№ 5407
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20221110143208 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от Е. И. К. срещу
И. Д. К., неин съпруг, за налагане на мерки за защита на молителката и детето на страните –
Д. И. К. /конституирано като страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН/, при
твърдения за извършени от ответника спрямо молителката в присъствие на детето и спрямо
детето актове на домашно насилие на 07.08.2022 г. в семейното жилище на страните, които
напуснала повече от месец преди процесната дата, находящо се в гр. София, ж.к. „Левски
Зона Г-4“, вх. Г, ет. 8, ап. 11, изразяващ се в следното: в периода между 20,50 часа и 23,00
часа ответникът след употреба на алкохол ударил шамар на молителката от лявата страна на
лицето й докато детето било в банята, впоследствие, след като по нареждане на ответника
детето влязло в стаята си ответникът започнал да обижда молителката с думите
„нищожество“, „курва“, „боклук“, които й крещял, заедно с думите: „ходиш да си разтваряш
краката“ след като тя не отговаряла на въпросите му къде и с кого е била; около 22,00 часа,
след като молителката заявила на ответника, че иска развод и тръгнала към стаята на детето,
ответникът в присъствие на детето тръгнал след нея, издърпал я с ръка към себе си и я
ударил с юмрук в устата, от което й потекло кръв; детето започнало да моли ответника да
престане, но въпреки молбите му ответникът не спрял да удря на молителката шамари по
лицето и със свити юмруци да я удря в главата, да я блъска, от което тя залитала, а той да я
хваща и отново да й нанася удари; през това време детето плачело, а молителката започнала
да вика за помощ; съседите отляво започнали да чукат по стената, а ответникът се
1
разкрещял: „Не чукайте, ще дойда и вас ще пребия“; молителката се опитала да избяга,
насочвайки се към входната врата на апартамента, но ответникът я сграбчил и я върнал
обратно, като отново я блъскал и удрял по тялото; след случилото се накарал детето да се
храни на масата и то се подчинило, като се хранело докато плаче; след това ответникът
запитал детето къде ще живее, когато двамата с майката се разделят, детето отговорило, че
ще живее на улицата, след което ответникът му казал: „Излез веднага навън, щом ще
живееш на улицата“; около 23,00 часа на вратата позвънили двама униформени полицаи,
които казали, че има получено обаждане от съседния блок за скандал и побой, и извели
молителката от апартамента. В съдебно заседание молителката поддържа молбата за
защита.
Ответникът оспорва молбата за защита, като неоснователна, като сочи, че на процесната
дата не бил употребил алкохол и не бил удрял молителката. Сочи, че между тях възникнал
скандал и признава, че в резултат на афект нарекъл молителката „боклук“, „курва“,
„нищожество“.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което
твърди лично да е пострадало от домашно насилие, както и за защита на низходящ, поради
което и на основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирано да търси защита
лице. Ответникът е бивш съпруг на първата молителка и баща на пострадалото дете,
предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и 4
ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.
1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено емоционално и физическо насилие.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
По делото е отделено от съда като безспорно обстоятелството, че молителката Е. К. и
ответника И. К. са съпрузи, както и родители на детето Д. К.; че на 07.08.2022 г. в жилището
на адрес гр. София, ж.к. Левски Зона Г-4, вх.Г, ет.8, ап.111, е възникнал скандал между тях и
ответникът е нарекъл молителката „боклук“, „курва“, „нищожество“. Представени са и
писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е описан подробно
процесният акт на домашно насилие от 07.08.2022 г. по време, място, начин на извършване,
като е посочено и авторството му. На този акт на домашно насилие не се твърди да са
присъствали очевидци, непосредствените възприятия на разпитаните по делото двама
свидетели касаят обстоятелства след твърдения акт на домашно насилие. Извършването му
2
не се опровергава от другите събрани по делото доказателства, поради което съдът го
намира за доказан. Още повече, след като в открито съдебно заседание ответникът признава
единствено в резултат на афект нарекъл молителката „боклук“, „курва“, „нищожество“, пред
вещото лице, в интервюто, проведено с цел изготвяне на допуснатата по делото съдебно-
психологична експертиза, заявява, че я е бутал, но не я е удрял. Това негово признание съдът
цени като такова с висока материална доказателствена сила, доколкото съставлява негово
изявление за неизгоден факт. От показанията на разпитания по делото свидетел Владимир
Михайлов, които съдът кредитира, тъй като ги намира за логични и последователни, се
установява, че ответникът и на него признал да е осъществил спрямо молителката
физическо насилие. Показанията на разпитаната по делото св. Лушка Шишкова съдът също
кредитира, тъй като и тях намира за непротиворечиви и обективни. От показанията на тази
свидетелка се установява, че и молителката също осъществила действия, които могат да
бъдат квалифицирани като физическо насилие спрямо ответника, но следва да се посочи, че
доколкото съгласно § 1 от ДР на ЗЗДН субсидиарно за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на ГПК, то в случая не може да се говори за реторсия. Ето защо съдът намира
молбата за защита относно твърдения акт на домашно насилие от 07.08.2022 г. за доказана.
По отношение на последиците спрямо молителката по делото е представено съдебно-
медицинско удостоверение, от което се установяват констатирани от съдебен лекар на
следващия ден травматични увреждания. По отношение на последиците спрямо детето на
страните, от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-психологична
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че травмата на детето се дължи на като цяло на преживяването, свързано с раздялата между
родителите, като процесния инцидент детето е възприело като спор между неговите
родители, на който ту присъствало, ту се оттегляло в друга стая /на същия апартамент/.
Основно до напрежение у детето е довела раздялата между родителите му и конфликтите
помежду им. Детето не изпитва страх от никой от родителите си, като е налице отчуждение
по отношение на майката, защото се чувства изоставено от нея.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира,
че следва да бъдат наложени спрямо ответника мерките за защита, предвидени в чл. 5, ал. 1,
т. 1 и 3 ЗЗДН, а именно: задължаване ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо
3
молителката Е. И. К. и пострадалото дете, както и забраняване на ответника да се
доближава до молителката Е. И. К.. Посочените мерки /освен задължаването на ответника
да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово задължение/ следва
да се наложат за срок от 6 месеца от постановяване на настоящото решение за издаване на
заповед за защита /по арг. от чл. 19 ЗЗДН/, който ще даде възможност на ответника да
преосмисли както извършените деяния, така и своето бъдещо поведение. По отношение на
пострадалото дете съдът намира, че в рамките на висящо производство за мерките, свързани
с родителската отговорност /каквото не е спорно между страните да е налице/, следва да
бъдат предприети съответни мерки по чл. 59 СК след изследване на неговия най-добър
интерес, а в настоящото производство, предвид създалото се фактическо положение и
отношението на детето към майката /включително и предвид забраната за постановяване
при висящо производство за родителски права на мярката по чл. 5, т. 4 ЗЗДН/, съдът намира
за подходяща единствено мярката за защита по чл. 5, т. 1 ЗЗДН.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и предвид данните по делото,
свързани с предизвикане от страна на молителката, счита, че на ответника следва да бъде
наложена глоба в минимален размер от 200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, които се установяват в размер
на общо 1138,20 лв. /за възнаграждение за един адвокат и за депозит за вещо лице/. При този
изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 50,00 лв. на основание чл. 11, ал.
2 ЗЗДН, във връзка с уважената молба за защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу И. Д. К., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН И. Д. К., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е. И. К., ЕГН **********, и
Д. И. К., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН И. Д. К., ЕГН
**********, да не доближава Е. И. К., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200
метра, за срок от 6 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН И. Д. К., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
4
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на И. Д. К., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН И. Д. К., ЕГН **********, да
заплати на Е. И. К., ЕГН **********, разноски в размер на 1138,20 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН И. Д. К., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 50,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните за
сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5