РЕШЕНИЕ
№ 1704
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. Г.
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110207451 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Д. Й. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.Н И, ул.“К“ №, против наказателно постановление №21-4332-
007841/14.04.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП; и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Жалбоподателката твърди, че АУАН е изключително нечетлив, а това
е граничило правото й на защита, тъй като не е разбрала в подробности
административнонаказателното обвинение.
Не отрича, че на 09.08.2021 г. е управлявала собствения си автомобил
по процесния пътен участък, но твърди, че е спряла на 20 см разстояние от
движещият се пред нея лек автомобил, след като преди това водачът му рязко
набил спирачки, което направила веднага и жалбоподателката. С оглед на
1
горното навежда доводи, че не е имало съприкосновение между двата
автомобила, не е имало щети, а неговият водач не е имал нито претенции,
нито твърдения за настъпил удар. Счита, че неправилно й се вменява
нарушение на чл.123, изразяващо се в напускане на ПТП, доколкото такова
изобщо не е имало.
Позовава се на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН, и по-конкретно разпоредбата на чл.40, ал.3
от ЗАНН. В този смисъл твърди, че поводът за съставяне на акта е изготвена
от полицейски служител докладна записка, но актосъставителят не е съставил
акта в негово присъствие в качеството му на свидетел, присъствал при
установяване на нарушението, като не се и сочи обективна невъзможност за
съставяне на акта в присъствието на това лице. По отношение на вписания
свидетел-очевидец /другият участник в ПТП - Ц.Т./, се позовава на липсата на
положен от него подпис в АУАН, като не се и сочи да е бил в невъзможност
да присъства при съставянето му. Твърди, че актосъставителят не е свидетел
на нарушението и реално никой от подписалите акта също не е такъв, поради
което допуснатото нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН е довело до нарушаване
правото й на защита, тъй като е лишена от възможността да разбере подхода
на гласните доказателства, подкрепящи вменените й нарушения. Позовава се
на съдебна практика в този смисъл.
По отношение на второто вменено нарушение сочи, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като правната квалификация в
АУАН и НП не отговаря на словесното описание на нарушението и реалната
фактическа обстановка. Сочи, че в АУАН и НП липсва съществена
информация от обективния състав на нарушението и не става ясно защо
деянието е квалифицирано именно по тази разпоредба. Позовава се на липсата
на посочване на обстоятелството, че е било налице разногласие по отношение
на ПТП. Доколкото твърди, че няма възникнало ПТП, не е имала спор или
словесен контакт с другия участник в ПТП, то не следва да носи отговорност
по която и да е от разпоредбите на чл.123 от ЗДвП.
Навежда доводи, че нито в АУАН, нито в НП, са описани
имуществените вреди от твърдяното ПТП, има ли пострадали хора, т.е.
налице е лаконично описание на нарушението, в нарушение на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с което правото на защита на жалбоподателката е
2
нарушено, а именно: да научи в извършване на какво нарушение е обвинена.
Жалбоподателката, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.Стойчо Славов от САК, след приключване на съдебното
следствие, моли съда да отмени изцяло процесното НП, като
незаконосъобразно, на посочените в жалбата основания.
Алтернативно, моли съда да отмени процесното НП само в частта по
пункт 2-ри, поради неправилна правна квалификация на вмененото
нарушение, позовавайки се и на събраните по делото гласни доказателства в
тази насока.
Ответната страна по жалбата: Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР,
не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по направените
възражения в жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.
НП е връчено лично на жалбоподателката на 29.04.2021 г., а жалбата против
него е подадена в деловодството на ОПП-СДВР на 29.04.2021 г., т.е. в
законоустановения срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед
на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против
жалбоподателката е започнало със съставяне АУАН, Серия АА, с бл.№691783
на 18.03.2021 г., от компетентно длъжностно лице - мл.автоконтрольор при
ОПП-СДВР: Ем. Здр. П., в присъствието на един свидетел-очевидец на
нарушението и един свидетел при съставяне на акта, за това, че на 09.08.2020
г., около 15:00 часа, в гр.С, управлява лек автомобил „С В“, с рег.№,
собственост на Т К Т, ЕГН **********, по бул.“Рожен“ с посока към
Околовръстен пъти, и на кръстовището с ул.“Братия“, поради недостатъчна
3
дистанция става причина за ПТП със спрелия пред нея лек автомобил „М“, с
рег.№, след което напуска ПТП, без да уведоми компетентните органи на
МВР, с което виновно е нарушила чл.23, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от
ЗДвП.
АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателката на датата на
неговото съставяне, срещу подпис и саморъчно вписани възражения, против
направените в него констатации в смисъл, че двамата водачи са спрели и
потеглили, понеже не е имало допир на автомобилите.
Жалбоподателката се възползвала от правата си по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
като в законоустановения 3-дневен срок, считано от връчване на акта,
представила писмени възражения пред наказващия орган, в които изложила
наведените доводи, че не настъпило ПТП, аналогични с изложените в
жалбата в тази им част.
След преценка, че подадените възражения от жалбоподателката са
неоснователни и възпроизвеждане на описаната в акта фактическа
обстановка, компетентно длъжностно лице: Началник Група към СДВР, ОПП-
СДВР, издал процесното НП, с което наложил на жалбоподателката две
административни наказания за две нарушения, както следва:
-за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, наложил административно
наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП;
-за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, наложил кумулативно
две административни наказания – глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Цв. Ф. Т. и Ем.
Здр. П.; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН
и НП; декларация от Цв. Ф. Т.; декларация от Д. Й. Г.; протокол за ПТП с рег.
№7698/09.08.2020 г.; писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН;
докладна записка от полицейски служител, посетили процесното ПТП; писмо
от ОДМВР-Пловдив; справка картон на водач Д. Й. Г.; Заповед №8121к-
13140/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с акт за
встъпване в длъжност; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съобразно представените два броя заповеди и акт за встъпване в
длъжност, в съответствие с предвидените в закона ред и форма, както и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
регламентирани в разпоредбата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, изразяващи се в
липса на пълно и точно описание на вменените нарушения, както и на
обстоятелствата, при които са извършени. Направеното възражение в
жалбата в горния смисъл се явява основателно.
Видно от съставените АУАН и НП е, че първото вменено нарушение на
жалбоподателката се изразява в причиняване на ПТП със спрелия пред нея
лек автомобил, поради недостатъчна дистанция. Събраните по делото
доказателства не водят на еднозначен извод за наличието на така описаната
причина в двата акта за настъпване на процесното ПТП. От показанията на
свидетеля Т. става ясно, че при предприемане на завой на процесното
кръстовище е усетил удар в задната лява част на автомобила си – бронята. В
саморъчно попълнената декларация, свидетелят Т. е посочил, че водачът на
автомобила, движещ се зад неговия, е предприел маневра изпреварване, при
наличие на непрекъсната осова линия и без да го изчака да направи завой, при
даден мигач и движение по път с предимство. Същевременно, в съставения
протокол за ПТП е отразено, че процесното ПТП е настъпило, при неизяснени
причини и обстоятелства. Такива са данните и от изготвената докладна
записка от полицейския екип, посетили местопроизшествието. Нарисуваната
схема също не дава яснота относно механизма на настъпване на ПТП,
доколкото визира само мястото на удара в спрелия да завива автомобил –
задната му лява част. При това положение, не става ясно на какво основание
актосъставителят е приел, че причина за настъпване на процесното ПТП е
именно неспазване на дистанция от страна на жалбоподателката като водач на
процесното МПС, а не предприемане на маневра изпреварване на
кръстовище, в нарушение на пътната маркировка – непрекъсната осова линия,
и при отнемане на предимство. Още повече, че местоположението на щетите
5
по лекия автомобил на свидетеля Т. – само в задна лява част /броня/,
отговарят да са получени именно при извършване на такава маневра, а не
поради неспазване на дистанция. При така направеното описание в АУАН и
НП остават напълно неизяснени съществени елементи от състава на
вмененото първо нарушение, касаещи причинения краен резултат /ПТП/,
вследствие на движението на лекия автомобил, управляван от
жалбоподателката, както и конкретния механизъм на неговото причиняване.
Горното съставлява съществено по тежест процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере какво
точно нарушение е извършила и по какъв начин, поради което обжалваното
НП се явява незаконосъобразно и само на това основание следва да бъде
отменено и в тази му част.
Видно от съставените АУАН и НП е, че второто вменено нарушение на
жалбоподателката се изразява в напускане на мястото на ПТП, без да уведоми
компетентните органи на МВР, което е квалифицирано като нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Задължението на двамата участници в ПТП,
съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, се свежда до това,
те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за
контрол на МВР и да изпълняват дадените им указания, в случай, че между
тях няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП. Такива факти и
обстоятелства в АУАН и НП не са изложени, поради което е налице
несъответствие между направеното словесно описание в тях и дадената
правна квалификация на деянието. В този смисъл, направеното възражение в
жалбата се явява основателно. Правото на защита на жалбоподателката
безспорно е било ограничено и по отношение на второто вменено нарушение,
поради което обжалваното НП се явява незаконосъобразно и само на това
основание следва да бъде отменено и в тази му част.
Наличната непълнота на фактите, съставляващи изискуеми елементи от
състава на вменените нарушения, съставлява пречка съдът да се произнесе по
същество на спора: извършено ли е административно нарушение, неговото
авторство и вина. Недопустимо е едва от събраните по делото доказателства
да се извлича информация за конкретния механизъм на настъпване на ПТП,
обстоятелствата, при които е извършено, както и кои точно задължения като
участник в ПТП не е изпълнила жалбоподателката. Ето защо, съдът намира,
6
че констатираните по-горе процесуални нарушения са съществени, и като
такива са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице до степен, последното да не може да разбере какви точно
административни нарушения е извършил, в какво се изразяват и как ги е
извършил.
Направеното възражение от жалбоподателя в жалбата за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, съдът намира за
неоснователно. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, единият
от които очевидец на нарушението, а вторият – полицейски служител,
присъствал при неговото съставяне, т.е. в съответствие с императивните
изисквания на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Фактът, че посоченият
свидетел-очевидец не е присъствал при съставяне на АУАН и не е положил
подпис в него, също не съставлява съществено процесуално нарушение,
доколкото съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се подписва
задължително от актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени в
него. В настоящия случай, процесният АУАН е подписан от актосъставителя
и от свидетеля, присъствал при съставяне на акта.
По изложените по-горе съображения, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено, като незаконосъобразно
издадено, без да се разглежда спора по същество.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят. По делото не
са представени доказателства за направени такива, като липсва и изрично
искане в тази насока от правоимащата страна, поради което съдът не дължи
произнасяне по въпроса за разноските.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.2, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-4332-
007841/14.04.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, с
което на Д. Й. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Н И, ул.“К“ №, на основание
7
чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева, за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП; и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец,
за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8