№ 5
Гр. Силистра, 05 февруари 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония С., като разгледа
докладваното от съдията адм. д № 301 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е.В.В. с ЕГН – ********** *** против
Заповед № РД – 11 – 039 от 05. 11. 2019 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр.Силистра, с която на основание чл. 106,
ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение между страните поради
съкращаване на длъжността на жалбоподателя
- главен инспектор в ОДЗ, ГД
„Аграрно развитие“, с придобит ранг IV старши, считано от 05. 11. 2019 г.
Жалбоподателят твърди, че са налице основания за отмяна на
процесната заповед по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Акцентира, че с Решение № 53 / 25. 04. 2018
г., постановено от Административен съд Силистра по адм. д. № 27 / 2018 г. е
отменена заповедта за предходното му уволнение. След влизане в сила на
решението, в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, на 04. 11. 2019 г. в началото на работния ден жалбоподателят се е
явил в ОДЗ и е подал молба за възстановяване на предишната длъжност. Бил е
помолен да изчака, като в рамките на деня не е получил отговор на молбата си и
не е бил допуснат до работа. В началото на следващия работен ден отново се е
явил на работа. Тогава директорът на ОДЗ, в присъствието на двама свидетели, е
връчил на жалбоподателя Заповед № РД 11-038 от 05. 11. 2019 г. за назначаването
му като главен инспектор в ОДЗ, ГД „Аграрно развитие, като непосредствено след
това му е връчил предварително подготвената заповед за прекратяване на
служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността, предмет на
оспорване в настоящия процес. Жалбоподателят изтъква, че липсват фактически и
правни основания за прекратяване на служебното му правоотношение на посоченото
основание, тъй като не е налице реално съкращаване на длъжността. Счита, че
евентуално предприетите организационни промени в администрацията не
освобождават ответника да изпълни точно съдебното решение и в случая служебното
му правоотношение не е било възстановено във вида, в който е съществувало преди
отмяната на предходното уволнение. Счита, че действията на ответника заобикалят
законовите последици от отмяна на незаконосъобразен административен акт и пряко
нарушават правото му да бъде възстановен на предишната длъжност. По изложените
съображения моли обжалваната заповед да бъде отменена и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски, ведно със законната лихва върху тях, считано от
датата на извършването им до окончателното изплащане.
Ответникът, действащ чрез
процесуалния си представител по пълномощие Г. К. – директор на дирекция АПФСДЧР
при ОД“Земеделие“ гр. Силистра, изразява становище, че жалбата е неоснователна
и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното служебно
досие е обстоятелството, че между страните е съществувало служебно
правоотношение, по силата на което жалбоподателят е заемал длъжността „главен
инспектор“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ на Областна дирекция
„Земеделие“ – Силистра.
Първоначално служебното
правоотношение между страните е прекратено със заповед № РД-11-006 / 31. 01.
2018 г. на директора на ОД „Земеделие“- Силистра. Посочената заповед е оспорена
от служителя пред съда и с Решение № 53 / 25. 04. 2018 г., постановено от
Административен съд Силистра по адм. д. № 27 / 2018 г., същата е отменена.
Посоченото решение е потвърдено при касационното обжалване с Решение № 14227 /
24. 10. 2019 г. на ВАС по адм. № 7768 / 2018 г.
След влизане в сила на
съдебния акт, отменящ заповедта, и в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл Е.В. се е
явил в ОД „Земеделие“-Силистра и е подал
молба с вх. № ЧР-14-6 / 04. 11. 2019 г. за възстановяване на предишната
длъжност.
На следващия ден
непосредствено една след друга на жалбоподателя са връчени две заповеди –
заповед № РД-11-038 / 05. 11. 2019 г. на директора на ОД „Земеделие“- Силистра,
с която е назначен на длъжността „главен инспектор“ в ГД „Аграрно развитие“,
считано от 05. 11. 2019 г. (л. 27), и заповед № РД-11-039 / 05. 11. 2019 г. на
директора на ОД „Земеделие“- Силистра, с която служебното правоотношение е
прекратено, считано от 05. 11. 2019 г. поради съкращаване на длъжността (л. 26).
Въз основа на допълнителните
уточнения от процесуалния представител на ответника в с.з. на 16. 12. 2019 г.
става ясно, че заповед № РД-11-039 / 05. 11. 2019 г. е издадена въз основа на
ново длъжностно разписание от 01. 11. 2019 г., в което длъжността „главен
инспектор“ не фигурира и поради липса на длъжност, на която Е.В. да бъде
възстановен, служебното правоотношение е прекратено.
Бяха изискани длъжностните
разписания, действали от момента на първото уволнение на ищеца до
постановяването на оспорената заповед. Стана ясно, че длъжността „главен
инспектор“ в ГД „Аграрно развитие“ е преобразувана в длъжност „инспектор“ за
първи път с длъжностното разписание от 20. 03. 2018 г. До този момент по силата
на утвърденото длъжностно разписание от 20. 09. 2017 г. (л. 360 -361) в ГД
„Аграрно развитие“ са били предвидени две бройки „главен инспектор“ и една
бройка „инспектор“, като заета е била само едната длъжност „главен инспектор“.
С длъжностното разписание от 20. 03. 2018 г. двете длъжности „главен инспектор“
са преобразувани в „инспектор“, като от трите инспекторски длъжности са били
заети две. С ново длъжностно разписание,
в сила от 11. 06. 2019 г., едната инспекторска длъжност в ГД „Аграрно развитие“
е трансформирана в длъжността „старши инспектор“, а останалите две длъжности
„инспектор“ са непроменени, като и трите длъжности са заети. Последвало е
приемането на ново длъжностно разписание от 01. 11. 2019 г., като по него
липсват промени в инспекторските длъжности
в ГД „Аграрно развитие“. Изискани са и длъжностните характеристики за
длъжностите “инспектор“, „старши инспектор“ и „главен инспектор“, като при
съпоставката им се установява, че е
налице почти пълна идентичност между предвидените функции и задължения и единствените
различия, и то частични, са свързани с въведените минимални изисквания за
заемане на длъжността, които са по-високи за длъжностите „старши инспектор“ и
„главен инспектор“.
Оспорването на посочената
по-горе заповед за прекратяване на служебното правоотношение № РД-11-039 / 05.
11. 2019 г. е повод за инициирането на настоящото производство, в което съгласно
чл. 168 АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали актът е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на
закона.
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен орган по по арг. от чл. 108, ал.1 ЗДСл. и чл. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните
дирекции "Земеделие".
Същият е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа достатъчно фактически основания, които биха
могли да се подведат под съответната приложима правна норма и да служат за
изходна база за съдебна проверка за спазването на материалния закон.
При анализиране на
съдържанието на мотивите за прекратяване на служебното правоотношение се
установява, че то е извършено поради съкращаване на длъжността, т. е. на основание
чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Според съда посоченото основание не
е налице. На първо място следва да се подчертае, че последното длъжностно
разписание в ОД „Земеделие“ – Силистра, въз основа на което е извършено
прекратяването на процесното служебно правоотношение, е от 01. 11. 2019 г. и няма характер на ново спрямо
датата на възстановяване на жалбоподателя на работа със заповед № РД-11-038 / 05. 11. 2019 г.
Освен това в посоченото длъжностно разписание липсват каквито и да е промени в длъжностите
в ГД „Аграрно развитие“ – промените касаят други дирекции и служби. Няма данни
и доказателства за последващи длъжностни промени след датата на
възстановяването на жалбоподателя на работа. Съдебната практика е категорична и
безпротиворечива, че органът по назначаването не може да се позовава на
предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител
не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното
основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да съществува към момента на
издаване на административния акт. За съкращавано па длъжност би могло да се
говори, ако в конкретния случай след възстановяването на жалбоподателя на
длъжността, която е заемал, са настъпили промени в длъжностното разписание, в
резултат на които длъжността е престанала да съществува, като нормативно
определена позиция и като система от функции, задължения и отговорности,
респективно е намален броя на лицата, които упражняват тези функции (в този
смисъл Решение № 6913 от
2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2016 г., V о., Решение № 1031 от 24.01.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 6035/2018 г., V о., Решение
№ 6097 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9216/2018 г., V о. и много други).
Следва да се подчертае и
това, че за да е налице основанието на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, следва да се
установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена
позиция и система от функции, задължения и изисквания, не съществува или ако
длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното
изпълнение. В настоящия случай посочените изисквания не са изпълнени – и
четирите длъжностни разписания, приложени от ответника, предвиждат три инспекторските длъжности в ГД
„Аграрно развитие“ - съответно „инспектор“, „старши инспектор“ и „главен инспектор“, в различни комбинации. Следователно не може да се говори за
намаляване на броя на служителите. Освен това от приложените длъжностни
характеристики за изброените длъжности е видно, че те имат сходни и съпоставими функции, но
различни изисквания за заемането им. В
тази връзка и в изложения по-горе контекст не може да се счете, че длъжността на
жалбоподателя е престанала да съществува, още
повече че промяната в
изискванията за заемането ѝ не е равнозначно на премахването ѝ (в
този смисъл Решение № 11054 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2018 г.,
V о.).
Необходимо е да се коментира
също, че отмяната на предходната заповед за прекратяване на служебното
правоотношение има за последица възстановяването на служителя на заеманата
преди уволнението длъжност, по арг. на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. При това положение
за органа по назначаването възниква задължение да осигури на възстановения
служител възможност да изпълнява своите служебни задължения. В настоящия случай
органът вместо да изпълни влязлото в сила съдебно решение едновременно е издал
заповед за възстановяване на служителя № РД-11-038 / 05. 11. 2019 г., считано
от 05. 11. 2019 г., и заедно с това заповед № РД-11-039 / 05. 11.
2019 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106,
ал. 1, т. 2 ЗДСл. Формалното издаването на заповед на основание чл. 122, ал. 1
от ЗДСл., което е съпроводено с едновременно издаване на нова заповед за
прекратяване на служебното правоотношение на същия служител без той да е
възстановен на предишната заемана от него длъжност, на практика има правни последици
на неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Тези обстоятелства сочат на
извода, че оспорената заповед противоречи на целта на закона, тъй като
правомощията на органа по назначаването са упражнени превратно с оглед
заобикаляне законовите последици от отмяната на незаконосъобразен
административен акт и в нарушение на правото на незаконно уволнения служител да
бъде възстановен на предишната заемана от него длъжност (в този смисъл Решение
№ 11977 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2016 г.).
В заключение на изложеното се
налага извода, че оспорената заповед следва да се отмени като издадена в
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.
При този изход на спора в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски,
които съобразно представеният списък и приложените доказателства са в размер на
672. 00 лева. Настоящият състав намира, че направеното искане за присъждане на законната
лихва върху разноските, считано от датата на извършването им до окончателното
изплащане, е неоснователно. Изискуемостта на вземането за присъдени съдебни
разноски настъпва от влизане в сила на съдебния акт. Тъй като вземането е
безсрочно, за да бъде поставен длъжникът в забава и за да възникне отговорността му по чл. 86 ЗЗД, до него следва да се отправи покана, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. На този
етап забавата все още не е настъпила, поради което за нея не се дължи
обезщетение.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД – 11 –
039 от 05. 11. 2019 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, с която на основание чл. 106,
ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Е.В.В. с ЕГН – **********
***, считано от 05. 11. 2019 г., поради съкращаване на длъжността „Главен
инспектор“ в ОД „Земеделие“, ГД „Аграрно
развитие“.
ОСЪЖДА Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Силистра да заплати на Е.В.В.
с ЕГН – ********** *** разноски по делото в размер на 672. 00 (шестстотин
седемдесет и два) лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: