Р Е Ш Е
Н И Е
№ 280
07.10.2020г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в открито заседание на петнадесети септември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 195 по описа за 2020 г. на
Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка
с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба на Агенция за социално подпомагане - София, представлявана от Р.П.- изпълнителен директор, срещу Акт
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ-107-1148/31.12.2019
г., издаден от П.К.- главен инспектор, потвърден с Решение № 12-07-14#1/13.03.2020 г. на директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич.
Оспорващият
счита, че актът за установяване на задължения за данък върху недвижимите имоти
и такса битови отпадъци е неправилен, незаконосъобразен, като издаден от некомпетентен
орган, в нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон.
В жалбата са изложени оплаквания, че Агенция за социално подпомагане подпомага
гражданите и натоварването на бюджета й с допълнителни лихви и завишени
стойности на таксата смет водело до повишаване риска за финансова стабилност на
поделенията й, което рефлектирало върху гражданите на територията на общината,
обслужвани от агенцията. Община Добрич не била предприела действия през
годините за надлежно уведомяване на Агенцията за дължимите вземания по ЗМДТ и с
издаването на акт за установяване на задължения собственикът на имота се
опитвал да черпи права от своето бездействие. Изразява „принципно“ несъгласие с
начина, по който е формирана дължимата сума за такса „Битови отпадъци“ без да е
определено колко се дължи за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битови отпадъци в депа, както и за поддържане на чистота на
териториите за обществено ползване. Прави оплакване, че не ставало ясно защо
ТБО е определена на база данъчната оценка на имота, който бил нежилищен, а не в
зависимост от броя и вида на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци. Оспорва
и начисляването на лихви от 2014 г. с аргумента, че то противоречи на духа и
целта на закона и че задълженията за лихви са погасени по давност, доколкото
Агенцията не била изпаднала в забава. Възразява, че в Договор № ИБЗ-18-35,
сключен между Агенцията и Община град Добрич, не било посочено, че Агенцията
следва да плаща и данъци за недвижимия имот. В съдебно заседание Агенцията се
представлява от юрисконсулт Ф.Ш., която заявява, че поддържа жалбата и моли
актът да бъде отменен поради съществени процесуални нарушения при съставянето
му и поради липса на мотиви. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Директорът
на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич, Добринка Стоилова,
чрез процесуалния си представител главен инспектор, Г.К., правоспособен юрист,
оспорва жалбата като недоказана и неоснователна и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки по делото изразява становище
за законосъобразност на оспорения АУЗ и моли жалбата да се отхвърли.
Административен съд – Добрич, след като
обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, извърши проверка на
основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения
административен акт, счита жалбата за допустима, а разгледана по същество, за неоснователна
по следните съображения:
От
фактическа страна приема за установено, че оспореният Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗ-107-1148/31.12.2019 г. е издаден от П.К.-
главен инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич,
определена за орган по приходите в общината със Заповед № 17 от 09.01.2019 г.
на кмета на Община град Добрич.
Актът е издаден служебно в
производство по чл.107, ал.3 от ДОПК и с него са установени неплатени публични
общински вземания за периода 01.01.2014 – 31.12.2019 г. за данък недвижими
имоти (ДНИ) в размер на 2 998, 65 лева и лихви за просрочие към 31.12.2019
г. в размер на 863,01 лева и такса за битови отпадъци ( ТБО) в размер на
16 146,08 лева и лихви за просрочие към 31.12.2019 г. в размер на
4 647,07 лева.
От справка, обективирана в писмо с вх. № 1435/24.06.2020 г. стр.93 и сл., се
установява, че ТБО е определена в размер на 7 промила върху стойността на
имота, от които за сметосъбиране и сметоизвозване – 5,7 промила, за
обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения – 0,2 промила и за
поддържане чистота на териториите за обществено ползване - 1,1 промила.
Посочено е, че данъчната оценка на имота през 2014 г. е 386 267,27 лева, а за
периода 2015 -2019 г., 384 061,17 лева и че задълженията на ползувателя АСП са
определени по реда на чл.21, ал.1 от ЗМДТ въз основа на по-високата измежду
двете стойности (отчетна стойност и данъчна оценка), която в случая е данъчната
оценка. В табличен вид за всяка година поотделно от процесния период 01.01.2014
– 31.12.2019 г. е посочен размерът на ТБО за всяка услуга поотделно, както
следва: ТБО за периода на 2014 г. за сметосъбиране и сметоизвозване 2 201,73
лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа 77,25 лв., за поддържане чистота
на териториите за обществено ползване 426,90 лв., а за останалите години 2015 – 2019 г. задълженията за ТБО са в един и
същ размер - сметосъбиране и
сметоизвозване 2 189,16 лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа 76,81
лв., за поддържане чистота на териториите за обществено ползване 422,47 лв.
В АУЗ е посочено, че Агенцията за
социално подпомагане е определена като задължено лице въз основа на декларация
по чл.14 от ЗДМТ с № ********** от 30.12.2019 г., която в случая е подадена от
собственика на имота, Община град Добрич.
От данните по делото е видно, че
Агенцията е ползувател на административна сграда, частна общинска собственост,
находяща се в гр.Добрич, б ул.“Добруджа“ № 8А, с кад. идентификатор
72624.619.14 по ККР на гр.Добрич, представляващ административна сграда.
Сградата е предоставена от Община
Добрич на Агенция за социално подпомагане с договор за безвъзмездно ползване от
13.09.2011 г. за
срок до 31.12.2018 г. Със Заповед № 1223 от 24.10.2018 г. кметът на общината е наредил
сключването на нов договор и на
14.11.2018 г. е сключен Договор № ИБ3-18-35, с която на Агенцията е предоставена
за безвъзмездното управление със срок от 10 г. до 31.12.2028 г. административна
сграда в гр.Добрич, бул.“Добруджа“ № 8а, представляваща имот частна общинска
собственост с идентификатор 72624.619.14 с обща площ от 1 218,80 кв.м.,
състояща се от едноетажен корпус (блок А) с площ от 288,80 кв.м., триетажен
корпус (блок Б) с площ от 320 кв.м., вход към триетажния корпус с площ от 18,
кв.м и изби с площ от 592 кв.м.
На 31.12.2019 г. е издадена Покана
за доброволно изпълнение на АУЗ и е изпратено съобщение.
Актът е съобщен на 07.01.2020 г.
и е обжалван по административен ред с жалба с вх. № 12-07-14/22.01.2020 г., по
която директорът на Дирекция „МДТ“ е постановил Решение № 12-07-14#1/13.03.2020
г., с което е потвърдил изцяло оспорения АУЗ. Решението е съобщено на 20.03.2020
г.
Жалбата срещу потвърдения АУЗ е
подадена на 08.04.2020 г., в период, в който сроковете не текат, поради обявеното
с решение от 13.03.2020 г.на Народното събрание извънредно положение.
От доказателствата се установява
също, че ползувателят на имота, Агенцията за социално подпомагане, не е
подавал декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ, затова такава е подадена на
30.12.2019 г. от собственика на имота, Община град Добрич, представлявана от
кмета, представена на л.96 и сл. от делото.
В декларацията е посочена
отчетната стойност на имота, общо в размер на 139 234,31 лева и че
сградата е за нежилищни нужди.
За
доказване реалното предоставяне на
услугите, за които се събира ТБО, ответникът представя заповедите на кмета за
определяне на границите на районите, в които е организирано сметосъбиране и
сметоизвозване на битовите отпадъци и графична част-карта на град Добрич, от които
се установява, че процесният имот попада във втори район, определен от кмета за
организирано осъществяване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на
битови отпадъци до депа.
По делото не се спори, че за територията на
град Добрич до началото на 2015 г. (за процесния период 01.01.2014-28.02.2015 г. ) функционира
депо за битови отпадъци в с.Богдан, след което и към настоящия момент
функциониращо е новото депо в с.Стожер, което е видно и от приетите по делото
писмени доказателства.
По делото
са представени справки за приетите отпадъци от територията на Община град
Добрич за периода 2014-2019 г., издадени от ръководителя на Регионалното депо в
с.Стожер и от главен експерт в дирекция „ИОС“ за 2014 г. От договорите, сключени през процесния период
със сметопочистващи фирми за сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците до
депо, както и за почистване на улици, тротоари и места за обществено ползване се
установява, че общината е организирала
предоставянето на услугите, за които се събира ТБО.
Като
доказателство по делото са приети 6 тома
ежедневни двустранни протоколи, контролни листи и отчети, съставяни през
процесния период във връзка с предоставяне на услугата „поддържане чистота на
териториите за обществено ползване“. Представени са и протоколите от
заседанията на Общински съвет град Добрич, на които са приети План-сметките за
разходите за услугите, за които се събира такса „Битови отпадъци“ и
определянето на нейния размер.
Жалбоподателят
не оспорва представените доказателства, установяващи предоставянето на
услугите, за които се събира ТБО, но възразява, че актът е издаден при
съществени процесуални нарушения и е немотивиран. По отношение на ДНИ и ТБО
счита, че неправомерно са му начислени лихви за забава. Прави възражение за
погасителна давност за задълженията за 2014 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата от правна страна за
неоснователна.
Актът е
издаден от компетентен орган, видно от Заповед № 17/09.01.2019 г., с която
кметът на основание чл.4, ал.4 във вр. с ал.1 и ал.3 от Закона за месните
данъци и такси (ЗМДТ) е възложил на издателя на оспорения АУЗ, П. К., правата и
задълженията на орган по приходите в производствата по установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци и такси.
Актът
отговаря на изискванията за форма на административен акт. Съдът не установи
съществени процесуални нарушения в производство по издаването му.
Актът е
издаден на валидно правно основание. Разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК
определя, че акт може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации,
след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация
или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая се
установява, че актът е издаден, тъй като задълженията за ДНИ и ТБО не са
заплатени в сроковете по чл.28, ал.1 от ЗМДТ.
Актът е подписан
и от съдържанието му може да се установи какво е основанието и какъв е размерът
на дължимите публични общински задължения.
В
производството по административно обжалване на акта е постановено решение, в
което директорът на Дирекция „МДТ“ при Община град Добрич е изложил всички
правни и фактически основания, от които може да се разбере какви са
съображенията на органи по приходите да издадат акт за установяване на
задължения за ДНИ и ТБО в посочените размери, както и какви са основанията
Агенцията за социално подпомагане да бъде определена като данъчно задължено
лице. Нормата на чл.107, ал.2 ДОПК изрично предвижда правото
да се поиска и да се получи справка за начина, по който е изчислено
задължението, вкл. и дължимите лихви. По делото не се представят данни, че допълнителна
информация е поискана, но не е предоставена на Агенцията.
Процесуалният представител на жалбоподателя
възразява, че са допуснати съществени процесуални нарушения, понеже Агенцията не
била уведомена за откриване на производство по издаване на акт по чл.107, ал.3
от ДОПК.
Основанията, редът и
начинът на определяне на ДНИ се съдържат в
чл. 10 – чл.28 от Закона за месните данъци и такси, а тези за определяне
на ТБО в
чл. 62-64, чл. 66-69 и чл. 71 от ЗМДТ, като задълженията се установяват
по правилата на ДОПК. По отношение на таксата за битови отпадъци приложими са и
правилата в Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на
Община град Добрич, приета с решение на Общински съвет град Добрич на основание
чл.9 от ЗМДТ.
Съгласно чл.107, ал.3
от ДОПК, акт може да се издаде и служебно, както е сторено в настоящия случай,
понеже не е подадена декларация и задължението не е платено в дължимите
срокове.
По делото се
установи, че процесният имот е частна общинска собственост и е предоставен за
безвъзмездно управление на Агенция за социално подпомагане през 2011 г. като в
договора от 2011г. (л.39) е посочено изрично, че имотът е частна общинска
собственост.
Установява се, че
Агенцията не е подавала декларации пред органите по приходите в качеството си
на задължено лице по см.на чл.11, ал.5 от ЗМДТ.
Съгласно цитираната разпоредба за имот - държавна или
общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен
за управление. Редът по чл.107, ал.3 от ДОПК за издаване на акт за установяване
на публично вземане не предвижда участие на задълженото лице в производството
по установяване на задълженията, а в случай на неподаване на декларация,
производството се развива служебно.
Задълженията за данък и за такса възникват по силата на закона, с осъществяване на предвидените в
хипотезата на правната норма факти - наличието на определеното в закона
качество на обекта и субекта, на изискуемета правна връзка между тях; за
таксата - наличието на предпоставките по чл. 62 и чл. 63 от ЗМДТ.
В чл. 15 от ЗМДТ е установен началният момент, от който възниква задължението за ДНИ. Според чл.19 от ЗМДТ
данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал.
1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март
на същата година.
Съдът намира, че е допуснато
процесуално нарушение на чл.19 от ЗМСМА, заради липсата на данни до
жалбоподателя да са изпращани съобщения за размера на дължимите данъци и такси, но това нарушение не може да се квалифицира
като съществено и да бъде основание за отмяната на акта. Възникването и
изпълнението на задълженията за заплащане на данъка за недвижими имоти и такса
битови отпадъци е по силата на закона, а не в зависимост от нарочен акт на
общината, поради което съобщаването по чл.19 от ЗМДТ няма правопораждащ ефект,
а има само информативен характер
Оспореният акт е съобразен с
материалния закон.
Относно възражението за
недължимост на начислените лихви
Жалбоподателят възразява, че не
дължи заплащането на лихви, понеже така се натоварвал бюджетът на Агенцията и
това щяло да се отрази на нейната работа, вкл. и спрямо гражданите на Община
град Добрич. Това възражение не е основано на правни аргументи. По делото няма
данни имотът да не подлежи на облагане с данък, нито оспорващият да е освободен
от облагане с ДНИ и ТБО.
Агенция за социално подпомагане
дължи заплащането на ДНИ и ТБО по силата на чл.11, ал.5 от ЗМДТ в качеството си
на лице, на което имот частна общинска собственост е предоставен за управление.
Съгласно чл.64 от ЗМДТ, таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за
имотите на територията на общината
Обстоятелството, че в договора за
предоставяне на имота за управление на Агенцията не е упоменато задължението й
да заплаща ДНИ и ТБО не прави тези задължения недължими, тъй като те не са
обусловени от волята на страните по договора, нито от волята на собственика на
имота, а са възникнали по силата на закона по отношение на данъка и за
предоставянето на услуга по отношение на ТБО.
По делото не се спори, че за
процесния период от 6 години ( 2014 -2019 г.) Агенция за социално подпомагане
не е заплащала на общината нито ДНИ, нито ТБО. Сроковете за заплащане на данъка
върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци са регламентирани в закона
(чл.28 ЗМДТ), поради което при неплащане им в срок задълженото лице изпада в
забава и дължи лихва. Невнесените в срок местни данъци и такси, по силата на
чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, вр. чл. 9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона
за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Жалбоподателят възразява по
принцип срещу начисляването на лихви като не прави конкретни доказателствени
искания с цел да се установи тяхното неправилно определяне. Лихвите са изчислени върху размера на главницата на
дължимите ДНИ и ТБО по правилата на чл.4, ал.2 и чл.9б от ЗМДТ към датата на
издаване на акта и възраженията за тяхната недължимост съдът приема за
неоснователни.
Относно възражението за изтекла
погасителна давност за задълженията за ДНИ и ТБО за 2014 г.
Възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. По силата на
цитираната норма задълженията на Агенцията за ДНИ и ТБО за 2014 г. стават
изискуеми от 01 януари 2015 г. и могат да се събират принудително в посочения
пет годишен срок, който изтича на 01
януари 2020 г. В случая оспореният АУЗ е издаден на 31.12.2019 г., т.е. преди
погасяването по давност на възможността за принудително събиране на дължимите
публични общински задължения, с което давността е прекъсната.
Неоснователно е и възражението,
че като основа за определянето размера на данъка и таксата е послужила
данъчната оценка на имота. От доказателствата по делото е видно, че имотът е
административна сграда, т.е. е нежилищен и че данъчната му оценка е по-висока
от балансовата стойност. Законосъобразно ответникът е определил размера на
задълженията въз основа на данъчната оценка, тъй като нормите на чл.19 и чл.21,
ал.1 от ЗМДТ, определят, че данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи,
а данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между
отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2.
Всички представи по делото
доказателства установяват, че общината е предоставяла през процесния период услугите,
за които се събира ТБО. Конкретни искания за установяване на фактическа
обстановка, различна от приетата в АУЗ и решението, с което той е потвърден,
жалбоподателят не прави. Не твърди също, че някоя от услугите за ТБО не е
предоставена от общината.
Няма данни данъчно задълженото
лице да е подало декларация в общината, че желае размерът на таксата да се
определя в зависимост от броя и
вида на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци и затова възражението му в
този смисъл е също неоснователно.
Поради липса на доказателства за
допуснати нарушения на материалния закон при определяне размера на дължимите от
жалбоподателя ДНИ и ТБО, съдът намира, че оспореният акт е съобразен с
материалния закон. Жалбата като неоснователна, следва да се отхвърли.
При този изход от спора на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.143, ал.4 от АПК, определено по реда на чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.1,
т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1 104,32 лева, определен върху размера на
главницата на дължимите публични общински задължения.
Така мотивиран и на
основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал.
1, изречение трето от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Агенция за социално подпомагане - София, представлявана от Р.П.-
изпълнителен директор срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3
от ДОПК № АУЗ-107-1148/31.12.2019 г., издаден от П.К.- главен инспектор,
потвърден с Решение № 12-07-14#1/13.03.2020 г. на директора на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община град Добрич.
ОСЪЖДА Агенция за
социално подпомагане - София, представлявана от Р.П.- изпълнителен директор ДА
ЗАПЛАТИ на Община град Добрич сумата от 1 104, 32 лева (хиляда сто и
четири лева и тридесет и две стотинки) разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд чрез настоящия съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: