Решение по дело №1359/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1428
Дата: 21 юли 2022 г.
Съдия: Мария Иванова Николова
Дело: 20227180701359
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1428/21.7.2022г.

гр. Пловдив,  21.07.2022 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:                      

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

                                                                                МАРИЯ НИКОЛОВА

 

при секретаря Севдалина Дункова и участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Николова КАНД 1359 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от ОД на МВР - Пловдив, чрез ст. юриск. Белова  против Решение 1572/30.09.2021г., постановено по АНД 5641/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е отменен Електронен фиш серия К 2816716 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на С.Е.С. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението, както и че същото е постановено в противоречие с материалния закон. Изразено е несъгласие с приетото от съда, че датата на връчване на електронния фиш съвпада с датата му на издаване. С касационната жалба е представена разпечатка от АИС АНД според която ЕФ е съставен на 17.06.2019г. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба С.Е.С., не взема становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение 1572 от 30.09.2021 г., постановено по АНД 5641/2021г., Пловдивският районен съд е отменил електронен фиш серия К 2816716 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на С.Е.С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че датата на твърдяното нарушение е 14.06.2019г., когато е извършено заснемане с посоченото техническо средство, а едва на 29.07.2021г. след изтичане на 6-месечен срок е извършено връчване на ел.фиш, което е отразено в списък за намерени фишове. Според районен съд с разпоредбите на чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е въведена възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност по опростена процедура, която се основава на автоматизирани технически средства. Излага още, че началото на производството по издаване на електронен фиш обаче, се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и следващи от ЗАНН. Направен е извод, че електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства съставлява регламентирания в закона електронен фиш, който е своеобразен аналог на наказателното постановление (аргумент чл.189, ал.11 от ЗДвП). Според районен съд обаче, доколкото самото заснемане играе ролята на АУАН, а електронният фиш на наказателно постановление, то само в случай че е подписана декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се промени авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че от получаване на декларацията е открит нарушителят и тече срокът по чл.34 от ЗАНН за съставяне на фиша. В мотивите на оспорвания съдебен акт е изтъкнато, че в случай че не е подписвана декларация, какъвто е процесният, важи чл.188 ал.1 от ЗДвП, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането от която дата на заснемането следва да се отчита срокът за съставяне на фиша по чл.34 от ЗАНН. Прието е, че процесният ЕФ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемане на нарушението на 14.06.2019г. Изложено е още, че от датата на заснемане на нарушението - 14.06.2019г. до 29.07.2021г. когато електронния фиш е връчен на жалбоподателя, няма данни да му е връчван такъв или да е правен неуспешен опит за това. Според районен съд, разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително, като издаването на електронен фиш /наказателно постановление/ след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила.

Решението е неправилно.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на Районния съд, че самото заснемане играе ролята на АУАН, а електронният фиш на наказателно постановление, както и за приложение на разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН. При преценка на фактите по делото и относимите норми, касационната инстанция намира, че институтът на давността действително е приложим и при административните нарушения и наказания, но същата не е налице в процесния случай.

На първо място следва да се отбележи, че производството по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Доколкото се касае за нарушение, установено с техническо средство, то датата на издаване на електронния фиш почти винаги съвпада с тази на установяване и заснемане на нарушението.

В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия три месечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Доколкото електронният фиш подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се приложат и разпоредбите, касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече обикновена давност в размер на 3 години. В случая не може да намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата основни вида давност – преследвателна и изпълнителна, като преследвателната давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт, а изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим срокът по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в сила. Предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК. По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК. Процесното деяние е извършено на 14.06.2019 г., а електронният фиш е издаден на 17.06.2019 г. (съгласно представената справка), когато давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен давностен срок. Следващото действие на наказващия орган, предприето срещу жалбоподателя във връзка с осъществяване на отговорността му, е било връчването на електронния фиш, което е станало на 29.07.2021 г. Следователно към датата на връчване на електронния фиш не е бил изтекъл 3-годишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.

Във връзка с възраженията на ответника по касация пред първа инстанция, следва да се отбележи, че с изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР № 1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция на АТСС се съдържа в § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според нея те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. От доказателствата по делото се констатира, че превишението на скоростта в случая е установено с ARH CAM S1 № 11743ca, което съставлява преносима система за контрол на скоростта на МПС и е одобрен тип средство за измерване, вписана е в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под 5126 и е със срок на валидност 07.09.2017 г. до 07.09.2027.

На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДП е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г. С нея се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Следователно нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Поради това в случая не е бил приложим общия предвиден в ЗАНН ред за ангажиране на отговорността на нарушителя, а законосъобразно в съответствие със ЗДвП и Наредбата, е ангажирана отговорността на С.Е.С. чрез издаване на електронен фиш, който съдържа всички изискуеми от нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити.

От събраните пред първата съдебна инстанция доказателства е установено по безспорен начин извършено от ответника по касация административно нарушение, изразяващо се в управление на ППС със скорост, превишаваща въведеното от законодателя ограничение за населено място.

По изложените съображения, Районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди електронният фиш като законосъобразен.

Предвид изхода на спора и на основание  чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160 лева - 80 лева за първата инстанция и 80 лева за настоящата инстанция.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение 1572 от 30.09.2021 г., постановено по АНД 5641/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К 2816716 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на С.Е.С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С.Е.С., с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР-град Пловдив сумата от 160.00 /сто и шестдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: