№ 327
гр. Русе, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500511 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С. Г. АНГ., с постоянен адрес гр.Русе, ул.“***, чрез особения
представител адв.Н.М., от АК-Русе, е обжалвал решение №260454 от
10.06.2021г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№1522/20г. по
описа на РРС, с което е уважен предявения против него иск за заплащане на
сумата от 16837,28лв., представляваща изплатени от Гаранционния фонд
суми по щети №110170/17.02.2015г. и № 110594/02.07.2015г. и е осъден да
заплати направените от ищеца разноски. Излага оплаквания за неправилност
и необоснованост на решението.Моли въззивния съд да го отмени и да
постанови друго, с което да отхвърли иска, при законните последици.
Ответникът Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, представляван от изп.директори МК и СС,
чрез адв.С.Н., от АК-Силистра, изразява становище, че жалбата е
неоснователна.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
заинтересована от спора страна, в законния срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е основателна.
1
Производството по делото е образувано по искова молба на
Гаранционен фонд против С. Г. АНГ., от гр.Русе, с която е предявен иск с
правно основание чл.288,ал.12 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от
16834,28лв, представляващо изплатеното от ищеца обезщетение по щети №№
110170/17.02.2015г. и 110594/02.07.2015г. имуществени вреди, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата и разноските по
делото. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на
31.01.2015г., на гл.път I-5 е настъпило пътно-транспортно произшествие, като
виновен за катастрофата е ответникът С.А., който управлявайки л.а. „Опел
Вектра“ с ДКН ***, собственост на АРМ, преминава в съседна пътна лента,
като не вижда изпреварващия го л.а. „Ауди А6“, в резултат на което го блъска
в предната дясна част и напуска пътното платно вляво по посока на
движението и се блъска в предпазна ограда. По щета № 110170/17.02.2015г.
Гаранционен фонд изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на
14912,23лв за увредения при произшествието л.а. Audi A6 с ДНК ***
собственост на F. P. V. S. По щета № 110594/02.07.2015г. изплатил
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1922,05лв. за увредената при
произшествието предпазна ограда, собственост на Областно пътно
управление – Русе.Твърди се, че в нарушение на чл.260 КЗ /отм./ ответникът
А. управлявал л.а.“Опел Вектра“ с ДКН ***, без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.С регресна покана от
13.10.2015г.Гаранционен фонд поканил ответника да възстанови изплатените
обезщетения, но той не погасил задълженията си. Представени са вносни
бележки, с наредител Гаранционен фонд, от които се установява, че на
30.04.2015 г. е внесена сума в размер на 7624, 50 евро в полза на F. P. V. S.
/Букурещ, Румъния/ , а на 05.08.2015 г. е внесена сума в размер на 1922, 05
лева в полза на ОПУ – Русе /Областно пътно управление/.
В срока за отговор по чл.131 ГПК процесуалният представител на
ответника оспорил всички твърдения, изложени в исковата молба.Заявил е, че
ответникът не е причинявал ПТП на 31.01.2015г. и не е причинил никакви
вреди, както и че оспорва стойността на имуществените вреди, посочена от
ищеца.В доклада по чл.146 ГПК съдът е указал на ищеца, че
доказателствената тежест е върху него. Във връзка с оспорването, направено с
отговора на ответника, ищецът е поискал само назначаване на съдебно-
2
икономическа експертиза, която да се произнесе, съответствува ли
изплатеното обезщетение на причинената вреда.Не са посочени доказателства
във връзка с установяване на настъпването на пътно-транспротното
произшествие, механизма на произшествието, противоправното поведение на
ответника, въпреки че твърденията в исковата молба в тази насока са
оспорени от ответника.От заключението по приетата експертиза, която съдът
не е коментирал в решението, е установено, че изплатените суми
съответствуват на причинените вреди. Първоинстанционният съд е уважил
иска, като е посочил, че ищецът, на основание чл. 288, ал.1, т.2, б."а" КЗ е
изплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил и съгласно чл.
288, ал.12 КЗ се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
Въззивният съд намира, че решението е неправилно. В представения
протокол за ПТП е посочено, че произшествието е настъпило на 31.01.2015г.
в 9,45ч, а протоколът е съставен в 12.00ч от мл.автоконтрольор, който е
посетил мястото на инцидента, но явно не е бил очевидец на произшествието.
При това положение протоколът е свидетелство единствено за мястото, за
броя и имената на участниците в ПТП, за обстоятелството, че по отношение
на л.а.“Опел Вектра“ не е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, но не и за обстоятелствата и причините за произшествието.
Изложените в Констативния протокол обстоятелства и причини за пътно-
транспортното произшествие нямат обвързваща в настоящото производство
материална доказателствена сила, доколкото тези констатации не почиват на
лични възприятия на съставителя.Други доказателства за механизма на
настъпване на събитието няма. Предвид изложеното въззивният съд приема,
че по делото не са нагажирани доказателства за механизма на
произшествието и за вината на ответника, което е предпоставка за
ангажирането на отговорността му.
По делото не е е установено по безспорен и категоричен начин
твърдението, че произшествието е настъпило по описания в исковата молба
механизъм и вина за същото има ответника.Ето защо искът следва да
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
3
Предвид изхода на спора решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът осъден да заплати
разноски по делото.
Съгласно чл.78 ГПК ответникът по жалбата дължи на особения
представител на ответника 400лв. за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.271, ал.1, предл.2 от ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260454 от 10.06.2021г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№ 1522/2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Гаранционен фонд, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, представляван от изп.директори
МК и СС против С. Г. АНГ., с постоянен адрес гр.Русе,ул.“*** за заплащане
на сумата от 16834,28лв, представляваща изплатени от Гаранционен фонд
имуществени вреди по щети №№ 110170/17.02.2015г. и 110594/02.07.2015г.,
като неоснователен.
ОТМЕНЯ същото решение и в частта, с която С. Г. АНГ., от гр.Русе е
осъден да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София сумата 1373,37лв. разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София да заплати на адв.Н.Х. М., от АК-Русе, сумата 400лв.
възнаграждение за особен представител във въззивното производство на С. Г.
АНГ., с постоянен адрес гр.Русе,ул.“***.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5