Решение по дело №2922/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260063
Дата: 17 август 2020 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20194430102922
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 17.08.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

       

        Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Т.

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията Т. гр.дело № 2922 описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делба втора фаза  по извършването.

          С решение № ***, съдът е допуснал, на основание на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.69, ал.1 от ЗН  да се извърши съдебна делба между ***., ЕГН**********,***, ***., ЕГН**********,*** ***, ***., ЕГН**********,***  и ***., ЕГН**********,***,

на следния недвижим имот:

*** поземлен имот с площ 872 кв.метра,съставляващ ***в ***по регулационният план на с. *** административен адрес:***, заедно с находящите в него жилищна сграда, три второстепенни сгради и навес без оградни стени,при съседи: ***на ***.,***-за ***улица, ******на ***., улица.

при следните делбени квоти:

***., ЕГН**********- 1/6 идеална част,

***., ЕГН**********- 1/6 идеална част,

***., ЕГН**********- 1/6 идеална част и

***., ЕГН**********- 3/6 идеални части

***я ***е направила искане  за възлагане на делбения имот, което е след това  е оттеглила.

***я ***е предявила срещу ***. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за претендирани направени необходими разноски, описани в молба вх. № ***г. по т. ***с цена на иска 7355 лева, както и иск с правно основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД предявен от ***срещу ***. за направени в процесния делбен имот подобрения/ полезни разноски/, описани в молба вх. № ***г. по т. 2, 4, 5 /за замазка на плочата на банята и материали на стойност 100 лева/ и т. 12 с цена на иска 719 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са изгответни и приети единична и тройна съдебно-технически експертизи. Съдът възприема заключенията и на единичната и на тройната експретиза като обективни, обосновани, компетентни и безпристрастни в частта, в която те са еднопосочни, от която част се установява, че допуснатия до делба имот  *** поземлен имот с площ 872 кв.метра,съставляващ ***в ***по регулационният план на с. *** административен адрес:***, заедно с находящите в него жилищна сграда, три второстепенни сгради и навес без оградни стени,при съседи: ***на ***.,***-за ***улица, ******на ***., улица е ***. В частта за пазарната стойност на допуснатия до делба имот съдът възприема заключението на изслушаната тройна съдебно-техническа експертиза, като изготвено от три  компетентни вещи лица. От него се установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот е 10170 лв.

Съдът кредитира показанията на св.***като незаинтересовани, преки и непротиворечиви. От тях се установява, че св.***преди повече от 10 години Т. наела срещу заплащане свидетеля заедно с още няколко човека да поправят покрива от около 130-140 км.м., от които около 16 кв.м. бил паднал. Сменяли греди, мартаци, летви, част от циглите. Купени били и стари цигли. Труда при поправка и при изграждане на нов покрив е почти еднаква. Използвали са нов дървен материал. Работили са няколко съботи и недели. ***на Т. е бил жив. Спазарили се за цена на труд от около 3000 лв.

Съдът дава вяра на показанията на св. ***като преки и незаинтересовани. От тях се установява, че св.***е донесъл два мартака в процесната къща, тъй като потрива бил пропаднал за да подпрат преди да бъде извършен ремонт. Той, заедно със ***а си правил ремонт и на дувар. Бил нает от Т., още приживе на мъжа ѝ. Това било преди 5  години поне. Дувара се бил съборил до основи и бил изграден наново. Той бил кирпичен и затова е паднал. Т. осигурила тухли единички, втора употреба и с тях бил изграден наново. Дувара, който изградили бил висок около 1,6 м. и дълъг около 10 метра.

Съдът кредитира показанията на св.***. въпреки че е заинтересован от изхода на делото като ***на ***. Показанията му са преки и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че заедно с Т., нейния ******, *** ***., както и ***. взели решение да поправят покрива на процесния делбен имот. Т. и ***ѝ осигурили трима човека, а ***., също взел участие с труд и доставил 3-4 греди и  2 връзки летви. Той и ***му не са участвали финансово в този ремонт на покрива - не са давали пари. Ремонта на покрива се е правил някъде около ***. за извършваните други ремонти ***., както и *** не били уведомявани.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява на ***чието заключение съдът възприема като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно се установява, че Ремонта на покрива е с действителни разходи от 1335,40 лева, а в резултат на извършването му цената на имота се е увеличила са 513,06 лева. Стойността на ремонта на дувар е 966,00 лева, което е повишило стойността на имота с 371,13 лева. Обковаване на таван на една от стаите на втория етаж на къщата с фазер струва 70,00 лв. и повишава стойността на имота с 26,89 лева.  Измазване на стопанска сграда струва 60 лв. и увеличава стойността на делбения имот с 23,05 лева. За ремонт на мазе са направени разходи в размер на 1391,70 лева, което е повишило стойността на имота с 534,69 лева. Ремонт на склад за дърва и въглища струва 84,00 лева и повишава стойността на имота с 32,27 лева. Направени са и разходи в размер на 80 лв. за почистване на боклук от тавана в размер на 80 лв., боядисване на врати прозорци с блажна боя 114,40 лв., разноски по банята 63,00 лв. и ремонт на комин на лятна кухня и замазване на капаци 32 лв., които дейности не повишавата стойността на имота. Общите  разходи за описаните ремонти възлизат на 3907,10 лв.+ 289,40 лв. Същите повишават пазарната стойност на имота с 1501,10 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

в натура, каквото е изискването на чл. 69, ал.2 от ЗН, основният способ за Съсобствеността в тази втора фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на публична продан - чл. 348 от ГПК. При избор на най-подходящия способ, съдът е длъжен да съобрази следното: дали броят на реалните дялове съответства на броя на ***ите; да се съпостави стойността на имотите с дела на всеки един ***от делбената маса; да се прецени налице ли са предпоставки за възлагане на *** имот; има ли обстоятелства, които правят тегленето на жребий невъзможно или много неудобно, както и всякакви други обстоятелства, които биха имали значение за извършване на делбата посредством един от възможните способи. Когато допуснатите до делба имоти са достатъчни, за да може всеки от ***ите да получи дялизвършването ѝ е жребието по чл. 350 и чл. 352 от ГПК, а само ако съставянето на дялове и тегленето на жребие е невъзможно или много неудобно, съдът може да разпредели имотите на основание чл. 353 от ГПК.

В настоящия случай, видно от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, делбения имот е ***. Съгласно чл. 348, ал. 1 ГПК, допуснатите до делба недвижими имоти се изнасят на публична продан, когато същите са ***и и не могат да бъдат поставени в дял. В случая, от имота не могат да бъдат обособени самостоятелни дялове, за да може всеки от ***ите да получи дял в натура. Това препятства прилагането на останалите способи за извършване на делбата- чрез разпределение на имотите между ***ите, тъй като в случая от делбеният имот не могат да се обособят реални дялове съобразно броя на ***ите. По същите съображения е неприложимо и тегленето на жребие, тъй като не се обособяват достатъчен брой дялове. Не е направено искане от тирма от ***ите, а  ***я ***е оттеглила направеното искане с правно основание чл.349 ГПК за възлагане на ***ото жилище, поради което следва делбата да бъде извършена на основание чл.348 ГПК чрез изнасяне на публична продан на делбения имот.

***я ***е предявила претенции по сметки срещу ***я ***. за присъждане на вземания, които твърди, че има срещу нея във връзка с делбената общност.

Касае се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани с управлението, стопанисването и използването на имотите, предмет на делбата и с наследяването. В делбеното производство се разглеждат само искания за суми, които имат връзка със съсобствеността, с имуществото, което е предмет на делбата /***/. В делбеното производство не могат да бъдат разглеждани сметки, които произтичат от правоотношения, стоящи извън наследството, т.е. правоотношения, произтичащи от лична сделка на един ***с друг ***, ако сделката не касае имота, предмет на делбата. Тези сметки нямат връзка с подлежащата на прекратяване общност и не могат да бъдат разгледани в делбеното производство /***”/. С уреждането на сметките в делбеното производство се цели ликвидирането на всички свързани с делбата въпроси между ***ите, като законът дава такова право, но не задължава ***ите да предявят своите претенции в това производство. Предявяването им в делбата съставлява последващо обективно съединяване на осъдителни искове с производството по извършване на делба, което е допустимо по изричната разпоредба на чл.346 ГПК /чл.286 ГПК-отм./.  Видове и характеристики напретенциите по сметки са следните: 1./ необходими разноски и 2./ подобрения-- подобренията, извършени със съгласието на останалите съсобственици, - подобренията, извършени без съгласието на другите съсобственици, - подобренията, извършени при наличието на противопоставяне от страна на останалите съсобственици,- подобренията, извършени от съсобственик, който упражнява фактическата власт върху целия съсобствен имоти изключително за себе си, 3./ Претенции за събрани доходи, 4./ Претенция за лишаване от ползване по чл.31, ал.2 ЗС, 5./ искане за платени задължения, 6./ претенция за разходи за гледане на наследодателя или за разходи, направени по повод смъртта на наследодателя. Правното й основание е чл.59 ЗЗД. Дължат се обичайните разходи, направени по повод смъртта на наследодателя. Давността е от момента на извършването.7./ претенция за причинени щети на общото имущество, 8./ претенции за лихви. Общата характеристика на посочените вземания е, че са възникнали в периода на съществуване на съсобствеността. 9./ Правата по чл.12, ал.2 ЗН.Тази разпоредба дава възможност в делбеното производство да се разглеждат и претенции, възникнали преди откр***е на наследството, които са във връзка с общността-предмет на делбата. Искането по чл. 12, ал. 2 ЗН е конкретно, особено приложение на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. То е във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за което е спомогнал наследникът, т.е. то е имуществено право на общо основание. Решение № ***г. по гр.д. № ***г., ВКС, ІІ г.о. – при иска по чл.12, ал.2 ЗН имущественото съдействие на наследника приживе на наследодателя трябва да касае именно имотите, предмет на делбата, като част от наследството на общия наследодател. Квалификацията зависи единствено от момента на извършване на действията – щом са преди откр***е на наследството, претенцията се квалифицира по чл.12, ал.2 ЗН. Фактически състав: - претендиращият да има качеството наследник. Легитимиран да предяви иска е наследник, който лично е допринесъл за увеличението на наследството, както и неговите наследници, тъй като претенцията има имуществен характер и по пътя на правоприемството преминава към наследниците, които встъпват в наследствения дял на своя наследодател и във всички права, свързани с него.Заветникът не може да иска при делба да се пресметне в негова полза това, с което е спомогнал да се увеличи наследството приживе на наследодателя. Увеличението на наследството трябва да е ясно изразено в някаква форма /изграждане на постройка, направа на посаждения, предоставяне на парични средства, изплащане на задължения и др./ и да е налице към момента на откриване на наследството. Приносът може да се състои и в изплащане на задължения на наследодателя, в труд и средства на наследника. При определяне размера на увеличението, обаче е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество, като разходите могат да бъдат по-малки или по-големи от увеличението. Действията, довели до увеличението, трябва да са извършени приживе на наследодателя. Действията, довели до увеличение на наследството, следва да са без правно основание – наличието на договорно правоотношение /дарение, плащане на дълг със съгласието на длъжника и т.н./ изключват приложението на чл.12, ал.2 ЗН. Решение № ***г. по гр.д. № ***г., ВКС, ІІ г.о. – претенцията е уредена като имуществен коректив, черпещ основателността си в принципа на неоснователното обогатяване, т.е. по своята същност е извъндоговорна облигационна връзка, обусловена от доказването на факта на неоснователното /некаузално/ разместване на имуществени блага между две правни сфери, като в резултат на същото е реализиран актив или не е реализирана загуба в правната сфера на получилия икономическо съдействие наследодател, довело до увеличение или запазване на имуществото му като наследствена маса, по отношение на която наследствена маса имат права всички наследници. Претендиращият трябва да не е бил възнаграден по друг начин /чрез завещание, дарение, ползване на имота през определен период от време/. Възнаграждението трябва да покрива увеличението, т.е. да не е по-малко от него. Ако е налице възнаграждение, липсва елемент от фактическия състав и искът е неоснователен. Давността за вземането по чл.12, ал.2 ЗН е общата петгодишна погасителна давност.Започва да тече от предявяването на иска за делба – ППВС 7-73 г., т.4, б.”б”.Увеличението се присъжда съобразно конкретния случай по преценка на съда в имот или в пари. Присъжда се сумата, съставляваща еквивалент на приноса към момента на извършване на делбата, рес***прекратяване на съсобствеността. Всеки от останалите сънаследници дължи такава част от сумата, която е съответна на наследствените им права, а за правата на ищеца е налице сл***е на качеството кредитор и длъжник и погасяване на задължението. При вложени труд, материали и/или средства за подобряване на имота – стойността към релевантния момент, с която в резултат на този принос се е увеличила цената на имота.

***твърди, че е извършила в процесния делбен имот описаните необходими и полезни разноски за запазване на подобряване на имота. Видно от твърденията ѝ, както и от събраните по делото доказателства, ищцата твърди че е извършила описаните дейности след откр***е на наследството на общия им наследодател ***, но приживе на наследодателя на ***ищци И.М.. Този факт, обаче няма правно значение по отношение на предявените претенции по сметки, тъй като се касае за имуществено право, което макар и възникнало в патримониума на наследодателя на ищците И.М. е преминало по силата на наследяването в патримониума на неговите наследници и те са компететни да предявят иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС е да докаже, че е извършила разноски за допуснатия до делба имот, които са били необходими за запазването му, съответно тяхната стойност, а така също и обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността за тези вземания.

***е предявила срещу ***. иск с правно основание чл. 30 ал. 3 ЗС за направени необходими разноски-ремонт на покрив, обковаване на таван, ремонт на дувар, ремонт, измазване на стопанска сграда, ремонт на мазе-смяна на алуминиева дограма, врата, два прозореца, обръщане на врати и прозорци, облицовка на стая и коридор, контакти, ключ за лампа, теракот, лепило, работа на майстор; подреждане на етернитови платна на навес за животни, ремонт на помещение за дърва и въглища-смяна на цигли, летви и греди с цена на иска 7355 лева. От претендираните направени като необходими разноски, тези претендирани за ремонт на мазе, както и обковаване на таван не съставляват необходими разноски за запазване на имота, а по естеството си са полезни разноски-подобрения, поради което в тази си част за претендираните суми за тях се явява неоснователен и недоказан за цялата сума. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че общата стойност на направените разходи за ремонт  на покрив е 1335,40 лв., на ремонт на дувар 966 лв., ремонт и измазване на стопанска сграда 60 лв. и ремонт на склад за дърва и въглища е 84 лв. Общата стойност на направените от ***необходими разноски е 2445,40 лв. *** ***. на основание чл.30, ал.3 ЗС е задължена до размера на участието си в съсобствеността, т.е до размер на ½ от направените необходими разноски от 1222,70 лв. Съдът приема, че от събраните по делото гласни доказателства се установи, че ***е извършила със собствени средства описаните дейности. Не се установи *** П. да е участвала финансово в извършването им. Този факт се установи и от показанията на ***.-***на ***. Поради изложеното искът с правно основание чл.30, ал.3 ЗС се явява основателен и доказан до размер от 1222,70 лв., а за разликата от 1222,70 лв. до предявения размер от 7355,00 лв. се явява неоснователен и недоказан. При този извод на съда, следва да бъде разгледано направеното възражение за погасяване на вземането по давност. Видно от твърденията на ищцата описаните направени необходими разноски са направени преди 2014г. Този факт се установява и от разпитаните по делото свидетели. Вземането за направени необходими разноски по чл.30, ал.3 ЗС се погасява на основание чл.110 ЗЗД с общата 5-годишна давност, която на основание  чл.114, ал.1 ЗЗД тече от датата на извършване на разноските. Казаното в постановление № 6/74г., че вземането става изискуемо от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане или от момента на предявяване на иск за имота, се отнася само за сънаследник, който владее целия имот като свой, какъвто настоящият случай не е. Липсват дори твърдения, че ищцата ***е владяла целия имот за себе си, а и се установи, че тя е била държател на идеалните части на другите съсобственици. Не се ангажираха доказателства за прекъсване на давността, поради което съдът намира направеното възражение за основателно, поради което следва искът с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за сумата от 1222,70 лв. да бъде отхвърлен като погасен по давност.  

Правата на подобрителя на съсобствен имот са обект на разглеждане в Тълкувателно решение № 85/02.12.1968 г. по гр.дело№ 149/1968 г. на ОСГК ВС и частично отменящото го Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.дело№ 9/1974 г. Пленум на ВС. Тези права са различни в зависимост от това дали подобрителят владее целия имот за себе си или само собствената си идеална част(чл. 30, ал.3 от ЗС), както и дали останалите съсобственици са дали изричното си съгласие за извършване на подобренията или са знаели за тях, без да се противопоставят(чл. 60 и сл. от ЗЗД), или изрично са се противопоставили(чл. 59 от ЗЗД). Следва да се отбележи, че в последните две хипотези, въпреки, че вземането произтича от различен фактически състав, последиците са еднакви - вземането е в размер на по-малката сума между тези на направените разходи и тази, с която се е увеличил делът на другия съсобственик вследствие на подобренията, т.е. по-малката сума между обедняването и обогатяването(чл. 59 от ЗЗД). Това е така, защото съсобственикът, който е подобрил имота със знанието, но без противопоставянето на останалите(чл. 60 и сл. от ЗЗД), не може да бъде в по-неблагоприятно положение от този, който го е направил, въпреки изричното им противопоставяне. В случая претенциите попадат във втората хипотеза(без каквото и да било противопоставяне), а такова противопоставяне не се установява и от доказателствата по делото. Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието, но без изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 от ЗЗД(гестия). В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес, другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. В хипотезата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването(Решение №*** г. по гр.дело№ 1072/2010 г. - Іг.о. ВКС; Решение № 820/20.09.2011 г. по гр.дело№ 1009/2009 г. - Іг.о. ВКС; Решение № 487/30.11.2011 г. по гр.дело№ 1503/2010 г. - Іг.о. ВКС - постановени по реда на чл. 290 от ГПК). В т.6 от Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.дело№ 9/1974 г. Пленум на ВС се сочи, че подобрение на един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.

Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като посочи фактите,от които според нея зависи съществуването на спорното правоотношение и проведе доказване на тези факти. За да е основателна претенцията ищеца по иск с правно основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД следва в условията на пълно и главно доказване да установи наличието на следните предпоставки: -претендиращият и отговарящият на претенцията да са съсобственици на подобрената вещ; -да са направени разноски, които да повишават стойността на вещта; -тази увеличена стойност да съществува към момента на ликвидиране на отношенията(иначе казано - кога са осъществени подобренията, от кого са осъществени, тяхното реално наличие в имотите, както и стойността им).

***е предявила срещу ***. иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД предявен от ***срещу ***. за направени в процесния делбен имот подобрения/ полезни разноски/ както следва: почистване на таван и изкарване на боклук, боядисване на врати и прозорци, ремонт на баня и ремонт на комин на лятна кухня и замазване на капаци с цена на иска 719 лева. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че нито една от посочените дейности не е довела до повишаване на цената на делбения имот, поради което предявения иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен в целия си предявен размер.

Върху придобитото в дял имущество всеки един ***ите ще следва да заплати държавна такса, както следва: ***67,80  лева, Х.К.- 67,80 лв., Ц.Ц.-67,80 лв. и ***.- 203,40 лв. за държавна такса съгласно чл.355 ГПК. ***следва да бъде осъдена да заплати и ДТ върху отхвърлените искове за необходими и полезни разноски от 7355 лв. и 719 лв. в размер на 294,20лв. +50 лв.

Разноските по настоящото производство за делба са поети както следва: депозит за *** внесен от ***в размер на 210 лв.  70 лв. от Г.К.,  Депозит за *** внесен от ***в размер на 600,00 лв. Направените по  делото разноски следва да бъдат разпределени между ***ите съобразно правилото на чл.355 ГПК. Общия размер на направените по делото разноски е в размер на 880 лв., поради което в тежест на ***. следва да бъдат поставени разноски съобразно дела ѝ в съсобствеността в размер на 440,00 лева, от които тя е внесла сумата от 70 лв., а в тежест на Т.М., Х.К. и Ц.Ц. следва да останат разноски в размер на от по 146,67 лв. Предвид изложеното следва ***.  да бъде осъдена да плати на Т. ***сумата от 370,00 лева направени по делото разноски за вещи лица. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищците такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответниците съразмерно с уважената част на иска. Поначало, ищците имат право да искат от ответниците да им заплатят направените разноски, ако те са предизвикали нуждата от делото. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. От друга страна, действията на всяка една от страните в настоящото производство е насочена към една цел - ликвидиране на съсобствеността върху съсобствена вещ, която е неделима по закон. С оглед това съдът счита, че на основание чл.355 от ГПК следва всяка от страните да поеме разходите относно събирането на доказателства с оглед своите дялове, а разходите за възнаграждение за упълномощените от страните ***следва да се поемат също от тях и не следва да се компенсират от другата страна. В този смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. Становище в този смисъл е изразено в определение №4/06.01.2011г., постановено по гр.д.№542/2010г. от тричленен състав на Второ ГО, както и в определение №252/11.07.2014г., постановено по гр.д.№2024/2014г. от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №692/29.09.2014г. по гр.д.№4283/2014г., постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС, определение №373/09.02.2013г. по гр.д.№1242/2013г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №255/09.10.2013г. по гр.д.№563/2012г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №83/24.04.2014г. по гр.д.№948/2012г. на тричленен състав на Второ ГО на ВКС.  По тези съображения, не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение

Депозита, за изготвяне на експертиза във връзка с предявените претенции по сметки следва да остане в тежест на ищцата ***на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от изложените съображения и на основание чл.348 от ГПК, съдът  

 

Р        Е       Ш        И:

 

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 ГПК следния недвижим имот:

*** поземлен имот с площ 872 кв.метра,съставляващ ***в ***по регулационният план на с. *** административен адрес:***, заедно с находящите в него жилищна сграда, три второстепенни сгради и навес без оградни стени,при съседи: ***на ***.,***-за ***улица, ******на ***., улица,

като получените при проданта суми се разпределят между ***ите както следва:

***., ЕГН**********- 1/6 част,

***., ЕГН**********- 1/6 част,

***., ЕГН**********- 1/6 част и

***., ЕГН**********- 3/6 части.      

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***., ЕГН**********,*** против ***., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС да бъде осъдена *** да плати на ищцата направени необходими разноски в размер на 7355,00 лева, в съсобствения имот- *** поземлен имот с площ 872 кв.метра,съставляващ ***в ***по регулационният план на с. *** и построените в него сгради, от които за сумата от 6132,30 като неоснователен и недоказан, а за разликата до 7355,00 лв. като погасен по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***., ЕГН**********,*** против ***., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД да бъде осъдена *** да плати на ищцата направени полезни разноски в размер на 719,00 лева, в съсобствения имот- *** поземлен имот с площ 872 кв.метра,съставляващ ***в ***по регулационният план на с. *** и построените в него сгради като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, вр.чл.78, ал.1 ГПК ***., ЕГН**********  ДА ЗАПЛАТИ  на ***., ЕГН********** сумата от 344,20 лв. деловодни разноски за депозит за ВЛ.

ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, ***., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на РС-Плевен, държавна такса върху стойността на дела в размер на 67,80 лв.,както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ***., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на РС-Плевен, държавна такса в размер на 344,20 лв.,както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, ***., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на РС-Плевен, държавна такса върху стойността на дела в размер на 67,80 лв.,както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, ***., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на РС-Плевен, държавна такса върху стойността на дела в размер на 67,80 лв.,както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.             

                             

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: