Решение по дело №1603/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4706
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 27 януари 2020 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20195330101603
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 4706                                             06.12.2019 година                град Пловдив

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХІ-І граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА              

при участието на секретаря  Цвета Василева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1603 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 221, ал. 1 КТ и член 224, ал. 1 от КТ, вр. с член 86 ЗЗД.

         Ищецът П.Ц.П. с ЕГН ********** е предявил искове против „Сикюрити глобъл“ с ЕИК ********* за осъждането му да му заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014 и 2015 година в размер на 768,32 лева, както и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по член 220, ал. 1 КТ вр.. с член 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на 425,04 лева. Претендират се разноски за платено адвокатско възнаграждение.

       Ищецът твърди, че е работил като „***” при ответника по силата на сключен трудов договор от ***, с уговорено месечно основно ТВ в размер на 360,00 лева, с място на работа в с. ***, обл. ***. Твърди се също така, че ТПО с ответника е било прекратено със заповед на управителя от ***на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като при прекратяване на трудовото правоотношение не са били изплатени обезщетения за платен годишен отпуск за 2014 г. и 2015 година, както и обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Ищецът твърди, че има неползван платен годишен отпуск за 2015 г. и 2014 година.

В срока по член 131 ГПК е постъпил отговор от ответниковото дружество чрез проц. представител адв. ***. Възраженията в отговора са, че  вземанията на ищеца са погасени по давност, както и че ищецът е получил в пълен размер всички дължими му се парични суми.

Пловдивски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на страните, съгласно член 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено на осн. член 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно член 221, ал. 1 от КТ когато ТПО е прекратено от работника без предизвестие по член 327, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестие при безсрочно ТПО. В представената по делото заповед № ***от 01.02.2016г. за прекратяване на ТПО с ищеца работодателят е посочил, че на ищеца следва да се изплати обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ и в негова тежест е да установи, че такова обезщетение е било изплатено на ищеца.

В цитираната по-горе заповед работодателят е определил, че на ищеца следва да изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015 година в размер на 10 дни.

По делото от ответника са представени две молби, изхождащи от ищеца, за разрешаването на ползването на отпуск от 3 дни за 2014г. и 10 дни за 2014 година. Ищецът е оспорил истинността на подписа си върху молбата за разрешаването на отпуск от 10 раб. дни, като  за установяване неистинността на молбата за ПГО е била допусната и изслушана СГрЕ с вещото лице ***, от която се установява, че подписът не е на ищеца. С оглед така установената при проверката на този документ неистинност същият ще следва да се изключи от доказателствата по делото.

Назначени са били две ССчЕ с вещите лица *. и *., от които се установяват, че неползваният ПГО за 2014 година е 17 работни дни, а този за 2015 година е 20 работни дни, както и се установяват размерите на претендираните от ищеца обезщетения, възлизащи на 425,04 лева брутна сума за обезщетението по член 221, ал. 2 от КТ и 786,32 лева за обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Законна лихва не е поискана и такава няма да се присъжда. На осн. член 78, ал. 1 от ГПК на ищеца ще се присъди адв. възнаграждение от 650 лева, платимо от ответника.

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата от 340 лева, представляваща държавна такса от 100 лева и възнаграждения за вещи лица от 240 лева.

По изложените съображения съдът, 

                                                         Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Сикюрити глобъл“ с ЕИК *********, да заплати на П.Ц.П. с ЕГН ********** обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014 и 2015 година в размер на 768,32 лева, както и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по член 220, ал. 1 КТ вр.. с член 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на 425,04 лева.

ОСЪЖДА Сикюрити глобъл“ с ЕИК *********, да заплати на П.Ц.П. с ЕГН ********** адв. възнаграждение в размер на 650 лева.

ОСЪЖДА Сикюрити глобъл“ с ЕИК ********* да заплати на ПРС на основание член 78, ал. 6 ГПК сумата 340 лева, представляващи дължимите по производството държавна такса и възнаграждения за вещи лица.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.В.