Определение по дело №385/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото производство е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба от И. С. Х., гр. П., ул. „T.С. № 2, входирана с вх. № 0021/23.02.2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Хриса Пурнарова с рег. № на КЧСИ 741, против действията на същия съдебен изпълнител по негово изпълнително дело № 7/2010 г.

Жалбата е изпратена от съдебния изпълнител на настоящия съд въпреки посочения в самата нея адресат ОС – П.. Видно от приложените по делото вносни бележки обаче дължимата държавна такса е внесена по сметка на ОС – Кърджали.

Макар в петитума на жалбата да не е изрично посочено, съдът счита, че от обстоятелствената й част може да бъде направен извод, че се обжалва покана за доброволно изпълнение, изпратена от споменатия ЧСИ на жалбоподателя. Конкретно, в жалбата се излага твърдение за недопустимост на принудително изпълнение спрямо жалбоподателя; твърди се, че липсва изпълнителен титул, въз основа на който може да се насочи принудително изпълнение спрямо Х., явяваща се съдружник в събирателно дружество – длъжник по изпълнителното производство. Излагат се аргументи относно това, че за да се реализира отговорността на съдружник в събирателно дружество е необходимо да е бил насочен иск и срещу съответния съдружник, който се явявал обикновен, а не необходим другар на дружеството.

Взискателят по изпълнителното производство К. А. М. дава становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на жалбата. Сочи обстоятелството, че компетентен съд за разглеждане на жалбата е ОС – Кърджали, а не ОС – П., доколкото в случая определящ е районът на действие на съдебния изпълнител (който съвпада с този на ОС – Кърджали), а не местожителството на жалбоподателя. Освен това взискателят се позовава на разпоредбата на чл. 88, изр. 2 от ТЗ, като сочи, че в производството, във връзка с което е издаден гореспоменатият изпълнителен лист, събирателното дружество е било ищец и не е било възможно конституиране на съдружниците като ответници, респективно – не е имало как те да бъдат посочени като солидарни длъжници в изпълнителния титул. Сочи още и разпоредбата на чл. 76 от ТЗ като основание, от което произтича солидарната отговорност на съдружниците. Излага становище, че когато изпълнението срещу събирателното дружество - какъвто бил и конкретният случай - не е дало резултат, то това изпълнение може да бъде насочено срещу неограничено и солидарно отговорните съдружници.

Съдебният изпълнител, чието действие се обжалва, съгласно даденото от него обяснение, счита, че посочването на ОС – П. като адресат на жалбата представлява „неволно допусната грешка”, доколкото таксата е внесена по сметка на ОС – Кърджали. Счита, че същата е недопустима, доколкото обжалваното действие не попадало в кръга на действията по чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК. Сочи това, че в случая не е предприемано друго действие, освен покана за доброволно изпълнение, отправена до жалбоподателя в качеството му на съдружник в дружеството – длъжник. Посочва и това, че съгласно чл. 76 и чл. 88 от ТЗ съдружниците в събирателното дружество отговарят солидарно и неограничено и принудителното изпълнение може да бъде насочено към тях в случай, че самото дружество не притежава никакво имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Видно от материалите по горепосоченото изпълнително дело, копие от което е изпратено от ЧСИ Х. П., изпълнителното производство е било образувано във връзка с изпълнителен лист от 05.02.2010 г. на РС – Кърджали, в който като лице, което се осъжда, е посочено СД „O. и сие” гр. Кърджали, ул. „Синчец” 10.

От обжалваната и приложена към изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение с изх. № 73/09.02.2010 г. по описа на споменатия съдебен изпълнител (с район на действие ОС – Кърджали) е видно, че същата е адресирана „до СД O. и сие - съдружник И. С. Х. - П., ул. „K.” 13, ап. 13, като длъжник”. От пощенско клеймо върху приложена по изпълнителното дело пощенска разписка (на лист 7, долу) е видно, че от получател И. Ханчова с адрес П., п. к. 4000, на 18.02.2010 г. е получена пратка от подател ЧСИ Хр. Пурнарова, без да става ясно каква точно е пратката (т. е. – дали същата представлява покана за доброволно изпълнение и по кое изпълнително дело е).

Съгласно приложеното към изпълнителното дело Удостоверение от 03.12.2009 г. на ОС – Кърджали по ф. д. № 921/1992 г. споменатото събирателно дружество се управлява и представлява от Ф. Р. О. (а не от жалбоподателя по настоящото производство И. Х.).

Като съобрази изложеното, настоящият съдебен състав на първо място счита, че е компетентен да разгледа процесната жалба, доколкото в случая се обжалва покана за доброволно изпълнение, изпратена от съдебен изпълнител с район на действие ОС – Кърджали. Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 1, изр. 1 от ГПК жалбата срещу действията на съдебния изпълнител (по чл. 435 от ГПК) се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението. При това положение е видно, че мястото на изпълнението по смисъла на визираната разпоредба на чл. 436, ал. 1, изр. 1 от ГПК съвпада със съдебния окръг на ОС – Кърджали.

Що се отнася до спазването на срока, в който, съгласно чл. 436, ал. 1, изр. 1 от ГПК, е следвало да бъде подадена жалбата, то съдът приема, че същият следва да бъде счетен за спазен, доколкото, както беше изложен¯ по-горе относно пощенската разписка (на лист 7 от изпълнителното дело), не са налице доказателства относно датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от страна на жалбоподателя, респективно – датата на узнаване за действието на съдебния изпълнител.

Отделно от горното, така подадената жалба се явява процесуално недопустима. Това е така поради следните причини:

На първо място, жалбоподателят не се явява длъжник по изпълнителното дело, нито лице, представляващо длъжника по това дело. Видно от приложения изпълнителен лист в процесния случай длъжник – лицето, което е осъдено – се явява единствено горепосоченото събирателно дружество. Разпоредбата на чл. 88, изр. 2 от ТЗ има предвид само случаите, при които е бил предявен иск както спрямо дружеството, така и спрямо един или повече от съдружниците. Текстът на посочената разпоредба не следва да бъде тълкуван изолирано от предходното изречение първо на същия член, а има характер на своеобразно продължение на правилото на това първо изречение. Следва да се има предвид и това, че ГПК сочи изчерпателно случаите (виж чл. 429, ал. 2 и 3 от ГПК), когато изпълнителният процес може да бъде насочен срещу лице, чието име не фигурира в изпълнителния лист като длъжник (в този смисъл е Определение № 259/1999 г. на ВКС, IV г. о.), а обсъжданата хипотеза не е сред посочените в споменатите разпоредби. От самия текст на обжалваната покана не става съвсем ясно дали съдебният изпълнител третира жалбоподателя по настоящото производство като длъжник; дори и това да е така обаче съдът по никакъв начин не е обвързан от посочването на жалбоподателя като длъжник в обжалвания акт. От друга страна, жалбоподателят – съгласно горепосоченото удостоверение от ОС – Кърджали - не е и лице, легитимирано да представлява събирателното дружество – длъжник, доколкото управляващ и представляващ дружеството е единствено другият съдружник - лицето Ф.Р.О..

Макар да счита настоящата жалба за процесуално недопустима, настоящият съдебен състав намира за необходимо да бъде отбелязано това, че пристъпването към принудително изпълнение спрямо жалбоподателя в качеството му на съдружник в събирателното дружество, което е длъжник по изпълнителното дело, се явява незаконосъобразно, доколкото, както вече беше посочено, в случая липсва изискуемият от закона изпълнителен титул спрямо този съдружник.

На второ място, след като жалбоподателят не е длъжник в изпълнителното производство, то същият се явява трето лице по смисъла на чл. 435 от ГПК. При това положение при решаване на въпроса дали обжалваното действие подлежи на обжалване по реда на чл. 435 и сл. от ГПК следва да бъдат съобразени конкретно разпоредбите на чл. 435, ал. 3 и 4 от ГПК. От прочита на посочените разпоредби е видно, че обжалваното действие не попада в приложното им поле.

Мотивиран от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от И. С. Х., гр. П., ул. „T.С. № 2, жалба, входирана с вх. № 0021/23.02.2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител Х. П. с рег. № на КЧСИ 741, против действията на същия съдебен изпълнител по негово изпълнително дело № 7/2010 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 86/2010 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – П. в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.