Определение по дело №1338/2020 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                 Номер  260365             Година  30.09.2020                  Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети септември                                                                           Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1338 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявеният с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито ответникът не е представял досега по делото, както и да се приложи заповедното ч.гр.д. № 6103/2019 г. на СтРС.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираното от ищеца вземане, са посочени в поправената му искова молба и изразяват по същество в това, че на 16.03.2020 г. му било връчено съобщение за постъпило от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената по ч.гр.д. № 6103/2019 г. на Старозагорския районен съд заповед № 3228/28.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, поради което за ищецът било възникнало задължението да установи с иска по чл. 415, във вр. с чл. 422 ГПК вземането си по отношение на този възразил длъжник. Заповедното производство било образувано срещу двама солидарни длъжници - Й.П.Д. и М.Т.Д., от които само вторият подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което по отношение на Й.Д. същата била влязла в сила. Поради факта, че ответникът М.Т.Д. отричал дължимостта на посочените в заповедта за изпълнение вземане, ищецът бил длъжен да установи от какво произтичало то и какъв бил неговият размер. Фактическата обстановка била следната: На 13.08.2018 г. Й.П.Д., който бил първи длъжник по издадената по ч.гр.д. № 6103/2019 г. на СтРС заповед за изпълнение, подписал запис на заповед, с който безусловно се задължил, при настъпване на падежа на задължението, да плати на ищеца или на негова заповед сумата от 180 лева. На същата дата 13.08.2018 г., ответникът М.Д., в качеството му на авалист, поръчителствал за изпълнението на поетото от Д. задължение при условията, при които главния длъжник го бил поел. Падежът на задължението за плащане на сумата по процесния запис на заповед настъпил на 13.09.2018 г. и то станало изискуемо. Нито главният длъжник Д., нито неговият поръчител - ответникът по делото, заплатили на ищеца дължимата по записа на заповед сума. Поради неплащането й в срок, той образувал на 22.11.2019 г. заповедно производство по чл. 417 ГПК за събирането й, като насочил претенцията си и към двамата длъжници (издател и авалист), които отговаряли при условията на солидарност. Срещу заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист постъпило възражение от ответника, в което той твърдял, че не дължал сумата, поради изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Възражението за изтичане на уредения в чл. 147 ЗЗД преклузивен шестмесечен срок било неприложимо в конкретния случай, защото ответникът поръчителствал вземане, произтичащо от запис на заповед, за който се прилагали разпоредбите на чл. 484, във вр. с чл. 535 и сл. ТЗ, а не на ЗЗД. Поради това поръчителството (авалът) произтичало от разпоредбите на ТЗ, в който нямало такъв срок за предявяване на вземането спрямо поръчителя и подобно възражение било неоснователно. Единственото възражение, което би авалистът по записа на заповед можел да противопостави на кредитора, било това за извършено плащане, каквото не било направено в случая. След като записът на заповед бил редовен от външна страна и задължението по него било изискуемо, то се дължало и плащане на сумата по него, както от поемателя, така и от поръчителя. Съгласно разпоредбите на закона двамата отговаряли солидарно, при което кредиторът имал възможност да изисква от всеки от тях цялото си вземане, като изпълнението на един от тях погасявало цялото вземане. Поради факта, че главното задължение не било платено в срок, след като било падежирало, то и двамата длъжници дължали солидарно и заплащане на обезщетение за забава под формата на законна лихва върху главницата от образуване на заповедното производство /22.11.2019 г./ до окончателното плащане на задължението.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника М.Т.Д., че като авалист, дължи солидарно на ищеца сумата от 180 лева за неизпълнено задължение по записа на заповед, издаден на 13.08.2018 г., с падеж 13.09.2018 г., и законна лихва върху тази сума от образуване на заповедното производство до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 6103 описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявения иск за съществуване на процесното вземане е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по предявения иск, не е претендирал самостоятелни права и възражения, не е посочил и представил доказателства.

          Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявения по делото иск за съществуване на процесното вземане, респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на това вземане, и неговия размер и изискуемост.

         

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото заверен препис от запис на заповед от 13.08.2018 г.  

 

           ПРИЛАГА към материалите по делото постъпилото за прилагане ч.гр.д. № 6103 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 04.11.2020 г. от 10.50 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: