Р Е
Ш Е Н
И Е №
107
гр. Кюстендил, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито
съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА САВОВА
Членове: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
и при участието на съдебен секретар Росица Стоицова, като разгледа
докладваното от съдия Савова в.гр.д.№121 по описа на КнОС за
Производството
е образувано по въззивна жалба на Д.П.Д., ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетното дете Д. Б. А., ЕГН **********, роден на *** г. в
гр. Кюстендил, със съдебен адрес:***, офис ***, чрез адв. П. С. – А. от АК –
Кюстендил, против Решение №29 от 15.01.2019г. по гр.д. №2120/2018г.на Районен
съд –Кюстендил .
Постановеният от РС – Кюстендил
съдебен акт се обжалва в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът за сумата от 85 лева
(осемдесет и пет лева), представляваща разликата между уважената част на
исковата претенция до пълния размер - 250лева (двеста и петдесет лева) ;респ. Д.П.Д.
е осъдена да заплати на Б.К.А. сумата от
136 лева, представляващи сторените от последния разноски, съобразно
отхвърлената част на исковата претенция.
Първоинстанционният съдебен акт в
обжалваната част се приема за неправилен – необоснован, постановен в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и уважаване на
предявения иск в пълния претендиран размер.
Иска се присъждане на сторените в производството разноски. Сочи се, че
при постановяване на своя акт, първоинстанционният съд не е обсъдил събраните
пред него доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и че в
нарушение на процесуалния закон, неправилно е разпредели доказателствената
тежест между страните и е игнорирал обстоятелството, че следва да бъде изготвен
и изслушан социален доклад. Оспорва се определеният от съда размер на дължимата
издръжка. Излага се, че неправилно съдът е приел, че в конкретния случай следва
по аналогия да приложи разпоредбата на чл.50 от Правилника на Закона за закрила
на детето, предвид факта, че малолетното дете Д.А. не е настанен за отглеждане
в приемно семейство, както и че претендираната от баща му издръжка не
представлява месечни средства за оглеждането му от съответното компетентно
учреждение.
На следващо място се твърди, че
неправилно и без да излага каквито и да е мотиви, съдът е пропуснал
обстоятелството, че към момента на постановяване на съдебния си акт, а и от
01.01.2019 г. минималната работна заплата за Р България е повишена на 560лева.
Оспорва се също неприемането от съда като доказателство по делото на справката —извлечение от Търговския
регистър, от която е видно, че ответникът е собственик на ЕТ“***.“ и следователно, че същият освен
получаваните месечни възнаграждения от трудови правоотношения с ЕТ „***", получава и реализира доходи
като собственик на ЕТ.
Твърди се също така, че неправилно
съдът е приел, че в първото по делото открито съдебно заседание е настъпила
преклузия за събиране на доказателства за ищеца, като същият не се е съобразил
с трайната съдебна практика, че производства, които касаят защита интереса на
детето преклузия не настъпва за събиране на доказателства пред първа инстанция.
В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че по делото безспорно е доказано,
че ответникът е задължен да престира издръжка на малолетното си дете, като
същият е в състояние да поеме издръжката в пълния претендиран размер. За
неправилен се приема изводът на КнРС, че не са събрани доказателства „престоя в
здравните заведения след 14.10.201г. да е свързан със заплащане на конкретни
парични средства", като се сочи, че съдът е игнорирал свидетелските
показания на св. К.
и св. П.,
дадени в тази насока, както и представените по делото медицински документи,
доказващи извършването на такива разходи.
Посочва се още, че при постановяване на
съдебния си акт, КнРС не е отчел същественото обстоятелство, че малолетното
дете Д.
е с Експертно решение №0965 от 079 от дата 11.06.2012г. с оценка на
работоспособността и степента на увреждане -50% степен на увреждане без чужда помощ,
което заболяване изисква множество терапии и манипулации, средствата за които
се поемат от майката, съответно е следвало да бъде обсъден от районния съд и
факта, че майката на детето към настоящият момент е финансово затруднена.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, чрез процесуалния представител адв. М.Е. – Г. ***, с който се оспорва
основателността на депозираната въззивна жалба. Сочи се, че въззивницата не е
успяла да докаже промяна в нуждите на детето, обуславяща по-висок размер на
дължимата от ответника издръжка. Приема се, че представените по делото
медицински документи касаят един далечен период и са за обичайни детски болести. Относно
представеното по делото ЕР на ТЕЛК се сочи, че същото е издадено за срок от
една година, като след изтичането, не е налице преосвидетелстване. Също така в
самото ЕР е посочено, че заболяването на детето не влиза в списъка на
хроничните такива. Приема се, че първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност
всички представени по делото доказателства, от които не се установява промяна в
нуждите на детето, освен обикновените такива за дрехи и училищни материали.
Твърди се, че ответникът е изпаднал в трайна неработоспособност, което се
доказва с представените по делото доказателства. Сочи се, че приложената с
въззивната жалба Справка – извлечение от ТР за ЕТ „ХИТ – 73-Б.А.“ не доказва
реализиране на доходи извън трудовите и се моли да не бъде приета като
доказателство по делото.
Във въззивното производство са приети
като доказателства по делото следните документи: Справка – извлечение от ТР за
ЕТ „***.“; ЕР №*** г. на ТЕЛК и
Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди на Б.А. от
01.01.2015 г. до 31.12.2018 г.
В
изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши
проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима –
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.
С оглед извършената от съда служебна
проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за
законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба съдът, след преценка на събраните от първа
инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Производството пред РС – гр. Кюстендил
е образувано по повод депозирана от Д. Д. като
майка и законен представител на Д. Б.А., ЕГН **********, против Б.К.А., ЕГН
********** ***, искова молба, по силата на която е предявен иск да бъде изменен
размерът на издръжката, която бащата е осъден да изплаща на детето, чрез
неговата майка и законен представител, по гр.д.№ 2267/2009 год. по описа на КРС
от 60.00лв. на 250.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, с
падеж първо число на текущия месец, за който се дължи издръжката, заплащана по
банков път, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска
до настъпването на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
В срока за отговор ответника е изразил
становище за допустимост и частична основателност на иска, признава част от
фактическите обстоятелства, на които се основава претенцията, и оспорва друга,
като основната защитна теза е за невъзможност за заплащане на издръжка в
искания размер.
С оглед представените пред районният
съд доказателства, както и доказателствата, събрани в хода на производството
пред настоящата инстанция, се установява следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за раждане серия
УС-0№ 697701/29.12.2008 год., издадено от Община Кюстендил, ищцата и ответника
са родители на малолетния Д.
Б. А., роден на *** год., с ЕГН**********.
С постановеното от КнРС решение от
14.01.2010 г. по гр.д.№ 2267/2009 г. по описа на КнРС, на ищцата е предоставено
упражняването на родителските права на детето, а ответникът е осъден да му
заплаща месечна издръжка в размер на 60.00 лв.
От представената по делото медицинска
документация се установява, че след раждането на детето е била необходима
медицинска помощ за стабилизиране на състоянието му, а в последствие и допълнителни
лечения, свързани с престои в здравни заведения.
От експертно решение № 0965/11.06.2012
г., издадено от МБАЛ “Д-р. Н.Василиев“ АД - Кюстендил, се установява, че детето
е освидетелствано с 50% степен на увреждане без чужда помощ с водещо заболяване
„хипоспадия, пеноскротална“, като срока за определената намалена
работоспособност е една година от издаването, като е отбелязано, че
заболяването не влиза в списъка на хроничните заболявания.
По делото също така е установено, видно
от удостоверение № 30 - 2423/08.01.2019г.,изд. от Дирекция “Социално подпомагане“-гр.Кюстендил,
ищцата е получавала различни по размер и основание социални помощи за
малолетното дете, като понастоящем не получава такива.
Ищцата, видно от служебна бележка
изх.№ 60-08-07-35526/03.10.2018 год., издадена от Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Кюстендил в различни периоди от
Д.П.Д., видно от удостоверение изх. №
205399/08.10.2018 год. е студент редовна форма на обучение в ЮЗУ “Неофит
Рилски“ - гр. Благоевград, по специалността „приложни оптични технологии“, за
което обучение е заплатила семестриални и други такси в общ размер от 365.00
лв., видно от платежните нареждания.
От показанията на свидетелите В. К. и Е. П. се установява, че детето поради
заболяването си има нужда от по-голямо внимание и грижи, чести контролни
медицински прегледи, посещава училище, което е свързано с разходи за седмична
такса за обяд, дрехи, обувки и помагала, майката и детето понастоящем живеят
при майката и бабата на ищцата, бащата не взима участие в отглеждането и възпитаването
на детето.
Установява се също така, че детето има
нужда от прием на витамин В12, което е свързано с допълнителни средства за
закупуването на същия.
Детето също така посещава Клуб по
спортни танци, за посещението на който месечната такса е в размер на 20.00
лева, както и е член в ***
*** „***“, редовно посещава тренировките през
Ответникът, видно от представеният
трудов договор № 019/15.02.2017 год. е
изпълнявал длъжността „отчетник“ при ЕТ “***“, с месечно възнаграждение от 115.00
лв., а съгласно допълнителното споразумение от 02.01.2018 год. - 127.50 лв.Видно
от удостоверение изх. №5/03.12.2018 год., издадено от работодателя за периода
от м.12/2017 год. до юли на 2018 год. е получил общо брутно трудово
възнаграждение от 897.98 лв.
Ответникът е получил инфаркт на
миокарда, което се констатира от медицинската експертиза на 03.07.2018 год., след
което е в отпуск поради болест за времето от 03.07.2018 год. до 03.12.2018
год., видно от болничните листа, а от удостоверение № 009-00048206/28.12.2018
г. от ТП на НОИ - Кюстендил се установява, че за времето на ползването на
отпуск поради временна неработоспособност е получавал обезщетения в общ размер
на 694.66 лв.
Видно от ЕР на ТЕЛК №0093 от
009/15.01.2019 г. на ответника е определена 80% трайно намалена
работоспособност за срок от една година, с водеща диагноза „***“, с посочени противопоказни условия
на труд.
От приложената справка от Персоналния
регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2005 г. до 31.12.2018 г. за
ответника се установява, че същият се е самоосигурявал като ЕТ за месеците 6,
7, 8, 9 на
При така установеното от фактическа
страна, КнОС от правна приема селдното:
Първоинстанционният съд, въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.150 от СК. При
преценка на изложеното, както и направените в жалбата оплаквания за
неправилност на съдебното решение, въззивният съд, след подробно обсъждане на
възможностите на бащата да дава издръжка на своето малолетно дете Д. А., достига до идентични изводи с КнРС
относно обстоятелството, че към момента бащата не може да поеме по-висок размер
издръжка от определения такъв от районния съд.
Съгласно разпоредбата на
чл. 150 от СК изменение на присъдена издръжка може
да се допусне при изменение на обстоятелствата, при които е определена. В т. 19
на ППВС № 5/ 16.11.1970 г. е направено тълкуване на това понятие. Посочено е,
че „изменение на обстоятелствата„ по смисъла на чл.86
от СК /отм. / ще има когато е налице трайно съществено изменение в нуждите
на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Предпоставките са дадени при условията на
алтернативност, поради което е достатъчно
наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по своето
основание. Не е необходимо също така да има продължителност на периода между
предходната издръжка и искането за изменение. Искът за изменение на издръжката
може да се предяви веднага, щом е налице
промяна в обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка.
За да определи размера на
дължимата от ответника издръжка, районният съд е съобразил, че за бащата към
настоящия момент не съществува алиментно задължение по отношение и на друго
лице. При определяне размера на дължащата се издръжка КнРС правилно е съобразил
възрастта на детето и специалните му нужди, и в този аспект е определил размер
на издръжка, която е в състояние да му осигури нормален жизнен стандарт за дете
на неговата възраст. Отчетени са обстоятелствата, че детето към момента е
ученик, че посещава извънкласни занимания и съответно свързаните с това
обстоятелство по-високи разходи за неговото отглеждане. При определяне размера на
издръжката е отчетен и периодът, изминал от определяне на предходната издръжка
през
Размерът на издръжката
следва да се определи според правилото на чл.142
ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка.
При
определяне размера на дължащата се издръжка КнРС правилно е съпоставил нуждите
на детето с възможностите на лицето, което дължи издръжка.
Ето защо, следва да бъде
отчетено от съда, че поради здравословното състояние на бащата и
доказателствата по делото за доходите,
които същия получава, не би могло да се обоснове извод за по-висок размер издръжка от присъдения такъв,
който възлиза на 165 лева. Съгласно данните на НСИ за паричните разходи средно
на лице за четвъртото тримесечие на 2018г., при което с оглед възрастта в случая не следва да се калкулират в т.ч.посочените
разходи за жилищно обзавеждане, данъци, социални осигуровки и др.подобни като
регулярни трансфери към други домакинства и неприсъщи такива за малолетно лице,
то месечно необходимата сума се определя на общо 388лв. От друга страна, при
постановяване на първоинстанционния акт, майката е била безработна, но към
настоящия момент същата е трудово заета и би могла да поеме останалата част от
размера издръжка, полагащ се на нея, ведно с непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, като няма пречка при промяна на
обстоятелствата да се претендира за промяна досежно размера на дължимата
издръжка.
Според т. 5 на ППВС № 5/
16.11.1970г. „възможностите„ на
лицето, което дължи издръжка следва да се определят от неговите
доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация,
трудоспособност. По делото са събрани данни за това, че бащата в момента
е във временна неработоспособност поради общо заболяване, същият преди това е
реализирал доход под размера на минималната работна заплата за страната,
доколкото не е работел на пълнен работен ден. Същият видно от приложеното ЕР на
ТЕЛК е с 80% трайнонамалена работоспособност при установено противопоказни
условия на труд, към които обаче не спада заеманата от него преди заболяването
длъжност. Т.е може да се приеме, че след като започне да изпълнява трудова
дейност същият би бил в състояние да реализира доходи в размер поне на минималната
за страната работна заплата. Според утвърдената съдебна
практика лицето,
което дължи издръжка може да бъде освободено от това задължение само при
„пълна, обективна и
абсолютна невъзможност”
да дава издръжка . От доказателствата по делото не може да се направи извода, че ответникът Б.К.А. се намира в абсолютна невъзможност да
поеме присъдения
размер издръжка, но също така се установява, че не може и да поеме по-висок от
размера, определен с решението на районния съд.
Съобразявайки изложеното и
при съвпадане крайните изводи на КнРС с тези на КнОС, решението в обжалваната
част следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271,
ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №29, постановено на 15.01.2019 г. по гр. дело № 2120/2018 г. на
Кюстендилският районен съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът по чл.150 във
вр. с чл.143, ал.2 СК, предявен от Д.П.Д., ЕГН **********, като майка и законен
представител на Д.
Б. А., ЕГН **********, срещу Б.К.А., ЕГН **********,***, за разликата над 165.00-сто
и шестдесет и пет лева месечно, до пълния предявен размер 250 лв.,считано от
24.10.2018 год., платима до 1-първо число на всеки месец за текущия, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното и
изплащане и до настъпването на обстоятелства,обуславящи изменението или
прекратяването й; както и в частта, в която Д.П.Д., с посочени данни, е осъдена
да заплати на Б.К.А., с посочени данни, разноски по
компенсация в размер на 136 лв.
В останалата си част Решение №29,
постановено на 15.01.2019 г. по гр.дело № 2120/2018 г. на Кюстендилския районен
съд е влязло в сила като необжалвано.
Настоящото решение на КнОС не подлежи
на обжалване съгласно чл. 280, ал.2, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.