Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …...…........

 

 

............................................... г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на  15.11.2016 год, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

            ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                          СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

при секретаря Е.И.,

като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова

 в. гр. д. № 1944/2016 г. по описа на ВОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба депозирана от Г.И.Г. срещу Решение № 2925/18.07.2016 г., постановено по гр.д. № 2745/2015 г. на ВРС, с което се ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.И.Г. ЕГН ********** срещу П.В.П. ЕГН **********, К.В.П. ЕГН **********, Т.С.П. ЕГН ********** и С.Т.Н. ЕГН **********, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на реални части от недвижими имоти, а именно:

реална част от недвижим имот с идентификатор 10135.4501.1703 по КК и КР, находящ се в гр. Варна, СО „Ментеше”, целият с площ от 548кв.м., а площ на реалната част - 32 кв.м. при граници: от запад и север – имот 10135.4501.1703, на изток – имот 10135.4501.1757, на юг – имот 10135.4501.1704

и реална част от недвижим имот с идентификатор 10135.4501.1704 по КК и КР, находящ се в гр. Варна, СО „Ментеше”, целият с площ от 549кв.м., а площ на реалната част - 158 кв.м.., при граници: на запад – имот 10135.4501.1704, на север – имот 10135.4501.1703, на изток – имот 10135.4501.1757 на юг – имот 10135.4501.1712, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК ,както и в частта, в която се ОСЪЖДА Г.И.Г. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА П.В.П. ЕГН **********, К.В.П. ЕГН **********, Т.С.П. ЕГН ********** и С.Т.Н. ЕГН **********, сумата от 1200 /хиляда и двеста лева/, представляващи разноски за настоящото производство, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с материалния и процесуалния закон и не кореспондира с доказателствата. Твърди се, че в полза на ищеца е изтекъл законоустановения давностен срок, като в случая не са налице предпоставките да се счита, че същият е спрял да тече, на основание чл.84,  вр. чл. 115 ЗЗД. и че началният момент, от който е започнал да тече давностният срок е 15.12.2003 г., поради което, същият е изтекъл  към момента на предявяване на иска. Моли решението да бъде отменено и се постанови друго, с което искът да се уважи.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване от Г.И.Г. ЕГН ********** искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу П.В.П. ЕГН **********, К.В.П. ЕГН **********, Т.С.П. ЕГН ********** и С.Т.Н. ЕГН **********, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът Е собственик на реални части от недвижими имоти, а именно:

реална част от недвижим имот с идентификатор 10135.4501.1703 по КК и КР, находящ се в гр. Варна, СО „Ментеше”, целият с площ от 548кв.м., а площ на реалната част - 32 кв.м. при граници: от запад и север – имот 10135.4501.1703, на изток – имот 10135.4501.1757, на юг – имот 10135.4501.1704

и реална част от недвижим имот с идентификатор 10135.4501.1704 по КК и КР, находящ се в гр. Варна, СО „Ментеше”, целият с площ от 549кв.м., а площ на реалната част - 158 кв.м.., при граници: на запад – имот 10135.4501.1704, на север – имот 10135.4501.1703, на изток – имот 10135.4501.1757 на юг – имот 10135.4501.1712.

В исковата молба се твърди, че ищецът ползвал имот, даден му през 1986г., като от 1988г. до 08.11.1991г. заплащал наем за същия, като съгласно договор за отдаване под наем на държавен имот от 02.03.1990г. имотът представлявал харва с площ от 0.6дка, в местността Елен дере, при граници М. Ц. В., Ж. Дон /не се чете/, път и С. Ст. Г. След тази дата продължил да осъществява фактическа власт върху имота, като през цялото време считал същия за свой. Имотът, който същият владее обхваща и процесните реални части:  от недвижим имот с идентификатор 10135.4501.1703 по КК и КР, - 32 кв.м. и реална част от недвижим имот с идентификатор 10135.4501.1704 по КК и КР - 158 кв.м. Съгласно практиката на съдилищата претендира, че давността по отношение на конкретните части от имот е започната да тече от влизане в сила на ПНИ за м. „Ментеше” на 15.12.2003г., като до предявяване на иска е изтекъл 10 годишния давностен срок и поради това ищецът следва да бъде признат за собственик на двете реални части от имоти по давност.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците. В него се сочи, че искът е недопустим, а при условията на евентуалност  неоснователен. Сочи се, че ответниците владеят имота, считано от 1999г., когато със заповед № 0274/02.03.1999г. Община Варна е иззела от Г.И.Г., имота, даден му под наем. Твърди се, че на ищеца с решение на ВОС от 13.03.1996г. по адм.д. № 603/1996г. са му били отречени правата на ползвател по смисъла на пар. 4а от ЗСПЗЗ, доколкото същият е бил държател на имота /наемател/ и е отхвърлена жалбата му срещу отказа на кмета на община Варна да му признае посочените права и правото да изкупи имот с пл. № 106. Твърди се, че ответниците са собственици на процесните реални части, по силата на  земеделска реституция и наследяване. Собствеността им върху 4 605 кв. м. в местността „Ментеше", е възстановена от Поземлената комисия с решение № 473 от 13.02.1998 год. След влизане в сила на плана за новообразувани имоти, на 26.09.2006 г. наследниците на К.П. Янев са въведени във владение с протокол № 184 М от същата дата. На основание плана за новообразувани имоти зам. кметът на Община Варна е издал заповед № 0702 от 12.10.2005 год., на основание параграф 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и във връзка с влезлия в сила план за новообразуваните имоти на селищно образование в местност „Ментеше", землище Владиславово, град Варна, с която възстановява правото на собственост при условията на параграф 4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на К. Я. П.. На 25.06.2010 год. специално назначена комисия констатира, че срещу заповед № РВ-08/21.06.2010 г. на Кмета на район ”Вл. Варненник" за одобряване попълването на КП на СО „Ментеше" район „Вл. Варненчик", няма постъпили възражения в законния срок и тя влиза в сила на 28.06.2010 год.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си, моли за уважаването им, а ответниците оспорват исковете и молят за отхвърянето им.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

   За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :

Безспорно е установено по делото, че  по силата на договор за наем  ищецът е ползвал / е бил държател / на  процесния имот от 02.03.1990г., на ищеца Г.И.Г. е предоставен имот – хавра, в м. Елен дере, с площ от 0.6дка, при граници М. В., Ж., Д., път и Ст. Г.

Установено е по делото, че  съгласно представеното Решение № 473/13.02.1998г. на ПК - Варна,  у-ние за наследници на К.П. Янев, и  Заповед № 0702/12.10.2005г. на Кмета на Община Варна, на основание пар. 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследници на К.П. Я., върху процесните имоти, чиято  идентичност е установена от приетата по делото СТЕ

С Протокол № 184-М/26.09.2006г. е извършен въвод във владение  на наследниците на П.В.П. ЕГН **********, К.В.П. ЕГН **********, и М. К. П. ЕГН **********, в имот с ид. № 1037, кад. Район 501, в м. Ментеше, с площ от 4605кв.м.

От изготвената по делото СТЕ се установява, че е налице частична идентичност между имот № 106 по КП и имоти с ид. № 10135.5401.1703 и 1704, като съвпадащата част между имот ПИ№ 106 по КП и имот с ид. № 10135.5401.1703 е 32 кв.м., а съвпадащата част между имот ПИ№ 106 по КП и имот с ид. № 10135.5401.1704 е 158кв.м. При извършеният оглед на имота, вещото лице е установило, че имота към настоящия момент е заграден и съществува с очертанията и размерите на ПИ № 106.  

С  протокол от 19.03.1999г., е връчена на Г.И.Г. Заповед № 0274 / 02.03.1999г. отнасяща се за изземването на имот № 106, находящ се в местност „Ментеше", като на лицето е съобщено, че ще бъде извършено принудителното му отстраняване от имота и му се забранява достъп до този имот.

Владението, като придобивен способ изисква едновременно реализиране на два елемента - фактическа власт върху имота и намерение за своене, което следва да е изявено, съгласно нормата на  чл. 79 ЗС. Намерението за своене е субективно състояние, което, за да има правно значение, следва да е изявено публично ,включително и  по отношение на лицето - собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои без противопоставяне от страна на собственика и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца.

 

Настоящият въэззивен състав изцяло възприема изводите на ВРС, че  ищецът по делото не е успял да докаже по реда на  пълното и главно доказване ,че е придобил процесните имоти въз основа на давностно владение, осъществено от ищеца в периода от  1991г. до настоящия момент,включително и през периода от 2003 год до предявяване на иска, както е посочено във въззивната жалба.

С оглед безспорно установените факти,  ищецът е започнал да осъществява фактическа власт върху имота въз основа на договор  за наем / 1990 год/  и като наемател  на имота е  бил държател на същия. Липсват доказателства по делото от които да се установи по безспорен и категоричен начин,че ищецът по делото  е променил намерението си за своене на имота, като от държател е  променил намерението си и  е започнал да упражнява  фактическа власт върху процесните имоти с намерение за своене, което намерение е от съществено значение за придобиване на имота поради изтекла придобивна давност.

От показанията на разпитаните по делото свидетели липсват данни за промяна на намерението на ищеца при осъществяване на фактическата власт от държател като собственик,  точното кога евентуално е настъпила промяната в намерението за своене на имота, за да се приеме този момент за начало на  срока ,от който да се започне да се брои срока, който е необходим  за придобиване на имота по давност. В тази насока следва да се отбележи и факта, че  видно от  протокол от 19.03.1999  год / л.283/  е обстоятелството, че Г.И.Г. е преустановил ползването на имота и  е  няма право на достъп до същия. Доказателства  за това, че  след като е отстранен имота, ищецът е влязъл отново в имота и  започнал да владее имота от 15.12.2003 год  / в каквато насока са и указанията на ВРС- протокол от с.з. 09.09.2015 год-л. 292/ , с намерение за своене не са представени. Нещо повече, видно от заповед 0703/ 12.10.2005 год е видно, че ответниците с били въведени във владение на процесните имоти, поради което даже и ответникът да е бил във владение  на имота с намерение да свои същия,  владението му е прекъснато и правата му са били оспорени. Протоколът е официален документ, същият не е оспорен, поради което не е оборена и доказателствената му сила.

Показанията на разпитаните свидетели не водят до обратни изводи. Както бе посочено по горе от  показанията им не се установява в кой момент  е променено намерението за своене на имота при положение,че свидетилет сочат че са съзнавали че това е държавен имот, поради което  както сочат свидетелите всички са депозирали молби за закупуване от Общината  / вж. протокол от с.з. 17.06.2016 год/, а така също  не установяват по категоричен начин, че след 2005 година ответникът е продължил да упражнява фактическа власт върху имота  и упражнява такава до 2013 година.  

Поради изложените по горе съображения е неоснователно твърдението на ищеца, че срокът за придобиване на имота,поради изтекла придобивна давност  следва да се брои от  15.12.2003 год от която дата е влязъл в сила плана за новообразувани имоти.

Настоящият въззивен състав приема, че в настоящия случай давност започва да тече от момента на възстановяването на собствеността със Заповед № 0702/12.10.2005г. на Кмета на Община Варна, издадена на основание пар. 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като същият се явява по-късен момент от влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /22.11.1997г./. Правилото е, че давност не тече против този, който не може да защити правото си. Едва след възстановяване на собствеността върху конкретен имот може да се предяви иск за собственост, с който да се прекъсне течението на давността /Решение № 166 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. От този момент - 09.06.1999г. на ответниците като наследници на Р. И. Р. е била възстановена собствеността върху имот № 036007 и същите са могли да я упражняват в пълен обем и да я защитават с всички позволени от закона средства. От този момент нататък следва да бъде зачетено владението на ищеца.

Придобивната давност в този случай, може да бъде само десетгодишна - в този смисъл изрично решение № 28 от 04.05.2010 г. по гр. д. № 844/09 г. на ВКС, I ГО, постановено в производство по чл. 290 от ГПК и задължително, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. гр. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл. 84 ЗС във връзка с чл. 115 б. „ж” ЗЗД

 давност не тече докато трае съдебният процес относно спорното право, т.е. давността се спира по времето на висящността на процеса. На основание чл. 116 ЗЗД, давностният срок на владение се прекъсва с предявяването на установителен или осъдителен иск за собственост за спорния имот предявен от собственика срещу владелеца на имота. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната. Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл. 115 б. „ж” ЗЗД