ВН-03/07.12.2022г., издадени от Началника на РДНСК – Варна, упълномощен със
Заповед № РД-13-047/04.02.2022г., с които на
основание чл.178, ал.5 ЗУТ е разпоредена забрана ползването на строеж: Хоспис,
представляващ промяна предназначението на съществуваща вилна сграда за жилищни
нужди, хотел и ресторант, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №
112/18.04.1997г. на РИТСК – Варна, находящ се в УПИ № ****, по плана на „Вилна
зона“, с адм. адрес: к.к.“Св. св. К.и Е.“, ****, гр.Варна.
С жалбата се релевират доводи, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, издадена от некомпетентен
орган в нарушение на изискванията за форма, в нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в
противоречие с целта на закона. Конкретно се сочи, че заповедта съдържа
противоречащи си и взаимоизключващи се твърдения, липсват мотиви като
изложените такива са неясни. Твърди се и противоречие с материалния закон като
същата не е съобразена с материалните изисквания за постановяване на заповед от
този вид, разписани в българското законодателство.
В съдебно заседание и в представени по делото писмени
бележки оспорващите,чрез процесуалния си представител,твърдят некомпетентност
на административния орган с оглед установената категория на строежа по
изготвената експертиза. Сочат, че заповедта не съдържа фактически и правни основания
за издаването й, с което е нарушено изискването за форма на акта. Считат, че от
съдържателната му част не може да се извлече волята на органа в коя от двете
хипотези на чл.178, ал.5 ЗУТ е издадена заповедта – дали защото сградата не е
въведена в експлоатация, или защото не се ползва по предназначението, за което
е въведена. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски за
възнаграждение за вещото лице и държавна такса.
Ответникът по жалбата – Началника на РДНСК – Варна, чрез
процесуалния си представител - юриск. Т. К., в хода по същество на делото и
представени писмени бележки, моли за потвърждаване на заповедта като правилна и
законосъобразна. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките
на правомощията, дадени му по закон. Счита, че категорията на строежа се
извлича директно от приложимите правни норми, като твърди приложимост и на
разпоредбата на чл.13 от Наредба № 1/2003г. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани
лица, адресати на оспорената заповед, чиито права и законни интереси
неблагоприятно и пряко се засягат от нея, в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването, извършено на 09.12.2022г. и срещу заповед, която подлежи на
съдебен контрол съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ, поради което жалбата е допустима.
Като взе предвид посочените от оспорващия основания,
изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по
делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно приложен по делото нотариален акт № 2, том ХХХІ,
дело 9329/95, вх.рег. № 7911/13.09.1995г. на СВ, Р. и Г. С.се легитимират като собственици
на УПИ № ****, по плана на „Вилна
зона“,в койтобила построена вилна сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант,
въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № 112/18.04.1997г. на РИТСК –
Варна, предмет на разпореждане по оспоренатаЗаповед № ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г., изменена със
Заповед № ДК-19-ВН-03/07.12.2022г., издадени от Началника на РДНСК – Варна. На 24.07.2013г., между Р. и Г. С.(наемодатели) и „Хоспис М.Паре“
ООД (наемател) бил сключен договор за наем за посочения обект за срок от една
година, считано от 05.07.2013г., който можел да бъде продължен по взаимно
писмено споразумение между страните. Според чл.1.2 от договора, имотът щял да
бъде използван за хоспис, като промяната на функционалното му предназначение
ставало само с писмено съгласие на наемодателя. Съгласно Удостоверение №
2186/19.08.2014г., хосписът бил регистриран като лечебно заведение с леглова
база от 22 легла и с предмет на дейност: палиативни грижи за терминално болни
пациенти. Същият бил регистриран и като обект за раздаване на храна, приготвена
от кухня – майка, съгласно Удостоверение № 9929/10.03.2014г.
При извършена от служители на РДНСК – Варна проверка, чиито
резултати били обективирани в Констативен акт № 8/21.07.2022г., длъжностните
лица установили, че притежаваната от жалбоподателите Р. и Г. С.вилна сграда за жилищни нужди, хотел и
ресторант, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № 112/18.04.1997г.
на РИТСК – Варна, не се ползвала по предназначението си, а като хоспис,
стопанисван от „Хоспис М.Паре“ ООД, и регистриран в регистъра на РЗИ. Строежът
бил определен от проверяващите като такъв от „трета категория“, съгласно
чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ ЗУТ и Наредба № 1/2003г. на МРРБ за номенклатурата и
видовете строежи. Срещу съставения констативен акт било подадено възражение
вх.№ КЕ-1435-03-723/05.09.2022г. от наемателя„Хоспис М.Паре“ ООД, като било
изтъкнато, че имат разрешения от всички институции, свързани с работата на
хосписа, както и предприета процедура по промяна на предназначението на
сградата по чл.147а от ЗУТ.От страна на жалбоподателите Р. и Г. С.било подадено
до Община Варна Заявление № АУ070063ВН/19.07.2022г. за „Промяна
предназначението по реда на чл.147а от ЗУТ на сграда – „хотел, ресторант и
жилищна сграда“ в хоспис“, находяща се в к.к.“Св. св. К.и Е.“, ****, гр.Варна.
Първоначално заявлението било оставено без разглеждане от компетентния
административен орган и преписката била прекратена, за което заявителите били
уведомени с Писмо рег.№ АУ070063ВН_001ВН/04.08.2022г. С Определение
№ 2635/13.09.2022г. по адм. дело № 1906/2022г. на Адм. съд – Варна, влязло в
сила на 04.10.2022г., бил отменен отказът на гл. архитект на Община Варна,
обективиран в посоченото писмо, и преписката му била изпратена за произнасяне
по депозираното от Р. и Г. С.заявление за промяна предназначението на
имота. Съгласно придружителното писмо –
справка с.д. № 4756/28.03.2023 г. от Директор на Дирекция „АГУП“ на Община
Варна по изисканите от Община Варна материали във връзка с промяната
предназначението на сградата, към 27.03.2023 г. не било издадено разрешение за
промяна на предназначението. Констатирани били непълноти по внесените към
заявлението документи, като за завършване на процедурата за промяна на
предназначението по реда на чл. 147а ЗУТ изрично били посочени всички
документи, които следвало да бъдат добавени.
Въз основа на издадения Констативен акт № 8/21.07.2022г.
била издадена Заповед № ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г. на
Началника на РДНСК-Варна, с която на основание чл.178, ал.5 ЗУТ, било
разпоредено: 1/ забрана за
ползването на строеж: Хоспис, представляващ промяна предназначението на
съществуваща вилна сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант, въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване
№ 112/18.04.1997г. на РИТСК – Варна, находящ се в УПИ № ****, по плана
на „Вилна зона“, с адм. адрес: к.к.“Св. св. К.и Е.“, ****, гр.Варна; 2/ бил определен срок за доброволно
изпълнение до 09.12.2022г., в рамките на който собственикът следвало да
предприеме необходимите действия за охрана и обезопасяване на строежа, като
същият бъде опразнен от всички малотрайни, взривоопасни материали, продукти,
стоки, химически вещества, оборудване и др.; 3/в петдневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение,
било разпоредено „Електроразпределение Север“ АД и „ВиК Варна“ ООД да прекъснат
захранването и преустановяване доставянето съответно на ел.енергия и вода.
Предвид несвоевременното връчване на издадената заповед, респективно –
невъзможността заинтересованите лице да предприемат действия по доброволното й
изпълнение, била издадена Заповед № ДК-19-ВН-03/07.12.2022г. наНачалника на
РДНСК – Варна, с която бил определен нов срок за доброволно изпълнение на
Заповед № ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г. до 09.01.2023г. Като
мотиви, в същата било посочено, и че в хосписа били настанени пациенти, които
били в невъзможност да се грижат сами за себе си, респективно – близките на
пациентите следвало да намерят алтернативно място за настаняването им, което
предполагало разумен срок за доброволно изпълнение.
С оглед установяване категорията на строежа, по делото е
назначена СТЕ. Според вещото лице, строежът се състои от един подземен етаж за
паркиране на 3 бр. МПС и 1 бр. МПС в двора за инвалиди, един партерен етаж с
общи функции дневна, хранене, готвене, три етажа и един тавански за болните
обитатели – 26 бр., и обслужващи помещения. Сградата е със застроена площ от
124,50 кв.м.; бруто РЗП – 943,80 кв.м.; РЗП – 816,50 кв.м. Устройствените
показатели на съществуващата сграда са: Плътност – 21,2%; Кинт – 1,39; Озел. –
48%; максимална кота стреха – 13,40 м. По втория въпрос, вещото лице посочва,
че с оглед отговора на първия въпрос и характеристиките на строежа, и с оглед
цитираните от него разпоредби, процесният строеж е „четвърта категория“,
съгласно чл.137, ал.1, т.4 „б“ ЗУТ, и също „четвърта категория“, съгласно чл.8,
ал.2, т.4 от ЗУТ. Съдът приема заключението на вещото лице по т.1 относно
индивидуалните характеристики и показатели на строежа като обективно, компетентно
и безпристрастно дадено, и неоспорено от страните. Що се отнася до заключението
на експертизата относно категорията на строежа, то същото не следва да бъде
кредитирано като отговарящо на правен въпрос, който следва да бъде отговорен на
база на описанието на строежа и залегналите в съответните норми технически
параметри и изисквания.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Оспореният в настоящото производство административен акт е
издаден на основание чл.178, ал.5 вр. ал.4 от ЗУТ, съгласно които при ползване
на строежи от първа до трета категория, или части от тях, не по
предназначението им, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол
или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен
акт, забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда
тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна
енергия, с вода, газ, телефон и други.Процесната заповед е издадена от Началника
на РДНСК – Варна, упълномощен със Заповед № РД-13-047/04.02.2022г.
/приложена по делото/, който приел, че процесният строеж е „трета категория“, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ ЗУТ и Наредба
№ 1/2003г. на МРРБ за номенклатурата и видовете строежи, и съответно е
материално компетентен да издаде заповед по чл.178, ал.5 вр. ал.4 от ЗУТ.
Съдът намира, че в хода на
административното производство категорията на процесния строеж е била
неправилно определена, което води до липса на компетентност на Началника на
РДНСК – Варна да издаде оспорената заповед.Съгласно цитираната в самата нея разпоредба
на чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ ЗУТ, трета категория са
жилищни и смесени сгради с високо застрояване; сгради и съоръжения за
обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет
от 200 до 1000 места за посетители. Нормата съдържа две хипотези на строежи от
трета категория, отделени граматически с точка и запетая – жилищни и смесени
сгради, с високо застрояване по смисъла на чл.23, ал.1, т.3 ЗУТ, исгради и
съоръжения за обществено обслужване, притежаващи посочените параметри на РЗП и капацитет.Съгласно
съответстващата детайлизирана подзаконова уредба на посочената категория
строежи по чл.6, ал.3, т.5 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете
строежи, видовете строежи от трета категория, буква "в" - жилищни и
смесени сгради с високо застрояване; сгради и съоръжения за обществено
обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до
1000 места включително за посетители, са:лечебни заведения - център за спешна
медицинска помощ, център за трансфузионна хематология, център за психично
здраве, център за кожно-венерически заболявания, комплексен онкологичен център,
дом за медико-социални грижи, хоспис,диализен център, тъканна банка.В
тази връзка, следва да се подчертае, че подзаконовата уредба може само да
детайлизира и уточнява разпоредбите на закона, но не и да им противоречи или
заобикаля. Цитираните норми очертават на законово и подзаконово ниво основните
императивни и общоприложими изисквания и параметри, на които следва да отговаря
всеки строеж, за да бъде отнесен в трета категория по буква „в“ /по изказа и
номенклатурата на отделните категории в Наредба № 1/2003г./. Граматическото им
тълкуване недвусмислено поставя в изискване към всеки строеж трета категория,
представляващ сграда за обществено обслужване като процесния хоспис, или
наличието на РЗП над 5000 кв.м., или капацитет от 200 до 1000 места. Пренебрегването
на тези изисквания и обвързването на категорията на даден строеж единствено с
предназначението му, би означавало всеки хоспис, независимо от неговите
технически показатели и параметри да бъде трета категория. Това би
противоречало, както на преките изисквания на разпоредбите, така и на целта им,
а именно – да прокарат разграничение между категориите строежи на база на
техните характеристики, значимост, сложност и рискове при експлоатация. Видно
от подробното и обосновано заключение на експертизата по т.1, описващо детайлно
процесния строеж, същият не отговаря на законовите критерии за РЗП и капацитет
за строеж от трета категория по чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ ЗУТ вр. чл. чл.6,
ал.3, т.5 от Наредба № 1/2003г. При изискани от закона РЗП над 5000 кв.м. или
капацитет от 200 до 1000 места, процесният строеж е с бруто РЗП - 943,80 кв.м. и капацитет – 22 легла /л.81
от делото/, т.е. не представлява строеж „трета категория“ по смисъла на ЗУТ и Наредба
№ 1/2003г.
При това положение, очевидно
заповедта е издадена от материално некомпетентен орган, но за пълнота на
изложението следва да се изясни категорията на строежа. Съгласно разпоредбата
на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ, пета категория са жилищни и смесени сгради,
с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване
с разгъната застроена площ до 1000 кв. м или с капацитет до 100 места за
посетители.Безспорно, процесната сграда, ползвана като хоспис, представлява
сграда за обществено обслужване по смисъла на ЗУТ и Наредба № 1/2003г., а не
жилищна или смесена сграда. В този смисъл, и предвид граматическото тълкуване
на разпоредбата, съдът намира, че критериите за височина на застрояване са
неотносими при категоризирането й. Белег за действителната законодателна воля в
този смисъл е и отделянето с точка и запетая на жилищните и смесени сгради като
отделни хипотези, съобразно височината на застрояване, в разпоредбите на
чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ и чл.137, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗУТ. Разпоредбата на чл.137, ал.1,
т.5, б.“а“ от ЗУТ е доразвита в чл.10, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2003г.,
съгласно която видове строежи от пета категория по б.“а“ са сгради и съоръжения
за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м включително,
или с капацитет до 100 места включително за посетители, съгласно номенклатурата
по Приложение № 2. Съгласно т.2, б.“в“ от цитираното Приложение №2, видовете
сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването и ветеринарната медицина
са: лечебни заведения - център за спешна медицинска помощ, център
затрансфузионна хематология, център за психично здраве, център
закожно-венерически заболявания, комплексен онкологичен център, дом
замедико-социални грижи, хоспис, диализен център, тъканна банка. Горецитираните норми и подробно
посочените индивидуални характеристики, показатели и параметри на процесния
строеж в т.1 на приетата СТЕ, налагат извод, че същият е пета категория по
смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ вр. чл.10, ал.1, т.4 от Наредба №
1/2003г. вр. т.2, б.“в“ от Приложение №2 към наредбата. Даденото в т.2 на
експертизата заключение относно категорията на строежа не може да бъде
кредитирано, както поради правната природа на поставения въпрос, така и поради
несъответствието на изискванията по посочената от вещото лице категория с
обективните характеристики на стоежа и предназначението му като хоспис, който
не спада към лечебните заведения за извънболнична помощ.
Предвид изложеното се налага извод, че жалбата е
основателна, а оспорената Заповед № ДК-19-ВН-02/09.11.2022
г., изменена със Заповед № ДК-19-ВН-03/07.12.2022г., издадена от Началника на
РДНСК – Варна, следва да бъде прогласена за нищожна, поради установената изначална
липса на компетентност за нейния издател, без съдът да обсъжда възраженията по
същността на спора. Съгласно чл. 178, ал. 5 от ЗУТ началникът на ДНСК, респ.
упълномощено от него длъжностно лице, каквото в настоящия случай е Началникът
на РДНСК – Варна, разполага с материална компетентност да издаде
административен акт като оспорения само по отношение на строежи от първа до
трета категория, включително. Доколкото, както беше посочено по-горе, процесният
строеж не попада в някоя от посочените категории, то оспорената заповед се
явява издадена от некомпетентен орган – чл. 146, т. 1 от АПК. В доктрината и
съдебната практика е безспорно, че издаденият от некомпетентен орган
индивидуален административен акт винаги е нищожен, тъй като държавата не е
предоставила валидно власт на органа да я ангажира като създава права и
задължения за частноправните субекти по въпроса, предмет на издадения акт.
Макар и жалбоподателят да не поискал в жалбата изрично обявяването на неговата
нищожност, това е служебно задължение на съда, което произтича от закона – чл.
168, ал. 2 от АПК.
При този изход на процеса, ответната администрация дължи
направените и претендирани съдебни разноски от жалбоподателя, при условията на
чл. 143, ал.1 АПК, представляващи възнаграждение за вещото лице и държавна
такса за двамата жалбоподатели. Тези разноски, на основание § 1,
т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Дирекцията за
национален строителен контрол, която има качеството на юридическо лице съгласно
чл. 221, ал. 1, изр. първо от ЗУТ и чл. 2 от Устройствения правилник на ДНСК. Съдът
констатира, че с протоколно определение от 03.04.2023г. е задължил
жалбоподателите да внесат допълнителен депозит в размер на 450 лева, от които с
платежно нареждане от 20.04.2023г. са били внесени 400 лева. Т.е. реално
сторените от жалбоподателите разноски за вещо лице и държавна такса възлизат на
670 лева, като същите следва да бъдат осъдени да заплатят остатъка от 50 лева
от определения им за довнасяне допълнителен депозит, съгласно горепосоченото
протоколно определение.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2,
предл.1 от АПК, Административен съд – Варна, ІХ състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед
№ ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г., изменена със Заповед №
ДК-19-ВН-03/07.12.2022г., издадени от Началника на РДНСК – Варна, упълномощен
със Заповед № РД-13-047/04.02.2022г., с
която на основание чл.178, ал.5 ЗУТ е разпоредена забрана ползването на строеж:
Хоспис, представляващ промяна предназначението на съществуваща вилна сграда за
жилищни нужди, хотел и ресторант, въведена в експлоатация с Разрешение за
ползване № 112/18.04.1997г. на РИТСК – Варна, находящ се в УПИ № ****, по плана
на „Вилна зона“, с адм. адрес: к.к.“Св. св. К.и Е.“, ****, гр.Варна.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, с адрес гр.
София, бул. "Христо Ботев" № 47, да заплати на Р.К.С. и Г.Г.С.,
сумата от 670 лева, представляваща сторени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.К.С. и Г.Г.С.
да внесат по сметка „Вещи лица“ на Адм. съд – Варна сумата в размер 50 лева,
представляваща остатък от определен допълнителен депозит за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: