Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 06.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: П. ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 2555 по описа за 2017г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявени от „Б.Л.“ ЕАД
при условията на кумулативно субективно съединяване искове за признаване за
установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Б.М.БГ“ ЕООД, П.Г.Б. и Г.П.Б.
дължат солидарно на ищеца сумата 111 509,00 лв. – неизплатени лизингови
вноски с падежи в периода от 23.03.2014г. до 23.11.2015г., дължими по договор
за финансов лизинг №20111114 от 24.11.2011г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №3711/2017г. на РС-Пловдив.
Ответниците оспорват исковете по основание с
възражение, че договорът за лизинг е развален по право поради кражба на вещите,
извършена преди настъпване на падежа на претендираните лизингови вноски, за
чиито последици лизингополучателят не отговоря, тъй
като е положил грижата на добър търговец за съхранението им.
Оспорват исковете и по размер с възражение,
че претендираният от ищеца размер на частта от
лизинговите вноски, дължима за договорна лихва, не е съответен на размера на
лихвата, уговорен с клаузата на чл. 5.3 от процесния договор.
С процесния договор за финансов лизинг
№20111114 от 24.11.2011г., приет като писмено доказателство по делото, ищецът „Б.Л.“
ЕАД е поел задължение да придобие собствеността и предостави ползването на пет
движими вещи на ответника „Б.М.БГ“ ЕООД срещу задължения на ответника за
плащане на лизингови вноски в размери и срокове, посочени в приложение №2 към
договора, които съгласно клаузите на чл. 5 от договора включват лизинговата
цена на предоставения актив и договорни лихви, които съгласно чл. 5.3 от
договора се формират въз основа на тримесечен EURIBOR
плюс 7,45 пункта, но не по-малко от 9% годишно.
Процесният договор е подписан и от ответниците П.Г.Б. и Г.П.Б. като солидарни съдлъжници на лизингополучателя.
Сключването и съдържанието на процесния
договор за финансов лизинг (включително съдържанието на клаузата на чл. 5.3, с
която ответниците мотивират възраженията си срещу размера на предявените
искове), изпълнението на задълженията на ищеца за придобиване на собствеността
върху лизинговите вещи и предаването им в държане на лизингополучателя,
изпълнение на задълженията на ответниците за плащане на уговорените лизингови
вноски с падежи преди 23.03.2014г., обстоятелствата относно положената грижа от
лизингополучателя за съхранение на вещите и кражбата на вещите на 13.04.2013г.
не са предмет на спор между страните и са обявени за ненуждаещи от доказване с
доклада на делото по чл. 375, ал. 1, вр. чл. 146, ал.
1 ГПК.
Кражбата на вещите в срока на договора за
финансов лизинг в противовес на възраженията на ответниците не представлява
основание за разваляне на договора по право, нито изключва задълженията им за
плащане на лизинговите вноски за остатъка от срока на договора, тъй като
съгласно изричното правило на чл. 343 ТЗ рискът от случайното погиване или повреждане
на вещта при финансов лизинг е за лизингополучателя, а процесният договор не
съдържа клауза, която да дерогира действието на
посочената разпоредба в отношенията, възникнали от сключването и изпълнението
на процесния договор.
Неоснователни са и възраженията на ответниците
срещу размера на предявените искове, мотивирани с намалението на размера на EURIBOR след
датата на сключване на процесния договор.
Действително съгласно чл. 5.3 от процесния
договор размерът на задълженията на ответниците за договорни лихви, които са
включени в размера на лизинговите вноски в приложение №2 към договора, се
формира въз основа на тримесечен EURIBOR плюс 7,45 пункта, но
с клаузата изрично е предвидено и че размерът на договорните лихви е не
по-малко от 9% годишно, което при съобразяване на посоченото и в договора
обстоятелство, че към датата на сключване на договора размерът на тримесечния EURIBOR
е 1,55 %, предпоставя че определеният с приложение №2 към договора размер на
лизинговите вноски включва размер на договорни лихви именно от 9% годишно.
С цитираната клауза посоченият размер е
определен именно като минимален размер на задължението за договорни лихви,
поради което и намалението на размера на EURIBOR след
датата на сключване на процесния договор (обстоятелство, което също е признато
за безспорно с доклада на делото) поначало не може да има за последица
намаляване на размера на задълженията на ответниците за договорни лихви, а
оттам и на размера на лизинговите вноски по договора.
Доказателства, но и твърдения за плащания от ответниците
или други способи за погасяване на задълженията им за лизингови вноски за
процесния период от 23.03.2014г. до 23.11.2015г., не са ангажирани в
производството по делото, поради което и при положение, че уговореният размер
на вноските за посочения период съвпада с размера на предявените установителни
искове, исковете следва да бъдат уважени за пълния им предявен размер.
С оглед изхода на делото и в приложение на чл.
78, ал. 1 ГПК (така и т. 12 от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК) на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските, които е направил за заповедното и исковото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 37
ЗПрП съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК, че „Б.М.БГ“ ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
П.Г.Б. с ЕГН ********** и адрес *** и Г.П.Б. с ЕГН ********** и адрес ***
дължат солидарно на „Б.Л.“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, бизнес сграда „ТАО“ сумата 111 509,00 лв. – неизплатени
лизингови вноски с падежи в периода от 23.03.2014г. до 23.11.2015г., дължими по
договор за финансов лизинг №20111114 от 24.11.2011г., ведно със законната лихва
от 16.03.2017г. до изплащането на сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №3711/2017г. на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА „Б.М.БГ“ ЕООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление
***, П.Г.Б. с ЕГН ********** и адрес *** и Г.П.Б. с
ЕГН ********** и адрес *** да
заплатят солидарно на „Б.Л.“
ЕАД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, бизнес сграда „ТАО“ на основание чл. 78, ал. 1 и
8 ГПК сумата 4 560,36 лв. – разноски за заповедното и исковото
производство.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: