№ 18
гр. Плевен, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430202021 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0938-
002719/30.07.2021г. на *** Сектор към ОДМВР Плевен, сектор „Пътна
полиция“, с което на С. Р. Н. от **** е наложено административно наказание
на основание чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 30,00лв. за
извършено нарушение по чл.5 т.1 от ЗДвП и на основание чл.177 ал.3 т.1
предл.2 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 500,00лв. за извършено нарушение по
чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. В жалбата до съда, чрез адв. Н.К. *** се излагат доводи
относно незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление,
неправилно и издадено при допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила.
Въззиваемата страна - ОДМВР Плевен, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата. В придружителното писмо на
АНПреписка се сочи,че НП е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне
по същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок от страна с процесуално
легитимация. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Атакуваното наказателно постановление, издадено въз основа на
АУАН №**** /21.07.2021г., съставен на 21.07.2021г. от свидетеля Д.Х. на
1
длъжност мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Плевен е против С. Р. Н.. Съставеният АУАН е за това, че на 21.07.2021г.
около 04:10часа на главен път *** при км.89.000 с посока на движение към
град ***, като водач и управлява състав от селскостопанска техника в колона
от четири машини и зърнокомбайн **** и прикачен към него инвентар -
хедер, извършва следното:
Движейки се по автомобилен път обозначен с пътен знак Д17 с норми
за размери които надвишават разрешените. Извършено замерване със
стандартизирано измервателно средство /ролетка в присъствие на водача/
като са установени следните размери:
-широчина 4,20м при допустима ширина 2,55м/чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ ат
Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
- дължина от 19м при допустима дължина на състав от ППС 16,40м
/чл.5 ал.6 от с.наредба/.
На водачът не му е било издадено разрешение за движение от
администрацията на пътя, което да е съгласувано със службата за контрол на
МВР - съгласно чл.8 ал.2 от с. наредба за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.Нарушението се отнася само за извънгабаритната ширина
и дължина.
Нарушението е визирано по чл.5 т.1 от ЗДвП - водачът не съобразява
поведението си с пътните знаци и маркировка и по чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП -
управлява по пътя с маса която надвишава нормите установени от *** на
Регионалното развити и Благоустройство.
Жалбоподателят подписал акта без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно-наказващият орган издавайки обжалваното наказателното
постановление е приел, че реализираното представлява нарушение по чл. 139
ал.1 т. 2 от ЗДвП, поради което на основание чл.177, ал.3, пр.2 от ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на
500 лв.. Приемайки за извършено нарушение по чл.5 т.1 от ЗДвП, на
основание чл. 183 ал.3 т.5пр.1 от ЗДвП му е наложена и глоба в размер на
30лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите –*** служители Д.Х. *** и Ц.Х., които съдът кредитира, като
логични и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, изхождащи от лица,
даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на
изпълнение на служебните им задължения, без наличието на каквито и да
било данни за възможна заинтересованост от изхода на делото. Според тях,
при изпълнение на служебните си задължения получили сигнал от водачи
движещи се по въпросния първокласен път които прозвънили на НСС112 с
възражения за движещи се в колона по пътя четири селскостопански
2
извънгабаритни мишини -зърнокомбайни.Водачите на машините били спрени
за проверка, като от *** служители било направено замерване със
стандартизирано средство- ролетка и били констатирани нарушения, а именно
в ширината и дължината на машините. Широчината била 4,20м при
допустима 2,55м/чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС, а дължина от 19м при допустима
дължина на състав от ППС 16,40м /чл.5 ал.6 от с.наредба/.За това нарушение
е съставен процесния АУАН на водача. В подкрепа на свидетелските
показания са приобщените по делото писмени доказателства – АУАН,
№****/21.07.2021г, Наказателно постановление№21-0938-
002719/30.07.2021г., справка за нарушител/водач, Заповед №8121з-
515/14.05.2018г.От същите се установява по категоричен начин, датата и
мястото на нарушението, констатираното от *** служители при извършената
проверка, авторството на деянието.
Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото е
установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по
ЗДвП от страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи положителен
извод, спомогнаха писмените доказателства по делото, а именно АУАН,
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на МВР.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП, Съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършени. Нарушенията са описани в
достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал
какво точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три
имена, ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които данни безспорно
позволяват да се индивидуализира жалбоподателя. Досежно нарушението по
чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП: От събраните по делото доказателства /показанията на
свидетелите, които се ценят като обективни и АУАН, чиято доказателствена
сила тук не е опровергана/ се установява, че на посочените в наказателното
постановление място и време жалбоподателят е управлявал състав от
селскостопанска техника в колона от четири машини – зърнокомбайн **** и
прикачен към него инвентар - хедер, без да съобрази поведението си с
пътните знаци и с пътната маркировка по ЗДвП, а именно движейки се по
автомобилен път, обозначен с пътен знак Д17. По този начин жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП и е осъществил състава на
нарушението по чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП. По този въпрос не е налице и
оспорвани от жалбоподателя.
Относно нарушението по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП: Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
3
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от *** на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Това нарушение също е установено и доказано.
Правилно наказващият орган е посочил нарушената разпоредба, както и
правилно е определил санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
При установяване на административното нарушение по чл.139, ал.1,
т.2 от ЗДвП, респ. чл.177, ал.3, пр.2 от ЗДвП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът не възприема като процесуално нарушение, а
като техническа грешка вписването като част от санкционната разпоредба на
чл.177, ал.3, пр.2 от ЗДвП вместо чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП, доколкото не
съществуват предложения, а точки. Административнонаказващият орган
правилно е приложил относимата санкционна норма и определил размера на
наказанието в законоустановения минимум -глоба от 500 лева. Предвид
гореизложеното, наказателното постановление и в тази си част се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът не споделя възражението за допуснато нарушение по чл.40 от
ЗАНН, а именно , че свидетелите присъствали при установяване на
нарушението е следвало да са повече от един. Процесуалният закон – ЗАНН
урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при
съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или
личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да
допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората -
свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата,
възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията,
при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на
нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха
могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и
обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели,
присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от
посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта
на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на
акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а
именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето,
посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по
чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели,
удостоверяват различни факти и обстоятелства. От анализа на разпоредбата
на чл.51, ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава
актосъставителя от свидетелите, присъствали при извършване на
нарушението. В тази връзка в отделните алинеи на чл.40 от ЗАНН са
предвидени различни процедурни правила за съставянето на АУАН в
4
зависимост от това дали, последният се съставя от актосъставителя в
присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така съгласно чл.40,
ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на
нарушението и на нарушителя, акта се подписва от актосъставителя,
нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при извършване на
нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в
тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в
присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са свидетели на
съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно
нарушение. В настоящият случай подписването на акта от един свидетел е
напълно достатъчно, за да се спази Закона.
Не се споделя и възражението че в АУАН и в НП са посочени
различни състави на административно нарушение. Тук вероятно се има
предвид допълването на разпоредбата на чл.6 т.1 с пр.3 в АУАН, което
действително води до по-голяма конкретност, но пък изхождайки от
обстоятелствените части както на АУАН така и на НП не е налице съмнение
кое точно предложение е имал предвид АНО.
Водим от горното и на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0938-
002719/30.07.2021г. на *** Сектор към ОДМВР Плевен, сектор „Пътна
полиция“, с което на С. Р. Н. от **** е наложено административно наказание
на основание чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 30,00лв. за
извършено нарушение по чл.5 т.1 от ЗДвП и на основание чл.177 ал.3 т.1
предл.2 от ЗДвП - ГЛОБА в размер на 500,00лв. за извършено нарушение по
чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5