№ 173
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000439 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260039/22.03.2021 година, постановено по т. дело №
175/2020 година по описа на Окръжен съд – Хасково, е отхвърлен
предявеният от Г. АНГ. Г., ЕГН **********, с адрес град Б., ж.к. „С.“ № 66,
ет. 13, ап. 49, против К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес село К., ул. „П.“ № 3,
иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 535 от ТЗ, за сумата
от 80 000 лева, произтичаща от запис на заповед от 19.04.2019 година. Осъден
е Г. АНГ. Г. да заплати на К. Д. Г. направените разноски за производството по
делото пред първата инстанция в размер на 3890 лева.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Г. АНГ. Г. с оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност. Оспорени са изводите на
първоинстанционния съд за нищожност на записа на заповед поради липса на
надлежно определен падеж. Във въззивната жалба е посочено, че падежът е
ясно посочен - 31.12.2019 година и че дори да има непълнота в
1
съдържанието, е приложима разпоредбата на чл. 536 ал. 2 от ТЗ, според която
запис на заповед без посочен падеж е платим на предявяване. Оспорени са и
изводите за унищожаемост на записа на заповед на основание чл. 29 ал. 1 от
ЗЗД – поради измама, като се твърди, че незаконосъобразно такава била
приета само в мотивите, но нямало диспозитив. Неправилно било прието от
съда, че у ответницата е създадена невярна представа, че записа на заповед
няма да бъде използван, от майката на ищеца, която била трето за спора лице.
Твърди се, че отказът да се използва записа на заповед бил отказ от права,
който според ищеца бил нищожен и че въвеждането в заблуждение на
ответницата с оглед нейното образование и работа било невъзможно, както и
че при нотариалната заверка на подписа й под записа на заповед ответницата
е била наясно с последиците от неговото подписване. Във въззивната жалба е
посочено, че изводът на съда за наличие на каузално правоотношение във
връзка с издадения запис на заповед е правилен, но неправилно било прието,
че записът на заповед обезпечава поетото от ответницата задължение да
предаде на ищеца получената цена от последваща продажба на имотите. Така
въведеното от ответницата каузално правоотношение според жалбоподателя
било неприемливо, като действителното каузално правоотношение се
изразявало в продажба на имотите, без да се заплати договорената цена от
ответницата и нейния съпруг, като записът на заповед обезпечавал
плащането на дължимата сума. Искането е за отмяна на решението на
първоинстанционния съд и постановяване на ново по същество, с което да се
уважи предявеният иск, като се присъдят на жалбоподателя разноски за двете
инстанции.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответницата К.
Д. Г. с изразено становище за нейната неоснователност и искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция. Становището е на първо
място за законосъобразност на изводите на съда за нищожност на записа на
заповед поради липса на надлежно определен падеж. Освен това съдът
правилно приел унищожаемост на записа на заповед поради измама.,
изразяваща се в това, че ответницата е била подведена да го подпише, след
като била убедена при издаването му, че той няма да породи правните си
последици и да бъде използван. Ответницата поддържа както пред първата,
така и пред въззивната инстанция, че записът на заповед е във връзка със
2
сключената на 19.04.2019 година сделка покупко-продажба на недвижим имот
с нотариален акт № .... година. Сключването на тази сделка било извършено,
за да се осуети възможността за насочване на принудително изпълнение
върху недвижимия имот – неин предмет, за задължения на майката на
прехвърлителя К.Д., с уговорката, че имотът ще бъде продаден и получените
средства ще бъдат предадени от ответницата на ищеца. Записът на заповед
бил подписан, за да се гарантира ищецът, че имотите ще бъдат продадени на
трето лице за сума, не по-малка от 80000 лева и че получената сума ще му
бъде предадена. Твърди се, че липсват каквито и да е доказателства записът
на заповед да обезпечава заплащането на цената по сделката, сключена с
нотариален акт № .... година, и то в размер на 80 000 лева, различна от
записаната в нотариалния акт сума от 9990 лева. Становището на
ответницата е, че тя не е заплатила сумата от 9990 лева, тъй като не е имала
намерение да придобива собствеността върху имотите. Тази сума в пъти под
данъчната оценка на имотите била избрана и записана в нотариалния акт по
искане на ищеца, за да се създаде привидност за покупко-продажба пред
кредиторите на майката на ищеца К.Д., а от друга страна – за да се избегнат
ограниченията на Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Пред въззивната инстанция не са допуснати и събирани нови
доказателства.
Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира, че въззивната жалба е
процесуално допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно
обжалване, а именно от ищеца в първоинстанционното производство срещу
решението, с което е отхвърлен предявеният от него иск. При подаване на
въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна като
подадена срещу решение, което е правилно като краен резултат, поради което
следва да бъде потвърдено.
Пред Хасковския окръжен съд по т. дело № 175/2020 година е
предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от
ГПК. Искът е предявен от Г. АНГ. Г. след подадено възражение по чл. 414 от
ГПК от К. Д. Г. и е допустим. Той има за предмет установяване
съществуването на вземането на ищеца по запис на заповед от 19.04.2019
3
година, за което са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
на основание чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 182/2020
година по описа на Районен съд – Д. за сумата от 80 000 лева.
Както във възражението по чл. 414 от ГПК, така и в писмения отговор
на исковата молба ответницата К. Д. Г. поддържа, че записът на заповед, въз
основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е
нищожен поради липса на валидно определен падеж.
От процесния запис на заповед е видно, че под наименованието е
посочен падеж: 31.12.2019 година. След това в съдържанието на ценната
книга освен посочения падеж е отразено, че К. Д. Г. в качеството на издател
неотменно и безусловно, при предявяване, без протест и разноски, се
задължава да заплати до 31.12.2019 година на Г. АНГ. Г. или на негова
заповед сумата от 80 000 лева.
Този запис на заповед не е редовен от външна страна, доколкото в него
има едновременно посочване на два падежа: на конкретна дата – 31.12.2019
година, както и втори падеж – при предявяване. Такъв запис на заповед не
поражда действие с оглед императивния характер на нормите, уреждащи
формата и реквизитите на записа на заповед като ценна книга – чл. 535 от ТЗ
във връзка с чл. 537 от ТЗ и чл. 486 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Съгласно чл. 535 т. 3
падежът е елемент от задължителното съдържание на записа на заповед, като
той трябва да бъде определен по един от посочените в чл. 486 ал. 1 от ТЗ.
Едновременното посочване на два различни падежа, както е в настоящия
случай / по чл. 486 ал. 1 т. 1 – на предявяване и по чл. 486 ал. 1 т. 4 – на
определен ден/, води до нищожност на менителницата съгласно чл. 486 ал. 2
от ТЗ. В тази насока е и непротиворечивата съдебна практика – решение №
168/07.11.2013 година по т.д. 678/2013 година на І т.о. на ВКС; решение №
201 от 02.08.2018 година по т.д.1703/2017 година на І т.о. на ВКС.
При наличие на два падежа, вписани в записа на заповед, не може да
бъде споделено становището на процесуалния представител на ищеца,
свързано с приложението на разпоредбата на чл. 536 ал. 2 от ТЗ в
отношенията между страните. Тази разпоредба е приложима тогава, когато в
записа на заповед не е посочен падеж, като се смята, че тогава той е платим на
предявяване. В случая не сме пред такава хипотеза, а става дума за посочени
два различни падежа, при което записът на заповед е нищожен.
4
При извод за нищожност на записа на заповед, сумата по него не се
дължи от ответницата К. Д. Г., респ. предявеният положителен установителен
иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК от Г. АНГ. Г. е неоснователен.
За пълнота на изложението съдът ще се произнесе и по въпроса за
дължимостта на исковата сума с оглед твърденията на страните за наличие на
каузални правоотношения помежду им и обезпечителния характер на записа
на заповед, свързан с тези правоотношения.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 19.04.2019 година с нотариален акт № 156 том 1 рег. № 2364 дело
№ 145/2019 година на Нотариус Р.С. с рег. № .... ищецът Г. АНГ. Г. и неговата
съпруга Т.М. Г., както и Е.Я.П. и Д.С.П., представлявани с пълномощно от Г.
АНГ. Г., са продали на ответницата К. Д. Г. и нейния съпруг Г.Н. Г. два
недвижими имота, подробно описани в нотариалния акт. Става дума за УПИ
... в кв. 49 по плана на село К., община Д. с площ от 885,927 кв. метра, ведно с
построените в него жилищна сграда с площ от 200 кв. метра, гараж с площ от
30 кв. метра, търговски обект с площ от 100 кв. метра и второстепенна сграда
с площ от 25 кв. метра, с данъчна оценка 23422,30 лева. Вторият недвижим
имот е УПИ ... с площ от 773,806 кв. метра в кв. 49 по плана на село К., с
данъчна оценка 3493,80 лева. В нотариалния акт е отразено, че общата
продажна цена на двата недвижими имота е 9990 лева, която сума е изплатена
напълно и в брой на продавачите при сключването на сделката.
Процесният запис на заповед е с нотариална заверка на подписа на
издателя К. Д. Г., направена на същата дата – 19.04.2019 година. От
показанията на разпитания в качеството на свидетел нотариус Р.С. се
установява, че той си спомня, че след подписването на нотариалния акт за
сделката страните първо са излезли от кантората му, след което са се върнали,
за да подпишат записа на заповед.
Тези обстоятелства, наред с въведените в процеса твърдения на
страните дават основание да се приеме , че записът на заповед, макар и
абстрактна сделка, има обезпечителен характер и е във връзка със
съществуващи каузални правоотношения.
Твърденията на ищеца и на ответницата досежно действителни
каузални отношения между тях, задълженията по които са обезпечени с
5
подписването на записа на заповед се разминават.
Ищецът поддържа, че записът на заповед е подписан като обезпечение
на задължението за заплащане на действително уговорената цена по
описаната по-горе сделка покупко-продажба от 80 000 лева, която не му била
заплатена, включително и до размера на посочената в нотариалния акт цена
от 9990 лева.
Според ответницата сделката покупко-продажба е симулативна,
страните никога не са целели постигането на нейния вещноправен ефект, а
сделката е сключена, за да се избегне насочване на принудително изпълнение
върху двата недвижими имота от кредитори на майката на ищеца К.Г.Д.,
каквото било възможно поради наличие на нейни задължения и поради
обстоятелството, че тя придобила права върху тези имоти по наследство от
своята майка, които впоследствие дарила на своя син Г. АНГ. Г., а дарението
като безвъзмездна сделка можело да се атакува от кредиторите. Според
ответницата тя сключила продажбата, за да помогне на ищеца, с когото били
трети братовчеди и на неговата майка, като действителната уговорка била тя
да продаде недвижимите имоти на трети лица, след което да предаде на
ищеца получената от продажбата сума. Ответницата твърди, че с оглед на
тези отношения между страните е била въведена в заблуждение да подпише
записа на заповед от страна на майката на ищеца, която искала да е сигурна,
че след продажбата на трети лица сумата ще бъде предадена от ответницата
на ищеца, като й заявила, че няма да се ползва от правата по записа на
заповед, докато не бъдат продадени имотите на трети лица.
Твърденията на ищеца, че става дума за действителна сделка покупко-
продажба, по която вписаната в нотариалния акт цена е симулативна, а
действителната такава е 80 000 лева, не са подкрепени по делото с никакви
доказателства. Напротив, от събраните доказателства, по-конкретно от
показанията на свидетелите Д.К.П. и Г.Н. Г., съответно майка и съпруг на
ответницата К.Г., се установяват нейните твърдения. Вярно е, че двамата
свидетели са близки роднини на ответницата, поради което съдът взема
предвид възможната заинтересованост на техните показания. Доколкото
обаче липсват каквито и да било други доказателства, които да ги
опровергават от една страна, а от друга – доколкото те съответстват на
събраните по делото писмени доказателства, съдът ги възприема.
6
И двамата свидетели установяват, че целта на сключения договор за
покупко-продажба е била да се прехвърли на трето лице собствеността върху
двата недвижими имота, за да не може да се насочи върху тях изпълнение за
задълженията на майката на ищеца К.Д.. Ответницата се съгласила да
сключи сделката като приобретател, за да помогне на ищеца, с когото били
братовчеди и на неговата майка, с уговорката, че ще продаде имотите и ще
предаде парите на ищеца. Ответницата нямала намерение и нужда да
придобива собственост върху имоти в село К., където притежавала такива.
По делото пред първата инстанция е представено удостоверение от
Централен кредитен регистър на БНБ, в което се съдържа информация за
кредитните договори, сключени от К.Д. през периода от 30.11.2015 година до
31.10.2020 година, от което е видно, че още към 30.11.2015 година и до
31.10.2020 година тя има просрочени задължения по договор за кредит от
05.01.2015 година. Установено е също от съдебните удостоверения, издадени
от Камарата на частните съдебни изпълнители, че срещу К.Д. има образувано
изпълнително дело още през 2013 година под № 20138040401112 на ЧСИ
Д.Н. с рег. № ..., по което размерът на дълга към 25.02.2021 година е общо
33717,26 лева. Тези писмени доказателства са в съответствие със
свидетелските показания, обсъдени по-горе и с твърденията на ответницата за
наличие на задължения на майката на ищеца, заради които тя е искала да
прехвърли имотите, за да не се насочи върху тях принудително изпълнение.
Представеното пред въззивната инстанция писмено доказателство –
удостоверение от ЧСИ Д.Н., в което е отразено, че посоченото изпълнително
дело е прекратено на 12.04.2021 година на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК
– поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, е без значение по настоящия спор. От
значение по делото са доказателствата, свързани с действителните отношения
между страните към момента на сключване на договора за покупко-
продажба, респ. подписването на записа на заповед - 19.04.2019 година, към
който момент е безспорно наличието на задължения и висящо изпълнително
дело с длъжник К.Д..
По отношение на двата процесни недвижими имота, които са
продадени на ответницата и нейния съпруг от сина на К.Д. - ищеца Г.Г., по
делото е установено, че 1/2 ид. част от тези имоти К.Д. е получила по
наследство от своята майка Е.Н.А., починала на 30.12.2018 година.
7
Наследодателката Е.Н.А. и нейният съпруг Г.А.А. са придобили двата
процесни имота с покупко-продажба, сключена с нотарален акт № .... дело №
343/2003 година от 23.06.2003 година на Нотариус с рег. № .... Няколко дни
след смъртта на Е.А. нейната дъщеря К.Д., легитимирайки се с този
нотариален акт от 2003 година и с удостоверение за наследници, дарява с
нотариален акт № ... дело № 1/2019 година от 04.01.2019 година на Нотариус
с рег. № .... наследствената си 1/2 ид. част от тези имоти на своя син Г. АНГ.
Г.. Установено е, че към този момент тя има задължения по договор за кредит
и срещу нея е образувано изпълнително дело. Доколкото дарението е
безвъзмездна сделка, кредиторите на дарителката разполагат с възможността
много по-лесно с оглед разпоредбата на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД да прогласят
относителната му недействителност по отношение на себе си и да насочат
принудителното изпълнение върху тези имоти. Тази законова възможност,
както и показанията на разпитаните свидетели П. и Г. за сключване на
сделката покупко-продажба с ответницата, за да помогне на своите близки
чрез осуетяване на принудителното изпълнение върху имотите подкрепят
изводите за привиден характер на сделката покупко-продажба.
Анализът на свидетелските показания дава основание да се приеме, че
действителните отношения между ищеца и ответницата К.Г. са такива по
договор за поръчка, при който ответницата следва да продаде имотите, на
които е станала привидно собственик и да отчете получените средства на
действителния собственик. И двамата свидетели твърдят, че такива са били
уговорките, че ответницата и нейният съпруг са търсили купувач на имотите,
като са положили усилия да ги преведат в по-добър вид, но че такъв не се
явил. Установено е, че К.Д. се е обаждала на майката на ответницата
/свидетелката Д. П./ по телефона и се е интересувала продаден ли е имота,
като настоявала продажбата да бъде на цена не по-ниска от 80 000 лева.
Свидетелят Г. установява, че К.Д. - майка на ищеца, е била тази, която е
помолила ответницата да й помогне, заради задълженията, които има към
някаква фирма, като продаде имота и предаде парите на ръка на сина й, като
предложила да се сключи формално сделката покупко-продажба, тъй като с
пълномощни нещата били по-сложни. Цената от 80 000 лева, на която да се
продадат имотите от ответницата, била определена от К.Д. и тя държала на
тази продажна цена, която според свидетеля била твърде висока с оглед
състоянието на къщата.
8
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за симулативния
характер на сделката покупко-продажба е и безспорното между страните
обстоятелство, че макар в нотариалния акт да е вписано реално заплащане на
уговорената продажна цена от 9990 лева, такава или каквато и да било друга
сума не е заплатена от вписаните като купувачи лица.
По отношение на записа на заповед свидетелят Г. установява, че
съпругата му го е подписала по настояване на К.Д., за да е сигурна, че след
продажбата на имотите сумата ще бъде предадена от ответницата на ищеца,
като тя уверявала ответницата, че са близки хора и че записът на заповед
няма да бъде използван. При тези показания съдът намира, че не става дума
за измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД, изискваща умишлено въвеждане в
заблуждение, за да се сключи сделката. Както от твърденията на самата
ответница, така и от доказателствата се установява, че тя е подписала записа
на заповед със съзнанието, че става дума за обезпечение на задължението да
отчете на ищеца парите, които ще получи след продажба на имотите на трети
лица, т.е. липсва заблуждение у нея относно действителните отношения с
ищеца и обезпечителния характер на записа на заповед. Очакванията й,
дължащи се на отправените обещания, че този запис на заповед няма да бъде
използван, не представляват умишлено въвеждане в заблуждение, за да го
подпише.
Въпреки изводите за липса на измама, съдът намира, че ответницата
не дължи сумата по записа на заповед поради неговата нищожност.
Дори записът на заповед да не беше нищожен, при така установените
по делото действителни отношения между страните, съдът счита, че
вземането по записа на заповед не следва да бъде признато за съществуващо
и подлежащо на изпълнение. Установена е по делото с обсъдените по-горе
доказателства обезпечителната функция на записа на заповед, свързана с
изпълнение на задължението на ответницата да предаде / отчете/ получената
сума, след като продаде на трети лица имотите, които са й прехвърлени
привидно с договора за покупко-продажба от 19.04.2019 година. Падежът на
задължението на ответницата по каузалното отношение не е настъпил към
твърдения от ищеца падеж по записа на заповед – 31.12.2019 година , поради
което не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по записа на заповед,
който обезпечава това конкретно задължение.
9
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.
422 ал. 1 от ГПК е неоснователен, а първоинстанционното решение, с което
той е отхвърлен, следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата
направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 4500
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039/22.03.2021 година,
постановено по т. дело № 175/2020 година по описа на Окръжен съд –
Хасково, с което е отхвърлен предявеният от Г. АНГ. Г., ЕГН **********, с
адрес град Б., ж.к. „С.“ № 66, ет. 13, ап. 49, против К. Д. Г., ЕГН **********, с
адрес село К., ул. „П.“ № 3, иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от от ГПК
за приемане за установено по отношение на ответницата К. Д. Г., че дължи на
ищеца Г. АНГ. Г. сумата от 80 000 лева по запис на заповед от 19.04.2019
година, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. дело №
182/2020 година по описа на Районен съд – Д. и с което е осъден Г. АНГ. Г.
да заплати на К. Д. Г. направените разноски за производството по делото пред
първата инстанция в размер на 3890 лева.
ОСЪЖДА Г. АНГ. Г., ЕГН **********, с адрес град Б., ж.к. „С.“ №
66, ет. 13, ап. 49, да заплати на К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес село К., ул.
„П.“ № 3, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 4500
лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11