Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
28.08.2023 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
20.07. |
Година |
2023 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
591 |
по
описа за |
2022 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по чл. 215, ал. 5 във вр. с
чл. 156, ал. 7 от ЗУТ.
Депозирана е жалба от „Шнаш“ ЕООД ***, с ЕИК ***,
против Заповед № ДК-11-К-5/29.11.2022 г., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която е
отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 189/11.11.2022 г. и одобрения към него технически проект за „Многофамилна жилищна сграда в УПИ ***, кв.
*** по ПУП-ПРЗ
на ***, ***, сграда-*“, с възложител „Шнаш“ ЕООД ***.
Счита оспорената заповед за
незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон.
В този връзка сочи, че в оспорения акт
било прието, че съгласно графичната част към част „Архитектура“ на одобрения на
11.11.2022г. технически проект, строежът представлявал 6-етажна жилищна сграда с посочена височина +16,
80 м., измерена от кота +0,00 м., невключваща
височината от кота +0,00 м. до кота
средно ниво на прилежащия терен. Съгласно геодезическо
заснемане към част „Геодезия“ на одобрения на 11.11.2022
г. технически проект кота средно ниво на прилежащия
терен била 235,49 м. Предвид посочената височина на жилищната сграда +16, 80 м.
= 254, 05 м., определена от кота средно ниво на
прилежащия терен до котата на най-високата точка на
ограждащите стени в съответствие с чл. 24, ал. 1 от ЗУТ. С оглед на така
определената от административния орган височина на сградата, която според него
била + 18, 56 м. строежът като високо застрояване следвало да се категоризира
като такъв от трета категория на видовете строежи. В този смисъл издателят на
оспорената заповед бил приел, че в разрешението за строеж, както и в комплексния
доклад за оценка за съответствието, изготвен от „***“ ЕООД, категорията на
строежа била определена неправилно като четвърта. В заповедта било посочено
също така, че предвид височината на сградата /отново като + 18, 56 м./,
техническият проект бил съгласуван в несъответствие с предвижданията на ПУП-
ПРЗ, одобрен със Заповед №1195/07.09.2022 г. на кмета на Община Кърджали, което
било в нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ.
Счита, че поради неправилно възприетата
от началника на РДНСК различна категория на строежа, в заповедта било посочено,
че за същия било необходимо положително становище от органите за пожарна
безопасност и защита на населението, което според жалбоподателя не било
необходимо, предвид неверния извод за това, че строежът е от трета категория.
На следващо място, като друго основание
за отмяната на РС от началника на РДНСК - Кърджали било възприето липсата на
съгласуваност между част „Паркоустройство“ и част
„Архитектура“, понеже предвиденото в част „паркоустройство“
озеленяване не съответствало на ситуацията от част „Архитектура“. Издателят на
оспорения акт бил посочил и, че техническият проект бил одобрен в нарушение на
чл. 3, ал. 2 от Наредба №РД-02-20-2/26.01.2021 г. за достъпност и универсален
дизайн на елементите на достъпна среда в урбанизираната територия и на сградите
и съоръженията, тъй като в част „Паркоустройство“ и в
част „Архитектурна“ от проекта, нямало проектирани „транспортна достъпност до
сградата, както и достъпна среда в сградата“. В посочените части от проекта не
били предвидени и паркоместа за инвалиди.
В заповедта били въведени доводи, че в
проекта не били проектирани дренажи и хидроизолационни
мероприятия, което водело до извода, че същият е бил одобрен в нарушение на чл.
9, т. 4 от Наредба №РД-02-20-8/17.05.2013г. за проектиране, изграждане и
експлоатация на канализационните системи. Според началника на РДНСК, съгласно
доклада за инженерногеоложки и хидрогеоложки
проучвания за строежа подпочвените води били ниво от 2,50 м. до 3,0 м. от
повърхността и било дадено предписание при разполагане на мазета и сутерени да
се изпълнят дренажи и хидроизолационни мероприятия.
Последното основание за отмяна било
мотивирано с това, че от главния архитект на община Кърджали било издадено PC № 177/11.06.2021 г. за „Офис сгради“ в УПИ ***, кв. ** по ПУП-ПРЗ на ***, подобект 1 - сграда 1,
подобект 2 - сграда 2 - част от КПИИ по чл. 150 от ЗУТ въз основа на одобрен
ПУП-ПЗ със Заповед №601/11.06.2021 г.. на кмета на община Кърджали. Счетено
било, че съгласно одобрените проекти към PC № 177/11.06.2021г. и PC № 189/11.11.2022 г. ниво -
2,60 м. на трите сгради представлявало едно незатворено помежду им полуподземно ниво с гаражи, паркоместа
и складове. По PC №177/11.06.2021 г. в сграда 1 били
предвидени 10 бр. гаражи, в сграда 2 - 8 бр. гаражи, по PC № 189/11.11.2022 г. в сграда
„А“ били предвидени 10 бр. гаражи, или общо 28 бр. гаражи. Въз основа на това
било прието, че техническият проект към PC №189/11.11.2022 г. бил
одобрен в нарушение на чл. 113, ал. 5, т. 3 от Наредба № Iz-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и
норми за осигуряване на безопасност при пожар, тьй
като в част „Пожарна безопасност“ не била предвидена система за отвеждане на
дима и топлината.
Жалбоподателят оспорва изцяло изложените
в заповедта доводи за отмяна на издаденото разрешение за строеж, считайки
същите за необосновани и незаконосъобразни. В тази връзка излага съображения,
че изводите на административния орган не кореспондират с действителните факти,
явяващи се от значение за случая. Релевантните материално-правни норми били
приложени избирателно и неправилно от органа. Счита, че макар и подробно
изписана, заповедта на началника на РДНСК - Кърджали на практика била лишена от
мотиви и при издаването й не било спазено изискването за форма, както и за
излагане на фактически и правни основания, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Твърди, че оспорения акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Началникът
на РДНСК - Кърджали не бил съобразил основния принцип за истинност в
административния процес, установен в чл. 7, ал. 1 от АПК.
Въвежда доводи за необоснованост при
определянето на височината на сградата, а оттам и на категорията на строежа. В
този смисъл сочи, че позоваването на част „Геодезия“ било неправилно, тъй като
за височината на сградата, определяща била част „Вертикална планировка“ и част
„Архитектура“, а не геодезията. Предвид това не можели да се приемат и доводите
за изискуемо становище за пожарна безопасност, поради неправилно възприетата от
началника на РДНСК категория на строежа. Становище за пожарна безопасност не се
изисквала за строежи от четвърта категория, в която всъщност попадал процесният строеж. В този връзка намира, че в PC № 189/11.11.2022 г. не е
било допуснато нарушение и категорията на строежа била правилно определена.
Релевира възражения и относно приетата в заповедта липса на
съгласуваност между част „Паркоустройство“ и част
„Архитектура“, сочейки, че разрешението за строеж и инвестиционният проект, в
т. ч. част „Архитектура“ касаели сграда „А“ от три сгради, които са предвидени
по ПУП и за които имало издадено Разрешение за строеж № 177/11.06.2021 г.
Налице била и предвидена в проекта транспортна достъпност, както и достъпна
среда в сградата, предвидени са и необходимият брой паркомсста
за паркиране на автомобили на хора е увреждания.
Счита, че относно твърдението на органа
за липса на изпълнени дренажи и хидроизолационни
мероприятия, следвало да се има предвид, че основите на сградата не достигали
до посочените в заповедта нива на подпочвените води, и
реално не се налагало да бъдат изпълнявани дренажи и хидроизолационни
мероприятия. Котата +0,00 на сградата се намирала на
височина 1,10 м. над терена. Сутеренът според проекта бил с височина 2,60 м.,
т.е. мерено от котата +0,00 м. този етаж достигал до
1,50 м. под нивото на терена. В основата на сградата била изпълнена фундаментна
плоча с дебелина 0,70 м. или общата дълбочина, до която достигат основите на
сградата, била 2,20 м., което се явявало над нивата, посочени в доклада за
инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания.
На следващо място твърди, че не отговаряло
на действителното положение и твърдяното неспазване на чл. 113, ал. 5, т. З от
Наредба № Iz-1971/29.10.2009 г.. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Разпоредбата касаела затворени надземни и полуподземни
гаражи, извън тези по т. 2-ра, когато броят на автомобилите на етаж или в
гаражна клетка бил 20 и повече. В конкретния случай неправилно гаражите,
предвидени в трите сгради по PC №
177/11.06.2021 г. и тези по PC №189/11.11.2022 г. се сумирали от началника на РДНСК. Не било
вярно, че пространството на ниво - 2,60 м.
според проектите било общо незатворено за трите сгради. Всяка сграда по проект
имала самостоятелни гаражи, нямащи връзка с тези в другите сгради, като взети
поотделно гаражите във всяка една сграда не обосновавали необходимост от
спазване на чл. 113, ал. 5, т. З от Наредба № Iz- 1971/29.10.2009г., и не е било необходимо в проекта да се
предвижда система за отвеждане на дима и топлината.
Необосновано и незаконосъобразно се
твърдяло в заповедта за отмяна, че с Комплексния доклад № 32/02.11.2022г.,
изготвен от „***“ ЕООД, оценката за съответствие с основните изисквания на
инвестиционния проект била извършена в нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1, т. 3
и т. 4 от ЗУТ. Сочи, че в това отношение в заповедта на РДНСК - Кърджали не
съдържали никакви мотиви, поради което не ставало ясно по какъв начин оценката
е нарушила посочените разпоредби, а това аргументирало извода, че заповедта за
отмяна лишена от мотиви в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Отделно от
това докладът за оценка за съответствие сам по себе си не бил основание да се
приеме издаденото разрешение за строеж за незаконосъобразно.
Моли съда да постанови акт, с който да
отмени Заповед № ДК-11-К-5/29.11.2022 г., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която е
отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 189/11.11.2022 г. и одобрения към него технически проект за „Многофамилна жилищна сграда в УПИ ***, кв.
*** по ПУП-ПРЗ
на ***, ***, сграда-*“, с възложител „Шнаш“ ЕООД ***
и присъди деловодни разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представляват от адв. М. и адв. А., които
поддържат депозираната жалба. В представената писмена защита/вх. № 2058 от 31.07.2023 г./, излага
подробни съображения в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на
оспорения акт.
Ответникът по жалбата – Дирекция за
национален строителен контрол/ДНСК/ гр.София, чрез юрисконсулт М. оспорва
жалбата като неоснователна. Сочи, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установили фактите и обстоятелствата, които били изложени в
оспорения акт, респ. било допуснато нарушение при издаване на процесното разрешение за строеж. Моли съда да отхвърли
жалбата и присъдите в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. В подкрепа на твърденията си
представя писмена защита, в която излага подробни съображения относно
законосъобразността на оспорената заповед.
Заинтересованата страна – Главен
архитект на община Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за
прехвърляне чрез дарение на фирмата на едноличен търговец, ведно с
предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения от
29.05.2007 г., вписан в Служба по вписванията – Кърджали с рег. № **/*** г./л. 114/, „ШНАШ“ ЕООД *** е придобило
фирмата на ЕТ „***“ ***, като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, ведно с правото на собственост върху ПИ с идентификатор *** по КК и
КР на гр.Кърджали, ведно с построените в имота сграда с идентификатор *** и
сграда с идентификатор ***.
С договор за
продажба на недвижими имот, материализиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ***, т. **, рег. № **, дело № **/*** г. на помощник нотариус
при нотариус Д. Г./л. 115 – л. 116/, „ШНАШ“ ЕООД *** е придобило собствеността
върху имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Кърджали, целият с площ 683
кв.м., със стар идентификатор УПИ ***.
Видно от Скица на
поземлен имот № *** от 20.10.2022 г./л.
117/, поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Кърджали, с площ
5 382 кв.м., е с предишни идентификатори *** и ***.
С Разрешение за
строеж № 117/11.06.2021 г., издадено от главния архитект на община Кърджали/л. 27/, на основание чл. 150, ал. 3 във вр. с чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, на „ШНАШ“ ЕООД *** е дадено
разрешение за обект: „Офис сгради в УПИ
***, кв. ** по ПУП-ПРЗ на ***“, Подобект 1 – Сграда 1, Подобект 2 – Сграда 2 –
част от комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 от ЗУТ въз
основа на одобрен ПУП-ПЗ със Заповед № 601/11.06.2021 г. на кмета на община
Кърджали.
Със Заповед №
1195/07.09.2022 г., издадена от кмета на община Кърджали/л. 26/, е одобрено изменението на ПУП-ПРЗ на урегулиран поземлен
имот УПИ *** и УПИ ***, кв. ** по плана на ***. За новообразувания имот/УПИ ***,
с площ 5 382 кв.м./ е предвидено ново застрояване, при което се променя устройствената зона от обществено обслужваща зона/Оо/ да се премине в зона със средноетажно
жилищно застрояване/Жс/, съгласно изменение на ОУП в
тази част на града при следните параметри: Височина до 5 етажа-15 м.; Плътност
на застрояването до 70%; Интензивност Кинт-2.0 и Озеленяване 30%.
Със Заявление за
съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава
разрешение за строеж, вх. № АС-ДС-62 от 04.11.2022 г./л. 112/, „ШНАШ“ ЕООД ***, с ЕИК *** е отправило искане до главния
архитект на община Кърджали да бъдат съгласувани и одобрени приложените проекти
за строеж на „Многофамилна жилищна сграда в УПИ ***, кв.
** по ПУП на-ПРЗ на ***, гр.Кърджали“, Подобект „СГРАДА – А“, като едновременно
с одобряването на инвестиционния проект бъде издадено и разрешение за
строителство.
С Разрешение за
строеж № 189/11.11.2022 г., издадено от главния
архитект на община Кърджали/л. 109/,
на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, на „ШНАШ“ ЕООД *** е дадено разрешение за строеж
на обект: „Многофамилна жилищна сграда в УПИ ***, кв.
** по ПУП на-ПРЗ на ***, гр.Кърджали, СГРАДА – А“.
Със Заповед №
ДК-11-К-5 от 29.11.2022 г., издадена от началника на РДНСК – Кърджали/л. 10 – л. 13/, е отменено като
незаконосъобразно Разрешение за строеж № 189/11.11.2022
г., издадено от главния архитект на община
Кърджали и одобрения към него технически проект за „Многофамилна
жилищна сграда в УПИ ***, кв. ** по ПУП на-ПРЗ на ***, гр.Кърджали, СГРАДА – А“,
с възложител „ШНАШ“ ЕООД ***, с ЕИК ***.
В акта са изложени
мотиви, че съгласно графичната част „Архитектурна“ на одобрения на 11.11.2022 г. технически проект, строежът представлява
6-етажна жилищна сграда с посочена височина +16,80 м., измерена от кота +0,00 м. невключваща височината от кота
+0,00 м. до кота средно ниво на прилежащия терен.
Съгласно геодезическо заснемане към част „Геодезия“,
на одобрения на 11.11.2022 г. технически проект, кота средно ниво на прилежащия терен е 235,49 м. Предвид
посочена височина на жилищната сграда +16,80 м. = 254,05 м. и кота средно ниво на прилежащия терен 235,49 м., височината
на сградата е +18,56 м., определена от кота средно
ниво на прилежащия терен до котата на най-високата
точна на ограждащите стени, в съответствие с чл. 24, ал. 1 от ЗУТ.
С оглед височината
на сградата +18,56 м./високо застрояване с височина над 15м. - чл. 23, ал. 1,
т. 3 от ЗУТ/ строежът се категоризира от III категория на видовете строежи,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 2 от Наредба
№1/30.06.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В Разрешение за строеж
№ ** от *** г. и Комплексен доклад № 32/02.11.2022 г., изготвен от „***” ЕООД,
категорията на строежа с неправилно определена като IV категория, съгласно чл.
137, ал. 1, т. 4, б. “б“ от ЗУТ и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/30.06.2003
г. за номенклатурата на видовете строежи.
Предвид височината
на сградата +18,56 м техническият проект е съгласуван в несъответствие с
предвижданията на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 1195/07.09.2022г. на Кмета на
община Кърджали, в нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 137, ал.
3 от ЗУТ, респективно оценката за съответствие с основните изисквания на
инвестиционния проект, извършена е комплексния доклад №32/02.11.2022 г., е
извършена в нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.
На следващо място
в оспорения акт е посочено, че предвид категорията на строежа -
трета, за строежа е необходимо положително становище, издадено от органите за
пожарна безопасност и защита на населението. Към проектната документация няма
положително становище, с оглед на което техническият проект е съгласуван и
одобрен в нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 7 от ЗУТ.
Прието е, че няма
съгласуваност/съответствие/ между част „Паркоустройство“
и част „Архитектурна“, респ. предвиденото в част „Паркоустроуйтво“
озеленяване не съответствало на ситуацията от част „Архитектурна“. Необходимите
зелени площи и дървесна растителност, проектирани в част „Паркоустройство“,
в ситуацията от част „Архитектурна“ са предвидени като паркоместа
за всички сгради в урегулирания поземлен имот. С оглед на изложеното оценката
за съответствие с основните изисквания на инвестиционния проект, извършена е
комплексния доклад №32/02.11.2022 г., е извършена в нарушение на чл. 142, ал.
5, т. 4 от ЗУТ.
Издателят на
заповедта е изложил доводи, че техническият проект е одобрен в нарушение на чл.
3, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за достъпност и универсален
дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на
сградите и съоръженията, тъй като, както в част „Паркоустройство“,
така и в част „Архитектурна“ от проекта няма проектирана транспортна достъпност
до сградата, както и достъпна среда в сградата.
Счетено е, че техническият
проект е одобрен в нарушение на чл. 22, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от
26.01.2021г. за достъпност и универсален дизайн па елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, тъй като както в
част „Архитектурна“, така и в част „Паркоустройство“
не били проектирани места за паркиране на автомобили на хора с увреждания.
Прието е и
несъответствие на техническият проект с доклада за инжинерногеоложки
и хидрогеоложки проучвания, който предвиждал при разполагане на мазета и
сутерени да се изпълнят дренажи и хидроизолационни
мероприятия. Тъй като в проекта не били проектирани дренажи и хидроизолационни мероприятия на сутерена на сградата, то
същият се явявал одобрен в нарушение на чл. 9, т. 4 от Наредба № РД-02-20-8 от
17.05.2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни
системи.
На следващо място,
с оглед това, че съгласно одобрените инвестиционни проекти към PC № 177 от
11.06.2021 г. и PC № ** от *** г., ниво -2,60м. на трите сгради
представлява едно незатворено помежду им полуподземно
ниво - с гаражи, паркоместа и складове, а по PC № 177 от
11.06.2021 г. в сграда 1 били предвидени 10 бр. гаражи, в сграда 2 били
предвидени 8 бр. гаражи, съответно по PC № ** от *** г. в сграда А били
предвидени 10 бр. гаражи или общо 28 бр. гаражи, началникът на РДНСК е изложил
довод, че техническият проект към PC № ** от *** г е одобрен в
нарушение на чл. 113, ал. 5, т. 3 от Наредба № Iz-1971 от
29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар, тъй като в част „Пожарна безопасност“ не била предвидена
система за отвеждане на дима и топлината. С оглед на изложеното, органът е
приел, че оценката за съответствие с основните изисквания на инвестиционния
проект, извършена с Комплексния доклад № 32/02.11.2022 г., е извършена в
нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 3 от ЗУТ.
В заключение,
началникът на РДНСК е посочил, че Разрешение за строеж № 189/11.11.2022 г. е незаконосъобразно, респ. издадено в нарушение
на чл.137, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 2 от Наредба № 1/30.06.2003
г. за номенклатурата на видовете строежи; чл. 142, ал. 5, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ; чл. 145, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ; чл. 144, ал. 1,
т. 7 от ЗУТ; чл. 3, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021
г. за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията; чл. 9, т. 4 от Наредба №
РД-02-20-8 от 17.05.2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
канализационни системи; чл. 113 ал. 5, т. 3 от Наредба № Iz-1971 от
29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар.
Предвид горното и
на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ и предоставените му правомощия със Заповед № РД-13-047/04.02.2022 г. на началник
ДНСК, е отменил процесното разрешение за строеж.
За изясняване на
предмета на спора по делото е назначена и осъществена съдебно-техническа
експертиза. От заключението на вещото лице/л.
166 – л. 170/, се установява следното:
1. Съгласно чертеж Разрез Б-Б от част „Архитектурна" е отбелязано
отдръпване навътре в имота от ограничителната линия на основното застрояване на
1.55 м. В чертеж Разрез Б-Б от част
„Архитектурна” е отбелязана точката с височина 15.00 м от прилежащия терен. От
нея нагоре е котирана и линията, до която би следвало да достигне кота „било", а именно - 4.50 м над точката,
отбелязваща кота +15.00. Тъй като архитектурното
решение на сградата не предвижда подпокривно
пространство и скатен покрив (където може да се говори
за кота „било"), а е решена с плосък покрив и
корниз, то максимално допустимата височина на кота
„било" +19.50 м не е постигната и нормата на чл. 24, ал. 3 от ЗУТ не е
нарушена. Отдръпването на фасадата на сградата навътре от ограничителната линия
на основното застрояване не е еднакво по цялата дължина на фасадата поради
приетите с ПУП-ПЗ ограничителни линии. Ограничителната линия на основното
застрояване е нанесена на чертеж „Разпределение кота
+0.00 = 237.25" в част „Архитектурна". Площта на елемента по чл. 93,
ал. 2 от Наредба № 7, отразен в чертеж 8 „Разпределение кота
+14.00 = 251.25" и чертеж 11 „Разрез Б-Б" от част „Архитектурна"
е 4.25 m2. Съгласно ПУП-ПЗ в имота е
предвидено средноетажно застрояване - Жс - свободно застрояване с височина до 15 м.
В част
„Архитектура": Ограничителната линия на основното застрояване отстои на
5.00 м от регулационната граница на УПИ ***, а стълбищната
клетка е на 1.55 м от ограничителната линия на основното застрояване.
Следователно сградата е на 6.55 м от регулационната граница на УПИ ***. В част
„Геодезия” това отстояние не е котирано; 2. СТЕ сравни чертеж
"Ситуация" от част „Архитектурна" и чертеж „Опорен план" от
част „Паркоустройство" и установи, че двата
чертежа не съвпадат напълно. Съгласно ПУП-ПЗ в имота е предвидено минимално 30%
озеленяване. В част „Паркоустройство" са
постигнати 30.38 % озеленена площ.
Основната разлика
между двата чертежа се състои в начина на разполагане и броя на паркоместата за автомобилите, разположени върху настилка на
тревна фуга. В част „Паркоустройство" те са 57,
а в част „Архитектурна" те са 106 бр. СТЕ счита, че част „Паркоустройство" е изготвена за целия УПИ *** в кв. **, а процесният
проект третира само вход А от цялата петвходова
сграда. Вероятно тази част е изготвена преди проектирането на конкретния
инвестиционен проект за вход А. Все пак част „Архитектурна" е водеща
специалност при проектиране на жилищно строителство; 3. Съгласно одобрения архитектурен проект кота
„готов под" на сутерена е - 2.60 = 234.65 . Кота прилежащ терен е -1.05 .
Следователно кота „готов под" е на 1.55 от кота прилежащ терен.
Съгласно одобрения
конструктивен проект фундаментната плоча е от кота
-3.30 до кота -2.60. Кота прилежащ терен е -1.05 .
Следователно кота „фундиране
- долен ръб фундаментна плоча" е предвидено на 2.25 м от кота прилежащ терен.
Съгласно
изготвения за инвестиционния проект хидро-геоложки
доклад водното ниво е установено на дълбочина от 2.50 до 3.00 метра от кота прилежащ терен. Кота „фундиране
- долен ръб фундаментна плоча" не достига до водното ниво от 2.50 до 3.00
м. Във всички чертежи „вертикален разрез" на инвестиционния проект на пода
на сутерена е предвидена хидроизолация между два слоя подложен бетон с дебелина
по 5 см. По вертикалните ограждащи сградата стени е предвидена хидроизолация и
топлоизолация XPS с дебелина 4 см.; 4.
В сутерена са предвидени 10 бр. гаражи е 2 бр. паркоместа,
освен другите помещения. На всеки гараж е предвиден прозорец с размери 160/80
см. В сутеренния етаж са предвидени 11 бр. такива прозорци.
В своята
обяснителна записка по част ОВК проектантът в т. 2.4 Естествена вентилация е
отразил, че всички останали помещения, както прилежащи гаражи и избени
помещения се вентилират по естествен начин през отваряеми
врати и прозорци.
Тъй като
пространството между гаражите, отредено за маневриране в подземния паркинг, има
директен излаз чрез рампата до пространството извън сградата СТЕ счита, че не е
необходимо да се изгражда вентилационна система на този етаж. Естествената
вентилация е достатъчна; 5. При
наличие на 106 бр. паркоместа е спазена нормата на
чл. 22, ал. 1 т. 4 от Наредба РД-02-20-02/2021 г - 106 х 4% = 4.24 бр. - т.е. 5
бр. паркоместа са предвидени точно пред вход А на
сградата. Не са обозначени графично като такива, но бройката точно съответства.
Освен това наличието на 10 бр. гаражи с равен достъпен маршрут до стълбищната клетка с асансьорна
уредба напълно отговаря на нормата на чл. 22, ал. 2 .
В съдебно
заседание, на зададените му въпроси вещото лице уточнява, следното: Част
„Архитектура” има обхват една
секция, от жилищен блок, а част „Паркоустройство”
третира всички 5 секции, и обхватът е по-голям, т.е. третира целия имот. Поради
този факт счита, че това е причината да има разлика в бройката паркоместа от редени с част „Паркоустройство”,
а именно 57 бр. за целия блок и отредените с част „Архитектура” конкретен
чертеж „Ситуация”, 106 бр. Счита, че бройката 106 е правилна, тъй като отчита
реалния брой апартаменти, както в секция „А”, така и в останалите, които вече
са отредени, за да може броя на паркоместата да
отговаря на нормата на чл. 43 от ЗУТ. А именно, необходимостта или задължението
всеки апартамент да разполага с един гараж или осигурено паркомясто
в чертите УПИ; 106 броя паркоместа били предвидени за
целия парцел. След като е конкретизирана и бройката на апартаментите в секция
„А”, тогава се е наложило да се промени броя на паркоместата,
за да отговарят на чл. 43 от ЗУТ. В този смисъл счита, че част ”Паркоустройство” е изготвена в един по-ранен етап на
проектирането, когато са проектирали предишните секции. В част ”Паркоустройство”, при преброяването от опорния план,
установил, че са 57 бр., а от чертеж „Ситуация” от част „Архитектура”, че са
106 бр.; На чертеж „Разрез Б-Б” била отбелязана котата
на горната повърхност на корниза, чертеж – 11, част „Архитектурна”.
Котата на корниз в чертеж „Разрез Б-Б”
и котата по чертеж на Фасада – югозапад, били еднакви
+17.30.
Кота +17.30 била
замерена от кота 0, горен ръб на корниз е +17.30, а кота прилежащ терен, е на кота –
1.05 от двете страни, т.е., по двете противоположни фасади. Кота 0.00 и кота
терен не били равни.
Твърди, че при сумиране
разликата между кота 0.00 и прилежащия терен - 1.05 и
се добави към 17.30, се получавало 18.35. От прилежащия терен и съгласно приетия
застроителен план, било налице задължението за кота корниз +15 м плюс откоса, който е почти от 45о,
т.е. още 4.50 м до т.нар. кота „било” или максималната
височина на сградата. В този смисъл максималната височина на сградата би
следвало да се счита като сумата от 15 м + 4,50 м и това е равно на 19,50 м.
В случая намирала
приложение нормата на чл. 24, ал. 4 от ЗУТ, т.е. максималната височина на сградата, отчитайки кота корниз по чл. 24, плюс допустимите 4,50 м, по ал. 3,
поради което счита, че максимално допустимата височина, т.нар. кота „било” е 19.50 м. и то не е достигнато.
С този
допълнителен етаж, който може да се нарече „подпокривен”
и бил позволен от закона, не се променял характера на строителството, защото то
си оставало „средноетажно”, тъй като е спазена кота корниз +15 м, спрямо ограничителната линия на
основното застрояване.
Сградата е навътре
от ограничителната линия и тя не е над 15 м. Счита, че кота
корниз е спазена и следващите 4,50 м, които са допустими по чл. 24, също са
спазени. Отбелязва, че точно кота 15 м е върху
ограничителната линия на основното застрояване, това е линия спрямо съседния
имот и има 5 м от границата на имота и е спазена котата
15 м. Единственото излизане отгоре, което е отбелязано на другите чертежи на
план „Покрив”, за който има отделен чертеж е около 4,5 м, при положение, че е
можело до 20%, но не повече от 25 кв.м, това е т.нар. „кула”.
Площта на елемента
по чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7, отразен в Чертеж-8 „Разпределение кота +14.00=251.25” и Чертеж-11 „Разрез Б-Б” от част
„Архитектурна”, е 4,25 м2”, много под допустимите съгласно чл. 93,
ал. 3 от Наредба № 7.
Счита, че характерът
на застрояване на сградата е „средноетажен“.
Твърди, че паркоместата за хора в неравностойно положение били
отделени от останалите, но нямали символа за инвалиди. Те категорично отговаряли
и като местоположение и като бройка на предвидените в чл. 22, ал. 1 от
Наредбата за достъпна среда, необходими паркоместа.
Кота „фундиране – долен ръб” фундаментна плоча, не достигало до котата на водното ниво. В хидрогеоложкия доклад било
посочено, че водното ниво е от кота 2.50 м до кота 3.0 м, то не е равно, но хидрогеологът е определил, че
в този диапазон между 2.50-3.00. „Долен ръб на фундамента плоча” е на кота 2.25 м, т.е. не достигат до въпросните слоеве, в които
има подпочвени води. В случая предписанието, при разполагане на мазета и
сутерени да се изпълнят дренажи и хидроизолационни
мероприятия, следвало да се възприема за такова, в случай, че пода на мазетата
и сутерените, достига до това водно ниво от 2,5 м до 3.0 м. Преди да се започне
същинското проектиране, се изготвял въпросният хидрогеоложки доклад и той е
необходим, защото теренът бил близо до коритото на реката. Нормално било, след
като същинското проектиране не било започнало, хидрогеологът да постави
условия, ако въпросното фундиране засегне тези
слоеве. Затова в хидрогеоложкия доклад, специалистът е посочил, при положение,
че се постигне такъв слой, непременно трябва да имаме дренажи, което е друг
проблем, къде ще се изведе водата, то не е само въпроса да има дренаж, но той
трябва да се отведе някъде. Това е предмет на част: „В и К”, но се казва, че
ако има такъв, трябва да се отведе, с дренажна система и да се предвиди
хидроизолация с идеята, тези мазета и подземни помещения да не бъдат влажни.
Тъй като не се достига до тези ниво, самият конкретен проект, който е изготвен
след този и въз основа на този хидрогеоложки доклад, проектантите не са
предвидили въпросните мероприятия, които е предвидил геологът, ако се достигне
такъв слой.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е
подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежни страни и при наличен правен
интерес, в предвидената от закона писмена
форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен
контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен по материя и степен
орган, в предписаната от чл. 156, ал. 5 от
ЗУТ писмена форма – Началник РДНСК -Кърджали, в съответствие с делегираните му от
правомощия съгласно т. 2 от Заповед № РД-13-047/04.02.2022 г./л. 89 – л. 97/, издадена от началника на
Дирекция за национален строителен контрол. Оспореният акт съдържа изискуемите по смисъла на чл. 59,
ал. 2 от АПК реквизити, при посочени фактически и правни основания за постановяването
му, като в хода на осъщественото
административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Като краен резултат, процесната заповед е постановена при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целите на закона, респ. не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК.
Съображенията на съда за
това са следните:
В случая е налице издадено
от главния архитект на община Кърджали С Разрешение за строеж № 189/11.11.2022 г./л. 22, л.
109/, с което на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, на „ШНАШ“ ЕООД *** е
дадено разрешение за строеж на обект: „Многофамилна
жилищна сграда в УПИ ***, кв. ** по ПУП на-ПРЗ на ***, ***, СГРАДА – А“. Пояснено е, че разрешението
се издава по повод заявление с вх. № АС-ДС-62/04.11.2022 г., като ебектът е от четвърта категория и след завършването
строежът подлежи на регистрация по реда на чл. 177 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на
чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, при констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както
и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни
книжа, отразени в констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на Дирекцията
за национален строителен контрол или оправомощено от
него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или
заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни
проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Оспорената Заповед
№ ДК-11-К-5/29.11.2022 г. е издадена при извършена служебна проверка и
осъществен контрол по реда на чл. 156 от ЗУТ в регламентирания 14-дневен срок
от получаването на уведомлението по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ/вх. № РС-Кж-574-01-035 от 21.11.2022 г. на РДНСК - Кърджали/ и въз
основа на Констативен протокол № РС-Кж-189/23.11.2022 г./л. 17 – л. 20/, материализиращ резултатите от извършената служебна
проверка по чл. 156, ал. 1, 2 и 3 от ЗУТ, в който са въведени констатации, че процесното разрешение за строеж е незаконосъобразно като
издадено в нарушение на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 2 от Наредба
№ 1/30.06.2003 г., в нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ във вр.
с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, в нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, в
нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, в нарушение на чл. 22, ал. 1 от Наредба
№ РД-02-20-2/26.01.2021 г., в нарушение на чл. 9, т. 4 от Наредба №
РД-02-20-8/17.05.2013 г., в нарушение на чл. 113, ал. 5, т. 3 от Наредба № Iz-1971.
Предвид горното,
съдът приема, че в конкретния случай е налице спазване на визирания
в чл. 156 от ЗУТ ред за извършване на служебна проверка по издадено разрешение
за строеж, поради което не е налице отменителното
основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
От фактическа и
правна страна органът, издал оспорената заповед е посочил, следното: С оглед
височината на сградата +18,56 м./високо застрояване с височина над 15м. - чл.
23, ал. 1, т. 3 от ЗУТ/ строежът се категоризира от III категория на видовете
строежи, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 2 от
Наредба №1/30.06.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В Разрешение за
строеж № ** от *** г. и Комплексен доклад № 32/02.11.2022 г., изготвен от „***”
ЕООД, категорията на строежа с неправилно определена като IV категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. “б“ от ЗУТ и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба
№1/30.06.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Предвид височината
на сградата +18,56 м техническият проект е съгласуван в несъответствие с
предвижданията на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 1195/07.09.2022г. на Кмета на
община Кърджали, в нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 137, ал.
3 от ЗУТ, респективно оценката за съответствие с основните изисквания на
инвестиционния проект, извършена е комплексния доклад №32/02.11.2022 г., е
извършена в нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ;
Изложени са
доводи, че техническият проект е одобрен в нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба
№ РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за достъпност и универсален дизайн на елементите
на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията,
тъй като, както в част „Паркоустройство“, така и в
част „Архитектурна“ от проекта няма проектирана транспортна достъпност до
сградата, както и достъпна среда в сградата;
Счетено е, че
техническият проект е одобрен в нарушение на чл. 22, ал. 1 от Наредба №
РД-02-20-2 от 26.01.2021г. за достъпност и универсален дизайн па елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, тъй
като както в част „Архитектурна“, така и в част „Паркоустройство“
не били проектирани места за паркиране на автомобили на хора с увреждания;
Прието е и
несъответствие на техническият проект с доклада за инжинерногеоложки
и хидрогеоложки проучвания, който предвиждал при разполагане на мазета и
сутерени да се изпълнят дренажи и хидроизолационни
мероприятия. Тъй като в проекта не били проектирани дренажи и хидроизолационни мероприятия на сутерена на сградата, то
същият се явявал одобрен в нарушение на чл. 9, т. 4 от Наредба № РД-02-20-8 от
17.05.2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни
системи;
На следващо място,
с оглед това, че съгласно одобрените инвестиционни проекти към PC № 177 от
11.06.2021 г. и PC № ** от *** г., ниво -2,60м. на трите сгради
представлявало едно незатворено помежду им полуподземно
ниво - с гаражи, паркоместа и складове, а по PC № 177 от
11.06.2021 г. в сграда 1 били предвидени 10 бр. гаражи, в сграда 2 били
предвидени 8 бр. гаражи, съответно по PC № ** от *** г. в сграда А били
предвидени 10 бр. гаражи или общо 28 бр. гаражи, е възприето, че техническият
проект към PC № ** от *** г е одобрен в нарушение на чл. 113, ал. 5, т. 3 от Наредба №
Iz-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и
норми за осигуряване на безопасност при пожар, тъй като в част „Пожарна
безопасност“ не била предвидена система за отвеждане на дима и топлината. С
оглед на изложеното, органът е приел, че оценката за съответствие с основните
изисквания на инвестиционния проект, извършена с Комплексния доклад №
32/02.11.2022 г., е извършена в нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 3 от ЗУТ.
В заключение,
началникът на РДНСК е посочил, че Разрешение за строеж № 189/11.11.2022 г. е незаконосъобразно, респ. издадено в нарушение
на чл.137, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 2 от Наредба №
1/30.06.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи; чл. 142, ал. 5, т. 1, т.
3 и т. 4 от ЗУТ; чл. 145, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ; чл.
144, ал. 1, т. 7 от ЗУТ; чл. 3, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2
от 26.01.2021 г. за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията; чл. 9, т. 4 от
Наредба № РД-02-20-8 от 17.05.2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация
на канализационни системи; чл. 113 ал. 5, т. 3 от Наредба №
Iz-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и
норми за осигуряване на безопасност при пожар.
По делото е
безспорно, че съгласно одобреното със Заповед № 1195/07.09.2022 г., издадена от
кмета на община Кърджали, изменението на ПУП-ПРЗ на урегулиран поземлен имот УПИ
*** и УПИ ***, кв. ** по плана на ***, за новообразувания имот/УПИ ***, с площ
5 382 кв.м./ е предвидено ново застрояване, при което от устройствената зона от обществено обслужваща зона/Оо/ е преминато в зона със средноетажно
жилищно застрояване/Жс/, респ. изменение на ОУП в
тази част на града при следните параметри: Височина до 5 етажа-15 м.; Плътност
на застрояването до 70%; Интензивност Кинт-2.0 и Озеленяване 30%. Предвид това,
посоченото в процесното РС № 198/11.11.2022 г., че строежът е от четвърта категория и приетото
от издателя на оспорената заповед, че същият е от трета категория, то първият
спорен въпрос е, към коя категория строежи попада процесният,
респ. към трета категория/чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗУТ/ или четвърта
категория/чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗУТ/.
Съгласно чл. 137, ал.
1, т. 3, б. „в“ от ЗУТ, трета категория строежи са жилищни и смесени сгради с
високо застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната
застроена площ над 5000 кв. м или с капацитет от 200 до 1000 места за
посетители. По силата на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. б“ от ЗУТ четвърта категория
строежи са жилищни и смесени сгради със средно застрояване; сгради и съоръжения
за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв. м или с
капацитет от 100 до 200 места за посетители.
Видно от приетата
по делото проектна документация, процесната сграда А
е със застроена площ 435.43 кв.м; разгъната застроена площ на сграда А –
2 342.28 кв.м; плътност на застроена на *** – 8.08%; озеленяване на *** – 40%; кинт за *** 0.43%.
Нормата на чл. 23 от ЗУТ регламентира, че характерът на
застрояването се определя в зависимост от височината на сградите на основното
застрояване, както следва: 1. ниско застрояване - с височина до 10 м; 2. средно
застрояване - с височина до 15 м; 3. високо застрояване - с височина над 15 м.
Броят на етажите
на сградите не е елемент от характера на застрояването, който се определя от
височината им, определена по реда на чл. 24 от ЗУТ. Съгласно ал. 1 на разпоредбата
височината на сградата, се определя в абсолютни мерки от котата
на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с
покривната плоскост - при сгради със стрехи; до котата
на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата
на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без
стрехи. По силата на ал. 3 от нормата, височината на сградата се приема за
равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено
от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на
допустимата, и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо
хоризонта. В този случай котата на билото не може да
надвишава с повече от 4,5 м височината на сградата, определена при условията на
ал. 1.
Видно от т. 1 на
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, в
чертеж разрез Б-Б от част „Архитектурна"/чертеж 11 от класьор № 3 ,приет по делото/ е отбелязано отдръпване
навътре в имота от ограничителната линия на основното застрояване на 1.55 м. В
чертеж Разрез Б-Б от част „Архитектурна” е отбелязана точката с височина 15.00
м от прилежащия терен. От нея нагоре е котирана и линията, до която би следвало
да достигне кота „било", а именно - 4.50 м над
точката, отбелязваща кота +15.00. Тъй като
архитектурното решение на сградата не предвижда подпокривно
пространство и скатен покрив (където би могло да се
говори за кота „било"), а е решена с плосък
покрив и корниз, то максимално допустимата височина на кота
„било" +19.50 м не е постигната и нормата на чл. 24, ал. 3 от ЗУТ не е
нарушена. Отдръпването на фасадата на сградата навътре от ограничителната линия
на основното застрояване не е еднакво по цялата дължина на фасадата поради
приетите с ПУП-ПЗ ограничителни линии. Ограничителната линия на основното
застрояване е нанесена на чертеж „Разпределение кота
+0.00 = 237.25" в част „Архитектурна". Площта на елемента по чл. 93,
ал. 2 от Наредба № 7, отразен в чертеж 8 „Разпределение кота
+14.00 = 251.25" и чертеж 11 „Разрез Б-Б" от част „Архитектурна"
е 4.25 кв.m. Съгласно ПУП-ПЗ в имота е предвидено средноетажно
застрояване - Жс - свободно застрояване с височина до
15 м. В част „Архитектура" : Ограничителната линия на основното
застрояване отстои на 5.00 м от регулационната граница на УПИ ***, а стълбищната клетка е на 1.55 м от ограничителната линия на
основното застрояване. Следователно сградата е на 6.55 м от регулационната
граница на УПИ ***. В част „Геодезия” това отстояние
не е котирано.
В съдебно
заседание, на зададените му въпроси вещото лице арх. В., уточнява, че от кота 0, горен
ръб на корниз е +17.30, а кота прилежащ терен, е на кота – 1.05 от двете страни, т.е., по двете противоположни
фасади. При сумиране на разликата между кота 0.00 и
прилежащия терен - 1.05 и добавянето й към 17.30 се получава 18.35. От
прилежащия терен, по така приетия застроителен план, е
налице задължението да има кота корниз +15 м плюс
откоса, който е почти от 45о, т.е. още 4.50 м до т.нар. кота „било” или максималната височина на сградата. В този
смисъл максималната височина на сградата би следвало да се счита като сумата от
15 м + 4,50 м и това е равно на 19,50 м. С този допълнителен етаж, който според
вещото лице можел да се нарече „подпокривен”, счита, че
по този начин не се променял характера на строителството, защото то си оставало
„средноетажно”, тъй като била спазена кота корниз +15 м, спрямо ограничителната линия на
основното застрояване. Сградата била навътре от ограничителната линия и тя не е
над 15 м. Сочи, че кота корниз е спазена и следващите
4,50 м, които са допустими по чл. 24, също са спазени. Счита за необходимо да
посочи, че точно кота 15 м е върху ограничителната
линия на основното застрояване, това е линия спрямо съседния имот и има 5 м от
границата на имота и е спазена котата 15 м.
Единственото излизане отгоре, което е отбелязано на другите чертежи на план
„Покрив”, за който има отделен чертеж е около 4,5 м, при положение, че е можело
до 20%, но не повече от 25 кв.м, това е т.нар. „кула”. С оглед всичко това,
счита, че максималната височина на сградата, отчитайки кота
корниз по чл. 24, плюс допустимите 4,50 м, по ал. 3 на нормата, че максимално
допустимата височина, т.нар. кота „било” е 19.50 м. и
в случая тя не била достигната. Именно поради тази причина приема, че характерът
на застрояването на сградата е средноетажен.
Предвид горното и
с оглед заключението но вещото лице, което в тази му част съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно изготвено, настоящият съдебен състав
намира, че с процесният проекта за строеж на сграда А
са спазени изискванията относно характера на застрояването при условията на
чл. 24, ал. 3 от ЗУТ. Височината на жилищната сграда е определена по
правилата на чл. 24, ал. 1 като сграда без корнизи и стрехи. Котата на билото е в рамките на допустимото по чл.
24, ал. 3 от ЗУТ. Не е променен характерът на застрояването по чл. 23, ал. 1,
т. 2 от ЗУТ, тъй като сградата е с височина 18.35 м. заедно с котата на билото, което е допустимо по правилата на чл.
24, ал. 3 от ЗУТ, тъй като не надвишава допустимата стойност от 19.50 м/ 15. м.
+ 4.50 м./ при приложението на чл. 24, ал. 3 от ЗУТ. Това от своя страна
обосновава извода, че не е налице противоречие с предвиждането на ПУП-ПРЗ за УПИ
***, на **, ***, респ. относно зоната, в която попада имота и за която
е предвидено средноетажно жилищно застрояване.
Горното аргументира
извода, че процесният строеж е такъв от четвърта
категория - чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „б“
от ЗУТ, а не както неправилно е възприел издателят на оспорената заповед от
трета категория. Предвид категорията на строеж, то за същият не се изисква
положително становище, издадено от органите за пожарна безопасност и защита на
населението, т.е. не е нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, поради което
заповедта в тази и част е материално незаконосъобразна.
На следващо място,
с оглед въведените като фактическо и правно основание за отмяна в оспорената
заповед несъответствие между част „Паркоустройство“ и
част „Архитектурна“ и нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 4 от ЗУТ, то спорно по
делото е налице е соченото от административния орган несъответствие и обосновава
ли същото нарушение на горецитираната разпоредба.
От заключението на
вещото лице/т. 2/, се установява, че чертеж "Ситуация" от част
„Архитектурна" и чертеж „Опорен план" от част „Паркоустройство",
не съвпадат напълно. Съгласно ПУП-ПЗ в имота е предвидено минимално 30%
озеленяване. В част „Паркоустройство" са
постигнати 30.38 % озеленена площ.
Основната разлика
между двата чертежа се състояла в начина на разполагане и броя на паркоместата за автомобилите, разположени върху настилка на
тревна фуга. В част „Паркоустройство" те са 57,
а в част „Архитектурна" те са 106 бр. Вещото лице счита, че част „Паркоустройство" е изготвена за целия УПИ *** в кв. **, а процесният
проект третира само вход А от цялата петвходова
сграда. Вероятно тази част е изготвена преди проектирането на конкретния
инвестиционен проект за вход А. сочи, че част „Архитектурна“ е водеща
специалност при проектиране на жилищно строителство.
В съдебно
заседание уточнява, че част „Архитектура” има обхват една секция, от жилищен блок, а част „Паркоустройство”
третира всички 5 секции, и обхватът е по-голям, т.е. третира целия имот. Поради
този факт приема, че това е причината да има разлика в бройката паркоместа, отредени с част „Паркоустройство”,
а именно 57 бр. за целия блок и отредените с част „Архитектура” конкретен
чертеж „Ситуация”, изброени от него 106 бр. Счита, че бройката 106 е правилна,
тъй като отчита реалния брой апартаменти, както в секция „А”, така и в
оставалите, които вече са отредени, за да може броя на паркоместата
да отговаря на нормата на чл. 43 от ЗУТ. А именно, необходимостта или
задължението всеки апартамент да разполага с един гараж или осигурено паркомясто в чертите УПИ. 106 броя паркоместа
са предвидени за целия парцел. Счита, че след като е конкретизирана и бройката
на апартаментите в секция „А”, тогава се е наложило да се промени броя на паркоместата, за да отговарят на чл. 43 от ЗУТ. В този
смисъл счита, че част ”Паркоустройство” е изготвена в
един по-ранен етап на проектирането, когато са проектирали предишните секции. В
част ”Паркоустройство”, при преброяване от опорния
план - 57 бр., а от чертеж „Ситуация” от
част „Архитектура” - 106 бр.
Настоящият съдебен
състав намира за обосновани изводите на началника на РДНСК – Кърджали, че в
конкретния случай, при изготвяне на
комплексния доклад от 02.11.2022 г., с който е извършена оценка за
съответствието на основните изисквания за инвестиционния проект не е извършена
оценка относно взаимната съгласуваност на частите на проекта, съобразно
изискването на чл. 142, ал. 5, т. 4 от ЗУТ. В тази връзка, правилни са
констатациите на административния орган, че е налице значително несъответствие
между част „Паркоустройство“ и част „Архитектурна“,
респ. предвиденото в част „Паркоустроуство“
озеленяване не съответствало на ситуацията от част „Архитектурна“. Необходимите
зелени площи и дървесна растителност, проектирани в част „Паркоустройство“,
в ситуацията от част „Архитектурна“ са предвидени като паркоместа
за всички сгради в урегулирания поземлен имот. В тази връзка, видно от част „Паркоустройство“към инвестиционния проект/класьор № 1 от приетите по делото, папка с
червен цвят/, чертеж „Опорен план“ непосредствено до сграда А – от
североизток, изток и югоизток, са обозначени площи за озеленяване и
местонахождение на 9 бр. дървета. Същевременно в част „Архитектурна“, чертеж №
1/класьор № 3, приет по делото/, така
обозначените в опорния план площи за озеленяване и дървета, са обозначени като паркоместа, т.е. за паркиране на автомобили. При това
положение, налице е очевидно несъответствие между горепосочените части на
проекта, още повече, че в опорния плана постигнатата площ за озеленяване от
30.38 % (според устройствената зона – 30%) е
обоснована с 1097.51 кв.м на терен, от които 551.48 кв.м постигната площ с
дървесна растителност, при необходими съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредба № 7 от
2003 г. – 538.15 кв.м. Без значение в случая е, доколко част „Паркоустройство“ е била изготвена за целия УПИ, а
конкретното РС касаело само сграда А. Процесната
сграда А е надлежно отразена в опорния план, а инвестиционния проект за обект „Многофамилна жилищна сграда в УПИ ***, 144, кв.
** по ПУП-ПРЗ на ***, касае и подобект – сграда А, която е предмет на
отмененото Разрешение за строеж № 189/11.11.2022 г.
Предвид това и на 11.11.2022 г. главният архитект на
община Кърджали е съгласувал инвестиционния проект в част „Паркоустройство“,
за което надлежно е положил подписа си.
Следва да се
отбележи, че обратният извод не се обосновава и от заключението по извършената
техническа експертиза, в частта му по т. 2. Видно от същото, в.л. също е
констатирало различия, респ. несъответствия между част „Архитектурна“ и част „Паркоустройство“. Вещото лице счита, че основните различия
се състоят в начина на разполагане и броя на паркоместата
на автомобилите, който извод не се възприема от съда. Както вече бе посочено
по-горе, несъответствието между посочените части на проекта, е пряко относимо към постигане на % на озеленяване, поради което в
конкретния случай не е спазено изискването на
чл. 142, ал. 5, т. 4 във вр. с ал. 4 от ЗУТ, а
именно оценката на частите на инвестиционните проекти, които са основание за
издаване на разрешението за строеж, да обхваща и взаимната съгласуваност между
частите на проекта, като в конкретния случай такава не е извършена по отношение
на част „Архитектурна“ и част „Паркоустройство“.
Предвид изложеното
съдът намира, че допуснатото нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 4 от ЗУТ в
одобрения технически проект, води до незаконосъобразност на обжалваното Разрешение
за строеж № 189/11.11.2022 г., издадено от главния
архитект на община Кърджали, поради което с оспорената заповед същото, правилно
и обосновано е било отменено, ведно с проекта, на посоченото основание.
На следващо място,
относно изложеното в заповедта, че техническият
проект е одобрен в нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от
26.01.2021 г. за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, тъй като, както
в част „Паркоустройство“, така и в част
„Архитектурна“ от проекта няма проектирана транспортна достъпност до сградата,
както и достъпна среда в сградата.
Съгласно
посоченото основание - чл. 3, ал. 2 от
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за достъпност и универсален дизайн на
елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията/в редакцията на нормата с
ДВ, бр. 20/2022 г., в сила от 22.05.2022 г./, проектната документация
(проектните решения) за елементите на достъпната среда в урбанизираните
територии и за достъпната среда в сградите и съоръженията се представя в
зависимост от спецификите на проекта в частите на инвестиционния проект за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираната територия, в част архитектурна или в част паркоустройство
и благоустройство на инвестиционния проект. Проектните решения за достъпност се
представят във всички фази на проектиране.
Съдът не споделя
довода на пълномощника на жалбоподателя, въведен в представената писмена
защита, че посочената в заповедта разпоредба била неприложима относно процесния проект, тъй като същият бил внесен за съгласуване
със Заявление № АС-ДС-26/19.05.2022 г., а цитираната разпоредба в действащата и
редакция била в сила от 23.05.2022 г., поради което и на основание § 6, ал. 1
от ПР на Наредбата, била неприложима за
настоящия проект. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че до
изменението с ДВ, бр. 20/2022 г. е била налице следната редакция на чл. 3, ал.
2 от Наредбата: „Проектната документация
(проектните решения) за елементите на достъпната среда в урбанизираните
територии и за достъпната среда в сградите и съоръженията се представя в
зависимост от спецификите на проекта в частите на инвестиционния проект за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираната територия, в част архитектурна или в част паркоустройство
и благоустройство на инвестиционния проект“.
Безспорно е, че
съгласно § 6, ал. 1 от Наредбата, същата се прилага за инвестиционни проекти,
за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството
по издаване на разрешение за строеж започва след влизането й в сила, а съгласно
ал. 2, за започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и
издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния
проект за одобряване от компетентния орган. В случая, тъй като проектът
е внесен със внесен за съгласуване със Заявление № АС-ДС-26/19.05.2022 г./л. 159 от делото/, а Наредбата е в сила
от 13.03.2021 г., то по отношение на идейните проекти за строеж „Многофамилна жилищна сграда в УПИ ***, 144, кв.
** по ПУП-ПРЗ на ***, подобект – сграда А, е приложима нормата на чл. 3, ал. 2
от Наредбата в редакцията и до изм. с ДВ, бр. 20/2022 г., цитирана по-горе. С
оглед това и по аргумент от чл. 1 от Наредбата, изискванията й са приложими при
проектирането и изпълнението на елементите на достъпната среда в процесната сграда, предмет на отмененото разрешение за
строеж и техническия проект към него.
Дефиницията за „достъпна
среда“ е дадена в § 1, т. 2 от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., а
именно: среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки
човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и
самостоятелно. В процесната проектна документация, в
разрез с изискванията на горепосочената наредба, липсва проектирана достъпност
до и в сграда А, респ. в част
архитектурна или в част паркоустройство и
благоустройство на инвестиционния проект не са предвидени елементи, осигуряващи
достъпна среда в съответствие с нормативните изисквания.
По горе изложените
съображения, съдът намира, че по отношение на процесния
проект са приложими и изискванията на чл. 22, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от
26.01.2021 г. за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, регламентираща броят
на достъпните места за паркиране на автомобили на хора с увреждания на
паркингите към сгради/самостоятелни обекти за обществено обслужване и към нови многофамилни жилищни сгради или сгради със смесено
предназначение. Следва да се отбележи, че нормата/обн. ДВ, бр. 12/2021 г., в сила от 13.03.2021 г./
е претърпяла редакция/ДВ, бр. 20/2022 г.,
в сила от 22.05.2022 г./, която се състои единствено в това, че броят на
достъпните места, следва се определя допълнително към капацитета на паркинга.
В оспорената
заповед на началника на РДНСК е прието, че в нарушение на цитираната разпоредба
в част „Архитектурна“ и в част „Паркоустройство“ не
били проектирани места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. В т. 5
от заключението на вещото лице е посочено, че при наличие на 106 бр. паркоместа е спазена нормата на чл. 22, ал. 1, т. 4 от
Наредба РД-02-20-02/2021 г. - 106 х 4% = 4.24 бр. - т.е. 5 бр. паркоместа били предвидени точно пред вход А на сградата.
Не били обозначени графично като такива, но бройката точно съответствало. Освен
това наличието на 10 бр. гаражи с равен достъпен маршрут до стълбищната
клетка с асансьорна уредба напълно отговаряло на
нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата. В съдебно заседание арх. В. уточнява, че
паркоместата за хора в неравностойно положение били
отделени от останалите, но нямали символа за инвалиди. Този извод се налагал от
това, че същите отговаряли и като местоположение и като бройка на предвидените
в чл. 22, ал. 1 от Наредбата за достъпна среда, необходими паркоместа.
На следващо място, тези 10 бр. гаражи, напълно отговаряли на изискванията за
гаражни клетки, ако има жилище с човек, в това положение, поради което бил отбелязал,
че нивото от гаража до асансьора е без денивелация, т.е. на едно ниво и човек с
инвалидна количка можело да се качи от гаражната клетка на нивото, където се
намира жилището му.
Настоящият съдебен
състав, след като съобрази приетите по делото чертеж 11, част – архитектурна/класьор № 3/, касаещ
подземен паркинг с площ 309.98 кв.м. на сграда А, част „Паркоустройство“
към инвестиционния проект/класьор № 1 от
приетите по делото, папка с червен цвят/, чертеж „Опорен план“, както и част
„Архитектурна“, чертеж № 1/класьор № 3,
приет по делото/, намира изводите на началника на РДНСК – Кърджали за
обосновани и съответни на отразеното в релевантната проектна документация. В
тази връзка съдът не възприема заключението на вещото лице в частта му по т. 5
от заключението, респ. не споделя изводите, че наличието на 10 бр. гаражи с
равен достъпен маршрут до стълбищната клетка с асансьорна уредба напълно отговаряло на чл. 22 от Наредба №
РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. Изпълнението на изискванията на чл. 22, ал. 1 от
Наредбата не се установява от проектната документация, респ. в същата липсва
каквото и да е отразяване, че са проектирани достъпните места за паркиране на
автомобили на хора с увреждания на паркингите към сграда А. В този смисъл,
доводите на вещото лице, че паркоместата отговаряли като местоположение и като бройка
на предвидените в чл. 22, ал. 1 от Наредбата, не се подкрепят от наличните
писмени доказателства, а се явяват по-скоро предположение, обосновано
единствено на визираните в релевантната нормативна уредба брой на
допълнителните места, изчислени на база общия брой паркоместа,
но не и на конкретни данни за предвидени такива. Съдът намира за необходима до
отбележи, че изискванията за разположението на достъпните места за паркиране в
урбанизираните територии и на паркингите към сградите/самостоятелните обекти,
както и тяхното графично отразяване, за изрично регламентирани в чл. 23 и чл.
24 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне
на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. В тази връзка е
достатъчно да се отбележи, че примерните схеми за разполагане на достъпните
места за паркиране и графичното изображение на същите са дадени във фиг. 30 и
фиг. 31 в Наредбата, като в чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата изрично е
посочено, че широчината на едно място за паркиране е 360 cm.
Предвид това, за да бъдат изпълнени изискванията на Наредбата в процесния проект би следвало да бъдат графично отразени
съответните достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания на
паркингите към сграда А, най-малкото с отразяване на съответните размери на
мястото, за да бъде извършена преценка на изискванията за необходимият брой
такива достъпни места. Таково отразяване, респ. графично изобразяване, не се съдържа
за нито едно паркомясто/място за паркиране/ в нито
една част от проекта, поради което съдът намира, че одобреният от главния
архитект на община Кърджали технически проект за процесната
сграда А не отговаря на изискванията на чл. 22, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2
от 26.01.2021 г. за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.
Отделно от горното, като основание за отмяната на разрешение за строеж №
189/11.11.2022 г. са изложени доводи, че съгласно
одобрените инвестиционни проекти към PC
№ 177 от 11.06.2021 г. и PC № **
от *** г., ниво - 2,60м. на трите сгради, представлявало едно незатворено помежду
им полуподземно ниво - с гаражи, паркоместа
и складове. В сграда 1 били предвидени 10 бр. гаражи, в сграда 2 били
предвидени 8 бр. гаражи, съответно по PC
№ ** от *** г. в сграда А били предвидени 10 бр. гаражи или общо 28 бр.
гаражи, поради което техническият проект към PC № ** от *** г. се явявал одобрен в нарушение
на чл. 113, ал. 5, т. 3 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
тъй като в част „Пожарна безопасност“ не била предвидена система за отвеждане
на дима и топлината. С оглед на това, органът е приел, че оценката за
съответствие с основните изисквания на инвестиционния проект, извършена с
Комплексния доклад № 32/02.11.2022 г., е извършена в нарушение на чл. 142, ал.
5, т. 3 от ЗУТ.
В т. 4 от заключението на вещото лице по извършената техническа
експертиза е посочено, че в сутерена на
сградата са предвидени 10 бр. гаражи и 2 бр. паркоместа,
освен другите помещения. На всеки гараж е предвиден прозорец с размери 160/80
см. В сутеренния етаж са предвидени 11 бр. такива прозорци. В обяснителната
записка по част ОВК проектантът в т. 2.4 „Естествена вентилация“ бил отразил,
че всички останали помещения, както прилежащи гаражи и избени помещения се
вентилират по естествен начин през отваряеми врати и
прозорци. Тъй като пространството между гаражите, отредено за маневриране в
подземния паркинг, имало директен излаз чрез рампата до пространството извън
сградата, вещото лице счита, че не е необходимо да се изгражда вентилационна
система на този етаж, респ. естествената вентилация е достатъчна.
Съдът намира
изводите на началника на РДНСК за неизпълнение на изискванията на Наредба № Iз-1971
от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване
на безопасност при пожар, за необосновани и в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 113, ал. 5, т. 3 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г., вентилационните
системи за отвеждане на дима и топлината се проектират за затворени надземни и полуподземни гаражи, извън тези по т. 2, когато броят на
автомобилите на етаж или в гаражна клетка е 20 и повече.
По силата на § 1,
т. 3 от ДР на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г., „гаражи“ са сгради или части от
тях, предназначени за паркиране на МПС. Съгласно т. 4, „Отворени гаражи“ са
гаражи, при които в две от срещуположните външни стени има отвори с площ не
по-малка от една втора от общата площ на всички външни стени и разстоянието
между стените е не по-голямо от 70 метра(б. а); б)две от съседните им стени са
изцяло отворени, като разстоянието от тях до срещуположните им външни стени е
не по-голямо от 30 метра; в) най-малко в три от стените има отвори с площ не
по-малка от две трети от общата площ на всички външни стени. „Затворени гаражи“
са гаражи, които не отговарят на изискванията за отворени гаражи - § 1, т. 5.
В настоящия случай
се касае за полуподземен етаж към сграда А, в който
са проектирани 10 бр. паркоместа, респ. касае се за полуподземен гараж по смисъла на горецитираните
разпоредби. Според настоящия състав изводите на административния орган, че са
касае за едно общо полуподземно помещение за всички
сгради с общо 28 броя гаражи и паркоместа са
необосновани. Видно от проектната документация, за всяка една от сградите в Многофамилна жилищна сграда в УПИ ***, 144, кв.
** по ПУП-ПРЗ на ***, включително и сграда А е предвиден полуподземен
етаж, на който са обособени паркоместа, който е
обособена част от съответната сграда, а не общ за всички сгради. Предвид това и
по аргумент от горецитирания § 1, т. 3 от ДР на Наредба № Iз-1971
от 29.10.2009 г., проектираният към сграда А полуподземен
паркинг, се явява самостоятелен такъв, поради което и с оглед предвидените за
паркиране в него 10 бр. автомобили, не попада в хипотезата на чл. 113, ал. 5,
т. 3 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г., респ. са
същият не се изисква вентилационна система за отвеждане на дима и топлината. В
този смисъл са и въведените в обяснителната записка към инвестиционния проект,
част „пожарна безопасност“ /класьор № 1,
папка със син цвят/ доводи на проектанта, че не се изискват системи за
отвеждане на дима и топлината.
По изложените съображения, съдът счита за неправилни и незаконосъобразни
изложените от административния орган доводи, че в случая е следвало да бъде
предвидена система за отвеждане на дима и топлината в съответствие на разпоредбите
на чл. 113, ал. 5, т. 2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, респ.
намира, че не е налице твърдяното нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 3 от ЗУТ, във
вр. с чл. 169, ал. 1, т. 2 във вр.
с чл. 113, ал. 5, т. 2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
На следващо място, за да отмени процесното разрешение за строеж органът е посочил, че е
налице несъответствие на техническия проект с доклада за инжинерногеоложки
и хидрогеоложки проучвания, който предвиждал при разполагане на мазета и
сутерени да се изпълнят дренажи и хидроизолационни
мероприятия. Тъй като в проекта не били проектирани дренажи и хидроизолационни мероприятия на сутерена на сградата, то
същият се явявал одобрен в нарушение на чл. 9, т. 4 от Наредба № РД-02-20-8 от
17.05.2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни
системи.
В тази връзка, от
т. 3 на заключението на вещото лице се установява, че съгласно одобрения
архитектурен проект кота „готов под" на сутерена
е - 2.60 = 234.65. Кота прилежащ терен е -1.05, т.е. кота
„готов под" е на 1.55 от кота прилежащ терен. Съгласно
одобрения конструктивен проект фундаментната плоча е от кота
-3.30 до кота -2.60. Кота прилежащ терен е -1.05.
Следователно кота „фундиране
- долен ръб фундаментна плоча" е предвидено на 2.25 м от кота прилежащ терен. Съгласно изготвения за инвестиционния
проект хидро-геоложки доклад водното ниво е
установено на дълбочина от 2.50 до 3.00 метра от кота
прилежащ терен. Кота „фундиране - долен ръб
фундаментна плоча" не достига до водното ниво от 2.50 до 3.00 м. Във
всички чертежи „вертикален разрез" на инвестиционния проект на пода на
сутерена е предвидена хидроизолация между два слоя подложен бетон с дебелина по
5 см. По вертикалните ограждащи сградата стени е предвидена хидроизолация и
топлоизолация XPS с дебелина 4 см.
В съдебно
заседание арх. В. уточнява, че в хидрогеоложкия доклад било посочено, че
водното ниво е от кота 2.50 м до кота
3.0 м, което не е равно, но хидрогеологът определя, че е в този диапазон между
2.50-3.00. „Долен ръб на фундамента плоча” бил на кота
2.25 м., т.е. не достигал до въпросните слоеве, в които има подпочвени води. В
случая предписанието, при разполагане на мазета и сутерени да се изпълнят
дренажи и хидроизолационни мероприятия, следвало да
се възприема за такова, в случай, че пода на мазетата и сутерените, достига до
това водно ниво от 2,5 м до 3.0 м. Преди да се започне същинското проектиране,
се изготвял въпросният хидрогеоложки доклад и той е необходим, защото теренът
бил близо до коритото на реката. Нормално било, след като същинското
проектиране не е започнало, хидрогеологът да постави условия, ако въпросното фундиране засегне тези слоеве. Затова в хидрогеоложкия
доклад, специалистът е посочил, при положение, че се постигне такъв слой,
непременно трябва да има дренажи, което е друг проблем, къде ще се изведе
водата. Тъй като не се достигало до това ниво, самият конкретен проект, който бил
изготвен след този и въз основа на този хидрогеоложки доклад, проектантите не
са предвидили въпросните мероприятия, които е предвидил геологът, ако се
достигне такъв слой.
Настоящият състав
намира, че в конкретния случай изложеното от издателя на оспорената заповед
нарушение на чл. 9, т. 4 от Наредба № РД-02-20-8 от 17.05.2013 г. е твърде общо
и не обосновава незаконосъобразност на проекта, на така описаното основание. В
този смисъл, безспорно в Доклад за инженерногеоложки
и хидрогеологични условия/л. 82 – л. 86/ - раздел III, т. 3, е посочено, че в
хидрогеоложко отношение строителната площадка се характеризира като водообилна.
Отразено е, че водно ниво е установено на дълбочина от 2.5 до 3.0 метра, както
и е посочена необходимостта от изграждане на дренажни и хидроизолационни
мероприятия на всички вкопани части на сградата. В част IV „Заключение“,
т. 3 на доклада е дадено предписание,
тъй като подпочвените води са на ниво от 2.5 до 3.0 метра от
повърхността и при разполагане на мазета и сутерени да се изпълнят дренажи и хидроизолационни мероприятия.
Цитираната в
заповедта разпоредба на чл. 9 от Наредба № РД-02-20-8 от 17.05.2013 г. за
проектиране, изграждане и експлоатация на канализоционни
системи, въвежда изискванията за проектиране на канализационните мрежи и
отвеждащите канализационни колектори, така, че да приемат и транспортират
следните видове отпадъчни води: 1. битови отпадъчни води; 2. производствени
отпадъчни води, които отговарят на нормативните изисквания за максимално
допустими концентрации на вещества в такива води при заустването
им в канализационните системи на населените места и които осигуряват спазването
на изискванията в разрешителното за заустване на
канализационната система; 3. дъждовни отпадъчни води; 4. инфилтрирани (дренажни
и други) води.
Видно от
заключението на вещото лице/т. 4/, във всички чертежи „вертикален разрез“ на
инвестиционния проект на пода на сутерена е предвидена хидроизолация между два
слоя подложен бетон с дебелина по 5 см. като хидроизолация е предвидена и по вертикалните
ограждащи сградата стени. Вещото лице сочи, че кота „фундиране –долен ръб фундаментна плоча“ е предвидено на
2.25 м кота прилежащ терен.
Предвид това, от
една страна е налице предвидена по проект хидроизолация на пода на сутерена,
т.е. хидроизолационно мероприятие, а от друга, е
фундаментната плоча е на ниво, което не достига описаното в хидрогеоложкия
доклад водно ниво. В заповедта на началника на РДНСК, респ. в констативния
протокол от проверката, не са въведени конкретни твърдения дали според
административния орган фундаментната плоча достига посоченото в доклада водно
ниво. Предвид това и доколкото е налице предвидена хидроизолация на пода на
сутерена, съдът намира доводите на издателя на заповедта за незаконосъобразност
на строителните книжа на това основание за необосновани и недоказани в хода на
процеса.
Независимо от
горното, доколкото приетото от началника на РДНСК - Кърджали нарушение на чл.
142, ал. 5, т. 4 от ЗУТ и нарушение на чл. 22, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от
26.01.2021 г. за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, допуснато
при издаването на Разрешение за строеж № 189/11.11.2022
г., са доказани в хода на съдебното производство, настоящият състав приема, че
след като е съобразил това обстоятелство и на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ е
отменил издаденото Разрешение за строеж № 189/11.11.2022
г. на главния архитект на община Кърджали, с
което на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, на „ШНАШ“ ЕООД *** е дадено
разрешение за строеж на обект: „Многофамилна жилищна
сграда в УПИ ***, кв. *** по ПУП
на-ПРЗ на ***, ***, СГРАДА – А“, началникът на РДНСК – Кърджали е издал
законосъобразен и обоснован административен акт.
С оглед горното
следва да бъде постановено решение, с което бъде отхвърлено оспорването на „ШНАШ“
ООД ***, с ЕИК ***, срещу Заповед № ДК-11-К-5/29.11.2022 г., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която е
отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 189/11.11.2022 г. на главния архитект на община Кърджали, с което
на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, на „ШНАШ“ ЕООД *** е дадено разрешение за
строеж на обект: „Многофамилна жилищна сграда в УПИ ***, кв. *** по ПУП на-ПРЗ на ***, ***, СГРАДА
– А“.
При този изход на делото и предвид надлежно заявеното
искане за присъждане на разноски от юрисконсулт М., в полза на Дирекция
национален строителен контрол гр.София, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредба за изплащането на правната помощ,
следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв..
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ШНАШ“ ЕООД ***,
с ЕИК ***, срещу Заповед № ДК-11-К-5/29.11.2022 г., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която е
отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 189/11.11.2022 г. на главния архитект на община Кърджали, с което
на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, на „ШНАШ“ ЕООД *** е дадено разрешение за
строеж на обект: „Многофамилна жилищна сграда в УПИ ***, кв. *** по ПУП на-ПРЗ на ***, ***, СГРАДА – А“.
ОСЪЖДА
„ШНАШ“ ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Дирекция за национален и строителен контрол гр.София, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Председател: